Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .04.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2420 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от М.А.Б., чрез
адв. С.А., срещу Решение № 4408 от 21.10.2019 г., постановено по гр.д. №
7203/2019 г. по описа на ВРС, XLVI с-в, с което е ОТХВЪРЛЕНА молба на М.А.Б.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на промяна на
личното, бащиното и фамилното му имена от М.А.Б. на М.А.Б..
Жалбоподателят М.А.Б. счита постановеното
решение за неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че първоинстанционният съд
не е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и в частност показанията на
водения от молителя свидетел. Твърди, че са налице процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото. Подробно анализира съдебния акт от правна страна и
излага аргументи защо са налице важни обстоятелства за промяна на името. Моли
за отмяна на решението и уважаване на молбата. В съдебно заседание поддържа
жалбата.
Заинтересованите страни Окръжна прокуратура
Варна и Община Варна не подават писмени отговори. В съдебно заседание прокурор З. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пред
първата инстанция се излагат следните твърдения от страните:
Производството е
образувано по повод молба на М.А.Б. с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за
допускане на промяна на личното,
бащиното и фамилното му имена от М.А.Б. на М.А.Б., поради наличието на важни
обстоятелства, налагащи промяната изразяващи се в това, че имената му се
идентифицират с арабски произход, което предизвиква неудобство в общуването му,
като и с оглед обстоятелството, че е станал известен в обществото с тези имена.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят М.А.Б., чрез
процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да бъде
уважена. Молителят Б. излага, че понастоящем е треньор съм към английската
федерация по футбол. Споделя за притеснение в общуването, породено от
етническата характеристика на имената му. Сочи, че се представа като М.А.Б., и
че изпада в неприятна ситуация, когато
колегите му узнаят истинските му имена.
Заинтересованата страна -
Община Варна, уведомена за образуваното съдебно производство, не изразява
становище.
Районна прокуратура, гр.
Варна, редовно призована не изпраща представител.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Установява се от писмените доказателствата по делото
(студентска карта и лиценз за треньор), че молителят Б. е бил студент в London
Metropolitan University и
притежава лиценз за обучение на възрастни от Английската футболна асоциация,
със срок на валидност до 31.07.2018 г.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния
съд свидетелка Т.А.Х.се установява, че същата живее с брата на молителя на
съпружески начала. Известно и́ е, че Б. работи в Англия и когато се
представя на хората с истинското си име се чувства неудобно, защото го
сравняват с турци и араби. Когато не му се налага да ползва документи казва
българското си име. Молителят и́ е споделял тези обстоятелства, но не е
била свидетел лично как се отнасят хората с него в Лондон. Свидетелката
разказва още, че във Фейсбук Б. също използвал
българското си име. Хората се отнасяли дръпнато и с пренебрежение към него
когато използвал истинските си имена. Брат му и майка му се обръщали към
молителя с името му – М.. Когато е гостувал на свидетелката и е приемал
обаждания от чужбина молителят се е представял като М.Б..
Пред първоинстанционния съд молителят дава обяснение, че
има лична причина за промяна на имената си. Треньор е по футбол и когато в
Англия видят етническото му име и се чувства некомфортно. В Англия е известен
повече с избраните от него български имена М.А.Б.. От 2012 г. се представя с
тези имена.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Върховният
касационен съд последователно приема в практиката си, че промяната на името е
регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. То се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието
на обективни предпоставки, които са налагащи обществено и лично значими
обстоятелства, които законът квалифицира като "важни". В закона не са
посочени обстоятелствата, които следва да се преценяват като важни по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗГР, но съдът следва да съобразява общите принципи на
гражданското право и обществения морал, като такива са обстоятелствата,
направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца името, чиято
промяна се иска. Значимостта им следва да се преценява в контекста на всеки
отделен случай. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на
станала не по волята му промяна и др. Тази преценка, обаче, винаги трябва да
бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и
посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното
и фамилно име на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето
и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. /В
този смисъл са Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., II г.о.
на ВКС, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 1253 от
15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г., III г.о. на ВКС, Определение № 708 от
17.05.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г., Определение № 340 от 09.02.2012 г. по гр.д.
№ 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на
ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, Решение
№ 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./
В настоящия случай като единствена причина за промяна на
имената си молителят изтъква желанието си да носи други и изпитваното от него
неудобство когато се представя с тях пред в Англия, защото хората не приемат,
че е българин, а арабин или турчин. Същевременно същият не посочва, че се срамува
от истинските си имена, не отрича етническата си принадлежност, не твърди, че
имената му са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. Не представя и
доказателства за наличието на такива обстоятелства. Молителят счита, че
желанието му да носи други имена и неудобството от собствените му, са важни
обстоятелства налагащи промяната.
Настоящият състав приема, че промяната на имената
(особено и трите едновременно) на едно лице не следва да е самоцел и не трябва
да зависи от субективното отношение. Такава промяна следва да бъде допусната от
съда само ако се установи по делото наличието на важни обстоятелства, които да
налагат това. Практиката допуска като „важно обстоятелство" да се счита
субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е
свързано със съображения от етнически или религиозен характер, предвид правото
му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. /Така
Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 486/2011 г., III г.о. на ВКС/ Настоящият случай,
обаче, не е такъв. Не се нарушава правото на свободно самоопределяне на
молителя по отношение на етнически или религиозен признак, защото същият не
отрича принадлежността си към съответния етнос и религия, а просто не иска
другите хора да го свързват с тях. Такава причина или „важно обстоятелство“,
което да налага промяната на имената, законът не предвижда.
Отделно от горното по делото не се събраха достатъчно
доказателства, които да подкрепят твърденията на молителя за необходимостта от
промяната на имената му. Действително се установява, че същият е бил студен в
Лондонски университет и впоследствие е бил треньор по футбол, но понастоящем и
преди подаване на молбата за промяна на имената треньорският лиценз е изтекъл.
Не може да се установи по категоричен начин, че лицето все още пребивава в
Англия и че упражнява там професия. Единственото доказателство за това, че
имената му създават дискомфорт са показанията на
свидетелката Х.. Същата обаче не е била пряк свидетел на описаните в молбата
факти за отношението на хората към молителя. Показанията и́ са свързани
единствено с това, което Б. и́ е споделил и за това как същият се
представя по телефона. Същевременно близките на молителя продължават да го
наричат с истинското му име М. и няма данни да възприемат желанието му да се
нарича М.. Не се събраха категорични доказателства, че молителят е известен в
обществото с името М.А.Б.. Това, че е избрал да се нарича по определен начин и
да създава профили в интернет с други имена само по себе си не се счита за
важно обстоятелство, което да налага промяната на имената.
Като заключение настоящият състав счита, че не са налице
предвидените в чл. 19 ЗГР предпоставки за промяна на имената на молителя,
поради което молбата му се явява неоснователна.
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС решението е правилно и следва да
се потвърди, като се съобразят и изчерпателните мотиви на първоинстанционния
съд по реда на чл. 272 ГПК.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4408 от 21.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 7203/2019 г. по описа на ВРС, XLVI с-в.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на молителя, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.