№ 5256
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110147077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Софийска Вода“ АД, чрез юрк. К.-М.,
срещу С. П. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1734,14 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 03.11.2016 г. – 02.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2022 г., до окончателното й изплащане; 120,83
лв. – лихва за забава за периода 04.12.2016 г. – 02.01.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. №
21454/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с
ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
АДРЕС, по силата на който предоставил услуги в периода 03.11.2016 г. – 02.01.2022 г. на
стойност 1734,14 лв., които ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължи
сумата от 120,83 лв., представляваща лихва за забава за периода 04.12.2016 г. – 02.01.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу вземанията по която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, което обосновава
интереса от исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочените
суми. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че в заявения в исковата
молба период ищецът е доставил на ответника питейна вода в претендираните количества,
качество и стойност. Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
1
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между страните с източник
договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води и доставка на услугата на претендираната стойност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която посочва, че потребители на ВиК услуги са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот, находящ се в АДРЕС. Ето защо и предвид гореизложеното, договорното отношение
възниква от качеството на ответника на собственик на процесния имот, за който се
предоставят ВиК услугите – арг. § 1, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗРВКУ.
Следователно, спорът се концентрира около стойността на твърдените от ищеца ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество.
За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети
и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
От заключението в съдебно-техническата част се установява, че: процесният имот се
намира в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, където има изградена улична ВиК инфраструктура и бл.
275 е присъединен към нея; в имота се ползват и трите вида ВиК услуги, като за измерването
им в имота през 2013 г. са монтирани два водомера за студена вода и два за топла вода с
метрологична годност през исковия период; процесният имот е водоснабден и ищецът е
доставял ВиК услуги, като за периода от 20.07.2016 г. до 26.11.2021 г. (по дати на отчет) и от
3
03.11.2016 г. до 03.12.2021 г. по дати на фактури до имота са доставени 656,895 м вода на
стойност от 1728,86 лв., отразена в 62 бр. фактури в съответствие с начислените количества
по утвърдените от КЕВР цени.
От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ се установява, че сумата от
1734,14 лв. - главница, представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за исковия период не е била заплатена.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от ответника правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителя са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
2
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.04.2022 г., от която дата установителният иск
се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяните услуги е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния
месец (чл.33, ал.2 от ОУ). Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 21.04.2022 г. се явяват погасени по давност вземанията за периода от 03.11.2016 г. до
28.02.2019 г. включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.03.2019 г.
е дължимо в 30-дневен срок от датата на фактурирането за съответния месец, поради което,
предвид датата на подаване на заявлението, давността за него и следващите месеци от до
края на процесния период не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 02.01.2022 г.
От заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ се установява, че сумата на главницата за
периода от 01.03.2019 г. до 02.01.2022 г. възлиза в общ размер на 1268,28 лв., до която сума
предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1734,14 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Лихвата за забава върху главното вземане на ищеца, което не е погасено по давност,
изчислена от „Софийска вода“ съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза в
размер на 74,14 лв., поради което установителният иск за лихва е основателен за този размер
за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от
120,83 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.04.2022 г., до окончателното плащане.
Предвид изложеното предявените положителни установителни искове са основателни
за посочените по – горе размери и периоди, а за разликата до пълните предявени размери
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 87,10 лв. – за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 82,27 лв. – държавна
такса в исковото производство, 600 лв. – депозит за СТЕ и ССчЕ и 100 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт в исковото производство, или общо 869,37 лв. за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 629,15 лв.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. П. С., ЕГН
3
**********, с адрес – АДРЕС, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – АДРЕС, на основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1268,28 лв. – главница, представляваща цена на услуги за доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 01.03.2019 г. –
02.01.2022 г. за имот, находящ се в АДРЕС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.04.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 74,14 лв. – лихва за забава за
периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21454/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
от 1268,28 лв. до пълния предявен размер от 1734,14 лв. за периода 03.11.2016 г. –
28.02.2019 г., както и иска за лихва за забава върху главницата за разликата над уважената
част от 74,14 лв. до пълния претендиран размер от 120,83 лв.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес – АДРЕС, да заплати на „Софийска вода”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в общ размер на 629,15 лв. – разноски за заповедното и исковото производство
за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4