Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………11.11.2020
година……………..Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………шестнадесети
октомври…………………….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Лазарина Лазарова…………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1062…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата В.С.Д. твърди, че около
14,30-15,00ч., на 24.01.2020г. се връщала от разходка-от парк „Аязмото“.
Движила се заедно с нейна приятелка по ул. “Митрополит Методи Кусев”. Приближавайки ул. "Васил Левски” и виждайки
зеленчуковия магазин, който е на отсрещния тротоар на ъгъла на ул. „М. Методи Кусев“ и ул. "Васил Левски", предложила да влязат
в магазина. При слизане от тротоара се спънала в неравност, причинена от
счупване и разместване на бордюра, като била образувана вдлъбнатина /дупка/ с
овална форма с дълбочина около 3 см. и диаметър около 10 см. Паднала на земята,
на уличното платно на ул. „Митрополит Методи Кусев“.
Нейната приятелка се е опитала да й помогне, но не успяла сама докато не се
намесили двама мъже, които изтеглили ищцата от уличното платно. Сложили ищцата
да седне на пейка, като тя чувствала много силна болка в дясната ръка и рамо.
Била заведена в спешна помощ и след направена рентгенова снимка дежурния
ортопед д-р Сурчев казал, че счупването е много лошо
и трябвало да се направи операция и да се постави метална пластина. Тъй като
било събота и неделя не можело да се направят необходимите изследвания, респ.
операция, затова ищцата трябвало да постъпи в неделя вечерта за операция. На
път за вкъщи на ищцата й прилошало и припаднала, като нейната приятелка
извикала спешна помощ. Медицинските лица установили, че в резултат на
преживения шок и болка, ищцата загубила съзнание, и следвало да пие болкоуспокоителни докато не бъде оперирана. Дъщерята на
ищцата с нейния съпруг, които живеели в гр. София, започнали да търсят болница
в гр. София.
Обърнали се към УМБАЛ” СОФИЯМЕД”, като
ищцата постъпила по спешност в болницата на 26.01.2020 г. и била изписана на
31.01.2020г. Направени били манипулации и изследвания, от които било установено
счупване на раменната кост /фрактура на проксимален хумерус/.
Извършена била оперативна интервенция и приложено оперативно лечение, като бил
монтиран метален имплант - плака, фиксиран с винтове.
В тази връзка ищцата заплатила сумата от общо 2 321,00 лв., както следва: сума
в р-р на 2 172,00 лв., за поставяне на металния имплант-плака
по фактура № **********/28.01.2020г., 120,00 лв. от 31.01.2020г. за закупуване
на медикамент Ксарелто за лечение и предотвратяване
на кръвни съсиреци и сума в размер на 29 лева,
представляваща потребителска такса по фактура № **********/31.01.2020г.
Ищцата изяснява, че в резултат на
настъпилото произшествие на 24.01.2020 г. по причина неравност, причинена от
счупване и разместване на бордюра, и образувалата се в следствие на това
вдлъбнатина /дупка/, получила физически и психически травми, изразяващи се в
непрестанни и силни болки в дясната ръка и рамото. В къщи се придвижвала с
бастун. От приемането в болницата в гр.София, била с ортопедична ортеза, за да бъде обездвижена ръката и рамото, с която е
била 40 дена. Поради пълното обездвижване била неспособна да се грижи сама за
себе си, като за ежедневните си нужди била принудена да ползва чужда помощ, а
именно помощта на дъщеря й. Всеки ден дъщеря й къпела ищцата, хранела я в
устатата, обличала, обувала я и придружавала до тоалетната. В резултат на
силните болки, постоянно бил апринудена да пия
болкоуспокояващи. До датата на инцидента ищцата спазвала много строг,
здравословен начин на живот. Всеки ден ходела на Аязмото. Работела като
нотариус и била лишена и от възможността да работи.
Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както
следва: 2 321 лева, представлявящи обезщетение за
имуществени вреди и 13 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие спъване в
неравност-вдлъбнатина, причинена от счупване и разместване на бордюра на велоалеята на ул. ’’Митрополит Методи Кусев”,
която неравност-вдлъбнатина се намира на 30 см. от уличното платно на ул.
”М.Методи Кусев”, на 3,50 метра от платното на ул.
’’Васил Левски” и на 6,50 метра от жилищната сграда с административен адрес:
ул. „Митрополит Методи Кусев” 46, като образувалата
се вдлъбнатина /дупка/ е с овална форма с дълбочина 7 см. и диаметър 14 см.,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането - 24.01.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата и лихва върху претърпените имуществени вреди
върху сумите - 2 172 лева от 28.01.2020
г. и 149 лева от 31.01.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, като в него се сочи, че не било ясно къде се намирала процесната дупка /вдлъбнатина/. Освен това счупването на
раменната кост на дясната ръка не било станало по описания в исковата молба
начин. Предвид това Община Стара Загора не дължала претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и лихвата върху него.
Моли за отхвърляне на исковете.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд е сезиран
с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Когато причинител на вредата
е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения
срещу възложителя на работата, при
или по повод
на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта,
от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице,
то следва да носи уредената
в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.
45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние /действие или бездействие/ на физическите
лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните
за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено
кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени
виновно от лицата, на които
е възложено извършването на работата. Вината
се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае
до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените
му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа, а се е отклонил от тях,
само по себе
си не е основание
за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената
работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие
на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност
за увреждане, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила, и от характера
на възложената работа.
1/ По претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
От показанията на св. М.К., очевидец на инцидента, се
установява, че на 24.01.2020 г. били на разходка с ищцата в парк „Аязмото“.
Прибирайки се, се движели по левия тротоар на ул.
„Митрополит Методи Кусев“ в посока центъра на града.
Свидетелката изяснява, че малко преди кръстовището на ул. „Митрополит Методи Кусев“ и ул. „Васил Левски“ ищцата пожелала да отиде до
зеленчуковия магазин намиращ се от другата страна на улицата. В този момент
свидетелката видяла как ищцата се спънала на бордюра на тротоара, където имало
дупка, вследствие на липсващо колче, макар, че като цяло всичко в района било
ремонтирано – тротоарите имали колчета, имало велоалея.
Вследствие на това стъпване в дупката ищцата паднала на асфалта на улицата,
като се намесили двама минувачи, които вдигнали ищцата и я сложили да седне на
близка пейка, тъй като тя заявила, че не може да стане сама. Ищцата имала силни болки в ръката, заявила, че не я
чувства. Свидетелката К. извикала такси, за да отидат до бърза помощ. В
болницата на ищцата била направена снимка, като лекарят д-р Сурчев
установил сериозно счупване на дясната раменна кост и била необходима операция,
но в събота е неделя нямало медицински екипи. Свидетелката придружила ищцата до
дома й, където ищцата припаднала. Бил извикан екип от спешната помощ, които
установили, че припадането се дължи на преживения шок и продължаваща болка. В
следващите дни ищцата била в гр. София, където й била направена операция.
Свидетелката сочи, че след операцията ищцата се оплаквала от продължаващи
болки, ходела на рехабилитация. Спряла да работи като нотариус, тъй като не
можела да пише на компютър или на ръка.
От изслушаните показания на св. М.Ч. /личен лекар на
ищцата/ се установява, че ищцата е била в много добро общо здравословно
състояние, не е страдала от захарен диабет и не е приемала медикаменти в тази
връзка. Разбрала за счупването след обаждане по телефона от ищцата същата
вечер. Ищцата казала, че ще се лекува в гр. София, тъй като ще й бъдела
необходима помощ и след операцията. Свидетелката изяснява, че поне два месеца
ищцата била в гр. София. След нейното завръщане свидетелката преглеждала
ищцата, която започнала да посещава рехабилитация, като за 30 дни й се полагали
безплатно максимално десет процедури, а останалите се заплащали. Ищцата споделяла,
че изпитва силни болки в ръката и трудно се обслужвала. Не е имала проблеми с
опорно-двигателния апарат.
В хода на производството е разпитан и
свидетелят З.К.– съпруг на ищцата. Последният сочи, че получил обаждане от своята
съпруга, която му казала, че нейната майка /ищцата е паднала/. На другия ден
свидетелят заедно с дъщерята на ищцата дошли в гр. Стара Загора и
транспортирали ищцата до гр. София, където била приета в болница и оперирана
сравнително бързо. Твърди, че ищцата останала в болницата четири-пет дни, след
което я изписали, но заради операцията не можела да живее в гр. Стара Загора
сама и останала в гр. София два месеца. През тези два месеца ищцата се движела
с бастун и не можела да се обслужва сама, за нея се грижила основно дъщерята на
ищцата, включително през нощта. Над два месеца ищцата носела средство
/приспособление по думите на свидетеля/ за обездвижване на ръката. След
прибирането си в гр. Стара Загора ищцата започнала да ходи на рехабилитация.
По делото са изслушани
основно и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, дали отговор на поставените задачи, след запознаване с приложените
по делото медицински документи и извършен личен преглед на ищцата. Вещите лица
са установили, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: счупване
на горния край на дясна раменна кост, като се е наложила оперативна
интервенция. Вещите лица са дали заключение, че описаното увреждане е резултат
на падане от собствен ръст с подпиране върху крайника и отговаря по време и
начин да е причинено както се съобщава в данните по делото, т.е. спъване и
падане върху терен от собствен ръст. Посочено е, че предвид възрастта на
пострадалата оздравителния процес настъпва за около 3-4 месеца. Към момента на
изготвянето на допълнителното заключение ищцата все още е в състояние на
оперативно поставяне на метална остеосинтеза /метални
свързващи елементи/, които не са отстранени. Тяхното отстраняване се извършва с
операция. Вещите лица са посочили, че наличието на метални елементи нарушава
нормалната биомеханика на ставата, като възстановяването на целостта на
раменната кост и хващането като функция на ръката вече е настъпило, а
движенията на раменната става в пълен обем ще настъпи след премахването на
металните елементи. При направения преглед са установили ограничени движения в
областта на раменната става на десния горен крайник. Очаква се пълно
възстановяване. В о.с.з. в.л. изясняват, че рехабилитацията помага на
възстановяването, към днешна дата все още има затруднения с движението на
ръката, особено в крайните положения, тъй като има осем винта и една пластина.
Отново сочат, че се очаква цялостно възстановяване след премахването на
металните елементи и физиотерапията.
Настоящият съд намира, че така събраните в
производството по делото доказателства – показанията на свидетелите К., Ч. и К.,
приложените по делото медицински документи и заключенията на вещите лица по
допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза /основна и допълнителна/ се
установява, че на 24.01.2020 г. при слизане от тротоара на ул. „Митрополит
Методи Кусев“ близо до кръстовището с ул. „Васил
Левски“, срещу зеленчуков магазин ищцата В.Д. пада на земята вследствие
стъпване в дупка на бордюра от непоставено колче, вследствие на което получава
следните травматични увреждания: счупване на горния край на дясна раменна кост,
довело до една оперативна интервенция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, и имплантиране на метални свързващи елементи на
раменната става на десния горен крайник, неотстранени до настоящия момент.
Установява се, че на тротоара на ул. „Митрополит
Методи Кусев“ близо до кръстовището с ул. „Васил
Левски“, срещу зеленчуков магазин е налице дупка на бордюра от непоставено
колче стълбите, което обстоятелство се установява безпротиворечиво
от събраните в производството по делото гласни доказателствени
средства. От събраните в производството по делото доказателства – медицински
документи, както и от заключението на вещите лица по изслушаната и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, изследвала приложената
медицинска документация, се установява, че вследствие на инцидента ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване
на горния край на дясна раменна кост. В. л. са дали заключение, че описаното
увреждане е резултат на падане със собствен ръст върху земния терен и отговаря
по време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото. Посочено
е, че счупването е съпроводено със значителни болки и страдания,
възстановяването трае около 3-4 месеца. До настоящия момент движенията на
раменната става са ограничени поради наличието на метални елементи в нея. След
тяхното отстраняване се очаква пълно възстановяване. Съдът напълно възприема доказателствените /фактическите/ изводи на приетата като
компетентно изготвена и неоспорена съдебно-медицинска, която за целите на
изследването е анализирала представената по делото медицинска документация,
свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
В тази връзка единствените две възражения направени в
отговора на исковата молба и писмената защита на ответника, че не било
установено къде се намира процесната дупка и че
счупването на раменната кост не е станало по описания в исковата молба начин са
неоснователни предвид събраните по делото доказателства обсъдени по-горе. Не са налице и сочените от ответника противоречия
между св. показания на св. Ч. и К., относно това дали ищцата е имала проблеми с
опорно-двигателния апарат, тъй като св. Ч. сочи какво е било състоянието на
ищцата преди инцидента, а св. К.
сочи това състояние след инцидента,
респ. операцията. Разликата в двата момента не отчита ответника в това свое
възражение. Други възражения от ответника не са направени.
В настоящия случай, твърдението е за
вреди, настъпили от несъответствие на вещ /тротоар/ с нормативните изисквания
за безопасност, поради бездействие от страна на собственика на вещта.
Собственик на улиците, булевардите, околните им пешеходни съоръжения и
свързващите ги елементи на пътната инфраструктура в гр. Стара Загора е
Община-Стара Загора, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр.
§ 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на
чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона
за пътищата /ЗП/, Община Стара Загора следва да поддържа пътищата, като
осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година. Съгласно чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините /чл. 8, ал. 3 ЗП/. Тротоарът е
част от земното платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, или конструктивен
елемент от пътното платно, по аргумент от съдържащата се в § 1, т. 4 от ДР от
Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка,
нормативна дефиниция. В дефинитивната разпоредба на § 1, т. 14 от ДР на ЗП е
установено, че поддържането на пътищата представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Освен това § 1 ДР на ЗП и § 6 - 7 ДВ на ЗДП
тротоарите, са „надлъжна част от пътя, предназначена за движение на пешеходци“.
Следователно ответникът следва да
полага дължимата грижа по поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в
състояние, което да осигурява обичайното и безопасното им използване.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г.
разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на
вещта, ако това не е направено и по чл. 50 ЗЗД при невъзможност да се обезопаси
вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
В случая несъмнено за общината е налице обективна
възможност за обезопасяването на улицата и тротоара чрез привеждането им в
съответствие с минималните технически изисквания, осигуряващи безопасност при
тяхното използване, както и чрез отстраняване на повреди по нея /неравности/.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията, респ. бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на населеното място. Доколкото ищцата претендира, че
именно наличието на дупка на бордюра на тротоара е причинила падането й и счупването
на дясната й ръка, т.е., те са резултат от бездействието на длъжностните лица,
на които Община Стара Загора е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на тротоара, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
По делото бе категорично установено посредством
свидетелски показания, че ищцата е пострадала именно при стъпване в дупката на
бордюра на тротоара. Според вещите лица именно при падането си поради загуба на
устойчивост върху неравния терен ищцата е получила фрактура на раменната кост
на дясната ръка – налице е причинна връзка между виновното бездействие на лица,
за които ответника отговаря и претърпяната травма. Установиха се и претърпени
от ищцата неимуществени вреди от травмата – болки, страдания и неудобства,
каквито тя описва в исковата си молба. Пълният оздравителен процес е продължил
около 3-4 месеца. Все още е налице двигателен дефицит поради намиращи се
метални елементи в рамото на ищцата.
Следователно, за ищцата се е породило
право на вземане на извъндоговорно основание срещу
Община Стара Загора. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима
последица от противоправното поведение на работници
или служители при Община Стара Загора при или при повод на извършваната от тях
работа, настоящият съд счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника са осъществени в
обективната действителност.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено
в тази своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът в
настоящия съдебен състав съобрази характера на причиненото телесно увреждане,
което по своите физико-морфологични характеристики представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, като е причинило трайно затруднение на
движението на десния горен крайник, което затруднение се е изразило в пълна имобилизация на крайника за период от два месеца, и период
от 3 до 4 месеца с изразено затруднение на движенията. Съдът съобрази и
обстоятелствата, че за възстановяване на здравето на пострадалата е била
проведена оперативна интервенция съпроводена с поставяне на метални елементи
намиращи се в раменната става и до днес.
От показанията на свидетеля К. - зет на ищцата, се
установя, че след инцидента ищцата е имала необходимост от денонощни грижи за период
от два месеца, тъй като не е можела да се обслужва и е ходела с бастун. Имала е
затруднения при извършване на ежедневни битови и хигиенни навици, за което е
получавала постоянна чужда помощ и грижа за период от два месеца. За този
период се е наложило да смени и местоживеенето си от гр. Стара Загора в гр.
София, което е нарушило и ритъма й на живот. Установява се, че през целия
период е изпитвала болки и уплаха да не се повтори падането. Настоящата съдебна
инстанция цени показанията на този свидетел като достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, вкл. показанията
на св. К. и Ч., които също сочат, че ищцата непрекъснато се е оплаквала от
болки в ръката. Отделно от това в показанията на св. К. се съдържат данни за
припадане на ищцата вследствие на изживения шок и болка непосредствено след
инцидента.
Следователно, при определяне размера на заместващото
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на
служители при ответника е необходимо да се отчете степента на телесното
увреждане, периодът на възстановяване, физическата болка, необходимостта от оперативна
намеса, свързани с причиняване на допълнителна болка, неудобствата в нормалната й деятелност водеща до
негативна промяна в начина й на живот, както и възрастта на ищцата. При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това, наличието на оперативна интервенция,
съобразявайки възрастта на пострадалата, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания около 4 месеца, причинените неудобства, свързани
с ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган
труд, продължилия страх и при съобразяване с конкретните икономически условия настоящият
съд приема, справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата при
подобни травматични увреждания на пострадал при нейната възраст, но при
очаквано пълно възстановяване от получената травма, вкл. пълното възстановяване
на хватателната функция и раменната кост към днешна
дата /които са от естество да намалят размера на присъденото обезщетение/ неимуществени
вреди е 11 000,00 лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо, като
неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания.
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от
непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава
от момента на извършване на противоправното деяние,
без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, акцесорният
иск за заплащане на обезщетение в размер на законната мораторна
лихва върху главницата от 11 000,00 лв. следва да бъде уважен за периода
от момента на увреждането – 24.01.2020 г., до окончателното изплащане на
главното парично притезание.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 11 000,00 лв., като за горницата до предявения размер от 13 000,00
лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
2/ По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
В хода на производството се установи, че е издадена
фактура от 28.01.2020 г., ведно с фискален бон /л. 8 от делото/ за сумата от
2172,00 лв. – заплатена стойност на заключваща плака за проксимален хумерус в полза на УМБАЛ „Софиямед“
ООД. Представена е фактура от 31.01.2020 г. ведно с издаден фискален бон /л. 9
от делото/ за сумата от 29,00 лв. - заплатена потребителска такса в полза на
УМБАЛ „Софиямед“ ООД.
Приложен е фискален бон от 31.01.2020 г. от Аптека „Софиямед“ за сумата от 120 лв., по рецепта /л. 10 от
делото/.
От представените в производството по
делото писмени доказателствени средства се
установява, че ищцата е сторила разходи за медицинско лечение в размер на
сумата от 2321,00 лв., които разходи се намират в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането на здравето, причинено от бездействието на служители на
ответника, тъй като са сторени във връзка с болничния престой, проведеното
оперативно лечение, както и закупуване на медикаменти във връзка с
продължаващото домашно лечение. Предвид така изложеното тези разходи, представляващи
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалата, следва да бъдат
присъдени, като искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълния му предявен размер от 2 321,00 лв. Законна лихва върху
сумите заплатени от ищцата ще бъде присъдена от момента на извършване на
разхода, тъй като в този момент настъпват съответните имуществени вреди
изразяващи се в намаляване на имуществото – за сумата от 2172,00 лв. законна
лихва се дължи считано от 28.01.2020 г., а за сумите то 29,00 лв. и 120,00 лв.
считано от 31.01.2020 г.
По съдебноделоводните
разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 2332,76 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно
договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. /л. 6 от настоящото
дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 6/2012 г. ОСГТК, възнаграждение за вещи лица и заплатена държавна такса за
исковата молба съразмерно на уважената част от исковете. Базата за изчисляване
на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете е
990,00 лв., тъй като възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно – цената на исковете е 15,321 лв., като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство е 830,00 лв. + 3% от 5321,00 лв. /горницата над
10 000 лв./, т.е. 990,00 лв., а договореното адвокатско възнаграждение е 1300,00
лв.
На ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,05 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Стара Загора, гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, Булстат ********* да заплати на В.С.Д.,
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 11
000,00 лв. /единадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травматично
увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане на ищцата на пътното платно при
слизане от тротоара на ул. „Митрополит Методи Кусев“
близо до кръстовището с ул. „Васил Левски“, срещу зеленчуков магазин, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
24.01.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 11 000,00 лв. /единадесет хиляди лева/ до пълния предявен размер от
13 000,00 лв. /тринадесет хиляди
лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Стара Загора, гр. Стара
Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, Булстат ********* да заплати на В.С.Д.,
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 2321,00 лв. /две хиляди триста двадесет и един лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за лечение, в
резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане на
ищцата на пътното платно при слизане от тротоара на ул. „Митрополит Методи Кусев“ близо до кръстовището с ул. „Васил Левски“, срещу
зеленчуков магазин, ведно със законната лихва върху сумата от 2172,00 лв.
считано от 28.01.2020 г. до окончателното плащане и законна лихва върху сумите
от 29,00 лв. и 120,00 лв. считано от 31.012020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 107, Булстат ********* да заплати на В.С.Д., ЕГН: ********** и адрес: ***, сума от общо 2332,76 лв. /две хиляди триста тридесет
и два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи
лица и държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 3 ГПК В.С.Д., ЕГН: ********** и
адрес: *** да заплати на Община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 107, Булстат *********, сума от 13,05 лв. /тринадесет лева и
пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: