№ 6205
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110169287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът, при служебно извършената проверка по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК, с Разпореждане от
04.01.2021 г. констатира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 от ГПК, вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Постъпила е молба -уточнение от 17.01.2022г. /пощ.кл. от 14.01.2022г./.
Настоящият съдебен състав намира, че изложението на обстоятелствата, от които произтича
вземането е общо и непълно. Изцяло липсват твърдения за всеки един договор за неговия
предмет, срок, как е уговорено длъжника да изпълни. Твърди се, че с длъжника са сключени
два договора за мобилни услуги, по които длъжникът-потребител не е платил сумата общо
2812,75 лева. След като общо посоченото вземане произтича от две сделки, то очевидно е
сбор от няколко вземания, които кредиторът претендира правото да получи, но то произтича
по силата на конкретния договор. В заявлението, ведно молба-уточнение, липсва
индивидуализация на паричните вземания по кое от посочените съглашения се дължат;
както и според договора какви са те по вид (главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, евентуално период, ако се касае за забавено изпълнение), размер. Бланкетно и
неподкрепено с факти се явява твърдението на заявителя, че неудовлетворените вземания са
конкретизирани по размер и основание в издадени от него фактури. По този начин
заявителят препраща към съдържанието на счетоводни документи, които съдът може да
вземе предвид, но след като страната изложи обстоятелствата, от които е възникнало
правото на парично вземане, а в противен случай съдът следва да тълкува неговата
хипотетична воля. Твърдението на заявителя-кредитор, че в негова ползва съществува
претендираното вземане се явява недостатъчно обосновано, поради непосочване на
обстоятелствата, чрез които се индивидуализира дълга на длъжника по всеки един договора.
Това препятства правото му на защита да узнае какво изпълнение се търси от него,
включително за преценката му да оспори или не евентуално издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Ето защо съдът приема, че заявителят не изпълни в срок указанията на съда
и не отстрани нередовностите на заявлението.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което
1
е образувано ч. гр. дело № 69287/2021 г. по описа на СРС.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2