РЕШЕНИЕ
№ 2789
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110113759 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
РС Варна е сезиран с искова молба, предявена в съда на 24.10.2024 г. от ищеца „ Л.“
АД (с предходно фирмено наименование „Л.“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр. С., п.к. ***, район "М.", бул. "Ц.ш." № **, ет. *, представлявано от
Изпълнителния директор А. Г. Т. , чрез адв. М. Щ. от ПАК със съдебен адрес: гр. С., п.к. ***,
район "М.", бул. "Ц. ш." № **, ет. * против : посочените първоначално ответници : ЕТ „А. -
Д. Щ.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление обл. В., общ. В., гр. В., п.к. ***,
район "П.", ул. "С.Д.С." №** , чрез Д. Щ. и Д. И. Щ., с ЕГН **********, с постоянен адрес :
обл. В., общ. В., гр. В., п.к. ***, район "П.", ул. "С.Д.С." №***
В титулната част на исковата молба ищецът е вписал правно основание на предявения
иск чл.422 , вр. чл. 415 ГПК , цена на иска : 3,897.04 EUR (три хиляди осемстотин деветдесет
и седем евро и четири евроцента) - падежирала главница по Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски № *** от 21.09.2018 год. и 680.78 EUR (шестстотин и осемдесет евро и
седемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3, (а) и (b) -падежирала договорна лихва.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Между „Л.“ АД като „Заемодател“ с ЕИК *** от една страна и ЕТ „А. -Д. Щ.“, с ЕИК
**** като „Заемополучател“ и Д. И. Щ. с ЕГН **********, Н. А. Щ., с ЕГН ********** като
„Солидарни и Ипотекарни длъжници“ от друга страна, бил сключен Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски № *** от 21.09.2018 год. с нотариална заверка на подписите и с
главница на заема в размер EUR 4 000 (четири хиляди евро). Срокът за изплащане на Заема
заедно с натрупаната договорна лихва бил 176 (сто седемдесет и шест) месеца. Договорът
бил обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № *, том *, рег. № ***, дело № *** от 2018 г., при Нотариус Б. В., рег. № *** в
регистъра на нотариалната камара, вписан в СВ при АВ град В. с вх. рег. № *** от
25.09.2018 г., акт. № *, том *, дело № ***, като ипотекираният имот бил предоставен като
обезпечение на заемната сума.
Съгласно чл. 2.1, б. (b) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № *** от
1
21.09.2018 год. уговорената главница на Заема, в размер на EUR 4 000 (четири хиляди евро)
се отпускала на етапи.
Съгласно Първи етап, уреден в чл. 2.1, б. (b), т. (i), при подписване на Договора за
заем и с цел финансово подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на
необходимите обезпечения се отпускал част от уговорения Заем в размер на EUR 337.35
(триста тридесет и седем евро и тридесет и пет евро цента), равняващи се на BGN 659.80
(шестстотин петдесет и девет лева и осемдесет стотинки), като посочената сума се
усвоявала целево по начина, посочен в чл. 2.1, б. (b), т. (i) и представлявала юридически и
административни разходи, за сметка на Заемополучателя, свързани със сключването на
Договора за заем и учредяване на предвиденото в него обезпечение.
Съгласно Втори етап: В срока по чл. 2.2. се удържала сума в размер на EUR 185.06
(сто осемдесет и пет евро и шест евро цента), която сума представлявала сбор от
неизплатена главница и редовна лихва по падежиралата на 18.09.2018 г. вноска № 4 по
смисъла на Приложение 1 - Погасителен план от Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски
№ *** от 18.05.2018 г. и Анексите към него. Сумата се предоставяла от „Л.“ АД като
Заемодател за погасяване на горепосочените задължения на Заемополучателя съгласно
приложената хронологична ведомост.
Съгласно Трети етап: В срока по чл. 2.2. се удържала сума в размер на EUR 1840.22
(хиляда осемстотин и четиридесет евро и двадесет и два евро цента), която сума
представлявала неизплатен остатък от еднократно обезщетение за предизвикан риск за
Заемодателя, а именно неизпълнение от страна на Заемополучателя на задължението по чл.
4.1. б. (g), във връзка с чл. 4.1. б. (j) от Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от
18.05.2018 год.и Анексите към него - несключване на имуществена застраховка на
имуществото, предмет на Обезпечението, покриваща всички рискове, които обичайно са
предмет на застраховане в търговската практика, включително но не само кражба, пожар,
земетресение и наводнение, която застраховка трябвало да бъде сключена в срок до 90
(деветдесет дни) от подписване на Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от
18.05.2018 год.
Четвърти етап: В срока по чл. 2.2. се удържала сума в размер на EUR 18.11
(осемнадесет евро и единадесет евро цента), която сума представлява неизплатена неустойка
за забава, начислена до 19.09.2018 г. по смисъла на чл. 2.3. б. (с) от Договор за заем Бизнес
кредит с Клиентски № *** от 18.05.2018 г. и Анексите към него, при неизпълнение на което
и да е имуществено или неимуществено задължение по Договора на съответната дата на
падеж.
Съгласно чл. 2.1. б. (b), т. (v) и чл. 2.2. б. (а) т. (i) от Договора за заем след
предоставяне на сумите по описаните по-горе етапи и учредяване на първа по ред договорна
ипотека, Заемодателят отпускал останалата сума от Заема в размер на BGN 3,167.00 (три
хиляди сто шестдесет и седем лева) по посочена в Договора за заем сметка на
Заемополучателя за оборотни средства.
Съгласно чл. 2.2. б. (с) от Договора за заем за целите на Договора било достатъчно в
срока по чл. 2.2. (а) сумата от Заема да е наредена от Заемодателя, дори и сметката по чл. 2.2
(b) да не е заверена.
Заемодателят твърди, че изпълнил изцяло, точно и добросъвестно задълженията си
по Договора за заем, като било видно от представените доказателства, че отпуснал заемната
сума в срок, съобразно горепосочените етапи и съгласно уговорения за това начин.
Съгласно Погасителния план към Договора Заемополучателят имал задължение за
периодични месечни плащания в размер на EUR 101.31 (сто и едно евро и тридесет и един
евроцента), дължими на двадесет и първо число, считано от 21.10.2018 г. включително.
Твърди се от ищеца, че след сключване на договора по посочената в същия сметка на
Заемодателя - „Л.“ АД не са постъпили пълни плащания по претендираните и падежиралите
вноски.
Поради продължаващото бездействие от страна на длъжниците по заплащане на
2
дължимите суми по Договора за заем, Заемодателят използвал правото си да предприеме
действия по принудителното събиране на дължимите към него суми и подал Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Със
заявлението „Л. „ АД поискало осъждане на ЕТ „А. - Д. Щ.“, в качеството му на
Заемополучател, Д. И. Щ., в качеството й на Солидарен и Ипотекарен длъжник, да заплатят
падежирали и изискуеми суми за главница и договорна лихва.
Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 16799/2022 г. по описа
на Районен съд - гр. Варна, 42 състав. Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.12.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 16799/2022 г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 42 състав, съдът уважил изцяло подаденото заявление, с
изключение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което било уважено до 50
лева и претендираните по делото разноски, които били уважени в размер до 179.07 лева,
издал Изпълнителен лист № ** от 23.12.2022 г. и осъдил солидарните длъжници да заплатят
в полза на „Л.“ АД претендираните суми.
„Л.“ АД било уведомено, че срещу заповедта и издадения към нея изпълнителен лист
било подадено възражение от длъжниците. С приложеното към същото съобщение съдът
указвал на заявителя за възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да
предяви иск за установяване съществуването на вземането. Ето защо , се твърди в исковата
молба, че за „Л.“ АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК срещу ответниците ЕТ „А. - Д.
Щ.“ с ЕИК ****, в качеството му на Заемополучател, Д. И. Щ., с ЕГН **********, в
качеството й на Солидарен и Ипотекарен длъжник за присъдените със Заповед по чл. 417
ГПК от 23.12.2022 г. и Изпълнителен лист №** от 23.12.2022 г., издадени в производството
по ч.гр.д.№ 16799/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 42 състав, парични вземания,
а именно:
EUR 3,897.04 (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) -
предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от
21.09.2018 г.
EUR 680.78 (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3,
(а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -Погасителен план от
22.05.2022 г. до 21.11.2022 г.
Разноски в заповедното производство в размер на BGN 229.07 (двеста двадесет и
девет лева и седем стотинки), от които BGN 179.07 (сто седемдесет и девет лева и седем
стотинки) - държавна такса и BGN 50 (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
Правният интерес от предявяването на установителните искове произтичал от
подадени от ответната страна възражения, срещу което защитата на кредитора била по исков
път - чрез предявяването на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. От
гореизложената фактическа обстановка и представените писмени доказателства, приложени
към заявлението в заповедното производство, както и към исковата молба, твърди ищецът в
исковата си молба, че се установявало по безспорен начин, че между „Л.“ АД (с предходно
фирмено наименование „Л.“ АД), ЕИК ***, в качеството си на „Заемодател“, от една страна,
и „ЕТ „А. - Д. Щ.“ с ЕИК ****, в качеството му на Заемополучател, Д. И. Щ., с ЕГН
**********, в качеството й на Солидарен и Ипотекарен длъжник, от друга страна, че бил
сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от 22.09.2018 год. с нотариална
заверка на подписите, въз основа на който възникнало валидно заемно правоотношение с
произтичащите от него права и задължения за страните. От договора било видно, че Д. Щ. и
Н. Щ. се съгласявали да отговарят солидарно за всички задължения на заемополучателя.
„Л.“ АД повтаря в сезиращата искова молба, че изпълнило изцяло, точно и добросъвестно
задълженията си по договора, отпуснало заемната сума в срок, съобразно предвидените
етапи и по договорения за това начин и сключените анекси. От своя страна,
Заемополучателят изпаднал в забава, което накарало заемодателя да подаде Заявление по чл.
417 ГПК за посочените по - горе суми.
3
Сочи се в исковата молба, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК, както и към датата на депозиране на исковата молба, ответниците, не са погасили
задълженията си по Договора за заем за претендирания период.
При така изложеното по-горе, ищецът е формулирал първоначално заявеното до съда
искане : да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответниците ЕТ „ А. - Д. Щ. “ с ЕИК ****, в качеството му на Заемополучател, Д. И. Щ., с
ЕГН **********. в качеството й на Солидарен и Ипотекарен длъжник, дължат в полза на
ищеца - „Л.“ АД, ЕИК ***, в качеството му на „Заемодател“, следните суми:
EUR 3,897.04 (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) -
предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №*** от
21.09.2018 г.
EUR 680.78 (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3,
(а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -Погасителен план от
22.05.2022 г. до 21.11.2022 г.
Разноски в заповедното производство в размер на BGN 229.07 (двеста двадесет и
девет лева и седем стотинки), от които BGN 179.07 (сто седемдесет и девет лева и седем
стотинки) - държавна такса и BGN 50 (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът желае съда да осъди ответника да заплати сторените в заповедното
производство, както и разноските, сторени в настоящото производство, за което сочи, че ще
представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК до приключване на последното открито
съдебно заседание, с цел най-точното им изчисляване.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил и доказателствени
искания.
В изпълнение на дадените от исковия съд указания, ищецът е депозирал молба,
приобщена на л.36,37 в която е прецизирал и исканията си до съда и поправил исковата си
молба.
Ищецът е пояснил, че при предявяване на иска е допуснал грешка, насочвайки
исковете си и против физическото лице Д. Щ., като моли съда да счете , че исковете са
предявени само спрямо ЕТ „А. - Д. Щ. „ с ЕИК ****.
На второ място ищецът е прецизирал и искането си до съда.
Искането, с което е сезиран исковия съд съгл. чл.127, ал.1 т.5 ГПК е следното:
Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за
установено със СПН ,съществуването на претендираното от „Л.“ АД парично вземане , за
което в полза на ищеца е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК от 23.12.2022 г. и
Изпълнителен лист № ** от 23.12.2022 г., издадени в производството по ч.гр.д.№ 16799/2022
г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 42 състав против длъжника - ответник в исковото
производство ЕТ „А. - Д. Щ.“ с ЕИК ****, а именно че ответникът ЕТ в качеството на
Заемополучател дължи на ищеца в качеството му на заемодател следните суми:
EUR 3,897.04 (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) -
предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №*** от
21.09.2018 г.
EUR 680.78 (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3,
(а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -Погасителен план от
22.05.2022 г.до 21.11.2022 г.,съгласно чл. 2.3 т. (а) т. (б) от Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски № *** от 21.09.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/21.09.2018 г.
на нот. Б. В., нот.с район на действие РС Варна и рег. № **.
В изпълнение на дадените от съда указания с уточняващата си молба ищецът моли
съда да приеме,че желае присъждането на разноските сторени и в заповедното производство
и в исковото производство.
С Определение № 862/22.1.2024 г. / л.38 -ми / исковият съд е прекратил частично
4
производството по делото в частта по заявената искова претенция с правно осн. чл.422 , ал. 1
вр. чл.415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД само против физическото лице Д. И. Щ., ЕГН
**********, като недопустимо на основание чл.130 ГПК.
След влизане в законна сила на определението за частично прекратяване съдът с
Разпореждане № 8876/ 29.02.2024 г. е разпоредил връчване на книжата по чл. 131 ГПК на
единствения ответник по делото ЕТ „А. - Д. Щ.“.
Видно от материалите по делото ответникът ЕТ е получил преписа на искова молба и
в срока по чл.131 ГПК / спазен съгласно пощенското клеймо / е депозирал отговор на
исковата молба.
В отговора на искова молба, депозиран от ответника - ЕТ, чрез адвокат П. Н. от АК
Варна ответникът е изразил становище за недопустимост на иска, нередовност на исковата
молба, неоснователност и недоказаност на исковете.
Ответникът счита, че ищецът следва да уточни падежирала или предсрочно
изискуема главница търси. Намира, че искът и за главница и за договорна лихва не е
допустим защото не бил посочен период за който се търсят вземанията, а и за да е допустимо
производството вземанията следвало да бъдат изискуеми спрямо ответника.
В условия на евентуалност: ако съда приеме исковата молба за допустима в този и
вид, оспорва исковете и по основание и по размер.
Ответникът сочи, че исковата молба възпроизвежда дословно целите на заема -
покриване на текущи задължения на ипотекарните и солидарните длъжници по друг договор
с ищеца, а наименованието на договора „договор за заем за бизнес кредит“ било използвано
само с цел заобикаляне на закона.
В отговора на искова молба обективно ответникът ЕТ не е оспорил факта на
сключване на процесния договор за заем, но препращайки към част от съдебната практика
твърди, че ответникът едноличен търговец има качеството потребител.
В качеството си на потребител по процесния договор за заем ответникът едноличен
търговец е навел отделни самостоятелни възражения за недействителност на договора за
заем.
Възраженията на ответника са , че договора е нищожен на осн. чл. 26 ЗЗД поради
заобикаляне на закона - заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, ЗПИКФЛ.
Твърди се, че сумата по заема не е получена от ответника ЕТ, а преведена по сметка
на Н. А. Щ..
Нищожността на договора за заем е обоснована с нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК -
съгл. която договорът следва да е сключен в писмена форма, на разбираем език и на шрифт
не по-малък от 12.
Твърди се, че първи и втори етап от договора за заем са били свързани с покриване на
вноски по друго правоотношение , а трети етап - сумата от 1840 евро била отпусната за
погасяване на еднократно обезщетение за предизвикан риск по друг договор на ответника. С
оглед горното е оспорен и размера на действително отпусната сума по този трети етап.
Наведени са твърдения, че договора не отговоря на изискванията на чл.19 ЗПК,че
ГПК реално надвишава законовия миниум а именно, че възлиза на 46 % , а погасяването на
такси и разноски които не са включени в ГПР се явявало недопустимо.
Оспорена е на следващо място предсрочната изискуемост и дължимостта на лихви.
Твърди се, че ответникът ЕТ не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане по заема.
Твърди се още, че е налице анатоцизъм в т.2.3 б. i б, ii, както и нищожност на
клаузите за договорна лихва като противоречаща на добрите нрави съгл. чл.26 ЗЗД.
На отделно основание ответникът намира договора за нищожен поради свръх-
обезпечението.
5
Отправено е искане за отхвърляне на исковете претенция и присъждане на разноски.
Изрично на страница последна ответникът намира, че съдът следва да наложи глоба
на ищеца поради това, че не е представил фактури, платежни нареждания и покани в
преписа за връчване на ответника. Акцентирано е и върху твърдението, че ответникът не е
получил уточняващата молба и частичното прекратяване на съда от 22.1.2024 г.
Оспорено е съдържането на представените от ищеца доказателства.
Ответникът представя и моли по делото да бъдат приети приложените към отговора
на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи, отправя и искане за
постановяване на решение при условията чл. 238, ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищецът, представляван
от адв.К. Н. поддържа предявените искове и моли за уважаването йм, така както са
предявени.В предоставения от съда срок, ищецът чрез адв. Ц. К. е депозирал и писмена
защита.
В същото о.с.з. от 20.06.2025 г. ответникът не е изпратил представител, но в молба с
рег.№ ***/20.06.2025 г. депозирана от адв.П.Н. , моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и в полза на ответника да се присъдят разноските по делото.В
същата молба е обективирано и възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата и възраженията на страните, на база
събраните по делото доказателства, съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и доказано по делото следното от фактическа и правна страна :
С доклада по делото, обявен за окончателен , съдът е квалифицирал предявените от
ищеца против ответника ОСИ с правно осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, с доклада по делото, съдът е указал на
страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
Съгласно общото правило на чл.154 ГПК всяка страна е следвало да установи и
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи положителни права за себе
си.
В тежест на ищеца е било указано, че носи доказателствената тежест, при условията
на пълно и главно доказване, да установи и докаже, че между страните е бил сключен
действителен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от 21.09.2018 г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ ***/21.09.2018 г. на нот. Б. В., нот.с район на
действие РС Варна и рег. № **, че е изпълни пълно и точно задълженията си, като е
предоставил на ответника ЕТ заетата сума в сочения размер.
Ищецът е следвало да докаже настъпване на предсрочна изискуемост на целия заем,
датата на предсрочната изискуемост и уведомяването на ответника - ЕТ за това, че цялото
вземане е станало предсрочно изискуемо.В тежест на същата страна е било възложено да
докаже, че в нейна полза съществуват търсените парични вземания - главно и акцесорно,
основанията на които са възникнали, размерите йм и периодите за които се търсят.
Ищецът е следвало да докаже, че по негово заявление по чл.417 ГПК е била издадена
против длъжника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
респ.че е постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист и че вземанията
по заповедта и изпълнителния лист / в търсените размери, периоди и основания/ са били
оспорени от длъжника - ответник в исковото производство по реда и в срока по чл.414 ГПК.
Съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи
правоизключващите възражения , възведени в срока по чл.131 ГПК, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици сред които, че договора за заем не е свързан с
търговската/ професионалната дейност на търговеца и че вземанията са погасени.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства затова, че
договорът е съставен на шрифт 12, а на ответника - ЕТ, че не сочи доказателства затова, че
6
процесния договор е сключен за покриване на задължения по друго правоотношение между
страните, както и че е сключен от едноличния търговец, представляван от физическото лице
извън дейността на търговеца и в обхвата на понятието потребител.
С доклада по делото съдът е указал на страните , че ще следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът ще
се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако
потребителят изрично не се противопостави на това. Указано е било на ищеца, че при
наличие на неравноправна клауза в потребителския договор /каквито твърдения се съдържат
в отговора на искова молба/, негова е доказателствената тежест да установи, че оспорените
клаузи са уговорени индивидуално, като е обявено на страните, че с изменението в нормата
на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019) съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, вкл. и че ще се придържа и към
спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК, практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК и
Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС,
според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено
възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, независимо от вида на договора и страните по него.
Докладът по делото е допълнен с това, че ответникът е направил възражение не само
по отношение на действителността на договора за кредит, а и за прекомерно начисляване на
договорна лихва, предвид установената практика досежно обезпечението по кредита.
При така разпределената тежест на доказване , на база събраните доказателства,
анализирани в съвкупност и поотделно, съдът приема , че е сезиран с допустима искова
молба , поради което и дължи произнасяне по същество.
Двете страни по спора са ангажирали писмени доказателства.
Приобщени по делото като писмени доказателства са представените от ищеца с
исковата молба заверени копия на : нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 39, том II, рег. № 5312, дело № 239/2018 г.; Договор за заем Бизнес
кредит от 21.09.2018 г., клиентски № ***.
Приобщени по делото като писмени доказателства са и представените с отговора на
исковата молба заверени копия: вносна бележка № ***/22.04.2019 г.; вносна бележка №
***/19.10.2018 г.; вносна бележка № ****/21.02.2019г.; вносна бележка № ****/18.02.2019 г.;
вносна бележка № ****/21.01.2019 г.; вносна бележка № ****/18.01.2019 г.; вносна бележка
№ ****/24.04.2019 г.; вносна бележка № ****/18.04.2019 г.; вносна бележка № ***/20.03.2019
г.; вносна бележка № ***/18.03.2019г.;вносна бележка № ****/23.05.2019 г.; вносна бележка
№ ****/18.10.2018 г.; вносна бележка № ****/21.11.2018 г.; вносна бележка № ***/16.11.2018
г.; вносна бележка № ***/18.09.2018 г.; вносна бележка № ****/25.09.2019 г.; вносна бележка
№***/27.09.2019г.; вносна бележка № ***/11.09.2019 г.; вносна бележка № ****/28.02.2019
г.;
Прието е като писмено доказателство частно гражданско дело № 16799/2022 г. по
описа на Районен съд - Варна, 42 състав, ведно с приложените към него: въззивно частно
търговско дело № 2330/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна; въззивно частно
гражданско дело № 2338/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора е допусната и проведена
ССчЕ , възложена на в.л.М. И..ССчЕ е приобщена по делото ведно с допълнителни отговори
на конкретно поставени въпроси.
Всички събрани по делото доказателства мотивират първоинстанционния съд да
приеме за безспорно установена и изяснена следната фактическа страна на спора :
Със Заявление № ***/22.12.2022 г. заявителят Л. АД е сезирал РС Варна с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК против ЕТ А. Д. Щ. за сумите по т. 9 от заявлението и на основанията в т. 9 и 12, по
7
което заявление е образувано ч.гр.д.№ 16799/2022 г. по описа на РС Варна, 42 –ри състав.
Видно от листи 62 и 63 от заповедното дело , въз основа на разпореждане №
47136/23.12.2022 г. заповедният съд е издал Заповед № 7983 /23.12.2022 г. за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, постановил е на основание чл. 418 ГПК незабавно
изпълнение и бил издаден изпълнителен лист № **/23.12.2022г.
Със Заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, заповедният съд е осъдил
длъжника ЕТ „А. – Д. Щ.“ , ЕИК ****, представляван от Д. И. Щ., ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора „Л. „ АД , ЕИК *** следните суми:
3,897.04 евро (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) -
предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от
21.09.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/21.09.2018 г. на нот. Б. В., нот.с
район на действие РС Варна и рег. № **.
680.78 евро (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента) –
представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 - Погасителен
план от Договора дължима за периода 22.05.2022 г.до 21.11.2022 г. съгласно чл. 2.3, (а) и (b)
.
Със същата заповед съдът е осъдил длъжника да заплати на кредитора и разноските
по заповедното дело : 179.07 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от
НЗПрПом.Изрично е посочено в самата Заповед, че вземането произтича от следните
обстоятелства : Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № *** от 21.09.2018 г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ ***/21.09.2018 г. на нот. Б. В., нот.с район на
действие РС Варна и рег. № ** - чл. 417, т.3 , пр. III-то ГПК.
С Определение № 9787/17.8.2023 г./л.96,97/ заповедният съд е спрял на осн. чл.420
ГПК изпълнението по ИД № 469/2023 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова , рег. № ***
КЧСИ .
Видно от л.114-ти от заповедното дело, с Разпореждане № 33376/1.09.2023 г.
заповедният съд е указал на кредитора-заявител, на осн. чл. 415 ГПК , че длъжникът в срок е
подал Възражение по чл.414 ГПК срещу издадената Заповед № 7983 /23.12.2022 г. за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и че има възможност в 1 м. срок от
получаване на преписа на разпореждането да предяви специалния положителен
установителен иск за установяване съществуването на оспореното вземане като довнесе
дължимата се държавна такса. Всички приложени по заповедното дело книжа установяват и
доказват факта , че заявителят е предявил в срок исковата си молба в съда, което обосновава
извод за допустимост на исковете. / Приобщените въззвни дела по описа на ОС Варна касаят
допуснатото предварителто изпълнение и спирането на принудителното изпълнение, поради
което и исковият съд не ги коментира в пълнота като пряко ирелевантни към спора /.
Безспорно за настоящия съдебен състав е доказано твърдението на ищеца „Л. „АД ,че
с ответника -едноличен търговец са встъпили в облигационна връзка . Приложения по
делото ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ Бизнес кредит Клиентски №***/21.09.2018г. доказва този факт,
а и автентичността на договора не е оспорена . Видно е от посочения договор, че същия е
сключен между ищеца в качество на заемодател от една страна, а от друга : заемополучателя
ЕТ „А. - Д. Щ.“ представляван от Д. Щ., солидарния длъжник и ипотекарен длъжник Д. И.
Щ. с ЕГН ******* и солидарния длъжник и ипотекарен длъжник Н. А. Щ., ЕГН **********.
Съгласно чл. 2 от договора от 21.09.2018 г./л.8 – 11 от делото / заемодателят се
задължава съгласно условията на договора да предостави на заемополучателя лихвоносен
обезпечен заем с максимален размер на главницата 4000 евро , а заемополучателят се
задължава да върне заема заедно с натрупаната върху него лихва по реда предписан в чл.2.3
и чл.2.4. Изрично е договорено между страните, че заемът може да се изплати и свои в
левовата му равностойност изчислена по фиксинга на БНБ към деня на изплащане. Видно от
л. 9 –ти от делото заемът е договорено да бъде използван за посочените цели на вписаните
четири етапа: първи етап – при подписване на договора и с цел финансово подпомагане на
8
заемополучателя преди учредяване на необходимите обезпечения – заемодателят отпуска
част от целия заем в размер на 337.35 евро .659.80 лв. е посочено , че се удържат при
подписване на договора ,представляващи 337.35 евро – за погасяване на такса юридическо и
административно обслужване .Втори етап- в срока по чл. 2.2 се удържа сума в размер на
185.65 евро, която представлява сбор от неплатена главница и редовна лихва по
падежиралата на 18.09.2018 г. вноска № 4 по смисъла на Приложение 1 – погасителен план
към договора за заем бизнес кредит *** от 18.05.2018 г. и анексите към него.Трети етап :в
срока по чл.2.2 се удържа сума в размер на 1840.22 евро – неизплатен остатък от еднократно
обезщетение за предизвикан риск за заемодателя , а именно неизпълнение от
заемополучателя на задължението по чл.4.1.б.(g)във вр.с чл. 4.1.б.( j) на същия договор –
несключване на имуществена застраховка на имуществото , предмет на обезпечението,
покриваща всички рискове , които обичайно са предмет на застраховане в търговската
практика, включително но не само кражба, пожар, земетресение и наводнение, която
застраховка е трябвало да бъде сключена до 90 дни от подписване на същия договор.
Четвърти етап : в срока по чл.2.2 се удържа сума от 18.11 евро , която сума представлява
неизплатена неустойка за забава , начислена до 19.09.2018 г. по смисъла на чл.2.3.б(с) от
същия договор , при неизпълнение на което и да е имуществено или неимуществено
задължение по договора.
Видно от Приложение 1 към договора – в същото се съдържа погасителен план
включващ 176 –те месечни вноски по заема от вноска номер едно и падеж 21.10.2018 г. до
сто седемдесет и шестата вноска с падеж 21.05.2033 г., като са изброени главница преди
погасяване , част от главница, месечна лихва, всички равни месечни вноски от по 101.31
евро , както и описание – лихва +главница.
Приложеното на л. 6 – 7 по делото заверено за вярност с оригинала копие на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от дата 21.09.2018
г. по описа на нот.Б.Василев- нот.с рег.№ ** доказва факта, че заемопоучателя и солидарните
и ипотекарни длъжници са учредили в полза на заемодателя „Л. „ АД договорна ипотека
върху СОС – ИМОТ с ид.№ *** за ОБЕЗПЕЧАВАНЕ на договора за заем.Съгласно раздел
трети от нотариалния акт, при настъпване на неизпълнение което продължава повече от 90
дни , заема автоматично става предсрочно и незабавно изискуем, без да е необходимо
заемодателят изрично да уведомява заемополучателя за напъпване на предсрочната
изискуемост .
В обобщение :съдът приема , че е доказано сключването на договор за заем с цена
4000 евро между Л. АД и ЕТ „А. Д. Щ.“ , обезпечен и със солидарна отговорност на
физическите лица Д.Щ. и Н.Щ. и с договорна ипотека обективирана в нотариален акт № * т.
* , рег.№ ***, д. ***, от 2018 г., с краен падеж на договора съгласно ПП 2033 г. и договорена
възможност за предсрочно обявяване на кредита за изискуем , без уведомяване на
заемополучателя . Всички параметри на договора освен цитираните по-горе четири етапа
при които се отпуска и усвоява заема са разписани в договора .
Страните по делото спорят дали е налице предсрочна изискуемост на заема, дали
договорът е действителен , като ответницата е навела отделни групи възражения за
недействителност на договора и за съдържанието на неравноправни клаузи в същия .
По същество на спора, съдът се позовава на изготвената ССчЕ и допълнителните
дадени в писмен вид отговори, като приема, че в.л. М.И. е дало пълно и обективно и
компетентно заключение по поставените и от страните и от съда въпроси.
Както от ССчЕ , така и от Таблица 1 а) към писмените отговори на в.л. (друг разрез
на приложената по ССчЕ Таблица 1), по делото се установяват оборотите по с/ка 496-102
(Обяснителна записка на „Л. “АД: “... като сметка по подразбиране е заложена *** и всички
документи, които се издават се отразяват по дебита на тази сметка, настройки : Име: ЕТ А.-
Д. Щ., Идент.номер: ****, Счетоводна сметка Дт:** /счетоводна сметка Кт:**„Доставчици “ ,
съгласно етапите по т.2.1(б) от договора: за какви цели ,от кое лице, на какво основание, на
коя дата и в какъв размер е използвана предоставената сума по Заема.
9
По отношение на първия етап от договора за заем и на въпроса : сумата от 659,80лв.,
за която е предоставена фактура на името на ЕТ, всъщност възстановяване на разход ли е
или усвояване на сума по кредита, в.л. дава следния отговор :
Вещото лице цитира буквално т.2.1(б)(1)Първи етап и съгласно обобщените данни в
приложената Таблица (а): заключава : счетоводни операции на ред 4 и ред 5:
На дата 21.09.2018г. е начислена сумата BGN 659,80 представляващи 337,35 EUR по
Дт с-ка 496-102(контрагент:ЕТ А.- Д. Щ.), документ основание: ***/21.09.2018г. (Описание
на услугата:Такси, разходи и разноски) за извършена от дружеството услуга (Кт оборот с-ка
703-Приходи от продажба на услуги ).
На дата 26.09.2018г. е приспадната сумата BGN 659,80 представляващи 337,35 EUR
по Кт оборот с-ка *** (ЕТ А.-Д. Щ., Идент.номер: ****) като е удържана от предоставения
Заем Дт оборот с-ка ***( Предоставени заеми в EUR). Параметрите на издадената
****/21.09.2018г.описание на стоката/услугата:100-132 -Такси, разходи и разноски, на
стойност BGN 659,80, съответстват на договореното между страните в т.2.1(б)(1) от
ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ Бизнес кредит Клиентски №***/21.09.2018г. за погасяване на такса за
юридическо и административно обслужване и не е необходимо да бъдат подкрепени от
последващи документи, доказващи извършените разходи, т.е. Ф0000014155/21.09.2018г. е
издадена на основание договора за заем. Съгласно закона за Счетоводството, в
счетоводството на дружеството, издало фактурата, отчита в.л.,че следва да са налични
документите и счетоводни записвания, доказващи извършването на разхода от страна на
дружеството по издадената фактура ***/21.09.2018г., което не е обект на проверка по
задачите на ССчЕ. Въпреки това, вещото лице е направило запитване и от счетоводството на
„Л.“АД предоставили следното: Обяснителна записка от „Л.“АД:„Таксите за юридическо и
административно обслужване основно включват:юридическо обслужване във връзка с
изготвяне на договора за кредит;изповядване на договорна ипотека пред нотариус;препис и
заверка на договор.В тази връзка е издадена фактура към ЕТ "А. -Д. Щ." с основание "Такси,
разходи и разноски" на стойност 659,80 лв. “
-За сумата от : 242,23 лв.: Сметка/ фактура по чл.89 от Закона за Нотариусите и
нотариалната дейност №***/ 21.09.2018г., вид на услугата Договор за учредяване на
договорна ипотека, сума 194,64 лв. и Сметка/ фактура по чл.89 от Закона за Нотариусите и
нотариалната дейност №****/ 21.09.2018г., вид на услугата Удостоверяване на подпис , сума
47,59 лв., които съгласно т.4.1(а) от Договора за заемразликата от 417,57 BGN до 659,80лв.-
Такса за юридическо и административно обслужване, е изчислена на друго основание и е
обект на друг вид проверка.
От счетоводна гледна точка сумата 242,23 лв., заключава в.л. , че е разходи,
направени от дружеството, а за това, дали сумата от 417,57 BGN ,e разход на дружеството,
в.л. И. заключава, че не може да даде отговор.
2ри етап- 185,06 EUR - (Цел): В срока по чл.2.2 се удържа сума, в размер на EUR
185,06,която сума представлява сбор от неизплатена главница и редовна лихва по
падежирала на 18.09.2018г. вноска №* по смисъла на Приложение 1-Погасителен план от
Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №***от 18.05.2018г. и Анексите към него по
договор от 18.05.2018г.
Съгласно обобщените данни в приложената Таблица (а): Счетоводни операции на р.
10 и р.11 - на дата 26.09.2018г. заключава в.л., че е приспадната сумата от 2,47 EUR
(неизплатена главница, по падежирала на 18.09.2018г. вноска №4 от договор за заем от
18.05.2018г.) Кт обороти с-ка *** (Предоставени заеми в EUR-главница) със средства от
предоставения Заем: Дт обороти с-ка ** (Предоставени заеми в EUR- главница), контрагент:
ЕТ А.-Д. Щ.
- Счетоводни операции на р. 14, р.15 и р.16 - на дата 26.09.2018г. е приспадната
сумата от 182,59 EUR: Кт оборот с-ка***(ЕТ А.-Д. Щ.), която съгласно Погасителен план по
Договор за заем 18.05.2018г. е неизплатена редовна лихва, по падежирала на 18.07.2018г.
вноска №2. (Съгласно счетоводните записвания в Хронологичната ведомост, начислената
10
сума по ***/18.09.2018г. е приспадната на 22.05.2018г,- салдо към 20.09.2018г.(-)0,12, а на
26.09.2018г. е приспадната сума по ****/18.07.2018г., която съгласно Погасителен план по
Договор за заем 18.05.2018г. е неизплатена редовна лихва, по падежирала на 18.07.2018г.
вноска №2). Въпреки , че номерът на вноската не отговаря на посочената в договора, като се
вземе предвид, че видът-редовна лихва и размерът на погасеното задължение-182,59 EUR е
по Договор за заем от 18.05.2018г., експертизата приема , че със сумата в размер 182,59 EUR
удържана от предоставен заем (Дт оборот с-ка ***- Предоставени заеми в EUR), на
26.09.2018г. , са приспаднати задължения за неизплатена редовна лихва от с/ка *** (ЕТ А.-Д.
Щ. по Договор за заем от 18.05.2018г.Обобщено по втори етап: Сумата 185,06 EUR (2,47
EUR+182,59 EUR ) , която сума, съгласно т.2.1(b) (II) от договора за заем от 21.09.2018г.,
представлява неизплатена главница по падежирала на 18.09.2018г. вноска №4 и редовна
лихва по падежирала на 18.07.2018г. вноска №2 по смисъла на Приложение №1-
Погасителен план по Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски №*** от 18.05.2018г. и
Анексите към него, е приспадната на 26.09.2018г. от с/ка *** (ЕТ А.-Д. Щ.) и с-ка ***-
Предоставени заеми в EUR) с удържаната сума в размер 185,06 EUR от предоставения Заем
Дт обороти с-ка ***** (Предоставени заеми в EUR-главница). Следователно,заключава
в.л.М.И. : сумата от 185,06 EUR е удържана от предоставения Заем на ЕТ А.- Д. Щ. и е
използвана за целите на Втори етап от договора за кредит: плащане на задължения по
главница и редовна лихва по Договор за заем/18.05.2018г. на ЕТ А. - Д. Щ..
3 ти етап- (Цел): В срока по чл.2.2. се удържа сума в размер EUR1840,22, която сума
представлява неизплатен остатък от еднократното обезщетение за предизвикан риск за
Заемодателя ."неизпълнение от страна на Заемополучателя на задължението по 4B.4.1.6.(g),
във връзка с чл.4.1.6.(j) от Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №*** от 18.05.2018г. и
Анексите към него- несключване на имуществена застраховка на имуществото, предмет на
Обезпечението, която застраховка е трябвало да бъде сключена в срок до 90дни от
подписване на Договор за заем Бизнес кредит С клиентски №*** от 18.05.2018г.
Съгласно обобщените данни в приложената Таблица (а):Счетоводни операции р.26,
р.27, р.28 и р.29за погасяване на сумата от 1840,22 EUR, в т.ч.:
- Счетоводни операции р.26 и р.27: сумата 87,50BGN(44,74 EUR), представляваща
общо дължимата сума по Застрахователна полица №***/2 7.08.2018г., Комбинирана
застрахователна полица „У дома и щастлив“, Застрахователна компания „У.“АД, ЕИК: ***,
D3AN: *****, Р. (Б.)ЕАД, Застрахован Д. И. Щ., ЕГН:**********, Застраховащ/ Ползващо
лице: Л. АД, ЕИК:***.- неподписана, която е заплатена от „Л.“АД на 05.09.2018г. (р.21, р.22
и р.23 от Таблица 1(a), е приспадната на 26.09.2018г. от с/ка *** (ЕТ А.-Д. Щ.) с удържаната
сума в размер 44,74 EUR от предоставения заем (с-ка ***- Предоставени заеми в EUR).
-Счетоводни операции р.28 и р.29: сумата 1795,48 EUR, неизплатен остатък от
еднократното обезщетение за предизвикан риск за Заемодателя по Ф № ****/31.08.2018г. във
връзка с чл.4.1.6.(j) от Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №*** от 18.05.2018г. е
приспадната на 26.09.2018г. от с/ка *** (ЕТ А.-Д. Щ.) с удържаната сума в размер 1795,48
EUR от предоставения заем (с-ка ****- Предоставени заеми в EUR).
Обобщено по Трети етап,заключава в.л.И. : Сумата 1840,22 EUR(44,74 EUR+1795,48
EUR) , която сума представлява неизплатен остатък от еднократното обезщетение за
предизвикан риск за Заемодателя:неизпълнение от страна на Заемополучателя на
задължението по 4a.4.1.6.(g), във връзка с чл.4.1.б.(j) от Договор за заем Бизнес кредит с
клиентски №*** от 18.05.2018г. и Анексите към него- несключване на имуществена
застраховка на имуществото, предмет на Обезпечението, която застраховка е трябвало да
бъде сключена в срок до 90дни от подписване на Договор за заем Бизнес кредит с клиентски
№*** от 18.05.2018г., е приспадната на 26.09.2018г. от с/ка 496-102 (ЕТ А.-Д. Щ.) с
удържаната на 26.09.2018г. сума в размер на 1840,22 EUR от предоставения заем (с-ка ***-
Предоставени заеми в EUR).
Етап 4: Съгласно т.2.1.(b)(IV) от Договор за заем: В срока по чл.2.2. се удържа сумата
EUR 18.11 която сума представлява неизплатена неустойка за забава , начислена до
19.09.2018г. по смисъла на чл.2.3.б(с) от Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №*** от
11
18.05.2018г. и Анексите към него, при изпълнение на което и да е имуществено или
неимуществено задължение по Договора на съответната дата на падеж. Съгласно
обобщените данни в приложената Таблица a)/Счетоводни операции на р.34 и р.35
Сумата от 18,11 EUR, която сума представлява неизплатена неустойка за забава ,
начислена до 19.09.2018г. по смисъла на чл.2.3.6(c) от Договор за заем Бизнес кредит с
клиентски №*** от 18.05.2018г. и Анексите към него, при изпълнение на което и да е
имуществено или неимуществено задължение по Договора на съответната дата на падеж, е
приспадната на 26.09.2018г. от с/.ка 496-102 (ЕТ А.-Д. Щ.) с удържаната на 26.09.2018г. сума
в размер на 18,11 EUR от предоставения заем (с-ка 531- 002- Предоставени заеми в EUR).
В съответствие с изложеното, в допълнителните отговори вещото лице пояснява, че в
основното заключение е допуснала, че сумите по Етапи: 1,2, 3 и 4 от Договора за заем, си
усвоени (на дата 26.09.2018г.-датата на която са удържани от предоставения заем, а не на
посочената в заключението дата-21.09.2018г.) по следните съображения: Усвояване на
кредит е процесът, при който парите стават достъпни за Кредитополучателя и може да ги
използва за целите на кредита или усвояването на кредита става въз основа на условията по
договора за кредит, който е подписан от Кредитополучателя с Кредитора и може да бъде по
разплащателна сметка, по картова сметка (дебитна карта) или по друг начин, който
Кредитора е предоставил като опция и с който Кредитополучатепят се е съгласил. В случая,
сумите по Етапи: 1,2, 3 и 4 от Договора за заем, пояснява и обобщава в.л., че са удържани от
предоставения Заем на ЕТ А.-Д. Щ. и са използвани за целите на Етапи: 1,2 иЗ от Договора
за заем: плащане на задължения на ЕТ А.-Д. Щ..Ако се приеме, че констатираното: сумите
по Етапи: 1,2, 3 и 4 от Договора за заем са удържани от предоставения Заем на ЕТ А.-Д. Щ.
и са използвани за целите на Етапи: 1.2, 3 и 4 от Договора за заем и плащане на задължения
на ЕТ А.-Д. Щ., то това според в.л. не съответства на процесът, при който парите стават
достъпни за Кредитополучателя, само ако са преведени по разплащателна сметка, по картова
сметка (дебитна карта), посочена от Заемополучателя и може да ги използва за целите на
кредита, то тогава сумата по предоставен ия Заем, не е усвоена от ЕТ А.-Д. Щ., Идент.номер:
****.
На следващо място в.л. дава отговор и на въпроса относно сумата от 3167 лева
преведени на физ.лице Н. А. Щ.. Съгласно T.2.1.(b)(V) от Договор за заем , цитира в.л. И.,
след погасяване на задълженията на Заемополучателя, описани по-горе и учредяване на
втора по ред ипотека в полза на Заемодателя и след като е удостоверено, че върху имота
предоставен като обезпечение няма други вещни тежести с приоритет преди същата
ипотека, остатъка от отпуснатата сума се превежда по сметка, посочена от Заемополучтеля
за оборотни средства. Съгласно т.2.2(b)(1) Усвояването на заема от Заемополучателя се
извършва както следва: След като обезпечението, предвидено по реда на чл.4.1 (а), стане
втора по ред ипотека, остатъкът от заема ще бъде преведен по банков път по следната
сметка, посочена от Земополучтеля: IBAN: ****; BIC: ***, Титуляр: Н. А. Щ., Валута:
BGN.(Съгласно (2) от Договора за заем: ЕТ "А.- Д. Щ.", представлявано от Д. И. Щ., с ЕГН
**********, в качеството си на физическо лице -търговец(наричан по-долу Заемополучател)
с банкова сметка с IBAN *****
Съгласно предоставеното от „Л.“АД Банково извлечение : Дебитни движения по
сметка ****, Л. АД-Разплащателна, за периода от 01.09.2018г. до 01.10.2018г.заключава в.л. ,
че а 26.09.2018г.: с е извършена следната банкова операция, с преводно нареждане за
3167,00BGN; IBAN наредител: ****; получател: Н. А. Щ.; IBAN получател: *****;
Основание: ДОГОВОР ЗА ЗАЕМКЛ.Н.*** от 21.09.2018г. т.2.2.Б(В)(1).
Установено е още от ССче , че съгласно т.2.3 (с)от Договора: „Лихва. Неустойка за
забава“ В случай, че Заемополучателят не изпълни което и да е имуществено или
неимуществено задължение по този Договор на съответната дата на падеж, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,27 %,
върху сборът от цялата непогасена част от Заема и натрупалата се до момента договорна
лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за : главница, лихва и
12
неустойки и други такси и разноски по настоящия Договор. С цел избягване на съмнение
неустойката по тази точка (с) се изчислява върху цялата сума на Заема по чл.2.1(а)
независимо дали Заема е усвоен изцяло и се дължи независимо от издаване на счетоводни
или други документи за начисляването й.Обяснителна записка от страна на „Л.“АД: „
Съгласно чл. 2.5., б. с) от Договора - се дължи неустойка за забава в размер на 0,27% върху
цялата непогасена част от Заема и натрупалата се до момента договорна лихва. - Така е
изчислявана неустойката за забава до юли 2019 г.От август 2019 г. неустойката за забава е
изчислявана само върху непогасената част от Заема- базата, на която се изчислява
неустойката, се променя, като по управленско решение - става само непогасения Заем.Така
определената база - се умножава по 0,27% - и се получава размера на неустойка на дневна
база. Този размер се умножава по броя на дните забава.“ В.л.И. прилага Таблица2 (а)
„Неустойка за забава ( наказателни лихви)“, в която изчислява размера на наказателните
лихви по договора, по следния начин: 0,27 %, при лихвен процент за един ден: 0,27%/360/
Таблица2 (а) колона 30/:изчислена неустойка за забава до 31.07.2019г., върху сборът от
цялата непогасена част от Заема и натрупалата се до момента договорна лихва, за всеки ден,
считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното
погасяване на всички просрочени дължими суми за : главница, лихва и неустойки и други
такси и разноски по настоящия Договор .изчислена неустойка за забава от 01.08.2019г.,
върху цялата непогасена част от Заема, за всеки ден, считано от датата на падежа на
дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени
дължими суми за : главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по настоящия
Договор . Разликата между изчислената в Таблица 2(a) и отразената, съгласно счетоводните
данни на „Л.“АД в приложената Таблица 2, колона 49 към ССчЕ ( съответства Таблица 2(a),
колона 20), неустойка за забава, сочи вещото лице , че е в размер на 20,64 EUR 1371,72 EUR
/ Таблица 2(a), колона 30/ - 1351,08 EUR (/Таблица 2(a), колона 20/=20,64EUR
Следователно,извежда извод вещото лице , че отразената в счетоводните регистри на „Л.“
АД неустойка за забава /Таблица 2, колона 49/, е изчислена, съгласно чл. 2.3.(б)( с) от
Договора в размер на 0,27 %, върху сборът от цялата непогасена част от Заема и натрупалата
се до момента договорна лихва, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото
плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за:
главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по настоящия Договор и съгласно
обяснителната записка на дружеството.
Освен данните в ССчЕ за извършени погашения по кредита, основната относима част
към ССчЕ се съдържа в даденото в два варианта заключение на въпрос 6 – вещото лице
съгласно приложените по делото платежни нареждания и без начисляване на
претендираните към главницата такси да отговори дали има надвнесени суми.
Видно от вариант първи на ССчЕ При извършени плащания, в размер на 6460,17
EUR, изчислен съгласно приложените към отговора платежни нареждания за извършените
плащания, от които сумата от 4936,97EUR погасява дължимата главница и изчислената
редовна лихва по главница 4000,00 EUR, изчислена с фиксирана лихва, в размер на 30% на
година върху непогасената част от главницата, на дневна база 1/360 част от годишния размер
на ден, за периода между съответните плащания, се получава надвнесена сума в размер на
1523,30 EUR (6460,17 EUR - 4936.97EUR)
Във вариант втори : Изчислен без начисляване на претендираните към главницата
такси, при извършени плащания, в размер на 6460,17 EUR, изчислен съгласно приложените
към отговора платежни нареждания за извършените плащания, от които сумата от 1652.50
EUR погасява дължимата главница и изчислената редовна лихва по главница 1637,37 EUR,
изчислена с фиксирана лихва, в размер на 30% на година върху непогасената част от
главницата, на дневна база 1/360 част от годишния размер на ден, за периода между
съответните плащания, надвнесената сума по Вариант 2 е в размер на 4807,67 EUR (6460,17
EUR - 1652,50EUR)
И на последно място вещото лице е дало отговор и на въпроса, поставен от съда: ГПР
по кредита, изчислен с Кредитен калкулатор *** и с Кредитен калкулатор ***, при следните
13
параметри: главница- 4000 EUR/ 7823,32 BGN ( курс 1,95583), фиксирана лихва, в размер на
30%, срок на кредита:176 месеца, анюитетна месечна вноска, в размер 101,31 EUR/
198,14BGN( курс 1,95583) вещото лице е пресметнало , че възлиза на 34,49 процента.
Въз основа на така установеното по делото , съдът приема , че исковата претенция е
останала изцяло недоказана и по основание и по размер , а релевираните от ответника
възражения за недействителност на кредита – доказани .
Страните по делото са страни и по друг аналогичен спор, който е служебно известен
на съда и по който е налице произнасяне с невлязло в законна сила Решение № 450/
24.04.2025 г. постановено от ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, по Въззивно
гражданско дело № 20243100500137 по описа за 2024 година.
Настоящият съдебен първоинстанционен състав напълно споделя правните доводи на
ОС Варна обективирани в посоченото по –горе решение даващи отговор на въпроса има ли
ответника ЕТ качеството потребител и по процесния договор за бизнес кредит .
Безспорно за настоящия състав според възприетото в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ,
практиката на СЕС по приложението на по договорите, попадащи в приложното поле на
посочената директива, нормата на ГПК задължаваща съда да следи за неравноправни клаузи,
определението потребител и по смисъла на Директива 93/13 ЕИО и по ЗЗП , че ЕТ А. Д. Щ.
е сключила договора за заем в качеството й на потребител .
Обективните данни по делото обосновават извод, че ответникът ЕТ като
заемополучател е сключил с ищеца като заемодател процесния договор от 21.09.2018 г. , като
договора е сключен и с участието на физическото лице представител на едноличния
търговец и трето на спора физическо лице, имащи качествата солидарни и ипотекарни
длъжници.Предмет на договора е била сума от 4000 евро усвоими на четири етапа съгласно
разписаното в чл.2 от договора , като отделно от горното договорът за кредит е обезпечен и
с договорна ипотека /представен е нотариален акт / .
Без съдът да преповтаря заключението на в.л.М.И., по делото е доказано несъмнено ,
че само наименованието на договора се свързва с осъществяване на бизнес цели, но самите
суми по договора, които е предоставил заемодателя не са във връзка с евентуална търговска
дейност на едноличния търговец е представляват удържани такси и задължения на
едноличния търговец .Ето защо и от договора и от приложените към него платежни
документи и кредитираното напълно от съда заключение по ССчЕ, съдът приема че с
договора от 21.09.2018 г. Л. АД не е извършило нито е целяло да извърши стопанско
кредитиране на едноличния търговец.В подкрепа на този извод е заключението на вещото
лице в допълнителните отговори , констатиращо отлики между целите на четирите етапа на
отпускане на кредита и реалното предоставяне на заемна сума с извършени от
кредитодателя удръжки на суми за такси и разходи и др. Именно от текста на етапите от
едно до четири по договора съдът прави извод, че всъщност на едноличния търговец не е
предоставен бизнес кредит, т.к. липсва подобно предназначение на кредита, е сключен
между страните договор за кредит при разписани предварително условия ,договорени
основно в полза на кредитодателя.Ето защо и съдът приема, че едноличния търговец е
потребител по този договор и се ползва изцяло от закрилата която имат физическите лица по
аналогични договори .
Приемайки, че ЕТ А. – Д. Щ. има качеството потребител по сключения с ищеца Л. АД
Договор за Заем Бизнес кредит с кл.№ *** / 21.09.2018 г., нормата на чл. 7, ал.3 ГПК,
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020г. от
27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки, съдът в настоящия му състав
достига до правния извод, че договорът е недействителен и по него съгласно чл.23 ЗПК
длъжникът –ответник в исковото производство дължи връщане само на чистата стойност на
кредита .
Налице е установено противоречие на процесния договор със закона, което е
14
основание за недействителност под най –тежката форма – нищожност .
В чл. 2.3.b от договора страните са приели да се дължи възнаградителната лихва във
фиксиран размер на 30 % върху непогасената главница. Предвидено е, че за целия срок на
договора заемателят дължи един и същ размер на погасителната вноска/ според ПП от
101.31 евро .Сочената уговорка е допустима по арг. от чл.5, ал.2, т.11 ЗКНИП.
Възнаградителната лихва е ясно договорна и определена във фиксиран размер. Съдът отчита
,че ЗКНИП императивно изисква посочване и на ГПР (чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП). В
настоящото производство,обаче ГПР не е посочен от кредитодателя в самия договор, а
неговия размер се установява от ССчЕ , която отговаря на поставения от съда въпрос какъв е
размера на годишния процент на разходите по кредита.Т.е. при нарушаване на
императивната законова норма за посочване на ГПК , процесния договор е нищожен
съгл.чл.26 ЗЗД , като противоречащ на закона и съгласно чл.38 ЗКНИП .
Изложеното по –горе е достатъчно основание за цялостно отхвърляне на предявените
ОСИ с пр.основание чл.422 ГПК.
Отделно от горното съдът изрично е указал на ищеца , че не сочи доказателства
затова , че договорът за кредит е сключен на шрифт не по-малък от 12.До края на съдебното
дирене пред настоящата инстанция доказателства от страна на ищеца за доказване на
спазването на изискването за размера на шрифта на договора не са ангажирани, което
обосновава отново извода за недействителност на договора и задължението на
кредитополучателя да върне само чистата стойност на кредита .
И на последно място : дори и да се приеме , че изводите на съда затова , че договорът
за кредит е недействителен , то исковете отново се явяват и неоснователни и недоказани
.Видно е от заключението на в.л.М. И., че по кредита по който е договорена заемна сума от
4000 евро е заплатена сума от общо 6460,17 EUR или сума с около 2 евро над договорена,
като и във вариант 1 и във вариант 2 от ССчЕ от отговора на шести въпрос се оказва, че е
налице надвнасяне .
С оглед на изложеното по-горе съдът отхвърля изцяло предявените ОСИ с правно
осн.чл.422 ГПК .
Изхода на спора и отправеното искане от ответницата определят и произнасянето на
исковия съд по въпроса за отговорността за разноските сторени от ответницата на основание
чл. 78, ал.3 ГПК .
Ответницата е претендирала един разход – сумата от 2000 лв. заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред настоящата
инстанция в исковото производство.От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и пълномощно по делото се установява и доказва единствения разход сторен от
ответницата, който й се следва.
Съдът намира , че заявеното от ищеца в условия на евентуалност възражение по чл.
78, ал.5 ГПК не следва да се разглежда по същество , т.к. е видно и от цената и от характера
на исковете и обема от доказателства, че производството по делото не се отличава с малък
материален интерес, нито може да се определи като типично , а и договорения и платен
адвокатски хонорар от ответницата към адв.Н. е съобразен с Наредба 1/2004 г. /л.132 от
делото /.Ето защо съдът присъжда в полза на ответницата разноските в настоящата
инстанция в размер на 2000 лв. за процесуално представителство на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца „ Л. “ АД (с предходно фирмено
наименование „Л.“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., п.к. ***,
район "М.", бул. "Ц.ш." № **, ет. *, представлявано от Изпълнителния директор А. Г. Т. , чрез
адв. М. Щ. от ПАК със съдебен адрес: гр. С., п.к. ***, район "М.", бул. "Ц. ш." № **, ет. *
15
против ответника ЕТ „А. - Д. Щ.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление обл. В.,
общ. В., гр. В., п.к. ***, район "П.", ул. "С.Д.С." №** ,представляван от Д. Щ., обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни искове, с искането да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за установено със СПН
,съществуването на претендираното от „Л.“ АД парично вземане , за което в полза на ищеца
е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК от 23.12.2022 г. и Изпълнителен лист № ** от
23.12.2022 г., издадени в производството по ч.гр.д.№ 16799/2022 г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, 42 състав против длъжника - ответник в исковото производство ЕТ „А. - Д. Щ.“ с
ЕИК ****, а именно че ответникът ЕТ в качеството на Заемополучател дължи на ищеца в
качеството му на заемодател следните суми:
EUR 3,897.04 (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) -
предсрочно изискуема главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №*** от
21.09.2018 г. и
EUR 680.78 (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента) по чл. 2.3,
(а) и (b) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -Погасителен план от
22.05.2022 г.до 21.11.2022 г.,съгласно чл. 2.3 т. (а) т. (б) от Договор за Заем Бизнес кредит с
Клиентски № *** от 21.09.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/21.09.2018 г.
на нот. Б. В., нот.с район на действие РС Варна и рег. № **, като неоснователни и
недоказани на основание чл.422 ,ал.1 вр. чл. 415 ГПК .
ОСЪЖДА „Л.“АД (с предходно фирмено наименование „Л.“ АД), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : гр. С., п.к. ***, район "М.", бул. "Ц.ш." № **, ет. *,
представлявано от Изпълнителния директор А. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А. - Д. Щ.“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление обл. В., общ. В., гр. В., п.к. ***, район "П.", ул.
"С.Д.С." №** ,представляван от Д. Щ. сумата от 2000.00 лева (две хиляди лева),
представляваща сторените от ответника разноски пред настоящата инстанция, в исковото
производство, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Варна в 2 седмичен срок, считано от получаване на преписа.
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16