Р Е Ш Е Н И Е
22.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
16.12. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1084 2020
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №
20-3794-000261 от 10.06.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Благоевград,
РУ-Банско, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, на Г.Н.Ц.,
с адрес: ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20,00 лева, за нарушение
на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Посоченото НП е обжалвано в срок от Ц.. В
жалбата се излагат съображения против атакувания акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспореното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Д.. В пледоарията си по същество последният сочи, че не е налице
извършено нарушение. Развиват се съображения за неправилно приложение на
материалния закон относно приложената санкционна норма по чл. 185 от ЗДвП и
неприлагането на приложимата специална спрямо нея норма на чл. 180 от ЗДвП.
Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмо до съда взема
становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на
разноските претендирани от жалбоподателя.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 26.02.2020 г., около 15:10
часа, в гр. Банско, по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от гр. Разлог към
хотел „Олимп“ жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес
МЛ 320“, с рег. № Е7575МН, без включени светлини за движение пред деня или къси
светлини. В непосредствена близост до кръстовището на ул. „Цар Симеон“ с ул.
„Уста Тодор“ бил разположен автопатрул съставен от полицейските служители –
свидетелите К. и Л., които стояли прави в близост до паркирания полицейски
автомобил. Свидетелите забелязали приближаващия лек автомобил управляван от
жалбоподателя без пуснати светлини, при което св. Л. отишъл на пътя, за да го
спре за проверка със стоп-палка по образец. Взел документите на водача и
автомобила и ги предоставил на колегата си св. К., който с оглед констатираното
от двамата нарушение съставил фиш на жалбоподателя. След връчване на фиша
последният възразил в срок срещу него и това довело до анулирането му и
съставяне на АУАН за посоченото административно нарушение.
С оглед на това на 25.03.2020 г., в отсъствие
на жалбоподателят и в присъствието на св. при установяване на нарушението и
съставяне на акта - св. Л., актосъставителят К. съставил АУАН, който бил подписан от Л..
По-късно на 01.06.2020 г. препис от съставения АУАН бил връчен срещу подпис
лично на жалбоподателя Ц., който вписал в същия възражения, че написаното в
акта не отговаря на истината.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното
НП № 20-3794-000261 от 10.06.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Благоевград, РУ-Банско, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, на Г.Н.Ц., с адрес: ***, с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и Л.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните полицейски
служители, тъй като изложеното от тях се подкрепя от приложените по делото
писмени документи. Показанията им не съдържат сериозни противоречия и са
логични, и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни
отношения между свидетелите и жалбоподателя или каквато и да е друга причина за
евентуална тяхна предубеденост спрямо Ц.. И двамата свидетели описват процеса
по установяване на нарушението и съставените, връчени и подписани във връзка с
него документи, като добросъвестно заявяват, че не е била изпращана покана до
нарушителя, с оглед явяването му за съставяне на АУАН.
Съдът приема с доверие показанията на св.
Тасев, който е зет на жалбоподателя, но само в частта им, в която описва вида
на автомобила и осветителната му уредба, както и че същият е бил собственост на
жалбоподателя към процесната дата. Съдът не споделя с доверие заявеното от
свидетеля, че всичко с осветителната уредба е било наред на процесната дата и
дневните светлини са били пускани автоматично при даване на контакт или
запалване на автомобила. Това противоречи на заявеното от другите двама
свидетели и на заявеното от самия жалбоподател пред св. Тасев, който сам твърди
в разпита си, че Ц. го е попитал как са управлявали автомобила така до сега и
как не са били глобени. Заявеното от него не намира подкрепа и в останалите
доказателства по делото, а според съда е опит за изграждане на някаква защитна
версия в посока оневиняване поведението на неговия тъст.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена
срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния
и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения
ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура при съставянето на НП и връчването на АУАН и НП,
като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация.
АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя
като едва по-късно му е връчен и подписан от него. В тази насока следва да се
има предвид, че общото правило за съставяне на АУАН по текста на чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актът да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите, присъствали
при извършването или установяването на нарушението. Особеното правило за
задочно съставяне на акта по чл.40, ал. 2 от ЗАНН предполага обективна невъзможност
да се намери извършителя или неявяване на същия след покана за
съставяне на акта. С оглед показанията на полицейските служители липсва валидно
уведомяване /покана/ на жалбоподателя за явяване. Независимо от това обаче АУАН
е съставен и редовно връчен на адресата на 01.06.2020 г., в който случай
нарушението на правилата за съставяне на акта не е съществено. Нарушението не е
довело до нарушаване или ограничаване правото на защита на Ц. да разбере
обвинението и да се защити срещу него. Според положените подписи в АУАН същият
е връчен на адресата и в този смисъл не е налице предпоставката за неговото
лишаване от правото на възражения по акта, каквито е вписал собственоръчно. В
този смисъл виж още Решение № 297 от
19.7.2013 г. по н. д. № 254/2013 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение
№ 407 от 1.11.2013 г. по н. д. № 374/2013 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 175 от 20.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 102 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др.
Въпреки липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения, на самостоятелно основание, съдът намира наказателно
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно, тъй като с него е наложено наказание по неприложима
санкционна норма, което съставлява неправилно приложение на материалния закон и
несъмнено води до отмяната му.
По отношение на санкционираното с обжалваното
НП нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП неправилно е приложен материалният закон.
Нормата има следното съдържание – чл. 70, ал.3 ЗДвП : „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини.“ Противоправното деяние правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал.3 от ЗДвП. Този текст въвежда
задължение на водачите да използват включени светлини пред деня. Нормата е в
Раздел XVII от ЗДвП, въвеждащ правила за използване на светлините. Нарушаването
на това правило обаче е предмет на санкциониране по специалния санкционен състав на чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП с
възможност за налагане на глоба от 20 до
150 лв. Неприложим е общия санкционен състав по чл. 185 от ЗДвП, който е
посочен в НП и предвижда глоба от 20 лв.
Повдигнатото обвинение срещу нарушителя не може да бъде и преквалифицирано, тъй
като не сме изправени през хипотезите на еднакво или по-леко наказуемо деяние.
Налице е забрана за влошаване положението на жалбоподателя. Наложеното
наказание по неприложима санкционна норма води до неправилно приложение на
материалния закон и отмяна на НП. Изцяло в този смисъл е и практиката на
касационната инстанция - Решение № 169
от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 105 / 2019 г. на Административен съд -
Кюстендил; Решение № 187 от
25.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 162 / 2018 г. на Административен съд -
Кюстендил; Решение № 313 от 21.12.2015 г. по н. д. № 304/2015 г. на
Административен съд – Кюстендил и др.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК като субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в които е отразено, че жалбоподателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. По делото е направено възражение за прекомерност от АНО, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като е проведено само едно заседание по същество, в което са събирани всички гласни и писмени доказателства. В същото време предвидения минимум на адв. възнаграждение към датата на сключване на договора за правна защита - 26.11.2020 г., към която дата според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото адв. възнаграждение е 300,00 лв., колкото се претендират в случая. В този смисъл са и Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Поради това не се налага редуциране на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на прекомерност. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Благоевград да заплати сторените от жалбоподателя в настоящото производство разноски за адв. хонорар в размер на 300,00 лева, по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
изр.1, предл.3 и ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-
Дупница, Н.О., V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3794-000261 от 10.06.2020
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Благоевград, РУ-Банско, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, на Г.Н.Ц., с адрес: ***, с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Благоевград, представлявано от Директора Дойчин
Дойчинов, да заплати в полза на Г.Н.Ц., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата
от 300,00 лв. /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: