№ 2056
гр. ..., 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20201110108705 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове от Р. С. Р., С. Р. Р. и И. Р. Р., представлявани от адв. М. А.,
срещу К. В. И. за осъждане ответника да заплати на ищците обезщетения за
претърпени от тях неимуществени вреди, както следва: на Р. С. Р. – 10 000
лева, като частично предявен иск за сумата от общо 30 000 лева, ведно със
законната лихва от 31.07.2017 г.; на С. Р. Р. – 1 500 лева, като частично
предявен иск за сумата от общо 3 000 лева, ведно със законната лихва от
31.07.2017 г.; на И. Р. Р. – 2 500 лева, като частично предявен иск за сумата от
общо 5 000 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г.
Твърди се, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. ..., ответникът
причинил на ищците телесни повреди, а именно:
- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с
юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от
собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- причинил на С. Р. Р. леки телесни повреда (като я блъснал с ръце към
стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в
областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяващи се в
кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница;
- причинил на И. Р. Р. леки телесни повреда (блъснал я към стената,
вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я
захапал за врата), изразяващи се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане
на дясната лопатъчна област.
1
Твърди се, че за нанесените телесни повреди ответникът е бил привлечен
като обвиняем, а впоследствие е влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г.
по описа на СРС, 121 състав, потвърдена е решение по ВНОХД № .../2019 г.
по описа на СГС, е признат за виновен за извършеното престъпление.
Ищецът Р. Р. твърди, че е изпаднал в безсъзнателно състояние вследствие
на нанесен му от ответника удар е юмрук в околоочната област на лявото око
и последвало падане от собствен риск. Вследствие престъпното поведение на
ответника, се е наложило Р. да бъде хоспитализиран по спешност, като
особено критични за здравето и живота му са били първите някалко дни на
месеца август. Твърди се, че щецът е успял да преодолее непосредвената
опасност за живота си, но почти нямал спомен за случилото се в часовете и
дните след настъпване на събитието. Не си спомнял и как е откаран до ... „...”,
където е прегледан и лекуван и му е поставена диагноза commotio cerebri
(остро нарушение функциите на главния мозък, представляващо средна
телесна повреда). Твърди се, че всяко едно от нараняванията причинило на
ищеца болки и страдания. Чувството на замаяност вследствие на мозъчното
сътресение отшумяло едва за около няколко седмици, като през първите
няколко дни ищецът е трябвало да стои на тъмно и прекарва по-голямата част
от денонощието в легнало положение. Твърди се, че месеци след събитието Р.
се оплаквал от главоболие, главозамайване, шум в ушите, мътнина пред
очите, нервност и безсъние, но особено тежко преживявал факта, че
ответникът му бил посегнал пред вратата на собствения му дом, където човек
следва да се чувства най-сигурен и защитен. Изпитвал и множество трудности
от битов характер - не можел нормално да се обслужва хигиенно поради
силния световъртеж, за всяко нещо се нуждаел от чужда помощ, не можел да
шофира автомобил. Твърди се, че чувствал, че не може да упражнява
дейностите, които му носят удовлетворение, че е в тежест на близките си и
най-вече - че не е могъл да ги защити от агресията на ответника.
Твърди се, че от престъплението С. Р. Р. е претърпяла две леки телесни
увреждания в областта на дясната ръка. Нараняванията освен че били много
болезнени, били и загрозяващи. Синините изчезнали напълно едва четири
седмици. През първите десет дни охлузванията и хематомите били умерено
болезнени, но при допир болката била пронизваща, а при определено
положение на ръката ставала още по-интензивна. Твърди се, че през цялото
това време, ищцата избягвала да излиза извън дома си, освен ако това не било
напълно наложително.
Твърди се, че ищцата И. Р. Р. получила кръвонасядане на шията и
кръвонасядане на дясната лопатъчна област. Получените хематоми били
особено болезнени през първите десетина дни на месец август 2017 г. Твърди
се, че чувството на душевна болка и срам от съседите карали ищцата да
избягва срещи със съседите си дълго време след случилото се, още повече, че
от същото деяние пострадал и съсед от входа, на когото ответникът счупил
ръката. Твърди се, че по-болезнено от физическата болка било усещането, че
човек, на когото ищцата се е доверила е причинил на нея и семейството й
толкова болка и страдание.
Твърди се, че двете ищци И. и С. Р.и дълго време след събитието
изпитвали страх и не смеели да излизат и да се прибират сами вкъщи, а когато
били навън постоянно били нащрек дали ответникът не е някъде наблизо.
Според ищците цинизмът на деянието и мястото, където било извършено
престъплението и до момента не позволявали на двете ищци И. и С. Р.и да
2
живеят без страх от това, че ответникът може да повтори нападението си над
тях. Твърди се, че чувството на страх наложило С. и И. дълго време след
събитието да приемат успокоителни медикаменти, предимно на билкова
основа, за да могат вечер да заспят и за да преодолеят с страха, който
постоянно изпитвали.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане до разпит на трима свидетели в режим на довеждане за
установяване на претърпените от ищците физически болки и душевни
страдания, както и за периода на възстановяване от тях.
Прави се искане да бъде осъден ответникът по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА да
заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. А..
Ответникът К. В. И., в срока по чл. 131 ГПК (като се съобрази чл. 3
ЗМДВИП) депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по размер. Сочи, че в качеството си на подсъдим по НОХД № .../2018г.
по описа на СРС, НО, 121 състав, бил признат за виновен за причиняване на
телесни повреди на ищците. Присъдата на СРС била потвърдена изцяло от
въззивната инстанция. Твърди се, че са недоказани твърденията на ищеца Р. Р.
относно получените в следствие на деянието болки и страдания. Липсвали
обективни доказателства, че Р. е имал твърдените в исковата молба
замаяност, световъртеж, шум в ушите, мътнина пред очите. С исковата молба
не били представени и доказателства в насока невъзможност за
самостоятелно битово обслужване. На следващо място се сочи, че нямало
данни ищеца Р. да е използвал отпуск по болест във връзка с твърдените
увреждания както и липсват данни да му е изплащано обезщетение в тази
връзка. Нямало доказателства и че е търсил /и съответно получил/ адекватна
лекарска помощ за преодоляване на посочените в исковата молба
здравословни проблеми. Не били наведени и доказателства в насока от какви
точно „удовлетворяващи го дейности“ се е лишил ищеца Р. в твърдения
период на възстановяване, за да може да се прецени какво би било
адекватното им възмездяване от страна на съда. Оспорват се твърденията на
ищцата С. Р., че вследствие на травмата на дясната й ръка изпитвала
„пронизваща“ болка, не излизала извън дома си и се чувствала „загрозена“ от
причиненото нараняване. Липсвали обективни доказателства, че причинените
травми са оказали такова негативно влияние върху ежедневието на С. Р..
Нямало писмени данни Р. да е използвала медицинско обслужване в тази
насока, да е посещавала лекарски кабинети или да е нарушила ежедневния си
начин на живот в следствие на травмата. Нямало данни след
инкриминираното деяние ищцата да е отсъствала от евентуални служебни
ангажименти, няма данни твърденията за социална изолация да са подкрепени
от обективни писмени доказателства. Оспорват се като недоказани и
твърденията на ищцата И. Р.. Сочи се, че нямало данни да е посещавала нито
личния си лекар, нито друго медицинско заведение във връзка с тези
„особено болезнени“ усещания през първите дни на месец август 2017 г.
Оспорва се твърдението на ищците, че ответникът извършил деянието, за
което бил осъден, с особен „цинизъм“. Ответникът твърди, че до инцидента се
стигнало след остра провокация от страна на ищците към него, изразяваща се
в обиди, ругатни и опит за физическа саморазправа. Същият сочи, че в дълъг
период от време полагал грижи за И. Р. като за своя жена. Изразява
съжаление за причинените й болки и страдания, но счита, че твърдените от
нея и семейството й факти в исковата молба не отговаряли на истината
досежно претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че И. Р., сестра й и
3
баща им не са нарушили по никакъв начин ритъма си на живот. Ответникът
сочи, че е виновен и бил готов да понесе гражданската си отговорност за
извършеното противоправно деяние, но моли да бъде постановено решение,
което да отговаря на действително претърпените от ищците неимуществени
вреди. Оспорва искането по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. А..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване извършеното от ответника
противоправно деяние – нанесените телесни повреди от 31.07.2017 г.;
настъпване на неимуществените вреди, описани в исковата молба; причинна
връзка между деянието, извършено от ответника, и настъпилите за ищеца
вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД като
в условията на пълно и главно доказване докаже, че деянието не е извършено
виновно.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че с влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г. по описа на
СРС, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № .../2019 г. по описа на
СГС, ответникът по настоящето производство К. В. И. е признат за виновен в
това, че на 31.07.2017 г., около 22.30 часа в гр. ..., във вх. ..., в ж.к. „...”,
причинил на повече от едно лице телесна повреда, а именно:
- причинил на Р. С. Р. средна телесна повреда (като му нанесъл удар с
юмрук в околоочната област на лявото око, вследствие на това Р. паднал от
собствен ръст и си ударил главата в пода), изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- причинил на С. Р. Р. лека телесна повреда (като я блъснал с ръце към
стената, вследствие на което същата се ударила, след което я хванал с ръка в
областта на шията и под мишницата и я стиснал), изразяваща се в
кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница,
което увреждане довело до реализирането на медикобиологичния признак
болка и страдание;
- причинил на И. Р. Р. лека телесна повреда (блъснал я към стената,
вследствие на което тя се ударила в дясната лопатъчна област, след което я
захапал за врата), изразяваща се в кръвонасядане на шията и кръвонасядане
на дясната лопатъчна област, което увреждане довело до реализирането на
медикобиологичния признак болка и страдание, поради което на основание
чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130 ал. 2 НК вр. чл.58а
ал.1 НК ответникът е бил осъден на две години лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По делото са представени присъда № ... от 29.11.2018 г. по НОХД №
.../2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, с
която е признат за виновен ответника за извършване на престъпление по чл.
4
131, ал. 1, т. 4, пр. 4, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130,
ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от
четири години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и решение № 823 от
17.10.2019 г. по ВНОХД № .../2019 г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, III въззивен състав, с което е потвърдена присъдата от 29.11.2018
г. по НОХД № .../2018 г. на Софийски районен съд.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
на която е приравнено и одобреното от наказателния съд споразумение, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай това означава,
че по настоящото дело гражданският съд е обвързан от констатациите на
наказателния, че описаните в исковата молба противоправни деяния
(нанесените телесни повреди от ответника на ищците на 31.07.2017 г.,
квалифицирани като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 4, във вр. с чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК) са
извършени виновно от ответника.
Несъмнено вследствие на тези противоправни деяния ищците са търпели
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съдебната практика трайно приема, че
справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Съгласно решение № 139 от 9.10.2020 г. по гр. д.
№ 873/2020 г. на ВКС, IV г.о., при определянето на паричния размер на
обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в
Постановление на ВС № 4/ 1968 г., но също така общественоикономическите
условия в страната. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи
като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната
практика в сходни хипотези.
По отношение на ищеца Р. С. Р.:
В исковата молба се твърди и от представената по делото присъда по
НОХД № .../2018 г. на СРС, 121 състав, се установява, че на 31.07.2017 г.
ответникът е нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
изпадане в безсъзнателно състояние, което довело до реализиране на
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
По делото за установяване на вида и интензитета на търпените от ищеца
Р. неимуществени вреди е разпитан свидетелят ..., чиито показания съдът
кредитира като ясни и последователни относно обстоятелствата, които
свидетелят лично е възприел. Относно търпените от ищеца Р. неимуществени
вреди свидетелят заявява единствено, че ищецът е бил в болница по повод
инцидента и че известно време имал трудности от здравословен характер,
5
както и че заедно с останалите ищци изпитвали страх и притеснение
вследствие на инцидента.
При това положение съдът приема, че вследствие на описаното в
исковата молба непозволено увреждане, ищецът Р. е търпял обичайните за
този вид деликти вреди – болка и страдания, които са били най-интензивни в
дните и седмиците след инцидента, като постепенно са отшумявали. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема
предвид обстоятелството, че телесната повреда, нанесена на ищеца, е средна
такава и е свързана с разстройство на здравето, временно опасно за живота,
както и престой в болнично заведение, което неминуемо е довело и до
последващите инцидента негативни емоции – стрес, напрежение и страх, за
които свидетелства свидетелят .... Тези прояви се явяват закономерни
последици от посегателството, извършено спрямо ищеца, като тяхното
настъпване е нормално и очаквано, предвид вида и характера на нанесеното
от ответника на ищеца непозволено увреждане.
По делото не са събрани други доказателства, освен показанията на
свидетеля ..., относно вида, характера, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди, поради което, както беше отбелязано, съдът
приема, че са налице обичайните такива за този вид деликти.
При преценка на вида и характера на посегателството, вредоносния
резултат, преживените от ищеца негативни емоции, за които свидетелства
свидетелят ..., съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
търпените от ищеца Р. неимуществени вреди е 7 000 лв. Съдът намира, че
обезщетение в по-голям размер не се дължи на ищеца, доколкото по делото
не се установи същият да е търпял неимуществени вреди с интензитет, по-
голям от обичайния за този вид деликти, като в тази връзка съдът споделя
приетото в цитираната по-горе съдебна практика, че размерът на присъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
По отношение на ищцата С. Р.:
В исковата молба се твърди и от представената по делото присъда по
НОХД № .../2018 г. на СРС, 121 състав, се установява, че на 31.07.2017 г.
ответникът е нанесъл на ищцата С. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на дясната мишница и охлузване на дясната предмишница,
което довело до реализиране на медикобиологичния признак болка и
страдание.
За установяване на вида и характера на търпените от ищцата С. Р.
неимуществени вреди по делото са ангажирани като доказателство
единствено показанията на свидетеля .... Той сочи, че ищцата С. Р. нямала
физически наранявания вследствие на инцидента, поради което съдът не
кредитира твърденията в исковата молба, че причинените на ищцата
увреждания са довели до загрозяване. Съдът не кредитира и твърденията в
исковата молба, че ищцата С. Р. търпяла особено силни болки вследствие на
нанесената лека телесна повреда, доколкото доказателства в този смисъл не
са ангажирани.
Установява се от показанията на свидетеля ..., че вследствие на
нападението ищцата С. Р. е преживяла негативни емоции – стрес и
напрежение, било я страх да се разхожда сама навън, поради което със сестра
– ищцата И. Р. – се стараели да не остават сами навън. Ето защо съдът
приема, че вследствие на нападението ищцата С. Р. освен болки, характерни
6
за вида увреждания, нанесени от подсъдимия, и неотличаващи се с висока
степен на интензивност, е търпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции – страх, притеснение да излиза сама навън, тъй като
ответникът може пак да нападне нея или членове на нейното семейство.
При преценка на вида и характера на посегателството, вредоносния
резултат, преживените от ищцата С. Р. негативни емоции, за които
свидетелства свидетелят ..., съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за търпените от ищцата С. Р. неимуществени вреди е 1 500 лв.
По отношение на ищцата И. Р.:
В исковата молба се твърди и от представената по делото присъда по
НОХД № .../2018 г. на СРС, 121 състав, се установява, че на 31.07.2017 г.
ответникът е нанесъл на ищцата И. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на шията и кръвонасядане на дясната лопатъчна област, което
довело до реализиране на медикобиологичния признак болка и страдание.
За установяване на вида и характера на търпените от ищцата И. Р.
неимуществени вреди по делото са ангажирани като доказателство
единствено показанията на свидетеля ..., които съдът кредитира относно
обстоятелствата, които свидетелят е възприел.
Същият сочи, че след инцидента ищцата И. Р. я било страх да излиза
навън, като със сестра – ищцата С. Р., се организирали така, че да не са сами
навън. Това състояние продължило до около 2021-2022 г., като свидетелят
сочи, че ищцата И. Р. му звъняла и го молела да я посреща, когато се прибира,
за да не бъде сама. Свидетелят сочи, че отново вследствие на инцидента
ищцата И. Р. изпитвала негативни емоции – стрес и напрежение, известно му
било, че приемала и успокоителни.
За всички тези обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетеля,
които са ясни и последователни.
В исковата молба се твърди, че ищцата И. Р. преживявала особено тежко
случилото се, тъй като било по вина на човек, на когото ищцата се е доверила.
По твърдения на самия ответник в отговора на исковата молба, между него и
ищцата И. Р. е имало интимна връзка, като той я възприемал като „своя
жена“. Ето защо съдът приема за установено това обстоятелство, по което
страните не спорят. В тази връзка съдът намира, че вследствие на процесното
непозволено увреждане за ищцата И. Р. са били налице вреди, отличаващи се
с по-голяма интензивност, именно с оглед съществувалите между нея и
ответника интимни отношения. В тази връзка съдът кредитира и показанията
на свидетеля ..., който сочи, че след инцидента ищцата била уплашена, било я
страх да излиза и да се прибира сама, поради което молела свидетеля да я
посреща, приемала успокоителни.
При преценка на вида и характера на посегателството, включително
гореизложените обстоятелства относно съществувалата интимна връзка
между нея и делинквента, вредоносния резултат, преживените от ищцата И.
Р. негативни емоции, за които свидетелства свидетелят ..., съдът приема, че
справедливият размер на обезщетението за търпените от ищцата И. Р.
неимуществени вреди е 2 500 лв.
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че въведените от
ответника възражения, че до инцидента се стигнало в резултат на провокация
от страна на ищците към него, включително опит за физическа саморазправа,
е недопустимо да бъдат обсъждани, с оглед постановената от наказателния
7
съд и влязла в сила присъда, доколкото са относими както към евентуалното
наличие на неизбежна отбрана, така и към евентуалното наличие на състояние
на афект, които имат отношение към правната квалификация на деянието,
неговата обществена опасност и виновността на дееца. Освен това въпреки
дадената му възможност, ответникът не ангажира никакви доказателства, с
които да разколебае гореизложените съображения на съда относно
основателността на исковете до посочените размери.
По разноските:
По делото се претендират разноски единствено от ищците – направено е
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. А. по
реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Неоснователно е възражението на ответника, че присъждането на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. би довело до неоснователно
обогатяване за ищците – предвид направеното искане, същите не претендират
присъждане на разноски в тяхна полза, а в полза на процесуалния си
представител, който ги е представлявал безплатно по настоящото дело.
Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА – т.е. в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и осъжда другата страна
да го заплати.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение
на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение
не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението
8
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. М. А. е представлявал тримата ищци. Като взе предвид вида и обема
на осъществената защита спрямо всеки от тях, както и фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на адвокатското
възнаграждение е 1000 лв. – по 300 лв. за представителство на ищците И. Р. и
С. Р. и 400 лв. за представителство ищеца Р. Р.. Съобразно уважената част от
исковете, следва да се присъди възнаграждение в размер от 880 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати
на Р. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., по предявения иск по чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 7 000 лева, предявена като частичен иск от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от К. В. И. на Р. С. Р.
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, негативни
усещания, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК,
във вр. с чл. 58а НК – нанесена на Р. С. Р. средна телесна повреда на
31.07.2017 г., за което престъпление К. В. И. е осъден с влязла в сила присъда
по НОХД № .../2018 г. на Софийски районен съд, 121 състав, потвърдена с
решение по ВНОХД № .../2019 г. на Софийски градски съд, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 31.07.2017
г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 7 000 лв. до пълния предявен в настоящото производство
размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати
на С. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., по предявения иск по чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 1 500 лева, предявена като частичен от иск
от 3000 лв. – обезщетение за причинени от К. В. И. на С. Р. Р. неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и негативни усещания, вследствие на извършено
от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл. 129, ал. 2,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, във вр. с чл. 58а НК – нанесена на С.
Р. Р. лека телесна повреда на 31.07.2017 г., за което престъпление К. В. И. е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г. на Софийски районен
съд, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № .../2019 г. на Софийски
градски съд, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане – 31.07.2017 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати
на И. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., по предявения иск по чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 500 лева, предявена като частичен от иск
от 5000 лв. – обезщетение за причинени от К. В. И. на С. Р. Р. неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и негативни усещания, вследствие на извършено
от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл. 129, ал. 2,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, във вр. с чл. 58а НК – нанесена на С.
Р. Р. лека телесна повреда на 31.07.2017 г., за което престъпление К. В. И. е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № .../2018 г. на Софийски районен
съд, 121 състав, потвърдена с решение по ВНОХД № .../2019 г. на Софийски
градски съд, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
9
увреждане – 31.07.2017 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати
на адв. М. А. А. от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес гр. ...,
ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, сумата в размер от 880 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за представителство на Р. Р., И. Р. и С. Р. по гр.д.
№ 8705/2020 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. „..., да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер от 440 лв., представляваща
държавна такса, съобразно уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10