Р
Е Ш Е Н И Е
№
03.07.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№626
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.558 ал.7 вр.чл.557 ал.1 от Кодекса за застраховането- за
заплащане на платено от ищеца обезщетение по щета, причинена от ответника.
Ищецът Гаранционен
фонд твърди в искова молба, че на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./,
сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ, изплатил по щета №11-0038/20.01.2014г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2271,28 лева на ***, за увреден
при ПТП, настъпило на 22.12.2013г., л.а.“БМВ 320І“, с ДКН ***. Виновен за
катастрофата бил ответника Р.Г.Р., който управлявайки л.а.“Ситроен Ксантия“ с
ДКН ***, собственост на ***, на регурлирано кръстовище със знак „В1“ „Спри,
пропусни движещия се по пътя с предимство!“ между ул.“Здравец“ и ул.“Й.Йовков“,
след употреба на алкохол, навлезнал в кръстовището, без да пропусне правомерно
движещото се МПС, отнел му предимството и го ударил. В нарушение на чл.259
вр.чл.249 от КЗ/отм./, сега чл.461 вр.чл.483 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С Регресна покана №810/13.11.2014г. ищецът поканил ответника да
възстанови платеното от него обезщетение на пострадалия, но това не било
сторено от последния. Иска съдът да постанови решение, с което на основание
чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ сега чл.558 ал.7 от КЗ, да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2271,28 лева, представляващо изплатено
от Гаранционен фонд по щета №11-0038/20.01.2014г. обезщетение, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски. Със
Становище от 07.06.2019г., ищецът прави искане при наличие на законните
предпоставки за това, съдът да се произнесе по делото с неприсъствено решение.
Ответникът
Р.Г.Р. не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно призован не се
явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не
прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на
съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е
направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Протокол за ПТП от
22.12.2013г., писмо на РУП-Димитровград до Гаранционен фонд от 24.02.2014г.,
Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, Уведомление за имуществени вреди, Доклад по
щета за имуществени вреди №11-0038/20.01.2014г., Заключителна техническа
експертиза от 04.08.2014г., Техническа експертиза по щета от 04.08.2014г.,
копия от СУМПС на ***, Удостоверение за техническа изправност на МПС, талон на
МПС, Регресна покана до Р.Г.Р., известие за доставяне, преводно нареждане за
сумата от 2271,28 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
по настоящото дело –90,85 лева- държавна такса за предявения иск, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Р.Г.Р., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представляван от изпълнителния директор ***по
предявения иск с правно основание чл.558 ал.7 вр.чл.557 ал.1 от Кодекса за
застраховането, сумата от 2271,28 лева /две хиляди двеста седемдесет и един
лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща изплатено от Гаранционен фонд
на *** обезщетение за имуществени вреди по щета №11-0038/20.01.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 190,85 лева /сто и деветдесет лева и осемдесет и пет
стотинки/.
Горепосочените суми могат да бъдат
заплатени от Р.Г.Р. по банкова сметка ***“АД IBAN ***, BIC:***.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: