СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
1416 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 124807 от 19.05.2017 г. по гр. д. №
14193/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав, е отхвърлен предявеният от „Р.С.“ ООД (с предишно наименование „К.Б.“
ООД), ЕИК *******, срещу „К.“ ЕООД,
ЕИК *********, и „К.Г.“ Инк. иск, с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД, за
прогласяване за унищожаемо, като сключено поради крайна нужда и при явно
неизгодни условия, споразумение от 28.03.2014 г. между „Р.С.“ ООД, „К.“ ЕООД и
„К.Г.“ Инк. С решението „Р.С.“ ООД е осъдено да заплати на „К.“ ЕООД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 720 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от „Р.С.“ ООД, в която са
развити съображения за неправилност и незаконосъобразност. Отправено е искане решението да бъде отменено, а исковата претенция да бъде уважена. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното споразумение
представлява търговска сделка, поради което е недопустимо унищожаването му
поради крайна нужда. Сочи, че споразумението не е свързано с упражняваното от
търговеца занятие, както и че е оборена презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „К.“ ЕООД, в който моли за оставяне без уважение на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението. Излага доводи, че
тристранното споразумение представлява търговска сделка, сключена между
търговци, с предмет прекратяване на отношенията между „К.Г.“ Инк. и „Р.С.“ ООД,
както и уреждане на имуществените последици от това. Сочи, че за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иска, тъй като липсва престация от негова
страна. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „К.Г.“ Инк.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно. По допустимостта въззивният съд намира следното:
Родовата
подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на
която съдът следи служебно до приключване на производството във втора
инстанция, арг. чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците от нарушаването на
правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е
допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е
родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не
може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване, арг. чл. 270,
ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд
като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена
на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
спорове и за вземания по актове за начет.
СРС, ІІ ГО, 65 състав е бил сезиран с
конститутивен иск, с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, размерът на цената на иска по искове за
унищожаване на договор е стойността на договора.
За да разгледа предявения иск и за да постанови съдебен акт,
първоинстанционният съд е приел, че искът е неоценяем. Настоящият състав не
споделя извода на районния съд и намира, че цената на иска следва да се
определи съгласно правилото на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, а именно стойността на
договора.
В конкретния случай между „Р.С.“ ООД, (с предишно наименование „К.Б.“ ООД), „К.“ ЕООД и „К.Г.“ Инк. е
сключено споразумение от 28.03.2014 г. С него страните са уговорили, че „К.Г.“ Инк. прекратява търговските си отношения с „Р.С.“ ООД, което от своя
страна прехвърля дейността си към дружеството „К.“ ЕООД. Предвидено е, че
изрично изброените трудово - правни и договорни отношения на „Р.С.“ ООД са възникнали
по възлагане от „К.Г.“ Инк. Уговорено е, че „Р.С.“ ООД има задължения за
заплащане на трудови възнаграждения, осигуровки и данъци към изрично посочените
служители в размер на 72 986,89 лв. за м.02.2014 г., която сума ще бъде изплатена
с посредничеството и гаранциите на „К.“ ЕООД, както и че „К.Г.“ Инк. дължи на „Р.С.“
ООД по разходни отчети сумата от 24 035 щатски долара. Страните са се съгласили
„Р.С.“ ООД да прекрати по взаимно съгласие трудовите договори с изрично
посочените служители, както и да съдейства за възникване на трудови
правоотношения между тях и „К.“ ЕООД. Уговорили са, че „Р.С.“ ООД прекратява
договорните си отношения с изрично посочените юридически лица като сумите
дължими за услуги към тях ще бъдат заплатени от „К.Г.“ Инк. Предвидили са
задължение на „К.Г.“ Инк. към изрично посочени дружества и лица в размер на 15
293,23 лв. и 7 240 евро. Съгласили са се „Р.С.“ ООД да предаде на „К.“ ЕООД компютрите закупени със средства
отпуснати от „К.Г.“ Инк.
Определяйки стойността на договора, въззивният съд взе предвид предвиденото
в чл. VI от споразумението задължение на „Р.С.“ ООД за заплащане на трудови
възнаграждения, осигуровки и данъци към изрично посочени служители в размер на
72 986,89 лв. за м.02.2014 г., както и предвидената в чл. VIII сума от 24 035 щатски долара, която се дължи по разходни
отчети от „К.Г.“ Инк. на „Р.С.“ ООД. Съдът взе предвид и предвидените в чл. 10
задължения „К.Г.“ Инк. в размер на 15 293,23 лв. и 7 240 евро. В тази връзка
съдът намира, че цената на иска, определена въз основа на стойността на
процесното споразумение надвишава 25 000 лв., поради което искът е родово подсъден
на окръжен съд като първа инстанция.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде разгледан от окръжен съд
като първа инстанция. Разглеждайки спор, който не му е родово
компетентен Софийски районен съд е постановил недопустим акт, който следва да
се обезсили, а производството по делото на основание чл. 104, т. 4 ГПК да се
изпрати на родово и местно компетентния
първоинстанционен съд - Софийски градски съд.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 124807 от 19.05.2017 г. по гр. д. №
14193/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд за разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на
страните.