РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Б., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500360 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба Т. К. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., Община Б. и Г. С. М., с ЕГН **********, с адрес: Б.,
Община Б., ищци по гр.д. № 1137/2020г., по описа на БлРС, двамата чрез адвокат Д. М. С.,
АК - Благоевград, със служебен адрес: гр. Б., община Б., ул. „*****“ № ***, ет. *,съдебен
адрес: гр. Б., община Б., ул. „*****“ № **, ет. * срещу: РЕШЕНИЕ № 900206/29.12.2023г. по
гр.д. № 29.12.2023г. по описа наБлРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че изводите на първоинстанционния съд са
неправилни, че най - удачен и целесъобразен е Вариант 3 Д, по приложение 4 Д от
допълнителната съдебно техническа експертиза. За да разпредели правото на ползване върху
процесния ПИ при посочения вариант, съдът е приел, че вещото лице в съдебно заседание е
посочило, че при този вариант особени реконструкции върху терена не следва да се правят и
вариантът е съобразен с това, което е изградено към момента. Прието е от съда и че този
вариант дава възможност всяка от страните да получи дял за ползване, който съответства на
частта, която притежава от имота. В частта, която следва да ползват ответниците се намира и
въпросната беседка, изградена от ответника, която е била ползвана от него до образуване на
делото. Обратно на приетото от съда, при посочения вариант (Вариант 3 Д, по приложение 4
Д) - тук следва да се правят реконструкции - отново чрез разрушаване на изградена от
ответника Сойнев „бетонна стена“ /преградна стена/, ситуирана в частта от ъгъла на къщата
до точка - буква „У“ на скицата на вещото лице - определена за общо ползване. Твърди се,
че от разпита на свидетелите се установи, че на посоченото място и по цялата дължина до
буква „Ф“ е изградена такава стена от ответника - без знанието и без съгласието на ищците
1
(и без строителни книжа). Отделно от посоченото за практическото изпълнение на
посоченият вариант - който значително увеличава площта за общо ползване (включително
придавайки площта от двора непосредствено зад къщата и означена като граница с буквите
„У“ и „Л“, следва да бъдат извършени допълнителни мероприятия (най-малко по
отграничаване на същата тази площ). При посоченото очевидно, че този вариант предписва
извършване на допълнителни реконструкции, действия, включително извършване на СМР -
по премахване на част от процесната „бетонна стена“ (показана на геодезическото
заснемане - Приложение 1Д от основното заключение).
Излага се, че видно от геодезическата снимка /приложение/ отразяваща входа към
поземления имот и входа към жилищната сграда - определената по Вариант 5 Д,
Приложение 6 Д площ от 37 кв. м за общо ползване — отразява действителното фактическо
състояние. В тази насока този вариант съответства на установеното до момента фактическо
положение от гледище на достъпа на ищците до частта от дворното място, която същите
ползват и до собствените им сгради с идентификатори - означени като сгради - 2, 3 и 4.
Видно от геодезическата снимка на място е изградена „Врата към заден двор и метална
ограда“, осигуряваща достъп на ищците както до ползваната от тях площ от дворното място,
така и до собствените им сгради (с идентификатори - 04279.628.285.2, 04279.628.285.3,
04279.628.285.4 - които са тяхна индивидуална собственост). Посоченият вход - „Врата към
заден двор и метална ограда“ - напълно съответстват на отразеното на скицата по Вариант 5
Д, Приложение 6 Д, означени с буквите - Б Г Е.
Считат, че Вариант 3 Д Приложение 4 Д по обжалваното решение, не държи сметка
за фактическото положение и не обезпечава в пълна степен правото на ищците на
индивидуално ползване на собствената им сграда с идентификатор т. 4, тъй като входът за
същата попада в частта, опредена за общо ползване. Тук, този вариант не държи сметка и за
изключително лошите взаимоотношения между страните. Нищо не налага площта,
непосредствено пред входа на сградата (индивидуална собственост на ищците) да е
определена за общо ползване. Това е изключително нецелесъобразно решение по принцип, а
в конкретния случай, с оглед установените по делото обстоятелства (включително и
отношенията на неразбирателство между страните) е неадекватен вариант на „обща
ползване“. По делото не е установен нито един факт, релевантен за спорната съдебна
администрация, който да обосновава посочения вариант на разпределение. Така избраното
разрешение не се налага, а и не може да бъде обосновано и с наличието на жилищната
сграда /идентификатор 04279.628.285.1/. Това е така, тъй като в тази сграда жилището на
целия първи етаж е индивидуална собственост на ответниците. На частта /фасадата/ от
жилищната сграда от към постройките на ищците няма елементи (включително тераси,
врати и други подобни), които да налагат ежедневното им обслужване и поддържане от
ответниците и да обосновават необходимост от определяне на общо ползване на дворното
място от към посочената част /и стена на къщата/. Евентуална бъдеща необходимост от
ремонт и /или инцидентна необходимост от извършване на такъв /каквито поне на този етап
не се установяват/ биха могли да бъдат извършени и по друг начин (без да се налага
ежедневен общ достъп от дворното място до посочената фасада).
Твърди, че Вариант 5 Д, Приложение 6 Д, съответства на фактическото положение
на място. При този вариант единственото несъответствие, което ще наложи и лека
реконструкция е премахването на „бетонна стена“ (показана на геодезическото заснемане -
Приложение 1Д от основното заключение). Преди нейното изграждане от ответника С. С.,
това място е ползвано както от Г., така и от ищцата Т.. Изграждане на тази бетонна стена,
2
която е отнела от свободното дворно място, ползвано от ищцата, е станало без нейно знание
и съгласие и след това с противопоставянето и. В с.з., проведено на 06.03.2023г. е разпитана
свидетелката С.К.П.. Същата сочи в показанията си, че: „Изключително Т. и съпругът и
работиха тази част зад къщата ... В един момент престанаха да работят едната част от
градината, защото С. изгради ограда, около 60-70 сантиметра бетон, нагоре плътна ограда
със закована с дъски. Тази ограда, която е направена от С. ...където свършва основната
сграда ... от нея надолу до съседния на тях имот, зад югозападната част ... и по този начин
достъпа им бе възпрепятстван“ Допълва свидетелката, че когато тази ограда е изграждана Т.
не била в града. Това е било около 2015г. / 2016г. според свидетелката. За посочената
междинна ограда - квалифицирана по този начин и от свидетелката С.П. /която е установена
и от вещото лице и обозначена като „бетонна стена“ (показана на геодезическото заснемане
- Приложение 1Д от основното заключение), ответниците не са представили никакви
строителни книжа.
Намират, че избраният от съда вариант не е удачен, тъй като същият предвижда
необосновано голяма площ за общо ползване на двора. Нищо не налага ищците да ползват
площта зад жилищната сграда (между жилищната сграда и беседката на ответниците). Това
не се налага и предвид обстоятелството, че жилището на целия първи етаж от къщата
(сграда 1) е индивидуална собственост и на двамата ответници, които ползват това жилище.
Нещо повече увеличаването на площта за общо ползване (очевидно обслужващо жилищната
сграда, за сметка на възможността страните да ползват по-голяма по квадратура площ за
индивидуално ползване в дяловете си, също не е целесъобразно.
Считат, че най - целесъобразен би бил Вариант 5 Д, Приложение 6 Д /но преработен
съобразно площите, съответстващи на правата на страните в съсобствеността/, тъй като при
този вариант: свободната площ за ползване за ищците, съответстващ на тяхната квота - общо
2/3 следва да бъде 202,66 кв.м. Площта за ползване в дял на С. С. следва да бъде 101,33
кв.м., съответстващи на притежаваните от него по наследство 1/3 ид.части от правото на
собственост върху процесния процесния поземлен имот.
Твърдят, че неправилно, от страна на състава на съда, е прието, че ответникът С. е
съсобственик на процесния имот, предмет на разпределяне правото на ползване, защото
участието и по делото /нейната пасивна легитимация/ е обусловена единствено от наличието
на прехвърлителна сделка - договор за покупко-продажба, оформен в НА № 44, том III, per.
№ 4893, дело № 423 / 2009г., вписан в СлВп с вх. per. № 4309 / 03.12.2009г., акт № 157, том
XV, дело № 2876, по силата на която С., в режим на СИО с ответника С. С. е придобила
правото на собственост на жилището на първи етаж от жилищната сграда в процесния
поземлен имот. Ответникът С. не се легитимира като съсобственик на поземления имот.
Искат от съда да отмени РЕШЕНИЕ № 900206/29.12.2023г. по гр.д. № 1137/2020г. по
описа на БлРС, в обжалваните части и вместо него разпределите правото на ползване по
Вариант 5 Д, Приложение 6 Д /но преработен съобразно площите, съответстващи на правата
на страните в съсобствеността/.
В срока по чл.263 ГПК от адв.Д. Г. Б., вписана в АК-Благоевград , с адрес:
гр.Благоевград , ул.’’Крали Марко” №10Б, ет.1, ап.24 , действаща като процесуален
представител на пасивнолегитимираната страна в процеса - ответниците/въззивваеми
С. и С. С.и е постъпил отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че правилно е зачетена от съда определената и с исковата
молба активна и пасивна легитимация на страните в така образуваното производство, както
и следейки за допустимостта е съобразено пълното конституиране на всички страни и
3
обезпечено участието в процеса на всички задължителни другари. В случая търсеното
разпределение на ползване на съсобствената вещ определя като такива и С. К. С. като
съпруга на отв.С. С., доколкото единството на спорното правоотношение налага и еднакво
решение спрямо всички другари - собственици, а и ответната страна е изградила защитата си
на давностно владение върху определения с договора дял в режим на СИО. Следователно
изключването и би било разрешаване на ползване на съсобствена вещ без участието на
задължителна страна, за което съдът следи служебно, т.е правилно е процедирал решаващия
състав като е осигурил участието и на С. С. и Г. Н. в процеса, доколкото са обвързани от
фактичските твърдения с отговора по чл.131 от ГПК и обвързани с доказателства. Освен
това съществуването на наведения договор за разпределение на ползването от 29.10.2009г.
предпоставя ново разпределение на ползването по реда на чл. 32. ал. 2 ЗС (извън хипотезата
на споразумение за разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот) само
при промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие, каквато не се
установява. /според Решение
№ 171 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1231 / 2015 г. на Върховен касационен съд. 1-во гр.
отделение/. Намира за несъстоятелни въззивните доводи изградени срещу задължителното
участие на всички ответници, тъй като същите са етажни собственици, на строежи и с други
вещни права, имащи отношение при разпределение ползването на дворното място. Според
обстоятелствената част на исковата молба и отговорите по чл.131 от ГПК, С. С. се явява
освен като етажен собственик, но и заявен давностен съсобственик върху обособения дял на
ползване, а починалата Г. В.Н. към предявянето на иска е имала статут на ползвател със
запазено вещно право на ползване върху сгради.
Счита, че с обжалването на съдебното решение се изнася странен и неправилен анализ
на развитието на производството и невъзприемането на изразената от ищцовата страна
защитна теза не съставлява неправилност в мотивацията и разрешаването на делото, а
кореспондира с доказателствения материал и установените с него факти и обстоятелства от
предмета. Изведените аргументи за незаконосъобразност и порочността на съдебното
произнасяне са изградени единствено върху необоснованото приемане на една от
предложените възможности от експерта по СТЕ и обсъждане на приоритети на други
технически варианти за разпределянето на спорното имущество, които не са съобразени със
съществуващия начин на трайно ползване, трайни елементи /огради, беседки и др./,
постройки на място от допълващо застрояване, допустимите параметри за обслужване на
основната жилищна сграда , в която страните притежават обекти в режим на ЕС и с тях се
предвиждат преустройства . Не споделят разсъжденията и трактовката на жалбоподателите
за техническата непригодност, нецелесъобразност или недопустимост на приложения от
съда вариант на ползване, който е част от предложенията на СТЕ и включва всички
задължителни условия или компоненти за нормално ползване от правоимащите без да засяга
правата им или да налага премахване на стоежи/огради и /или изграждане на нови. Другите
предложени варианти за разпределяне не или не предвиждат сервитутно обслужване на
общата жилищна сграда и др.съоръжения по см. на ЗУТ или налагат преустройства , или
засягат правата и интересите според установения на терен начин на трайно ползване.
Основното и допълнителните заключения на СТЕ не са оспорени от страните по делото, вкл.
и от ищците, поради което съвсем естествено съдът е възприел едно от допустимите
технически решения на годно доказателствено средство и съвсем адекватно е приложил
същото като най -целесъобразно за фактическото положение на място. Твърдят, че с оглед
на разглежданите като допустими и приложими варианти и специалните технически умения
решаващият състав правилно се е доверил на експерта от СТЕ и с оглед на възприетата
фактическа обстановка и затвърдения и от него начин на ползване на терена, съвсем
адекватно е подвел под дължимата правна регулация именно приложения вариант,
анализирайки в изводите си всички релевантни за спора обстоятелства от предмета на
4
правораздаването.
Не споделят вижданията на въззивниците, че съдът не е обосновал /мотивирал своя акт
и не е анализирал всички доказателства, тъй като видимо е отграничено в решението
кредитирането на доказателства с извеждане на нужната релевантност и обоснованост ,
поотделно и в тяхната съвкупност. Не се касае и за съществени грешки на съда по
прилагането на определения вариант на ползване чрез наложената квалификация за
целесъобразност или за друго опорочаване на диспозитивното и/или служебното начало или
за несъблюдаване на съдопроизводствените правила. Не споделят, че се касае за
недостатьчност/необоснованост в мотивацията на съдебния акт, тъй като в случая не се
касае и за намалено съдържание или непълнота в мотивите на съда по см. на чл.236, ал.2 от
ГПК или пък за наличие на отклонение откъм обем. Гласните доказателства са ценени от
съда по см. на чл.172 от ГПК с нужното отношение към значимите обстоятелства за
установяване на конкретното фактическото положение и за отношенията между страните по
делото. При изпълнение на задълженията си по чл.235 от ГПК при решаването на спора и в
синхрон с останалия доказателствен материал, съдът е отчел всички писмени данни за
фактите по делото, които имат значение за определянето на съответния правен статут на
страните в производството според материалните им права, отнесени към предоставените от
експерта по СТЕ технически възможности за разпределяне на правото на ползване.
Избраният от съда вариант е съобразен освен с правата на страните и с действителното
ползване на място, както и с възможността на обслужване на общата жилищна сграда без
извършването на преустройства, което е сериозен мотив за целесъобразност. С решението си
първата инстанция подробно е обсъдила всички редовно и своевременно събрани
доказателства, по отделно и според доказателствената им стойност за предмета на
доказване, с което е изпълнила изцяло вменените й от ГПК процесуални задължения.
Съдържанието на жалбата представлява едностранчива интерпретация и специален прочит
на процесуалните правила и задължения на съда по ГПК, а хаотичните въззивни доводи се
извеждат основания за отмяна на атакувания съдбен акт.
Искат от съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба по наведените
въззивни доводи за обжалване и потвърди като правилен, законосъобразен и обоснован
атакуваният с нея съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид оплакванията по въззивната жалба,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира, че жалбата, като предявена от
легитимна страна в процеса , в срока по чл. 259 ГПК , е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна . Обжалваното решение е валидно и допустимо, като произнесено от
компетентен първоинстанционен съд, в рамките на правомощията му, като такъв, по
предявен пред него иск. Разгледано по същество, същото е правилно постановено.
Настоящият съд приема, че не са налице пороците на обжалваното решение, визирани
във въззивната жалба, поради което намира същата за неоснователна и недоказана, с оглед
на което не я уважава и в този смисъл счита, че следва да потвърди изцяло обжалваното
решение, като правилно постановено. От анализа на събраните по делото доказателства,
настоящият съд прие за установени фактически обстоятелства и направи правни изводи
идентични с тези на БРС.
5
Като взе предвид представените по делото доказателства в съвкупност и поотделно
настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Първоинстанционното производство е по искова молба на Т. К. М. и Г. С. М., с която
е предявен иск с правно основание: чл. 32 от 3С за разпределяне правото на ползване на
следния недвижим имот срещу С. К. С., С. К. С. и Г. В. Н., а именно недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.628.285 (нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и осем точка двеста осемдесет и пет), с площ
съгласно скица, издадена от Началника на СГКК - Благоевград, от 530,00 кв.м. (петстотин и
тридесет) квадратни метра, с адрес на поземления имот: гр.Б., п.к. ***, ул. „***“ № *, с
начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план: 4938 (четири хиляди деветстотин тридесет и
осем), квартал 29 (двадесет и девет), парцел 7 (седем), при граници и съседи на имота :
04279.628.287, 04279.628.288 04279.628.289, 04279,628.283 и 04279.628.284, по
кадастр.карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед. № РД-18-32 /10.05.2006 на
изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, който поземлен имот представлява УПИ
IX (девет), имот с пл. № 262 (двеста шестдесет и две), в кв. 25 (двадесет и пет), село
Струмско, община Благоевград, с площ от 410 кв.м. (четиристотин и десет квадратни метра),
при съседи: от юг улица, от север - УПИ IV, пл. № 262, квартал 25, от запад УПИ ІІ и 1, пл.
№261, кв. 25 и от изток УПИ VIII, пл. Nº 263, кв. 25, съобразно притежаваните от страните
права;
От приложения по делото акт за смърт №608 от 13.06.2021г е видно , че една от
страните в настоящото производство е починала, а именно Г. В. Н..
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от 3С и има за последица
осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение на
съсобствениците, по повод служенето с общата вещ.
Видно от Нотариален акт за дарение №45, том II, дело№465/1959 се установява, че К.
С. Н. е придобил в собственост горепосочения недвижим имот.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1673/16.07.2021 г., издадено от
Община Б., наследници на лицето К. С. Н., с ЕГН **********, починал на **** г., бивш
жител на гр. Б., са: С. К. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „***" № * ет. *, Г. В. Н., с
ЕГН ********** и Т. К. М., с ЕГН **********.
С Договор за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот от 29.10.2009
г. правото на ползване по отношение на процесния недвижим имот, е разпределено между
ищцата М., ответника С. и починалата Г. В. Н.. В договора е уговорено Т. К. М. , реално да
ползва : северозападната част от дворното място, зад жилищната сграда, където са изградени
паянтови сгради, което място за реално ползване е обозначено и защриховано с червен цвят
в приложената скица за разпределение на ползването, която е неразделна част от договора за
разпределение на ползването, при граници за реално ползваната част: дворищно-
регулационната граница с имот с идентификатор 04279.628.284, дворищно-регулационната
6
граница с имот с идентификатор 04279.628.287, част от дворищно-регулационната граница
на имот 04279.628.283 и вътрешна граница минаваща успоредно на северозападната стена
на жилищната сграда. Уговорено е 2. С. К. С., реално да ползва : южната част от дворното
място, зад гаражите до югозападната стена на жилищната сграда , което място за реално
ползване е обозначено и защриховано със син цвят в приложената скица за разпределение на
ползването, която е част договора, при граници за реално ползваната част: част от
дворищно-регулационната граница с имот с идентификатор 04279.628.288 до източната
стена на гаражите и югозападната стена на жилищната сграда, от югоизточната стена на
жилищната сграда до регулационната граница с улица „***“.
Първоинстанционният съд правилно е установил, че с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 46, том 1, рег. № 4897, дело № 425 от 2009 г. по описа на
нотариус К. Т., Г. В. Н. и въззиваемия С. са продали на жалбоподателката М. 5/6 ид.ч. от
селскостопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м. с идентификатор 04279.628.285.2,
находяща се на адрес: гр. Б., ул. „***" № 10, построена в поземлен имот с идентификатор
04279.628.285.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том 1, рег. № 2716,
дело № 80 от 2012 г. по описа на нотариус Д. С., починалата Г. В. Н. е продала на Т. М. 1/3
ид.ч. от ПИ с идентификатор 04279.628.285. С Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот по чл. 587, ал. 1 от ГПК № 106, том I, рег. Nº 3550, дело
№ 98 от 2012 г. по описа на нотариус Д. С. се установява, че Т. М. е призната за собственик
на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 04279.628.285.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак ответниците С. С. и С. С. са
сключили граждански брак на 11.11.1979 г. в гр. Б.. Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак Г. М. и Т. М. са сключили граждански брак на 16.04.1978 г. Подобна е
фактическата обстановка призната за установена и от първоинстанционният съд.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите П., Б. Г., С. и К.. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират с целия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са допуснати и назначени: съдебно-техническа и допълнителна съдебно
техническа експертизи, като вещото лице предложи общо 8 варианта за разпределение
правото на ползване на съсобствения имот.
Съгласно ТР № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС решенията на мнозинството нямат
изпълнителна сила. Подобни договори обвързват страните относно установения начин на
ползване на съсобствения имот докато трае съсобствеността, като също така страните могат
да ги изменяват по взаимно съгласие. Когато съдът, който е сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 ЗС
установи, че съсобствениците на недвижим имот – страни по делото са обвързани от
договор за разпределение на ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на
ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС (извън хипотезата на споразумение за разпределение
7
на ползването, което е вредно за съсобствения имот) при промяна на обстоятелствата, при
които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. Промяна на
обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването,
представляват например промяна на границите и площта на съсобствения имот или промяна
на дяловете в съсобствеността, които пречат на уговореното реално ползване. Не са такива
обстоятелства действия на някой от съсобствениците, които нарушават постигнатото между
съсобствениците споразумение.
Процесният договорът за разпределение на ползването е бил сключен на 29.10.2009
г., като съответно след неговото сключване са настъпили обстоятелства, които налагат
промяна на разпределението на ползване между съсобствениците, а именно сключени са
договори за продажба материализирани в 1.Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 86, том 1, рег. № 2716, дело № 80 от 2012 г, с който Г. В. Н. е продала на
Т. М. 1/3 ид.ч от процесния имот на 02.08.2012г.; 2.Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 46, том 1, рег. № 4897, дело № 425 от 2009 г. по описа на нотариус К. Т.,
Г. В. Н. и въззиваемия С. са продали на жалбоподателката М. 5/6 ид.ч. от селскостопанска
сграда със застроена площ от 28 кв.м. с идентификатор 04279.628.285.2 от 03.12.2009. И
двата прехвърлителни договора са сключени след договора за разпределение на ползването
на 29.10.2009г. От събраните свидетелски показания се установява, че страните в
производството са правили опити за извънсъдебно разпределение.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че най-подходящ в настоящият случай е
Вариант №3 Д, по приложение №4 Д от допълнителната съдебно-техническа експертиза,
според който:
- Дял първи - Т. К. М. и Г. С. М., съсобственици на 2/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор
04279.628.285, ползват 148 кв.м. от ПИ с идентификатор 04279.628.285, с извадени площи на
сгради с идентификатори 04279.628.285.2 /застроена площ от 28 кв.м./, 3 случая,
идентификатор 04279.628.285.3 застроена площ от 10 кв.м./ и идентификатор съобрази
04279.628.285.4 /застроена площ 9 кв.м./ Площта е определена и означена с буквите
АБТУФТ, оцветена с цикламен цвят. Площта от 18 кв.м. е определена и означена с буквите
СМНО, оцветена с цикламен цвят.
- Дял втори - С. К. С. и С. К. С. - съсобственици на 1/3 идеална част от 1И с
идентификатор 04279.628.285, ползват 69 кв.м. от ПИ с идентификатор 04279.628.285, с
извадена площ на беседка /застроена площ от 8 кв.м./ Площта е определена и означена с
буквите УЛМСОФ, оцветена със зелен цвят.
Съгласно Решение № 139 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 2715 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение разпределението на ползването на съсобствената вещ по
принцип следва да се извърши като всеки съсобственик получи за ползване реална част,
съответстваща на квотата му в съсобствеността. Когато обектът на съсобственост не
позволява такова разпределение, то няма пречка определените за ползване части да не
отговарят напълно на притежаваните дялове от имота. В настоящият случай
8
първоинстанционният съд правилно е определил като най-удачен Вариант 3 Д, тъй като са
изключени сгради 2, 3 и 4 като 47 квадратни метра, както и беседката, която е 8 квадратни
метра.
В този случай, особени реконструкции върху терена не следва да се правят.
Посоченият вариант на разпределение съответства в най-голяма степен с изградените вече
постройки и трайни елементи в имота, както и с оглед на обслужване на основната
жилищна сграда в имота, в която страните притежават обекти в режим на ЕС. Вещото лице
сочи, че единствено следва да се премахне е 80 сантиметра от бетонната стена опираща до
ограда, която е висока 50 сантиметра. На следващо място първоинстанционният съд
правилно е определил, че разпределението по посочения вариант дава възможност всяка от
страните да получи дял за ползване, който съответства на частта, която притежава от имота.
Освен това, при този вариант в частта, която следва да ползват ответниците С.и, се намира и
въпросната беседка, която е изградена от ответника С. и е била ползвана от него до
образуване на делото.
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът трябва да определи частите за реално
ползване по начин, който да не създава неудобства и предпоставки за бъдещи спорове във
връзка с определения начин на ползване - Решение № 139 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 2715/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева, Решение № 159 от
03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова,
и Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Бранислава Павлова. В т. 2 на Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Боян Цонев, се посочва, че
производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са
регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални
норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго,
по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не налагат отклонение
от процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът поначало дължи
разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от
значение за решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на
мнозинството /липсващо такова или вредно за общата вещ/ чрез постановено от съда
разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните
права на страните в съсобствеността и което да дава възможност на съсобствениците за най-
целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва
дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това
производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към
предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността,
представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. С разглеждането
на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, а не в отделно
9
производство по иск за собственост /където се търси друг вид съдебна защита/, в най-голяма
степен би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на вещта, което да е
съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея. В конкретния
казус също е налице спор относно размера на идеалните части на страните в
съсобствеността. Във връзка с това са събрани писмени и гласни доказателства. Въззивният
съд констатира, че първата инстанция правилно ги е анализирала и е достигнала до коректни
заключения.
Предложеният от въззивника Вариант 5 Д, както и другите предложени варианти за
разпределяне или не предвиждат сервитутно обслужване на общата жилищна сграда и
другите съоръжения по см. на ЗУТ или налага преустройства, или засягат правата и
интересите според установения на терен начин трайно ползване. От изложеното следва, че
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
С оглед на факта, че въззиваемата страна не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, следва, че същите трябва да останат в тежест
на страните както са ги понесли.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да подлежи на
касационен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900206 от 29.12.2023г., постановено по гр. дело №1137/20г.
по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10