Определение по дело №295/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1278
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100500295
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

V- 1278                                                       5.07.2019 г.                                         Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти  въззивен състав

На пети юли две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

    Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА

        мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

гражданско дело № 295 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба от Г.О.К. *** против действията на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 в КЧСИ, изразяващи се в отказ от прекратяване на производството по изпълнително дело №20178000400243. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№63/2017г. по описа на РС- Поморие. С влязло в сила решение по в.гр.д.№312/2018г. по описа на БОС установителния иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането на кредитора против длъжника бил отхвърлен, като било отхвърлено и искането за разноски по заповедното производство. Моли обжалваните действия да бъдат отменени, а на съдебния изпълнител да се разпореди да прекрати изпълнителното дело на основание чл.422, ал.3 ГПК, като вдигне всички наложени запори и възбрани върху имуществото на длъжника.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение /“отговор на жалба“/ от адв.М.К., като пълномощник на „Ен Енд Ен Компани 3“ ООД, с който жалбата се оспорва като недопустима /понеже не е поискано прекратяване и съответно не е постановен отказ/, а по същество- като неоснователна /по изпълнителното дело е присъединено и друго вземане на взискателя; изпълнителният лист по ч.гр.д.№681/2017г. на БОС не е обезсилен и изпълнителното дело продължава въз основа на него/. Развити са съображения. Моли същата да се остави без разглеждане, а при условията на евентуалност- да се остави без уважение.

Частният съдебен изпълнител е приложил копие от изпълнителното дело, ведно с мотивите си по обжалваните действия, обективирани в „Становище“- л.9, в което хронологично са описани извършените действия по изпълнителното дело. Същият намира жалбата за неоснователна, като е изложил подробни съображения.

След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Не се спори между страните, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело №243/2017г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.

Делото е образувано по искане на взискателя „Ен Енд Ен Компани 3“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 3.02.2017г. по ч.гр.д.№63/17г. по описа на РС-Поморие, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите посочени в изпълнителния лист.

По делото са наложени обезпечения- възбрана на недвижим имот и запор на сметки на длъжника.

На 4.07.2017г. /четири месеца след образуването на изп.дело/, по искане на взискателя и с постановление от същата дата /л.105 от ИД/, ЧСИ е присъединил за събиране в същото изпълнително производство ново вземане на същия взискател спрямо длъжника- по изпълнителен лист №35 от 16.06.2017г., издаден по ч.гр.д.№681/2017г. по описа на БОС- за сумата от 500 лв., представляващи разноски по делото.

ПДИ до длъжника за второто вземане е връчена на 6.07.17г. /видно от известието за доставяне на л.110 от ИД/.

На 7.06.2018г. /т.е. около година след присъединяването на второто вземане/ жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Харизанов е депозирал молба до ЧСИ Божилова /л.136 от ИД/, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.422, ал.3 от ГПК, поради това, че с влязло в сила решение по установителния иск с правно основание чл.422 ГПК искът на взискателя за установяване на вземането му срещу длъжника е отхвърлен. Направено е искане за вдигане на всички наложени запори и възбрани върху имуществото на длъжника. Приложено е копие от решението, на което се основава искането.

По указания на ЧСИ длъжникът е представил заверен препис от решението по гр.д.№263/17г. на РС- Поморие и от решението по в.гр.д.№312/18г. по описа на Бургаския окръжен съд, от които е видно, че същото е влязло в сила на 17.04.2018г.

На 2.07.2018г. ЧСИ е вдигнала наложения запор върху пенсията на длъжника /л.160 от ИД/.

На същата дата на взискателя е изпратено писмо /л.165/, съгласно което предвид постъпилата молба за прекратяване на изпълнителното дело, взискателят дължи такси и разноски по изпълнителното дело в определени размери.

Няма данни до подаването на жалбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав ЧСИ да е постановила акт, с който да се е произнесла по искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство /изцяло или частично/.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, по следните съображения.

С действащия ГПК значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата, на които е признато право на жалба и то срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Такива се съдържат и в други, казуистично изброени случаи на обжалване действията на съдебния изпълнител- чл.462 ГПК, чл.527 ГПК и др.

С ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за долустоящите съдилища начин в мотивите към т.8 е разяснено, че с приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

В конкретния казус жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело. Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва следните откази на съдебния изпълнител: да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Следователно жалбата е насочена срещу действие, което по принцип подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Въпреки това, жалбата е недопустима.

По искането за прекратяване на изпълнителното производство няма постановен акт- постановление за прекратяване на изпълнителното дело, или отказ да се прекрати изпълнителното дело /както изисква разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК при прекратяване или чл.435, ал.2, предл.2 ГПК- при отказ да се прекрати/, което препятства настоящата инстанция, която е контролно-отменителна да провери законосъобразността на извършените от ЧСИ действия. Защитата на длъжника срещу бездействието на ЧСИ да се произнесе по неговото искане не е по реда на чл.435, ал.2 ГПК, а чрез ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, или по чл.74 ЗЧСИ, ако са налице предпоставки за това.

За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Видно е от приложените доказателства, че са налице предпоставки за частично прекратяване на изпълнителното производство, поради отхвърлянето на установителния иск, относно вземането, във връзка с което е образувано изпълнителното производство. Безспорно е, че изпълнителния лист от 3.02.2017г. по ч.гр.д.№63/17г. по описа на РС- Поморие не е обезсилен /което е в съответствие със задължителната съдебна практика- т.13 от ТР №4/13г. по тълк.д.№4/13 на ОСГТК/ , поради което не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.3 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство /както неправилно счита длъжника/. Въпреки това изпълнителното дело по този изпълнителен лист /вземането по ч.гр.д.№63/17г. на РС- Поморие/ следва да бъде прекратено с оглед изричната разпоредба на чл.422, ал.3 ГПК, която предвижда като последица от отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК прекратяване на изпълнението. Но, предвид обстоятелството, че по делото е присъединено и друго вземане на  взискателя- за сумата от 500 лв.- разноски по друго дело между същите страни, по което няма доброволно изпълнение от страна на длъжника, изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№980/21.01.2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, подадена от Г.О.К. *** против действията на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 в КЧСИ, изразяващи се в отказ от прекратяване на производството по изпълнително дело №20178000400243.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                       

 

2.