№ 23
гр. Пловдив , 27.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20215000500232 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260299, постановено в закрито съдебно
заседание на 5.02.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 358/2021 г., с което е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 1444/25.02.2020 г. на П. В. Н. в
качеството му на длъжник по изп.д. № ************* на ЧСИ А.А. против
постановление от 29.01.2020 г. за възлагане на недвижими имоти – поземлен
имот с идентификатор ************* и самостоятелне обект в сграда с
идентификатор ************ по КККР на гр.П. и направеното в нея искане за
спиране на изпълнението, и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят П. В. Н. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 266382/22.02.2021 г., като бъде разпоредено окръжният съд да разгледа
жалбата с вх. № 1444/25.02.2020 г. В частната жалба е заявено искане за
отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС по посочени два
въпроса. Заявено е и искане за постановяване на определение за спиране на
изпълнителното дело до влизане в сила на съдебно решение по настоящия
казус.
Ответникът по частната жалба „Б.**“ООД-гр.Б. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с
1
вх. № 269943/22.03.2021 г. Моли да бъдат оставени без уважение и заявените
в частната жалба искания за отправяне на преюдициално запитване и за
спиране на производството по изпълнителното дело като неоснователни.
Останалите страни в производството по делото пред окръжния съд Н. П.
Н. (присъединен взискател в изпълнителното производство), Община П. и ТД
на НАП (взискатели в изпълнителното производство) не са взели становище
по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 20.02.2020 г. е подадена в регистратурата на ОС-П. жалба до ОС-П. с
вх. № 6123 от П. В. Н., длъжник изпълнителното производство, против
постановление за възлагане на недвижими имоти, изготвено по изп.д. №
************* на ЧСИ А.А., обективирано в съобщение с изх. №
835/29.01.2020 г. Жалбата е изпратена от окръжния съд на ЧСИ А. за
администриране и е получена там с вх. № 1444/25.02.2020 г.
С обжалваното определение № 260299 от 5.02.2021 г. окръжният съд
приема, че жалбата е недопустима и прекратява производството по делото.
Жалбоподателят П.Н. е получила съобщения за определението на
окръжния съд на 15.02.2021 г. и на 22.02.2021 г. е подала частната жалба до
ПАС. Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи
документация от изп.д. № 395/2015 г. по описа на ЧСИ А.А., на 29.01.2020 г. е
изготвено постановление за възлагане на недвижим имот на основание чл. 496
и сл. от ГПК (л.1135), с което собствени на длъжника П.Н. два имота,
съответно описани, след проведена публична продан в периода от 29.05.2016
г. до 29.06.2016 г. са възложени на единствения наддавач в проданта, който се
явява и взискател по делото, „Б.**“ООД-гр.Б.. На 29.01.2020 г. е изпратено от
ЧСИ уведомление до длъжника П.Н. за изготвеното постановление за
възлагане (л.1176), което е получено от Н. на 13.02.2020 г. На 20.02.2020 г.
той подава жалбата с вх. № 6123 в регистратурата на ОС-П., получена в
канцеларията на ЧСИ А. с вх. № 1444/25.02.2020 г. С нея се твърди, че то е
2
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допускане на съществени
процесуални нарушения на ГПК от ЧСИ А. в изпълнителното производство
срещу описаните в жалбата недвижими имоти. Жалбоподателят заявява, на
първо място (т.I от жалбата), че много от съобщения и уведомления до него,
изпратени от ЧСИ, не са подписани от него, а това са книжа, задължителни
при предприемане на изпълнителния способ продан на недвижим имот,
какъвто е случаят. Заявява, че при липса на получаване на задължителните
документи по делото съобщения за налагане на възбрана, насрочване на опис,
извършване на оценка, насрочване на продани за жалбоподателя е възникнала
невъзможност да участва в изпълнителния процес и всички негови
потестативни права за участие в него като обжалване и депозиране на
възражения относно неговата законосъобразност, са погасени. Твърди, че на
една огромна част от книжата се е подписвало трето и непознато за него
лице, като по този начин е извършено престъпление от общ характер, за което
моли да бъдат сезирани от съдебния състав органите на Прокуратурата.
Твърди, че за първи път е научил за принудителното изпълнение на описаните
в жалбата недвижими имоти-негова собственост при връчването на
съобщението за изготвеното постановление за възлагане. Твърди, че
постановлението е издадено въз основа на предварително разпределение,
защото имотите са възложени на взискател и за да е законосъобразно
процесното постановление за възлагане на недвижими имоти процедурата по
предварително разпределение по чл. 495 във вр. с чл. 460 от ГПК трябва да е
завършена при спазване на всички процесуални правила. Твърди, че в случая
той нито е уведомяван за изготвеното разпределение, нито е присъствал на
предявяването му, нито е обжалвал същото, което е така, защото не е получил
нито едно съобщение от ЧСИ А. за горното, а неговите книжа според
жалбоподателя се е разписвало трето, непознато за жалбоподателя, лице,
което е полагало неговите имена и подпис. Твърди, че посоченото в жалбата
води до това, че целените правни последици, а именно прехвърляне на права
върху собствените му недвижими имоти чрез извършената публична продан
не може да породи действие поради съществени процесуални нарушения,
извършени в производството. Твърди, че при наличие на всички извършени
груби нарушения, с които са нарушени негови права и са изтекли сроковете
за обжалване на действията и актовете на СИ, са налице основания за отмяна
на постановлението за възлагане на недвижими имоти. Твърди, на второ
3
място (т.II от жалбата), наличие на съществени процесуални нарушения на
чл. 492 от ГПК при съставяне на протокол за обявяване на купувач от
30.06.2016 г. по изпълнителното дело, като заявява, че неспазването на
разписаната от закона форма води до съществени пороци, които не търпят
съществуването в правния мир в конкретния случай на издаденото
постановление за възлагане. Твърди, на трето място (т.III от жалбата), и
наличие на съществени процесуални нарушения на чл. 487 от ГПК при
обявяване на проданта по изпълнителното дело, като заявява, че цялата
процедура по изнасяне на публична продан на недвижимите имоти е
опорочена и че извършената публична продан, въз основа на която е
изготвено обжалваното постановление за възлагане, е разгласена извън срока,
посочен в чл. 487,ал.1 от ГПК и не са спазени и изискванията на чл. 487,ал.2
от ГПК относно разгласата на проданта. Твърди, че посочените в жалбата
съществени процесуални нарушения при разгласата на публичната продан,
при провеждането й и съставяне на протокол по чл. 492 от ГПК и при
издаване на процесното постановление за възлагане представляват
самостоятелни основания за отмяна. Моли да бъде отменено изцяло
постановлението за възлагане. Моли на основание чл. 438 от ГПК да бъде
разпоредено от окръжния съд спиране на изпълнителното дело заради
извършено документно престъпление и да бъдат уведомени органите на
Прокуратурата.
С обжалваното сега пред апелативния съд определение от 5.02.2021 г.
окръжният съд оставя жалбата на П.Н. без разглеждане като недопустима с
оглед изложените в нея доводи и прекратява производството по делото. Съдът
посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 435,ал.3 от ГПК постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Съдът посочва, че съгласно
задължителните указания, дадени в т.8 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
част от наддаването са действията на съда и страните във връзка с подадените
тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това,
действията на страните с право на изкупуване, както и действията на СИ и
купувачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни
предложения с фиксирана стъпка, като надлежното им извършване подлежи
4
на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Съдът посочва, че
обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само
доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Съдът
посочва, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на
имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от
наддаването, поради което излизат извън предмета на проверка при
обжалване на постановлението за възлагане. Съдът приема, че с оглед на така
дадените задължителни указания се налага изводът, че изложените в жалбата
доводи срещу издаденото постановление за възлагане, отнасящи се до
уведомяването на длъжника, обявяването и разгласяването на проданта и
обявяването на купувач, за което не се твърди да е довело до възлагане не по-
най-високата предложена цена, са извън предмета на проверка от съда при
обжалването му, поради което не подлежат на разглеждане. Затова и при
липсата на други конкретни оплаквания в жалбата, които да са относими към
предвидените в разпоредбата на чл. 435,ал.3 от ГПК основания за обжалване
на постановлението за възлагане, съдът преценява, че жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
В подадената на 22.02.2021 г. частна жалба жалбоподателят твърди, че
обжалваното определение от 5.02.2021 г. е неправилно, защото окръжният
съд се е мотивирал с лаконични мотиви, че с оглед на така дадените
задължителни указания се налага изводът, че изложените в жалбата доводи
срещу издаденото постановление за възлагане, отнасящи се до уведомяването
на длъжника, обявяването и разгласяването на проданта и обявяването на
купувач… са предмет извън проверката и не подлежат на разглеждане. Излага
отново по идентичен начин съображенията, посочени в т.I от жалбата до
окръжния съд. Твърди, че СИ не е извършил нито един от посочените
законосъобразни процеси по отношение на принудително изпълнение срещу
недвижим имот. Заявява, че ако е без значение уведомяването на длъжника,
разгласата на публичната продан и входирането на протокол за редовна
разгласа най-малко една седмица преди началото на същата, то законодателят
не би въвел различни разпоредби в процесуалния закон в горната
последователност. Твърди, че принудителното изпълнение срещу недвижим
имот е комплексно и започва с налагането на възбрана и приключва с
издаване на постановление за възлагане, като точно моментът, в който се
5
обжалва постановлението, е моментът, когато трябва да се проверят по
законосъобразност всички действия по принудителното изпълнение и то
точно по отношение на имота, който се възлага. Твърди, че е недопустимо да
се приеме, че горното е без значение, тъй като поради неуведомяване не съм
могъл да се позове на несеквестируемост на недвижимия имот и такава
негова жалба срещу действията на СИ не е подавана, което е така, защото за
него срокът не е изтекъл поради неуведомяване. Излага съображения относно
характеристиките на постановлението за възлагане, уредено в чл. 496 от ГПК.
Твърди, че на постановлението за възлагане на недвижим имот следва да се
гледа като акт, който „затваря“ целия изпълнителен процес по отношение на
недвижим имот, като хипотезата на чл. 435 от ГПК следва да се разглежда
разширено, от налагането на възбрана до ПВ, като всяко едно действие следва
да е както процесуално, така и законосъобразно съгласно разпоредбите на
ГПК. Твърди, че е недопустимо ограничаване на възможностите за защита на
длъжника поради неуведомяване, само и единствено защото не подлежи на
разглеждане, което е абсолютна процесуална предпоставка за пораждане на
права, с които се прехвърля собствеността на недвижим имот и които права са
в следствие на незаконни действия. Заявява и искане за отправяне на
преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС до СЕС по отношение на
следните два въпроса: „1. При жалба за нарушение на правата на длъжника в
изпълнителния процес срещу него следва ли да се спира съответното
изпълнително дело и да се образува дело в съда за установяване на
действителните обстоятелства и тяхната законност?“ и „2. Достатъчна
гаранция за законосъобразно на постановлението за възлагане ли е само и
единствено контролно-отменителното производство пред една съдебна
инстанция на действията на съдебен изпълнител по продажбата на недвижим
имот, което производство коментира само и единствено две възможни
нарушения на съдебния изпълнител?“. Заявява и искане да бъде постановено
определение за спиране на изпълнителното дело до влизане в сила на съдебно
решение по настоящия казус.
С подадения отговор на частната жалба ответникът по нея „Б.**“ООД-
гр.Б. твърди, че тя и заявените в нея искания са неоснователни. Заявява, че
жалбоподателят не излага конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, а преповтаря оплакванията си, изложени в жалбата
6
му до окръжния съд. Заявява, че тези оплаквания се свеждат до твърдения за
неуведомяването му за определени процесуални действия, които
препятствали възможността му той да предприеме съответни процесуални
действия. Заявява, че, от една страна, тези твърдения за неуведомяването му
за предприемане на определени процесуални действия от страна на ЧСИ,
както и затова, че на огромна част от книжата се било подписвало трето,
непознато на жалбоподателя, лице, са обективно неверни. Твърди, че с оглед
съдържащите се в изпълнителното дело документи всяко дължимо от ЧСИ
процесуално действие е било надлежно и своевременно извършено, всяко
дължимо на жалбоподателя-длъжник по делото уведомяване също е било
надлежно извършено, въпреки възприетата и прилагана от длъжника тактика
да шиканира в изпълнителния процес. Заявява, че, от друга страна, правилно
и в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС окръжният съд е приел разграничението между
процесуалните действия, съставляващи част от наддаването и подлежащи на
проверка по жалба срещу постановлението за възлагане, и онези процесуални
действия, които само подготвят, но не са част от проданта, които са извън
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане –
връчване на поканата за доброволно изпълнение, оценка на имуществото и
разгласяването на проданта. Заявява, че именно от нередовност на
процесуални действия от втората категория са оплаква жалбоподателят, но те
не подлежат на проверка за законосъобразност при обжалване на
постановлението за възлагане. Заявява, че не са налице предпоставките за
уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по
формулиранети от жалбоподателя въпроси, тъй като съгласно чл. 267 от
ЗФЕС и чл. 628 от ГПК националният съд прави запитване до СЕС, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването
и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за
правилното решаване на делото, а в жалбата са формулирани въпроси, които
касаят единствено тълкуването и прилагането на българското процесуално
право. Заявява, че жалбоподателят не сочи наличие на предпоставки за
спиране на производството по изпълнителното дело, като обективно такива
предпоставки не са налице.
Съгласно нормата на чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба
7
от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Жалбоподателят не твърди да има разпоредба от правото на ЕС или акт на
орган на ЕС, които да са от значение за правилно решаване на настоящото
дело, съответно, и при двата въпроса отговорите не са свързани нито с
тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, нито с тълкуване и валидност на
акт на органите на ЕС. Първият въпрос, посочен от жалбоподателя в частната
жалба до апелативния съд с искане да бъде отправен в преюдициално
запитване до СЕС, е относно даване на отговор от СЕС дали при жалба за
нарушение на правата на длъжника в изпълнителния процес срещу него
следва да се спира съответното изпълнително дело и да се образува дело в
съда за установяване на действителните обстоятелства и тяхната законност.
Този въпрос е извън предмета на настоящото производство, в което
апелативният съд следва да установи дали жалбата, подадена от Н. като
длъжник в изпълнителното производство с вх. № 1444/25.02.2020 г. против
постановлението за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2020 г. на
основание чл. 435,ал.3 от ГПК е допустима, респективно, дали правилно или
неправилно тя е оставена без разглеждане от окръжния съд. Вторият посочен
в жалбата въпрос, за който също се иска да бъде отправено преюдициално
запитване до СЕС, е дали е достатъчна гаранция за законосъобразност на
постановлението за възлагане само и единствено контролно-отменителното
производство пред една съдебна инстанция на действията на съдебен
изпълнител по продажбата на недвижим имот, което производство коментира
само и единствено две възможни нарушения на съдебния изпълнител. Този
въпрос също е без правно значение, респективно, извън предмета на
настоящото производство, защото той така, както и формулиран, касае
случай, когато окръжният съд е разгледал жалба по реда на чл. 435,ал.3 от
ГПК и това негово определение е обжалвано пред апелативен съд, а
настоящото производство не е от този вид. Затова искането за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС е неоснователно и ще бъде оставено без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът в
изпълнителното производство може да обжалва постановлението за възлагане
8
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
С т.8 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК, в отговор
на поставения въпрос „Кои действия на съдебния изпълнител, страните и
другите участници в изпълнителното производство са част от наддаването и
надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу
постановлението за възлагане?“ изрично е указано, че действията на съда и
наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в
продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на
изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана
стъпка, са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на
проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. В мотивната част на
същото тълкувателно решение изрично е посочено наличието на становища,
според които част от наддаването са различни действия на СИ и страните,
подготвящи проданта, в т.ч. връчването на поканата за доброволно
изпълнение, връчването на съобщения за насрочването на описа, оценката и
проданта, подаването на тайните и явните наддавателни предложения и т.н.
до възлагането на вещта на обявения купувач, като това становище е отречено
с тълкувателно решение. Посочено е изрично с тълкувателното решение, че
при действието на отменения ГПК при обжалване на постановлението за
възлагане на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни
действия от връчването на поканата за доброволно изпълнение през
несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и
провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане, но
при действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. Както изрично е прието с тълкувателното решение,
връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото
и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради
което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на
постановлението за възлагане. Изрично е посочено, че част от наддаването са
действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и
9
действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Посочено е и че обявяването
на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е
довело до възлагане не по най-високата предложено цена. Видно е
следователно, че нормата на чл. 435,ал.3 от ГПК урежда един от възможните
видове защита на длъжника срещу изпълнението, като тази защита е уредена
по указания в нормата начин и тази норма не може да бъде прилагана
разширително. Посоченото тълкувателно решение дава и конкретни указания
относно нейното приложение. В случая е несъмнено, че жалбоподателят Н. в
подадената до окръжния съд жалба с вх. № 1444/25.02.2020 г. не твърди
наличие на пороци от вида, посочен в нормата на чл. 435,ал.3 от ГПК, а
именно наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или
имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена.
Жалбоподателят претендира за прилагането на тази норма при твърдения за
нарушения при връчването на книжа, изпратени му като на длъжник от ЧСИ
(съобщения за налагане на възбрана, насрочване на опис, извършване на
оценка, насрочване на продани), неуведомяване за изготвено разпределение,
неспазване на форма относно съставяне на протокол за обявяване на купувач,
разгласяване на публичната продан извън срока по чл. 487,ал.1 от ГПК и
неспазване на изискванията на чл. 487,ал.2 от ГПК относно разгласата на
проданта. При тези негови доводи жалбоподателят претендира да е
приложима нормата на чл. 435,ал.3 от ГПК, респективно, предвидената в нея
защита за длъжника, но твърденията в жалбата не попадат в приложеното
поле на нормата, поради което жалбата се явява лишена от предмет и затова
недопустима, както правилно е приел окръжният съд. Тезата на
жалбоподателя, посочена в частната жалба до апелативния съд, че
постановлението за възлагане е моментът, когато трябва да се проверят по
законосъобразност всички действия по принудителното изпълнение по
отношение на имота, който се възлага, и че хипотезата на чл. 435 от ГПК
следва да се разглежда разширено от налагането на възбрана до ПВ, като
всяко едно действие следва да е както процесуално, така и законосъобразно
съгласно разпоредбите на ГПК, е отречена, както бе посочено по-горе, с оглед
мотивната част на посоченото тълкувателно решение, като следва да се отчете
и че правните норми в уредбата относно обжалването са императивни, те са
10
процесуалноправни, а не материалноправни, поради което не могат да се
„разглеждат разширено“. Установява се, че правилно окръжният съд е
преценил, че подадената до него жалба с вх. № 1444/25.02.2020 г. се явява
недопустима. Подадената до апелативния съд на 22.02.2021 г. частна жалба
срещу постановеното от окръжния съд на 5.02.2021 г. определение е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение на окръжния съд – потвърдено. Настоящото определение е
окончателно съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК, поради което е
неоснователно искането на жалбоподателя да бъде постановено спиране на
изпълнителното дело до влизане в сила на съдебно решение по настоящия
казус, което искане не е съобразено по начало и с обстоятелството, че в
настоящото производство съдебно решение не се постановява. Затова
искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено от жалбоподателя П. В. Н. с
частната жалба до апелативния съд с вх. № 266382/22.02.2021 г., за отправяне
на преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС до СЕС по отношение на
следните два въпроса: „1. При жалба за нарушение на правата на длъжника в
изпълнителния процес срещу него следва ли да се спира съответното
изпълнително дело и да се образува дело в съда за установяване на
действителните обстоятелства и тяхната законност?“ и „2. Достатъчна
гаранция за законосъобразно на постановлението за възлагане ли е само и
единствено контролно-отменителното производство пред една съдебна
инстанция на действията на съдебен изпълнител по продажбата на недвижим
имот, което производство коментира само и единствено две възможни
нарушения на съдебния изпълнител?“.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260299, постановено в закрито
съдебно заседание на 5.02.2021 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 358/2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено от жалбоподателя П. В.
Н. с частната жалба до апелативния съд с вх. № 266382/22.02.2021 г., за
постановяване на определение за спиране на изпълнително дело №
11
************* по описа на ЧСИ А.А. до влизане в сила на съдебно решение
по настоящия казус.
Определението е окончателно и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12