№ 800
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ МЕЛИ
ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.Ю.А., чрез адв.И. Г., ВАК против НП
№ 23-0000575/11.06.2021 год. на Директора на РД АА Варна.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е била отразена фактическата обстановка,
неправилно е бил приложен материалния закон и са били допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице. Иска се АНО да бъде осъден да плати в полза на въззивника сторените от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, дружеството редовно призовано не се представлява.
В съдебното производство въззиваемата – Директора на РД АА Варна, редовно призован не
се представлява. Изразява мотивирано становище по отношение изложеното в жалбата в
придружителното писмо, с което е представил административно-наказателната преписка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение серия А-2020 № *********/11.06.2021
год. е констатирано, че на 18.02.2021 год.в 16.05 часа в гр.Варна, сградата на РД АА Варна
след извършена комплексна проверка на документите относно транспортната дейност на
1
превозвача „ Мели Транс” ЕООД, притежаващ лиценз № 12427/01.10.214 год. за
международен автомобилен превоз на товари, валиден до 30.09.2024 год. на осн. покана с
рег. № 81-00-51-60/11.01.2021 год. е установено, че на 18.09.2020 год. в гр.Варна, ***,
превозвача не е извлякъл / архивирал / информацията записана в паметта на дигиталния
тахограф, марка Continental Automotive GmbH, фабричен № 1381.**********, сер. №
4148774-06-1115-161, одобрен тип:е1-84, монтиран във влекач ИВЕКО АС 440 с рег. № ***,
кат. N3, собственост на Сожелиз България ЕООД-клон Варна, ЕИК 1313913690011,
предназначен за извършване на превоз на товари, попадащи в обхвата на Регламент / ЕО /
561/2006 , преди изтичане на законоустановения срок – 90 / деветдесет / дни, след
предходното извличане / архивиране /.При извършената проверка е установено, че
извличане на информация е направено на 19.06.2020 год., а следващото извличане /
архивиране / на информацията от горепосочения тахограф е извършено 23.12.2020 год.,
видно от разпечатка на генералната информация на тахографа или 97 дни по-късно.Това
извличане / архивиране / е следвало да бъде извършено най-късно до 17.09.2020 год..
Деянието е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на нарушение на
чл.38,ал.1,т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 год. на МТ.
Акта е съставен в присъствието на упълномощено лице , което в съответната графа в акта
не е посочило, че има възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0000575/11.06.2021 год. , с което за
извършено нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 год. на МТ, на осн.
чл.93г, ал.4 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 200 лв..
Разпитани в хода на съдебното производство актосъставителят Г. и свидетеля при
установяване на нарушението и съставяне на акта Й. потвърждават констатациите в акта за
установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като ги намира за обективни и
безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. и Й., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – покана рег.
индекс 81-00-51-60/11.01.2021 год., справка от ИА АА за лицензи, протокол от контролна
проверка № BG14/00006527/16.03.2020 год., копия на документи, справка за нарушител,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
2
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-08-
80/24.01.2020год. на Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН
също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството- нарушител и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в
присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените,
водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането
на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и
в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в
какво е обвинен.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.38, ал.1,т.1 от Наредба №
Н-3 от 07.04.2009 год. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (
ЕС ) № 165/2014 год. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент ( ЕС ) № 3821/85 год. на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент ( ЕС ) № 561/2006 год. на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент ( ЕС ) № 561/2006 год. на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти ( ЕИО )
№ 3821/85 год. и № 2135/98 год. на Съвета и за отмяна на Регламент ( ЕИО ) № 3820/85 год.
на Съвета (Наредба Н-3 от 07.04.2009 г.).
Съгласно тази разпоредба превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка,
извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на
подробните данни за скоростта: най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф.
Между страните не се спори по фактите. Жалбоподателят има качеството на превозвач. По
делото се установява, че посоченото във фактическата обстановка МПС - влекач ИВЕКО АС
3
440 с рег. № ***, кат. N3, собственост на Сожелиз България ЕООД-клон Варна, ЕИК
1313913690011, предназначен за извършване на превоз на товари, попадащи в обхвата на
Регламент ( ЕО ) № 561/2006 е оборудвано с дигитален тахограф, като за периода 19.06.2020
год. до 23.12.2020 год. не са извличани данните от паметта на същия – няма събрани
доказателства, които да сочат изпълнение на това изискване. Посоченият период надхвърля
изискуемите 90 дни и след като в рамките на същият не е налице извличане на данните е
осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредбата, съответно е
осъществено и процесното административно нарушение. Субекти на нарушението се явяват
както лицата, извършващи превоз за собствена сметка, така и превозвачите, какъвто
представлява дружеството жалбоподател.
За това нарушение закона е предвидил изрична санкция в чл.93г, ал.4 от ЗАвтПр за
превозвач, който не спазва изискванията за извличане на данните от тахографа, определени
с наредбата по чл.89,ал.1 от ЗАвтПр, когато това не е довело до загуба на данни. В случая
безспорно е установено, че изискванията за извличане на данни, предвидени в Наредба № Н-
3 от 07.04.2009 г. на МТ, издадена на основание чл.89,ал.1 от ЗАвтПр, не са били спазени.
Съдът намира, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не
се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства, които съществено отличават
конкретното деяние от нарушенията от същия вид. Касае се за формално нарушение, с
реализирането на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да
гарантира съответната правна норма, а именно ефективното осъществяване на контрол
върху извършваната от превозвачите дейност.
Като взе предвид, че санкцията за извършеното нарушение е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК . Разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата начл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, но в
съдебното производство въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт. Ето
4
защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно.
От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като
се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 330 лева, платено в брой. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000575/11.06.2021 год. на Директора на РД АА Варна, с което
на „ МЕЛИ ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.Ю.А., за извършено
нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 год. на МТ, на осн.чл.93г,ал.4
от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на Директора на РД АА Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. И. Г.,ВАК , процесуален представител на „МАЛИ
ТРАНС” ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5