Решение по дело №12688/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 11. 05. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Анелия Маркова

Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

 

при участието на съдебния секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12688 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззивник) чрез юрисконсулт Р.С.срещу решение № 164824, постановено на 12. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 27-и състав, по гр. д. № 8622 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд частично е уважил два от четирите установителни иска (за главница за предоставена топлинна енергия и за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия) и изцяло е уважил останалите два установителни иска (за стойността на услугата дялово разпределение и за обезщетението за забава върху главницата за дяловото разпределение). Посочената в обжалваното решение правна квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във връзка с чл. 200 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът обжалва решението в частта, в която е исковете за установяването на съществуването на вземанията за стойността на доставената топлинна енергия и за съответното обезщетение за забава са били частично отхвърлени до пълните предявени размери. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първата инстанция е трябвало да съобрази данните от представените по делото писмени доказателства за сметка на експертните заключения на вещите лица, които не го обвързват. Излага съображения във връзка с прогнозно начислените суми за топлинна енергия и реално изразходваното количество. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови решение по същество, с което да уважи изцяло исковете.

Третото лице помагач на страната на въззивника „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство К.В.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********, и В.В.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********(въззиваеми). В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите правят искане делото да бъде прекратено. Освен това в хода на устните състезания излагат доводи, че страна по облигационното отношение с „Т.С.“ ЕАД всъщност е баща им В.К. Щ., който е жив, както и че претендираните вземания са погасени по давност.

След като разгледа твърденията на страните и като съобрази събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок. Представен е документ за внесена държавна такса. При това положение въззивната жалба е редовна и допустима.

При служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице основания (липса на процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка), които да обусловят прекратяването му. Относно правилността му приема следното.

В исковата молба „Т.С.“ ЕАД твърди, че в периода от 01. 12. 2013 г. до 30. 04. 2016 г. (процесен период) е доставяло топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в град София, ж. к. „*******. 5, абонатен номер 264446 (процесен топлоснабден имот). Фактическият състав на първото претендирано право за стойността на предоставена топлинна енергия в размер на 1 451 лева и 55 стотинки обема следните елементи: 1. наличие на валидно облигационно отношение между ищеца (въззиваемото дружество) и ответниците (въззиваемите) през процесния период; 2. реално предоставяне на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот през процесния период; 3. количество на реално предоставената топлинна енергия, съответно на претендираната стойност предвид регулираните цени през процесния период. Фактическият състав на второто претендирано право за обезщетение за забава върху главницата за стойността на предоставената топлинна енергия в размер на 307 лева и 79 стотинки обема следните елементи: 1. изискуемост на вземането за стойността на реално предоставената топлинна енергия; 2. неизпълнение на вземането (забава) от ответника (въззивника) за съответния период.

При осъществяването на въззивна проверка за правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК). К.В.К. и В.В.К. не са упражнили правото си да подадат въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените срещу тях искове са били уважени. При това положение изложените от тях съображения в хода на устните състезания за липса на валидно облигационно отношение и за изтекла погасителна давност (които са били направени своевременно в първоинстанционното производство с двата отговора на исковата молба) следва да се разгледат само във връзка с отхвърлителната част от първоинстанционното решение, която е предмет на настоящата въззивна проверка.

Наличието на валидно облигационно отношение между топлопреносното предприятие (въззивника) и въззиваемите през процесния период не е непременно свързано с воденето на партида на тяхно име. Подобно изискване има само когато битовият клиент е носител на облигационно право на ползване върху топлоснабдения имот, така че да се установи че именно той, а не собственикът или вещният ползвател на топлоснабдения имот се намира в облигационно отношение с топлопреносното предприятие (Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). В настоящия случай са представени писмени доказателства, от които се установява, че въззиваемият К.В.К. е придобил на 29. 03. 2011 г. четири шести от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. От друга страна, въззиваемият В.В.К. е признал, че е наследил от покойната им майка една шеста от имота, като е представил доказателства за прехвърлянето на въпросната една шеста на К.В.К. на 10. 11. 2017 г. (след края на процесния период). Следователно В.В.К. е бил собственик на една шеста от процесния топлоснабден имот през процесния период. При това положение през процесния период двамата въззиваеми са били в облигационно отношение с топлопреносното предприятие като собственици на топлоснабдения имот въз основа на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, въззиваемите правилно приемат, че в случая е приложима специалната тригодишна погасителна давност за периодични вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд). Както обаче правилно е съобразил районният съд, началото на процесния период е 01. 12. 2013 г., като изискуемостта на най-ранната месечна вноска настъпва съобразно приложимите общи условия 30 дни след изтичането на периода, за който се отнася (тоест на 30. 01. 2014 г.), а давността се счита прекъсната с подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение на 20. 01. 2017 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Следователно аргументите на въззиваемите са неоснователни, а и тези положения вече са били съобразени от районния съд при частичното отхвърляне на исковете.

Що се отнася до възражението на въззивника срещу първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд го приема за неоснователно. Кредитираните от районния съд експертни заключения са били изготвени по съдебни експертизи, чието допускане е било поискано от въззивника (ищеца). При изслушването на вещите лица пред първоинстанционния съд процесуалният представител на въззивника (ищеца) изрично е направил изявления за приемане на експертните заключения. За пълнота въззивният съд следва да добави, че твърдяното от въззивника разминаване между експертните заключения и писмените доказателства не се открива. Всъщност вещите лица са работели въз основа на предоставените от въззивника (ищеца) данни, както и по данните от третото лице помагач, с което въззивникът има договорни отношения. Заключенията им се основават на тях и са компетентно изготвени. При това положение районният съд правилно е възприел данните от експертните заключения на вещите лица.

По изложените съображения въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част.

Разноски. Претенция за разноски е била направена само от въззивника. Предвид изхода на делото обаче разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164824, постановено на 12. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 27-и състав, по гр. д. № 8622 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. в обжалваната част, в която предявеният по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 200 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, че К.В.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********, и В.В.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*******, дължат на „Т.С.“ ЕАД цена за доставена топлинна енергия през периода от 01. 12. 2013 г. до 30. 04. 2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес град София, ж. к. „*******. 5, абонатен номер 264446, ведно със законна лихва от 20. 01. 2017 г. до изплащането вземането, е отхвърлен за разликата от уважения размер от 1 023 лева и 12 стотинки до пълния предявен размер от 1 451 лева и 55 стотинки.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164824, постановено на 12. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 27-и състав, по гр. д. № 8622 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. в обжалваната част, в която предявеният по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите от „Т.С.“ ЕАД, че К.В.К. и В.В.К. дължат на „Т.С.“ ЕАД обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31. 01. 2014 г. до 11. 01. 2017 г. е отхвърлен за разликата от уважения размер от 216 лева и 94 стотинки до пълния предявен размер от 307 лева и 79 стотинки.

 

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** на страната на „Т.С.“ ЕАД.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                   Председател:

 

 

 

Членове:        1.                                                         2.