РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията Василев в.гр.д. №203
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по жалба от О.К. против решение № 260059
от 23.11.2020 постановено по гр.д.№238/2020 г. по описа на PC- Ихтиман,с което е признато за
установено по отношение на „Т.”
ООД с ЕИК ***, съществуването на
вземането от О.К. в размер на 7497,67 лева ,представляваща стойността на
доставени стоки, в връзка с които са издадени фактури № **********/31.05,2018
г. и **********/02.01.2019 г., както и в размер на 1274,60 лева ,представляваща
мораторна лихва за забава от падежа всяко едно от
задълженията до 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.20189 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него
бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен отхвърляте изцяло предявения към жалбоподателя
иск.Подържа се,че
незаконосъобразно съдът е приел за доказано че е извършена стопанска операция - покупко-продажба на стоки, само въз основа на фактурите и направените
счетоводни записвания, без да ги съпостави с другите доказателства по делото. В
тази връзка той необсновано е отхвърлил възражението на о.К. че е налице
недоказаност на извършената доставка, т.е. че стоките по издадената фактура не
са фактически получени от общината.Подържа се,че сключването и съществуването
на договора за покупко-продажба, като двустранен, възмезден, консенсуален и
неформален, не следва да се установява само от представените от ищеца фактури,
а е необходимо да се извърши цялостно изследване на доказателствата по делото.
В процения случай единствено представените фактури не могат да бъдат годно
доказателство за реално извършена доставка. При положение, че никакви други
доказателства не са представени от ищеца, то искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан, тъй като наличието на фактури не удостоверява обстоятелството,
че между страните в възникнало валидно облигационно правоотношение и е имало
реална доставка. Обстоятелството, че е осъществено частично плащане не обосновава извънсъдебно признание на иска.
Ответника по жалбата е
представил отговор ,в който оспорва
същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че от събраните
по делото доказателства било установено
наличието на възникналото облигационно отношение е наличието на задължение на
жалбоподателя спрямо ответника.Наличието на частично плащане представлява само
по себе си признание за наличие на задължение.Претендират се направените по
делото разноски.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана
по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба предявена от „Т.” ООД с ЕИК *** против О.К. за
установяване на съществуване на вземане в размер на 7497,67 лева главница и
1274,60 лева мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от
28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.подържа се в исковата
молба,че между
страните е съществувал неформален договор за покупко-продажба на стоки, във
връзка с който са издадени фактура № **********/31.05.2018 г. за сумата от
9100,80 лева и фактура № **********/02.01.2019 г. за сумата от 48,11 лева.
Ответникът заплатил частично дължимата сума по фактура № **********/31.05.2018
г., като незаплатеният остатък възлиза на 7449,50 лева. Претендират се заплащането
на главниците, ведно със законната лихва от падежа на всяко едно от
задълженията /по фактура № **********/31.05.2018 г. за периода от 30.06.2018 г.
до 16.10.2019 г. в размер на 217,27 г. и 1053,27лева за периода то 30.06.2018
г. до 20.11.2019 г., а по фактура № **********/02.01.2018 г. сумата от 3,91
лева за периода от 01.02.2019 г. до 20.11.2019 г.В срока по чл. 131 ГПК е
представен отговор, в който ответникът
оспорва иска, като твърди, че вещите, посочени във фактура №
**********/31.05.2018 г. не са поръчвани и не са получени от упълномощено от
общината лице. Сочи се, че нито фактурата, нито протоколът за предадени стоки
са подписани от упълномощен представител на о.К. По отношение на фактура
**********/02.01.2019 г. също се оспорва, че стоките, за които са издадени да
били поръчани, респ. получени от о.К.
От фактическа страна първоинстанционния съд е
приел,че предявения положителен
установителен иск по чл.
422 ГПК,
който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което
се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1201/2019 г. по описа на ИРС, по което
срещу ответника е издадена Заповед от 02.12.2019 г. за
изпълнение по чл.410 за сума в размер 7497,67 лв. главница; 1274,60лв. -
лихва от 30.06.2018 г. до 20.11.2019 г., както и със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 28.11.2019 г. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, като
ищецът в изпълнение на дадените от съда указания е предявил иск за установяване
на вземането си.Видно от представените по делото фактура №
**********/31.05.2018 г. за сумата от 9100,80 лева и фактура №
**********/02.01.2019 г. за сумата от 48,11 лева. ищецът е начислил съответните
суми във връзка с извършена доставка на стоки, като получател на доставката е О.К.
Фактурите са предхождани от протоколи за получаване на стоките съответно на
29.05.2018 г. и от 01.01.2019 г.От приложеното по делото платежно нареждане от
16.10.2019 г. се установява, че ответникът е заплатил сумата от 3500,51 лева, в
самото платежно е отразено, че е отнася за частично плащане по фактура №
**********/31.05.2018 г.От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза било установено,че
жалбоподателя е осчетоводил представените от ищеца
фактури като задължения към доставчици. Общият размер на задълженията към ответника по жалбата възлизат на 7497,11
лева. Според вещото лице мораторната лихва за забава върху всяко едно от
задълженията до 28.11.2019 г. възлиза съответно на 1194,74 лева
и 8,89 лева
За да уважи предявения иск и постанови обжалваното решение съдът е
приел,че от
представените по делото доказателства било установено, че между страните е съществувал договор за продажба,
който е двустранен, неформален и възмезден. Съобразно правилото на чл. 183 ЗЗД
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.В хода на
производството било
установено, че ищецът е издал две фактури на обща стойност 9148,91 лева във
връзка с доставка на стоки, които са били получени от ответника.Съдът е приел,че възражението на ответната община за недоказаност на извършената доставка е неоснователно. Въпреки, че по делото не били представени доказателства за това, че лицето,
което е получило стоките му е било възложено получаването им, съобразно
правилото на чл. 301 ТЗ купувачът не се е противопоставил на извършените действия
без представителна власт, поради което съдът е приел, че стоките, за които са
издадени фактурите са били фактически получени от о.К. представлява частен
свидетелстващ документ и макар и сама по себе си тя да не удостоверява наличието
на договорни правоотношения между издателя и получателя, тъй като няма
материална доказателствена сила, нейната доказателствена стойност следва да се
преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е приел, че представените по делото
фактури съдържат всички необходими реквизити - описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Освен това чл.7, ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството, не съдържа
изискване счетоводен документ, от категорията на фактурата, да съдържа подпис
на лицата, отговарящи за осъществяване на стопанската операция, а е необходимо
единствено да бъде отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая
е спазено.Съдът е приел,че от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че двете фактури са заприходени в счетоводството на
ответната община ,като дори по
една от фактурите е осъществено частично плащане, което обстоятелство следва да
бъде ценено като извънсъдебно признание за наличието на търговски отношения
между страните и извършената доставка.Съдът е приел,че ответникът дължи на ищеца и законната лихва
за забава като съгласно чл.
303, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Така във връзка със задължението по фактура №
**********/31.05.2018 г. общият размер на лихвата за забава, след като се
съобрази частичното плащане на 16.10.2019 г., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е 1284,72 лева, а по фактура
№ **********/02.01.2019 г. размерът на обезщетението за забава е 8,89 лева.Поради това,че ищецът претендира обезщетение
за забава в по-нисък размер от 1274,60 лева, съдът е уважил искът за установяване на вземане в предявения размер.
Софийският окръжен съд като
взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя съображенията
на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното решение,поради
което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.
Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че незаконосъобразно съдът е приел за
доказано, че е извършена стопанска операция - покупко-продажба на стоки,
само въз основа на фактурите и направените счетоводни записвания, без да ги
съпостави с другите доказателства по делото. СОС счита,че становището на
жалбоподателя за неоснователно.След като са издадени фактурите,които са
подписани от получател като представител на жалбоподателя,след като същите са
осчетоводени в счетоводството на общината и след като е налице частично плащане
по една от тях,то липсва каквото и основание да се твърди,че фактурираните
материали не са получени от общината.В случай,че от страна на общината е имало
възражение относно правомощията на лицето подписало фактурите или относно
получаването на материалите описани в тях то следваше да е налице и съответната
кореспонденция в тази насока или най-малко неосчетоводяване на фактурите в
счетоводството на предприятието.Твърденията в жалбата не кореспондират с
частичното плащане на посочената по-горе фактура.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 770лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение № 260059
от 23.11.2020 постановено по гр.д.№238/2020 г. по описа на PC- Ихтиман.
Осъжда О.К. с ЕИК
*** да заплати на „Т.” ООД,гр.София, с ЕИК ***, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 770лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1,предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.