РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 30.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,
XV - ти граждански състав, в открито заседание на 30 август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1931 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството по
делото е образувано по предявен от Д.В.Д. с ЕГН:********** *** срещу ОДМВР – Русе, представлявано от директора
Теодор Атанасов Атанасов, съединени в условията на първоначално обективно, кумулативно
съединяване осъдителни искове след направено изменение по реда на чл.214 от ГПК, както следва:
- иск
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1631,59 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019г. до окончателното изплащане
на вземането;
- иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.2 от ЗМВР за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 2955,05 лева, представляваща
възнаграждение за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности като ДСл в МВР за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с
искане да се осъди ответника да ответника да му заплати сумата от 387,51 лева представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности като ДСл в МВР за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г.
Претендира направените по делото деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че в процесния
период ищеца е работил на
длъжност “Младши оперативен дежурен“ в „Оперативна Дежурна част“ в 01-РУМВР гр. Русе. Твърди, че за последните
три години не е променяна длъжността му, като трудовата си дейност осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.
Поддържа, че на основание чл.187,
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от м.02.2016 г. до
настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Русе и графици от Началник на 01-РУМВР-Русе за дежурствата и отчитане
на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г), като в нея
липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Твърди, че такъв алгоритъм предходно
е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143, като
е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Счита, че с този коефициент се
получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е
идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване
чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен
труд. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Твърди, че за процесния период - три
години назад от датата на завеждане на исковата молба - 02.04.2019г. до 01.04.2016год. положил нощни 12
часови дежурства, описани изчерпателно в
исковата молба.
Излага, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. Твърди, че в конкретния случай,
за процесния период е положил 249,30 часа
извънреден труд, който се получавал след преизчисли с коефициент
1.143 от нощен към дневен такъв. Претендира ответникът
да му изплати сума в размер на 1631,59 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване
на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът претендира и
дължими суми във връзка с изпълнение на специфични служебни дейности и по-конкретно на основание чл.202, ал.1,
т.1 и ал.2 от ЗМВР /отм./ е издадена Заповед № 1з-1887/19.07.2011г. на Министъра на ВР, по
силата на която /т.1.12/ на служители от ОДЧ се изплаща до 30% от сумата по т.2
(140лв.) по предложение на прекия им началник. Сочи, че в самата заповед
подробно са изброени специфичните дейности като изрично т.10 е посочено, че при извършване на повече
дейности, се определя допълнително възнаграждение само за една от тях в по-
благоприятния размер.
Твърди, че на основание чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР е издадена Заповед №
8121з- 671/09.06.2015г. на Министъра на ВР, с която се отменя Заповед № 1з-
1887/19.07.2011 г., като т.1.12. е изменена и служителите на ОДЧ изрично
посочени като лица извършващи специфични дейности са изключени макар, че реално
продължават да ги извършват и по-конкретно по:
- т.1.4 „охрана на взривоопасни вещества“ до 50%
от сумата по т.2 (140лв.), тъй като в стаята на ОДЧ при РУ към ОДМВР се
намирала каса с оръжия и боеприпаси, която непрекъснато се охранявала от
служителя на смяна;
- по т.1.7, б.“вв“ „охрана
на сграда и обекти“ до 15% от сумата по т.2 (140лв.), тъй като в 01-РУ-ОДМВР-Русе няма изграден пост № 1 (за
охрана и пропускателен режим) и след приключване на работното време охраната на
сградата на РУ, ведно с складове и дворно място (заградено с ограда) се
осъществява от служителя на смяна в ОДЧ.
Твърди се, че със Заповед № 8121з-532/03.04.2017г. на Министъра на ВР
е изменена Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. в частта на т.1, т.1.12, т.2 (
увеличена е базата изплащаните суми за специфични условия от 140лв. на 190лв.)
и т.3 съответно доводите касаещи извършваните дейности от страна на служителите
на ОДЧ са идентични и при действието на този ИАА.
Счита, че по силата на издадените от Началник 01-РУ заповеди досежно
оръжието и боеприпасите - макар формално да не е вписано, че като „Младши
оперативен дежурен“ в ОДЧ охранява взривоопасни вещества, то такива били
боеприпасите в шкаф № 1, поради което и приема, че му е вменено такова
задължение.
Счита, че по силата на
инструкцията има задължение, както да охранява задържаните лица и най-вече в извънработно време,
така и да охранява сгради и обекти на територията на 01-РУ-МВР гр.Русе.
Твърди, че във връзка с горното не му е изплащана никакво
възнаграждение във връзка с изпълнението на специфичните дейности. Счита, че е
налице неизпълнение на Заповед № 8121з-671/09.06.2015 г. и Заповед №
8121з-532/03.04.2017г. Поддържа, че в контекста на неговите задължения и извършвани дейности, съгласно
Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. същите попадат като такива по т.1.4., т. 1.7.бб и т.1.7.вв, при което още
в момента на издаването и/или от влизане в сила, на основание т.9, базата на
допълнителното му възнаграждение следва да е до 50% от базата по т.2.
Сочи, че предвид липсата на изрична правна норма в посочената заповед,
която да визира изрично мл.ОД и ОД, за него възниква правен интерес да предяви
и този иск за 50% от сумите посочени в издадените заповеди, ведно с мораторната
лихва за забава до 31.03.2019г., описани подробно в исковата молба.
Твърди, че за
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности в МВР в
процесния период,
като главница му се дължи сумата от 2955,05
лева, както и мораторна лихва в размер на 387,51 лева.
Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата
молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по
размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР
по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал съответните
посочени в исковата молба длъжности. Не се оспорва факта, че ищецът
осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване 1 работното време съгласно разпоредбата на
чл.187. ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР
статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че
в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187.
ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява
сумарно, като ал.5 на същия член
предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в
процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали
следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от
01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на
постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и
2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г.
Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва
да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, тъй като никъде в наредбата не е
посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент,
за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба
№8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а
не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането
по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната
уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта,
че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове
- наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично
съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните
служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Счита, че труда положен
между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.
По отношение на исковата
претенция на основание чл.178, ал.1, т.2 във вр. с т ал.2 от ЗМВР твърди, че също е неоснователна.
Твърди, че в процесния период е действала заповед
№8121з-671/09.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, като съгласно точка
1.4 и 1.7 от същата допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични
служебни дейности следва да се изплащат в съответния размер на държавните
служители в МВР, които пряко изпълняват охрана на взривоопасни вещества,
банкови и други ценности, постова дейност за охрана на задържани лица и охрана
на сгради или обекти. Сочи, че съгласно
т.5 от заповедта допълнителни възнаграждения се изплащат само за действително
отработено време, а съгласно разпоредбата на чл.26,т.5 от инструкция 1з-
1373/21.06.20Юг. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР
оперативният дежурен упражнява контрол за охрана на структурата и спазването на
пропускателния режим. Твърди, че
съгласно длъжностната характеристика младши оперативният дежурен в ОДЧ
упражнява контрол на силите по охраната на пропускателния режим, организира
инкасовата дейности контролира достъпа до помещенията на ОДЧ. Предвид
изложеното счита, че за служителите, заемащи длъжност младши оперативен дежурен
не съществува задължение за охрана на задържани лица, както и преки задължения
за охрана на сградата. Излага, че съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция
№81213-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР се осъществява
чрез наряди по реда на инструкциите, издадени на основание чл.14. ал.З от ЗМВР,
в която инструкция също не са предвидени задължения за служителите от ОДЧ пряко
да осъществяват охрана на задържани лица. Сочи, че охраната на обекти на МВР е
регламентирана в инструкция №81213-1415/20.11.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на дейността по охрана на обекти, в която също няма задължения на
служителите от ОДЧ за пряко осъществяване на охрана на обектите.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че
ответникът не е полагал труд извън установеното му график работно време, както
и, че по отношение на служителите на МВР не следва да се прилага НСОРЗ, тъй като по отношение
на тях е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. В
нарочни писмени бележки развива
съображения относно неоснователността на исковата претенция.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят,
поради което и съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
са се намирали в служебни правоотношения и, че
за процесния период ищецът е заемал съответната , описана в исковата молба длъжност.
Между страните не е
спорно и, че за процесния период, ищецът е осъществявал трудовата си дейност,
по утвърдени графици и протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при
сумарно изчисляване на работното време.
Приобщени, като доказателство по
делото са и платежните бележки, за изплатени на ищеца, за процесния период
трудови възнаграждения, от които е видно, че е начислен и заплатен нощен труд.
По делото е изслушана
ССчЕ,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото и от която се установява, че ищецът е полагал
труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, дадени в табличен вид от В.Л. - с общ брой часове
нощен труд за периода - 1743 часа; същите са отразени в платежните
ведомости на отчетен едномесечен и тримесечен период; че по отношение на
положеният от ищеца нощен труд, няма съответно преобразуване на нощен към
дневен труд, с коефициент 1,143; че часовата ставка на ищеца, на база основните
работни заплати за периода, е 6,55, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в
табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
преизчислени с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и
начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при
5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна
седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7
часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. ВЛ сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1743 часа нощен труд.
Положеният нощен труд, не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд.
От
изготвената по делото експертиза се установява, че отработените часове нощен труд от
ищеца са 1743 часа, като след преобразуването на нощния към дневен труд с
коефициент 1,143, часовете стават 1992,24 часа. Установено е, че през месеците юни и юли 2016 г. след
преобразуването на нощния към дневен труд с коефициент 1,143, общият брой
отработени часове от ищеца не надхвърлят нормата работни часове за тези месеци. Общият брой на
положения труд извън редовното работно време през процесния период от ищеца,
след преобразуването на нощния към дневен труд с коефициент 1,143 е 498,94
часа.
Не се спори,
че ответникът
е заплатил допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца за 264 часа,
като общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни
часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода,
умножени по цифрата осем, след извършване на редуциране с размерите на
различните видове отпуск, които е ползвал ищеца. Получените часове над тази
норма са
отчитани като положен труд извън редовното работно време и са заплащани на
ищеца.
От
заключението на вещото лице се установява, че дължимо и неплатено е
възнаграждението за 234,94 часа (498,94-264=234.94) часове положен труд извън редовното
работно време през процесния период от ищеца. Паричната равностойност
на часовете положен извънреден труд от ищеца, след преобразуването на нощния
към дневен труд и приспадането на платените от ответника ОДМВР-Русе 264 часа, извънреден труд е 1568,89 лева.
По делото е
установено, че дължимата мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд,
положен за процесния период 01.04.2016 - 31.03.2019г., след преобразуването
му от нощен към дневен е в размер на 187,05 лева, както следва по периоди и суми отразено от
вещото лице в
таблица прил. 1 към заключението.
След съобразяване ЗМВР и
редакциите му от 2015 г. до 2018 г. (за процесния период 01.02.2016 г. до
01.02.2019г.), издадените Заповеди на министъра на ВР, инструкции на МВР,
експертизата е установила, че през процесния период,
допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР са определяни въз основа на Заповед
№8121з-671/09.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на осн.
чл. 179, ал.2 вр. чл. 178, ал.1 т.2 и § 1, т.26а от ДР на ЗМВР, с която е
отменена Заповед рег. №1887/2011 г. В последствие посочената Заповед е изменена
със Заповед № 8121з-532/03.04.2017 г.
Експерта е
дал заключение, че за претендираните от ищеца дейности се дължи допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, което в
максимален размер е 50% от определена база по посочените по-горе заповеди,
която първоначално е била 140лева, последствие е увеличена на 190 лева. Ищецът претендира за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности, както следва:
- по т. 1.4 за охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности по т. 1.7 буква б, „вв"
за охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) Допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности се изплаща ежемесечно, само за
действително отработено време, което включва използването на платен годишен
отпуск. През месец април 2017 г. ищецът е ползвал платен годишен
отпуск през целия месец, няма отработени дни. Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, само по т.1.4 е 3025,00 лв.
Ако съдът приеме, че
ищецът е изпълнявал специфични служебни дейности само по т. 1.7 буква б,
„вв" за охрана на сгради и обекти (вътрешни постове), то
за процесния период му се дължи
допълнително месечно възнаграждение в размер на 15 % от определената база от
140,00 лв. (21,00 лв.) за периода от 04.02.2016 г. до 31.03.2017 г. и в размер
на 50 % от определената база от 190,00 лв. (28,50 лв.) за периода от 01.04.2017
г. до 04.02.2019 г, както следва по месеци и суми в Табл.З от
констативно-съобразителната част. От предоставените извлечения от
ведомостите за работни заплати за процесния период е установено, че ответникът е изплащал
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в
размер на 15 % от определената база през периода от 01.03.2017 г. до 31.10.2017
г. в общ размер на 164,95 лева, както е описано по месеци в таблица 3 от
заключението.
Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, само по т. 1.7 буква б,
„вв" за охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) е 907,50 лева. След приспадане на
изплатените суми в общ брутен размер от 164,95 лева, дължимата брутна сума
на допълнителното възнаграждение става 742,55 лева.
Съдът приема,
че ищецът
е изпълнявал и специфични служебни дейности по т.1.4 за охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности и по т.1.7 буква б, „вв" за охрана на сгради и обекти
(вътрешни постове) и за процесния период му се дължи
допълнително месечно възнаграждение в по-благоприятния размер от 50 % от
определената база от 140,00 лева (70,00 лева) за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. и в размер
на 50 % от определената база от 190,00 лева (95,00 лева) за периода от
01.04.2017 г. до 31.03.2019 г, както следва по месеци и суми в Табл.4 от
констативно-съобразителната част.
Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, по т. 1.4 и т. 1.7 б
„вв" е 3025,00 лева. След приспадане на изплатените суми от ответника в общ
брутен размер от 164,95 лева, дължимата брутна сума на допълнителното възнаграждение
става 2860,05 лева.
От
заключението на експерта се установява, че мораторната лихва върху чистата
сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности по т.1.4 за охрана на взривоопасни вещества, банкови или други
ценности, за всеки месец от процесния период, изчислена в размер на законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до
31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 370,88лева, както следва по месеци и суми описано в табл. 2 от
заключението. Мораторната
лихва върху чистата сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности по т. 1.7 буква „вв" за охрана на сгради и
обекти (вътрешни постове), за всеки месец от процесния период, изчислена в размер
на законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда до 31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 89,53 лева. Мораторната лихва върху
чистата сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности по т.1.4 за охрана на взривоопасни вещества, банкови или
други ценности и т. 1.7 буква „вв" за охрана на сгради и обекти (вътрешни
постове), за всеки месец от процесния период, изчислена в размер на законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до
31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 345,28 лева.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176
от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а
именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й,
при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1568,89 лева, като до претендирания размер от 1631,59 лева иска следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По предявеният иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.
Видно от представената
по делото Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи се
установява, че със същата е определен размер на допълнителното възнаграждение
за изпълнението на специфични служебни дейности. Със заповедта е наредено
определянето на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, както
и тяхното изменение, спиране и възстановяване на всеки служител да се определя
със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР по предложение на
началниците на съответните звена. Посочено е, че допълнителното възнаграждение
за изпълнение на специфични служебни дейности се изплаща ежемесечно.
По делото не се спори,
че за процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на
което ищецът заемал длъжността “Младши оперативен
дежурен“ в „Оперативна Дежурна част“ в 01-РУМВР гр. Русе и , че за последните три години не е променяна длъжността на ищеца.
Според разпоредбите на ЗМВР и редакциите му от 2015 г. до
2018 г. (за процесния период 01.02.2016 г. до 01.02.2019г.), издадените
Заповеди на министъра на ВР, инструкции на МВР е установено , че през процесния период,
допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР са определяни въз основа на Заповед
№8121з-671/09.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на осн.
чл. 179, ал.2 вр. чл. 178, ал.1 т.2 и § 1, т.26а от ДР на ЗМВР, с която е
отменена Заповед рег. №1887/2011 г. В последствие посочената Заповед е изменена
със Заповед № 8121з-532/03.04.2017 г.
Според съда за претендираните от
ищеца дейности се дължи допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности, което в максимален размер е 50% от определена база по
посочените по-горе заповеди, която първоначално е била 140лева, последствие е
увеличена на 190 лева.
Претенциите
на ищеца са:
- по т. 1.4 за охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности по т. 1.7 буква б, „вв"
за охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) Допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности се изплаща ежемесечно, само за
действително отработено време, което включва използването на платен годишен
отпуск. През месец април 2017 г. ищецът е ползвал платен годишен
отпуск през целия месец, няма отработени дни. Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, само по т.1.4 е 3025,00 лв.
Събраните по
делото доказателства налагат извода, че ищецът е изпълнявал специфични
служебни дейности по т. 1.7 буква б, „вв" за охрана на сгради и обекти
(вътрешни постове), следователно за процесния период му се дължи допълнително месечно
възнаграждение в размер на 15 % от определената база от 140,00 лв. (21,00 лв.)
за периода от 04.02.2016 г. до 31.03.2017 г. и в размер на 50 % от определената
база от 190,00 лв. (28,50 лева.) за периода от 01.04.2017 г. до 04.02.2019 г. От предоставените
извлечения от ведомостите за работни заплати за процесния период е установено , че ответникът е
изплащал допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности в размер на 15 % от определената база през периода от 01.03.2017 г. до
31.10.2017 г. в общ размер на 164,95 лева, както е описано по месеци в
таблица 3 от заключението.
Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, само по т. 1.7 буква б,
„вв" за охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) е 907,50 лева. След приспадане на
изплатените суми в общ брутен размер от 164,95 лева, дължимата брутна сума
на допълнителното възнаграждение става 742,55 лева.
Съдът приема,
че ищецът
е изпълнявал и специфични служебни дейности по т.1.4 за охрана на
взривоопасни вещества, банкови или други ценности и по т.1.7 буква б, „вв" за охрана на сгради и обекти
(вътрешни постове) и за процесния период му се дължи
допълнително месечно възнаграждение в по-благоприятния размер от 50 % от
определената база от 140,00 лева (70,00 лева) за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. и в размер
на 50 % от определената база от 190,00 лева (95,00 лева) за периода от
01.04.2017 г. до 31.03.2019 г.
Общия размер на
дължимата брутна сума за допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности за процесния период, по т. 1.4 и т. 1.7 б
„вв" е 3025,00 лева. След приспадане на изплатените суми от ответника в общ
брутен размер от 164,95 лева, дължимата брутна сума на допълнителното възнаграждение
става 2860,05 лева.
Мораторната ихва върху чистата
сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности по т.1.4 за охрана на взривоопасни вещества, банкови или други
ценности, за всеки месец от процесния период, изчислена в размер на законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до
31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 370,88лева.
Мораторната лихва върху
чистата сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности по т. 1.7 буква „вв" за охрана на сгради и обекти
(вътрешни постове), за всеки месец от процесния период, изчислена в размер на
законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане
на труда до 31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 89,53 лева.
Мораторната лихва върху
чистата сумата на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности по т.1.4 за охрана на взривоопасни вещества, банкови или
други ценности и т. 1.7 буква „вв" за охрана на сгради и обекти (вътрешни
постове), за всеки месец от процесния период, изчислена в размер на законната
лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда до
31.03.2019 г. вкл., е в общ размер на 345,28 лева.
В §1, т.2ба. (нова -
ДВ, бр. 14 от 2015 г.) на ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието
"специфични служебни дейности", а именно това са тези, които са пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,
патрулно-лостова, пожарогасителна, спасителна и неотложна
аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен или превантивен
контрол, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали,
летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни
вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални
операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
Предвид изложеното съдът формулира
извод, че за
процесния период изпълняваната от ищеца длъжност е била специфична служебна
дейност. За тази длъжност следва да му се плаща допълнително
възнаграждение. Съгласно разп. на чл. 179, ал.2 от ЗМВР, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед. В случая, това е Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. на Министъра
на вътрешните работи.
Предвид
релевираните възражения на ответника, съдът подчертава, че законодателят не е
предвидил възможност за изплащане на такова възнаграждение, а го е вменил, като задължение на
работодателя. В този смисъл нито със заповед, нито с друг нормативен акт може
да бъде отнето правото на държавния служител да получава такова допълнително
възнаграждение.
Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като
ДСл. в МВР е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 2860,05 лева, като до претендирания
размер от 2955,05 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Исковата
претенция за акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД и касаещ заплащане на мораторна
лихва за ССД за претендирания период до 31.03.2019г. е основателна, и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер от 345,28 лева, като до претендирания размер от 387,51 лева иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. В срок до края на
съдебното дирене в първата инстанция, ответникът е направил възражение
с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за недължимост на претендирани пътни
разноски от адвоката в общ размер на 99,98
лева.
Съгласно чл.36,ал.1 от
Закона за адвокатурата „Адвокатът или адвокатът на ЕС има право на
възнаграждение за своя труд". Заплатените от адвоката разноски за пътуване обаче, не са част от
положения от него труд. Не са и разноски за ищеца. Споре съда за разноски в процеса
следва да се признават тези парични средства, които са изразходвани от страната
във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на
оглед и др.,). Следователно разноските включват всички суми, които страната е
заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказване
на правната й защита. Фактическите действия на страните по събиране на
доказателства, които се представят по делото, командировки, пътни разноски и
пр. не представляват такива разноски. В съдебната практика трайно се възприема,
че сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не
могат да се претендират на основание чл. 78 от ГПК.
По изложените
съображения съдът приема, че искането за присъждане на транспортни разноски в размер на 99,98 лева на адвокат П. *** е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.78, ал.2 и
ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска и при
прекратяване на делото. Ето защо, доколкото ответникът е направил принципно
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева и по делото има отхвърлителна
част, на ответника се дължи юрк.възнаграждение в размер на 50,00 лева.
След компенсация на
дължимите между двете страни разноски съдът счита, че в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ОД-МВР-Русе следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Русенски районен съд разноски в общ размер на 727,16 лева, представляващи дължими държавни такси съобразно
уважената част на исковете, в общ размер на 227,16 лева, както и сумата от 500,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с
адрес гр.Русе, бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов да заплати на Д.В.Д. с ЕГН:**********
*** сумата
от 1568,89 лева, представляваща обезщетение за
положен 234,94 часа извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.04.2019г. до окончателното
й изплащане,
на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д. с ЕГН:********** срещу ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
за горницата над сумата от 1568,89 лева до претендираната от 1631,59 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с
адрес гр.Русе, бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов да заплати на Д.В.Д. с ЕГН:********** *** сумата от 2860,05 лева, представляваща
обезщетение за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности като ДСл. в МВР за периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., както и сумата от 345,00 лева представляваща мораторна
лихва върху чистата сума на допълнителното възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности като ДСл. в МВР за
периода от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.04.2019г. до окончателното
й изплащане,
на основание чл.178, ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д. с ЕГН:********** срещу ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с адрес гр.Русе,
бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.2 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР за горницата над
сумата от 2860,05 лева до претендираната от 2955,05 лева, както и за горницата над сумата
от 345,28 лева до претендираната от 387,51 лева искова претенция за акцесорния
иск по чл.86 от ЗЗД, касаещ заплащане на мораторна лихва за ССД за претендирания период
до 31.03.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с
адрес гр.Русе, бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов да заплати на Д.В.Д. с ЕГН:********** *** сумата от 300,00 лева, представляващи сторените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – гр.Русе, с
адрес гр.Русе, бул.“Ген.Скобелев“ N:49, представлявано от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер
на 227,16 лева, съобразно
уважената част на исковете, както и сумата от 500,00 лева за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: