Р Е Ш Е Н И Е
№ 2788/7.7.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на девети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 16226 по описа за
Предявен
е иск от С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Стойков К.С., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.4501.1369 с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м., находящ се в
с.о. „Ментеше” при граници поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368;
10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път и предаване на
владението на тази реална част на ищеца.
Ищецът
обосновава правния си интерес за водене на ревандикационния иск, налагайки
следните твърдения:
Ищецът
е единствен наследник по закон на наследодателя Й. А. М., фактът на смъртта на
последната е обективиран в Удостоверение за наследници № 509 от 25.10.2016г. на
община Аксаково. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 37 том II нот. дело № 257 от 08.03.1934г., наследодателят на
ищеца придобива процесния недвижим имот. С акта на приемане на наследството,
ищецът е правоприемник на наследствената маса останала след смъртта на
наследодателя.
При
коопериране на земеделието, процесните недвижими имоти са отнети и включени в
блоковете на местното ТКЗС като е било учредявано право на ползване върху тези
имоти по силата на актове на Президиума на Министерски съвет. След приемане на
ЗСПЗЗ по преписка вх. № 30249/1992г. на ПК Варна с Решение № 822/02.10.2001г. е
признато правото на собственост на ищеца по отношение на процесния имот, за
който е прието, че възстановяването ще се извърши след приемане и одобряване на
проект за изменение на ПНИ. По одобрения ПНИ имотът е идентифициран по помощен
кадастрален план като поземлен имот № 209 в кадастрален район 501, като върху
неговата площ частично попадат няколко имота от действащия кадастрален план,
включително и имот 767 стопанисван от Б. Г. К. – праводател на ответника, като
процесния имот участва в площта на този имот с 277 кв.м., представляващи
западната част на поземлен имот 767 по кадастрален план.
При
одобряване на ПНИ за с.о. „Ментеше”, процесния имот е формиран като
новообразуван поземлен имот 1369 с площ от 277 кв.м., според Скица № 15-505518
от 20.11.2015г., презаверен от 28.10.2016г. СГКК Варна. Ищецът твърди, че след
влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване се е погасило и упражняваната от
ответника фактическа власт е без основание. Моли в тази връзка за постановяване
на положително решение по предявения иск и за осъждане ответника да предаде
владението върху процесния имот.
В срока
за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба. С писмения си отговор ответникът оспорва предявения иск и счита същия за
допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът е наследник на Б.Г. К.. С
Удостоверение № 418 от 1980г. Общински народен съвет предоставя на Б.Г.К право
на ползване на земеделска земя в размер на 600 дка, в местност „Ментеше”, гр.
Варна имот № 767 по плана на действащия кадастрален план, който при одобряване
на ПНИ за местността е формиран като новообразуван поземлен имот 1369, предмет
на настоящия иск. Със Заповед № 0964/03.06.1992г. по § 61, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ на
кмета на Община Варна е признато правото на наследодателката на ответника да
придобие собствеността върху имот № 767, с площ 600 кв.м., находящ се в терен
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в местност „Ментеше”, ж.к. „Владислав Варненчик”, гр. Варна на
основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Ответникът
оспорва осъществяването на фактическия
състав на реституцията на поземления имот, въз основа на което твърди
неоснователност на предявения иск. Навежда твърдения за изтекла десет годишна
придобивна давност в негова полза в периода от 2006г. до предявяване настоящия
иск – 2017г., по отношение на поземлен имот 1369. В условията на евентуалност,
в случай, че се приеме предявения иск за основателен, ответникът прави
възражение за право на задържане върху процесния имот, на основание чл. 72, ал.
3 ЗС, до заплащане на извършените от ответника и наследодателя му подобрения в
имот с идентификатор 10135.4501.1369, с размер установен съгласно влязлото в
сила Решение № 16622/15.12.2011г. по адм.д. № 6523/2011г. на Върховен
административен съд, а именно – 15 692,14 лева. Моли отхвърляне на иска и
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът,
чрез процесуален представител в лицето на адв. Ташев поддържа предявения иск.
Ответникът
в съдебно заседание, чрез процесуален представител в лицето на адв. Рачински
оспорва иска.
Съдът,
като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка
с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно представеното по делото Удостоверение за
наследници № 509 от 25.10.2016г. на община Аксаково ищецът се явява единствен
наследник по закон на наследодателя Йорданка Атанасова Михалева (л. 10).
По силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 37 том II нот. дело № 257 от 08.03.1934г. (л.
12), наследодателят на ищеца придобива процесния недвижим имот.
По
силата на Решение № 822/02.10.2001 г. на ПК – Варна, наследниците наЙ.А.м., на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ са възстановени в стари реални граници нива
от 3,190 дка в местността „Ментеше“ кв. „Владиславово“. В решението е посочено,
че имотите, които се възстановяват са разположени в територии и по пар. 4 ЗСПЗЗ
и възстановяването им ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като
имотните граници, ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ.
Със
Заповед № ПР-273 от 12.12.2006г. на Кмета на Р-н "Вл. Варненчик" при
Община Варна, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на наследниците на Йорданка Атанасова Михалева при
условията на пар. 4 .б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху поземлен имот № 209 в
кадастрален район 501, при граници: имот № 841; имот № 1411, имот № 846 и имот
№ 9569 по ПНИ на местността. Отбелязано е, че заповедта е влязла в сила на 07.02.2007
г.
Съгласно
неоспореното заключение на допуснатата по делото съдебно – техническа
експертиза, новообразуван имот № 10135.4501.1369 по ПНИ на местност „Ментеше“ с
площ от 277 кв.м. попада изцяло в стар имот № 209 по помощния план на местност „Ментеше“,
записан на наследници наЮ.Т.М. Новообразуван имот № 10135.4501.1369 по КК на местност
„Ментеше“ с площ от 277 кв.м. е обособен от част от стар имот № 209 по помощния
план на местност „Ментеше“, включващ възстановените с решение № 822/02.10.2001г.
на ПК – Варна имот – нива. Съгласно текстовата и графична част на заключението,
новообразувания имот № 10135.4501.1369 от ПНИ е идентичен с имот с
идентификатор 10135.4501.1369, като попада в стар имот № 209 от КП с площ от 277
кв.м.. Вещото лице оценява постройката в имота на стойност 5570,00 лева,
водоснабдяването на имота на стойност 210,00 лева, електроснабдяването му на
500,00 лева, а трайните насаждения на възраст около
Установява
се, от приложеното на лист 84 от делото удостоверение за наследници №
123456/01.06.2016 г. че ответникът е наследник на Божия Георгиева Коритарова.
От
удостоверение № 418/24.01.1980 г. на ОНС
Варна (л. 42) се установява, че на основание постановление № 76 на МС на НРБ и
решение № 15/6/12.12.1979 г. на ОНС е предоставено на Б.Г.К ползването на хавра
с площ от 0.6 дка в местността „Ментеше“, гр. Варна.
Със
заповед № 964/03.06.1999 г. на наследниците на
Б.Г.Ке признато правото да придобият
по реда на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху предоставения за ползване решение
№ 15/6/12.12.1979 г. на ОНС Варна имот с площ от 0,600 дка.
От Решение
№ 16622/15.12.2011г. по адм.д. № 6523/2011г. на Върховен административен съд се
установява, че във връзка с уреждане отношенията между ползвателя (ответник по
настоящото дело) и собственика (ищеца по делото) е била определена оценка на
извършени от ответника преди влизане в сила на ЗСПЗЗ подобрения в имота,
представляващи масивна постройка, водоснабдяване и електроснабдяване на обща
стойност 15 692,14 лева.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За бъде
уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно основание чл.
108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът при условията на пълното и
главно доказване да установи посочените в цитираната правна норма предпоставки,
а именно: че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или владее
същия, без да има правно основание за това. Ответникът от друга страна носи
тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за владее
или държи имота.
Ищецът
се легитимира като собственик на претендирания недвижим имот по силата на приключила
със заповед §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с № ПР-273 от 12.12.2006г. на Кмета на
Р-н "Вл. Варненчик" при Община Варна реституция, а ответникът му
противопоставя възражението, че ищецът не е собственик, защото процедурата за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е завършила и към момента,
т.к. в полза на същия не е извършен въвод във владение както и че е придобил владението
върху спорния имот по реда на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и твърдението че е придобил
собствеността в същия чрез придобивна давност.
По
въпроса за реституцията на имота в полза на ищеца:
Възстановяването
на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва
по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и
правилника за приложението му административна процедура, която приключва, както
следва: 1. Когато собствеността се възстановява в съществуващи (възстановими)
стари реални граници - с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж,
ал.1 ППЗСПЗЗ; 2. Когато собствеността се възстановява в нови реални граници с
план за земеразделяне - с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ и 3. когато се възстановява собственост върху
земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - със заповед по § 4к,
ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината.
Посочените
административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в
полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти,
индивидуализирани в тях по площ, местонахождение и граници.
В
разглеждания случай, признатият за реституиране имот се намира в терен по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ. При възстановяване на земеделски земи при тази хипотеза, ако решението
за признаване на правото на възстановяване е постановено до изменението на чл.
14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г., същото легитимира правоимащите лица като
собственици на имота, който е индивидуализиран с местонахождение и граници. След
изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68/99 год./ възстановяването
на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, се осъществява в два етапа. Първоначално общинските служби по
земеделие постановяват решение, с което признават правото на собственост при
условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която
са се намирали земеделските земи. В изпълнение на чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ
общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на
общината. Тази информация намира отражение в помощния кадастрален план, който
съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно
предоставените за ползване имоти, така и за имотите, съществували преди
образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва план на новообразуваните
имоти., който се одобрява от областния управител и въз основа на който кметът
на общината издава заповед по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ с която се приключва
реституционната процедура за тези имоти.
Съдът,
като съобрази, че по делото е установено по безспорен начин, че с Решение №
822/02.10.2001 г. на ПК – Варна е признато правото на собственост върху
земеделска земя, попадаща в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че е издадената
заповед на Кмета на район Владислав Варненчик към Община Варна ПР-273 от
12.12.2006 г., на осн. § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ намира, че реституционната
процедура по възстановяване право на собственост по отношение на новообразуван
имот № 10135.4501.1369 площ от 277 кв.м. в с.о. „Ментеше”, Община Варна, е
приключила и легитимира кръга от наследниците на Й.А.М. към момента на смъртта й.
Поради
изложеното и понеже фактическият състав на реституцията по ЗСПЗЗ завършва с
влизане в сила на Заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и въвода във
владение не е елемент на същия, съдът намира, че ищецът успя да установи
придобиване правото на собственост върху този имот на посоченото от него
основание – земеделска реституция.
По
въпроса за придобиването на имота от ответника по давност.
Съгласно
чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице такова
придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от фактическия
състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2. Тази фактическа
власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху
имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за
своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните признаци на
владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
В
настоящия случай бе безспорно установено, че наследодателката на ответника а в
последствие и последния са получили фактическата власт на основание
постановление № 76 на МС на НРБ и решение № 15/6/12.12.1979 г. на ОНС, с което
на наследодателката на ответника е било предоставено право на ползване върху
процесния имот.
На
практика между страните не е спорно и че наследодателката на ответника, а след като
е починала - и самият ответник в периода
Спорните
по делото въпроси са от кой момент в полза на ответника е започнала да тече
придобивната давност за имота дали същата е спирана, или прекъсвана по силата
на закона, съответно с предприети от страна на ответниците действия.
За
давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено
от момента на влизане на ЗСПЗЗ до 22.11.1997 г., е приложима съответно и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ,
според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.)
придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова
давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал
да тече преди 22.11.1997 г. е винаги 10-годишен и от това следва, че ответникът
и праводателката му не са имали правната възможност за периода от 22.11.1997 г.
до предявяване на настоящия иск. Това е така, защото по отношение
възстановените с Решение № 822/02.10.2001 г. на ПК – Варна на наследниците на
Й.А.М. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в стари реални граници нива от
3,190 дка в местността „Ментеше“ кв. „Владиславово“ земеделски земи, правото на собственост на
ответниците е било само признато, но не и възстановено. В съдържанието на самото
решение имотът е описан като нива с площ от 3,190 дка в местността „Ментеше“
кв. „Владиславово“, но не са ясни границите на същия и точното му разположение.
Посочени са само съседите по стари идентификационни данни. За тези земи, ищецът
не е могъл да проведе успешно вещни искове, така, че да прекъсне евентуално
изтеклата давност. Към момента на издаване на решението и до влизане в сила на
ПНИ земеделските земи не са били надлежно индивидуализирани. Това е станало
едва със Заповед № ПР-273 от 12.12.2006г. на Кмета на Р-н "Вл.
Варненчик" при Община Варна, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Следователно
преди влизане в сила на заповедта по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тези
площи не е настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били
индивидуализирани. Прието е в Решение № 387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011
г. І г.о. ВКС, че самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават
с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността.
Решенията по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ не пораждат конститутивно действие и за
възстановените с тях имоти настъпва веднага реституционния ефект, а административната
процедура за реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ и
издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са
индивидуализирани и като част от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1
т.3 ЗСПЗЗ и затова за имотите претендирани от собствениците им до датата на влизане в сила на заповедта по пар.
4к, ал. 7 ЗСПЗЗ - 07.02.2007 г. давност не е текла.
Същевременно
с предявяване на разглеждания иск на 21.12.2016 г. ищецът е прекъснал изтеклата
дотогава придобивна давност, като по този начин десетгодишният срок в полза на
ответника, предвиден в чл. 79, ал. 1 ЗС не е бил изтекъл и последният не е
могъл да придобие собствеността в спорния имот по давност.
По
изложените съображения съдът намира, че ответникът не е станал собственик на процесния
имот на повдигнатото основание – придобивна давност, при което ревандикационния
иск е основателен и следва да бъде уважен.
В
контекста на изложеното съдът приема, че ищецът успя да установи при условията
на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от него основание – земеделска реституция, поради което следва да се
разгледа наличието на втората предпоставка съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС,
а именно осъществявано от ответника владение върху имота.
Предвид
липсата на оспорване от ответната страна на самия факт за осъществяваната от ответника
фактическа власт върху ищцовия имот към момента на приключване на съдебното
дирене, следва да се приеме за доказано и това обстоятелство.
По
отношение на възражението на ищеца по чл. 72 ЗС:
Ответникът
твърди, че е ползвател на имота по силата на параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ и е направил
възражение за подобрения като добросъвестен владелец, претендирайки осъждане на
ищците да му заплатят сумата от 15 692,14 лв., с която твърди, че се е
увеличила стойността на имота, вследствие извършените от него подобрения в
имота, който размер е установен между страните с влязлото в сила Решение №
16622/15.12.2011г. по адм.д. № 6523/2011г. на Върховен административен съд.
Ответникът е направил възражение на задържане на имота до заплащане на тези
подобрения от ищците.
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното
решение. Алинея втора сочи, че добросъвестният владелец може да иска да му се
заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта, като
съгласно ал. 3 до заплащане на подобренията и на разноските той има право да
задържи вещта.
Съгласно параграф 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения
върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Посочената разпоредба придава
качеството на добросъвестни владелци с правата по чл. 72 от ЗС само на лицата,
имащи качеството на ползватели на имоти, предоставени им за ползване
по ПМС.
С оглед
така установената от закона фикция - че лицата, направили подобрения в
подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, то на
заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизане в
сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991 г., т. е. до момента до който се счита, че са били
добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на закона
подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или
приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотът подлежи на възстановяване
или на изкупуване.
В
настоящата хипотеза, ответникът и неговия наследодател са имали качеството на
ползвател на имота по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, спорно е и не бе
установено пълно и главно от ответната страна по кое време са били извършени всички
подобрения в имота и дали това е станало преди 01.03.1991 г., или това е
станало след това. Изключение от това са подобренията установени с Решение
№ 16622/15.12.2011г. по адм.д. № 6523/2011г. на Върховен административен съд,
където по безспорен между страните начин е установено наличието на такива
подобрения. Доколкото ищецът и ответникът са били участници в административното
производство по което е постановено решението адм.д. № 6523/2011г. на ВАС, признанията
им във връзка с административното производство обвързват страните по делото
досежно естеството, вида и количеството на подобренията. Не е спорно, че същите
не са заплатени на ответника но от друга страна посоченото решение е влязло в
сила считано от постановяването му на 15.12.2011г., като от тази дата е изминал период, през
който част от тези подобрения са погинали, а други са загубили стойността си, а
и както бе посочено вече, увеличението по смисъла на чл. 72 ЗС се определя към
деня на постановяване на съдебното решение по чл. 108 ЗС. Освен това,
направената в административното производство оценка на подобренията е извършена
с оглед административната процедура по уреждане имуществените отношения между
ползвателя и собственика по реда на пар. 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ, която процедура,
както по делото се установи не е била проведена. Поради това съдът намира, че
стойността на същите следва да се определи, по реда на ГПК и условията на чл.
72 ЗС в настоящото гражданско производство, съобразно допуснатото и прието заключение
на вещото лице.
В решението
адм.д. № 6523/2011г. на ВАС е отразено признание на страните пред съда, че в
имота преди влизане на ЗСПЗЗ в сила е била налице една трайно закрепена
постройка с площ от 38,25 кв.м., като останалите постройки към същия момент са
били три навеса, които не са били трайно прикрепени към земята и не са били
признати за подобрения в административното производство. Признато е в същото
производство по оценка на подобренията и че ответникът преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ е извършил подобрения, изразяващи се в прекарване на електричество и
питейна вода. Вещото лице оценява постройката на стойност 5570,00 лева,
водоснабдяването на имота на стойност 210,00 лева, а електроснабдяването му на
500,00 лева. От заключението на вещото лице се установи също и че в имота
съществуват трайни насаждения на възраст около
За
останалите подобрения липсват конкретни и безпротиворечиви доказателства
относно датата на извършването им и за тях ответникът не е носител на право на
задържане, тъй като не доказа, че е добросъвестен владелец - подобренията да са
извършени преди 01.03.1991 г. или при знание и непротивопоставяне от страна на
собственика - чл. 72, ал.3
ЗС. За тях искането за признаване на право на задържане до заплащане
стойността на извършените подобрения подлежи на отхвърляне. Ответникът има
вземане за тези подобрения в качеството си на недобросъвестен владелец, което
не може да бъде реализирано в настоящото производство, тъй като искането е
релевирано чрез възражение.
Ето
защо претенцията на ответника по чл. 72 от ЗС за осъждане на ищеца да му заплати
сумата от 15 692,14 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие извършените от него подобрения в имота и
възражението му за задържане на имота до заплащането на посочената сума от
ищците се явяват основателни само до сумата от 6521,90 лева, а останалата част
от претенцията следва да се остави без уважение.
Поради частичното
уважаване на тази претенция, в тежест на ищеца следва да бъде възложена
държавна такса в размер на 4% върху уважената част на претенцията, или сумата
от 260,88 лева. На ответника следва да бъде възложено заплащане на държавната
такса, дължима върху отхвърлената част на претендираната сума за подобрения,
която държавна такса възлиза на сумата от 366,81 лева.
При
тези доказателства и доколкото с поведението си ответникът е станал повод за
завеждане на делото по иска с правно основание чл. 108 ЗС, то на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на действително
реализираните такива, които под формата на платени държавни такси /74,00 лв./,
възнаграждение на вещо лице /125 лв./ и възнаграждение за адвокат /700 лв./ в
общ размер на сумата от 899.00 лв.
Предвид
частичното уважаване на претенцията за подобрения ответникът също има правото
да получи направените от него разноски, съобразно уважената й част.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС в
отношенията между ответника
С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът С.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: *** Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК
на с.о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв.м.,
при граници поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776;
10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, на основание наследяване от с.о.
„Ментеше” и реституция с решение Решение № 822/02.10.2001г. на ПК Варна и Заповед
№ ПР-273 от 12.12.2006 г. на Кмета на район Владислав Варненчик към Община
Варна, КАТО ОСЪЖДА Стойков К.С., ЕГН ********** ДА МУ ПРЕДАДЕ владението на
така описания имот, при условията на чл. 72 ЗС.
ПРИЗНАВА на С.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на поземлен имот с
идентификатори 10135.4501.1369 по КК на с.о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277
/двеста седемдесет и седем/ кв.м., при граници поземлени имоти с
идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768;
10135.4501.9569 – общински път ДО ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 6521,90 лева /шест
хиляди петстотин двадесет и един лв. и 90 ст./, представляваща увеличената
стойност на спорния имот в резултат на извършени от него подобрения - трайно
закрепена постройка с площ от 38,25 кв.м., изградена до 01.03.1991 г. и прекарване
на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал.3
ЗС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***
за признаване право на задържане до заплащане увеличената стойност на извършени
в процесния имот подобрения за горницата над 6521,90 лева до предявения размер
от 15692,14 лева, включващи три броя навеси, склад и оранжерия.
ОСЪЖДА С.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 899,00 лева /осемстотин
деветдесет и девет лева/, представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Стойков К.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 342,88 лева
/триста четиридесет и два лева и 88 стотинки/, представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част
от претенцията за подобрения.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 366,81 лева
(триста шестдесет и шест лева и 81 ст.), представляваща дължима държавна такса
по отхвърлената част на претенцията за подобрения.
ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 260,88
лева (двеста и шестдесет лева и 88 ст.), представляваща дължима държавна такса по
претенцията за подобрения.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: