№ 5158
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110213798 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на лицето Д. С. С., с ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу Заповед за
задържане на лице № 228зз-1158/06.09.2024 г., издадена от И. В., на длъжност
„полицай“ при 04 РУ СДВР.
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че
процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно
прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не
съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но
се представлява от процесуалния си представител - адв. М., който иска от съда
да отмени процесната заповед, като сочи, че процесният наркотик е в
незначително количество, което не позволява да бъде прието, че деянието е
престъпно, а само формално покриващо признаците на престъплението,
поради което се явява малозначителен случай. Поддържа се изцяло жалбата и
аргументите в нея. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.
Г., като последната иска по същество от съда да постанови решение, с което да
остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не противоречи на
материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа всички необходими
реквизити. Претендира разноски и обективира възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
1
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 06.09.2024 г., около
21:00 часа, в гр. София, при обход на площад „България“, служители на 04 РУ
СДВР – И. В. и Ж.Г., са извършили проверка на жалбоподателя Д. С. С., с ЕГН
**********, след като забелязали, че в момента, в който лицето ги е
забелязало е изхвърлило от ръката си хартиена сгъвка с видимо бяло
прахообразно вещество в нея. Тази сгъвка била предадена с протокол за
доброволно предаване от С. на полицейските служители, след което той бил
задържан и отведен в четвърто районно управление на СДВР. С. бил задържан
с процесната заповед за задържане на лице с № 228зз-1158/06.09.2024 г.,
издадена от И. В., на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР. Посоченото в нея
основание за задържането му е „притежание на НВ“.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е
приложена декларация от 06.09.2024 г., с която задържаният е декларирал, че
е запознат с правата си.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на административното
производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие
с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му,
2
както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на
административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва
и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното
формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото
задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически
основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част
от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна
страна.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира,
че следва да ги присъди в претендирания размер, защото макар да е налице
възражение за прекомерност, то не е основателно. Съдът намира, че
възнаграждението на защитника на жалбоподателя в размер на 500 лева е
съответно на правната сложност на делото, както и на факта, че то е решено в
едно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Д. С. С., с ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. К. М., Заповед за задържане на лице №
228зз-1158/06.09.2024 г., издадена от И. В., на длъжност „полицай“ при 04 РУ
СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
3
полза на Д. С. С., с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в
полза на имитър С. С., с ЕГН **********, сумата от 10 лева, представляваща
държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14-
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4