№ 379
гр. Дупница, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102566 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. П. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД.
Ищцата Е. П. Д. твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
1112042 от 19.07.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 850 лв., с посочен
ГПР в размер на 65,55 %. Намира договорът за кредит за недействителен, тъй като не
отговарял на изискванията на ЗПК (не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин). Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не
отговарял на действителния, тъй като в него не била включена предвидената в договора
неустойка по чл. 11 вр. чл. 5 за непредоставено обезпечение. Поддържа, че клаузата, в която
е превидено заплащането на неустойка е нищожна, а уговарянето й заобикаля ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК и цели скрито оскъпяване на кредита. Намира клаузата за
възнаградителна лихва за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Моли да бъде
прогласена нищожността на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност -
само на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка (чл. 11 от договора).
Ответникът „Сити Кеш“ ООД е получил препис от исковата молба, по която е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че са заведени няколко идентични производства, което разглежда като злоупотреба с
процесуални прави, прави искане по чл. 213 ГПК. Отрича клаузата за неустойка да цели
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което възразява, че размерът й следва да бъде
включен в ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите
нрави. Изтъква, че между страните имало сключени 7 идентични договора за кредит, поради
което изключва възможността ищцата да не е била наясно с последиците от сключването им.
1
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ищецът по насрещния иск - „Сити Кеш“ ООД твърди, че по процесния договор е отпуснал
заем в размер на 850 лв. Счита, че с изтичане на срока на договора е настъпил падежа на
всички погасителни вноски, но ищцата заплатила единствено сумата от 476 лв., като
останал неплатен остатък в размер на 374 лв. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати
посочената сума в размер на 374 лв., ведно със законната лихва от подаване на насрещната
искова молба – 10.02.2025г. до окончателното плащане.
Ответницата по насрещния иск - Е. П. Д. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва насрещния иск като неоснователен. Признава, че дължи връщане на
дължимата главница, но смята, че същата е в размер на 700 лв., поради което след
приспадане на платените 476 лв. по договора, смята, че дължимата сума се равнява на 224
лв. За разликата над тази сума моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените от Е. П. Д. установителни искове са по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а насрещният иск е по чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже сключването на твърдения от нея договор за кредит,
наличието на предвидени в договора клаузи с твърдяното от нея съдържание,
обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на тези клаузи с императивна
разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава
разпоредба; размера на действителното ГПР. В тежест на ответника е да докаже, че
оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за
уговарянето й.
По насрещния иск е в тежест на ищеца по него да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по
договор за кредит, сключен с ответника по насрещния иск; предаването на сумата на
ответната страна и изискуемостта на претендираното вземане. При доказване на горните
факти, в тежест на ответната страна по насрещния иск е да докаже, че е извършвала
погасяване на задълженията си по договора за кредит.
В случая от приложените доказателства (л. 58) е видно, че между страните е имало
сключен договор за потребителски кредит № 1112042 от 19.07.2024г., по силата на който бил
отпуснат заем в размер на 850 лв., с посочен ГПР в размер на 65,55 % и фиксиран лихвен
процент в размер на 50 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищцата се задължава
да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в нейна
тежест възниква задължение да заплати неустойка в размер на 354 лв. (чл. 11).
Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по
който въпрос съдът намира следното:
2
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, от съдържанието на процесния договор (чл. 5) е видно, че получаването на
заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на
заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител, отговарящ на
предвидените критерии или безусловна банкова гаранция), множеството специфични
критерии, на които следва да отговаря обезпечението (изпълнението на част от които,
подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи,
вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (3-
дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (354 лв.), подлежаща на
разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на
извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването
на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита
възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената
неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на
„общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 65,55 %, като
при включването на посочената неустойка (равняваща се на 354 лв. при кредит в размер на
850 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за
кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря
и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на
ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на
минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за
посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения
процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява
на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден
х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1
3
ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него
последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено
чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по
кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II
т.о.
При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по
предявения от ответника осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23 ЗПК, дължимата
сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност
на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за
чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55
ЗЗД. В този смисъл Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т.о.
В случая между страните не е налице спор, че чистата стойност на отпуснатия кредит се
равнява на 850 лв., а общия размер на плащанията, извършени от Е. П. Д. са в размер на 476
лв., при което неплатеният остатък се равнява на 374 лв. Ето защо, предявеният насрещен
осъдителен иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат Л. К. Б. от *
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. за оказаната на ищцата
безплатна адвокатска помощ. Ответникът има право на разноски за уважения изцяло
насрещен иск, както следва: 50 лв. – държавна такса и 240 лв. – адвокатско възнаграждение
(представляваща половината от общо претендирания в производството адвокатски хонорар).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 80 лв. – държавна такса за
първоначалния иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от Е. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 нищожността на договор за потребителски
кредит № 1112042 от 19.07.2024г.
ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“
ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 следните суми: 374 ЛЕВА – непогасен остатък от
главница, дължима като чиста стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, отпуснат по сключен
между страните договор за потребителски кредит № 1112042 от 19.07.2024г., ведно със
4
законната лихва от 10.02.2025г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса и 240 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К.
Б. от * сумата от 240 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми: 80 ЛЕВА
– държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5