Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
23.04
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Иван И.
Емил Давидов
при секретар Дарина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Казанджиева
ВНОХД
№ 89 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
С
присъда № 16/04.12.2018 г. , постановена по НОХД № 15/2018 г. Луковитският
районен съд е признал В.И.Ц., ЕГН ********** за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2 пр. 4-то, хип. 1-ва и пр. 5-то
хип. 1-ва от НК, затова че на 29.05.2016 г. около 23.30 часа в гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. Възраждане № 137, снег –бар Виктория, отхапал със зъби част от
меките тъкани на носа и умишлено причинил средна телесна повреда на Г.Х. ***,
изразяващо се в липсващ участък и груб белег на носа, които видимо съществено
променят анатомичната цялост и външния вид на лицето, без възможност да бъдат
прикрити и са причинили обезобразяване на лицето и постоянноно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в нарушено носно дишане, като му е
наложил наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК
е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На
основание чл. 67 ал. 3 от НК е постановил през изпитателния срок спрямо Ц. да
се прилага пробационна мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2 т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационнен служител, като на всеки шест
месеца да се изисква доклад от пробационния служител. Освен това с присъдата Ц.
е осъден да заплати на Х. сумата от 10000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 29.05.2016 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 1200 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Недоволен
от така постановения съдебен акт останал Ц., поради което, чрез процесуалния си
представител го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното
производство. Излага подробни съображения, като моли настоящата инстанция да
приеме, че същия е неправилен , незаконосъобразен и изключително тежък за него
и постанови оправдателна присъда. Алтернативно прави искане да измени
първоинстанционната присъда и да отмени наложената пробационна мярка .Счита, че
определения размер на граждански иск е висок и необоснован.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда правилна и законосъобразна. Намира, че не са допуснати
процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на страните.
Намира, че наложеното на въззивника наказание е справедливо, с оглед на
деянието, обществената опасност на дееца и начина на извършването му.
Процесуалният
представител на пострадалия в съдебно заседание излага съображения, като счита,
че присъдата е правилна и законосъобразна, а подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд.
Въззиваемия
Х. в съдебно заседание посочва, че са му причинени болки за цял живот.
Защитникът
на въззивника в съдебно заседание намира, че присъдата е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована е,
незаконосъобразна, а наложеното наказание както в наказателната, така и в
гражданска част е явно несправедливо. Излага, че е налице предубеденост на
председателя на съдебния състав, който е допуснал да бъде изготвен допълнителен
доклад по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
в който пробационен служител е изразил своето становище относно това какво
счита, че следва да бъде наложено като наказание на подзащитният му. Намира, че
този доклад е дал отражение и е въздействал върху вътрешното убеждение на
председателя на състава при определяне на вида и размера на наказанието и
особено при определяне на пробационните мерки. Сочи, че съдът е допуснал и
нарушение като не е посочил, как би
следвало да се изпълнява наложената пробационна мярка. Излага, че присъдата е
необоснована, тъй като съдът е дал вяра главно на изготвения предварителен
доклад. В тази връзка излага подробни мотиви. Счита, че съдът не е направил
анализ на косвените доказателства по делото, тъй като преки такива липсват. По
изложените съображения моли настоящата инстанция да постанови присъда, с която
да оправдае подзащитният му, поради недоказаност на извършеното от него деяние.
Алтернативно прави искане, ако съдът приеме, че деянието е доказано, то да
приеме, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила и да върне
делото за ново разглеждане, както и че е налице явна несправедливост на
наложеното наказание, като отмени мярката по чл. 67 ал. 3 от НК и намали
обезщетението за неимуществени вреди до размер по справедливост.
Въззивникът
Ц. в съдебно заседание посочва, че поддържа казаното от процесуалния му
представител и предоставя на съда да прецени.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в
процеса, материалите по делото и след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
С присъда № 16/04.12.2018 г., постановена по
НОХД № 15/2018 г. Луковитският районен съд е признал В.И. за виновен в
извършване на престъпление по чл. по чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2 пр. 4-то,
хип. 1-ваи пр. 5-то хип. 1-ва от НК, като му е наложил наказание от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години от
влизане на присъдата в сила, на основание чл. 67 ал. 3 от НК му е наложил
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” през
изпитателния срок, като е уважил и предявения граждански иск в размер на 10000
лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.05.2016 г.
От
представените по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема за
установено следното:
Въззивникът
В.И.Ц.,***, заедно със семейството си. Бил известен с прякора „М.” и отглеждал
кози.
Пострадалият
Г.Х. ***. Той също се занимавал отглеждане на животни.Бил известен с прякора „П.”.
Въззивникът
Ц. и пострадалият Х. се познавали.
На
29.05.2016 г. вечерта въззивникът Ц.,
пострадалия Х. и неговият син В. Х. отишли в бар „Виктория, находящ се в
гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Възраждане” № 137, като седнали на терасата.
Впоследствие към тях се присъединили и свидетелите В.И., с прякор „В.”, В.В., Г.
Ц., който стоял около 10 минути и свидетеля Т.К.. Всички се черпели, говорили
се, обстановката била спокойна. Впоследствие между пострадалия Х. и неговия син
възникнал спор, относно имуществени въпроси. С оглед на това В. Х. платил
сметката и си тръгнал. След него си тръгнали и останалите свидетели. Около
23.00 часа на масата останали само пострадалия Х. и въззивника Ц.. Двамата били
пияни. Започнали да спорят помежду си. Това било чуто от свидетелките Д.С.и С.П.,
които работели като сервитьорки в заведението. Излизайки, същите видели, че
пострадалия Х. има кръв по лицето си, като покривката била изцапана с кръв, а въззивникът
Ц. го напсувал и излязъл. На съседната
маса били седнали непознати хора, които обяснили, че въззивникът в един момент
на спора станал и отхапал част от носа на Х.. Последният постоял известно
време, след това станал и се отправил към болницата. Там бил прегледан от д-р Д..
Същият обработил раната и спрял кървенето. На него Х. обяснил, че носа му
отхапал В. от гр. Луковит, след възникналия спор за кози. Междувременно били
извикани служители на полицията, които идвайки на място, взели отхапаната част
от носа на Х..
От
заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че механизма на получаване
на увреждането са от човешко захапване в областта на носа, при което е
образувано видим, деформиращ конфигурацията на носа и дясната ноздра белег,
като пострадалия в резултат на полученото увреждане има липсващ участък и груб
белег на носа, който видимо и съществено променя анатомичната цялост и външност
на лицето, без възможност на бъдат покрити и са причинили обезобразяване на
лицето, както и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в затруднено нощно дишане. Тези увреждания по своята същност представляват средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция приема, че въззивникът Ц. е осъществил състава на
престъплението по чл. л. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2 пр. 4-то, хип. 1-ваи пр.
5-то хип. 1-ва от НК, като на 29.05.2016 г. около 23.30 часа в гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. Възраждане № 137, снег –бар Виктория отхапал със зъби част от
меките тъкани на носа и умишлено причинил средна телесна повреда на Г.Х. ***,
изразяваще се в липсващ участък и груб белег на носа, които видимо съществено
променят анатомичната цялост и външния вид на лицето,без възможност да бъдат
прикрити и са причинили обезобразяване на лицето и постоянноно разстройство на здравето
неопасно за живото, изразяващо се в нарушено носно дишане, както правилно е
приел първоинстанционния съд. Обвинението е било изменено в процеса на
разглеждане на делото на основание чл. 287 ал. 3 от НПК./л. 180 от съдебното
производство/.
От обективна
страна безспорно е установено, че вечерта на 29.05.2016 г. въззивникът и
пострадалия се намирали в бар „Виктория”, находящ се в гр. Луковит, ул
„Възраждане „ № 137, като били употребили алкохол и в присъствието на
посочените по горе свидетели. Безспорно по делото е установено, че последните в
един момент си тръгнали, като на масата останали само Х. и Ц.. Безспорно е
установено и че на Х. му е била отхапана част от носа. Това се установява от
изброените по – горе доказателства -
показанията на свидетелите Х., И., В., Ц., К., д-р Д., З. и С., както и от
заключението на вещите лица по тройната съдебно медицинска експертиза. Освен
това е било установено, че тези действия на въззивника са довели, не само до обезобразяване, но и нарушено носно
дишане. По делото не са събрани преки доказателства, относно действията на
въззивника. Обвинението е изградило своята теза на основата на косвени такива,
а именно на показанията на свидетелките С., З., д-р Д.. Съдът дава вяра на
същите, дадени в досъдебното производство и приобщени по съответния ред, тъй
като те се намират в логична последователност с показанията на пострадалия Х. и
изготвената в тази връзка тройна съдебно медицинска експертиза. Въззивникът Ц.
отрича авторството на деянието, като сочи, че след едно от връщанията си в
заведението пострадалия е бил с
окървавено лице. В подкрепа на неговите обяснения, които освен като защитна
теза, служат и за доказателства по делото не е събрано нито едно доказателство,
а и той не сочи такива. Свидетелят И.Д., който е дошъл да вземе въззивника
единствено посочва, че е видял фигура на мъж с окървавено лице, който е дошъл
отстрани на заведението. Налице е противоречие между тях и твърдяното от
въззивника Ц. в обясненията си, че пострадалия е напускал заведението и при
едно от връщанията си, той е вървял срещу него и свидетеля И.Д., като в този
момент въззивника се е намирал на масата в заведението. В същото време Ц.
посочва, че Д., го е видял, когато пострадалия се е връщал от тоалетната, от
вън. Последното кореспондира с показанията на свидетеля Д..
От анализа
на показанията на свидетелките С., П., Д., дадени на досъдебното
производство, показанията на пострадалия
Х., заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза,
настоящата инстанция приема, че единствения възможен извод, който може да се
направи е, че именно въззивникът Ц. е автор на престъплението, за което е бил
признат за виновен.
От
субективна страна същият е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички посочени по-горе доказателства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
въззивникът следва да се вземе под внимание високата обществена опасност на
деянието, ниската такава на самия деец,
с оглед на чистото му съдебно минало, недобрите характеристични данни, видно от
изготвения предсъдебен доклад и заключението на вещото лице по назначената и
изслушана съдебно-психиатрична експертиза. Съобразявайки всички тези
доказателства, настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционния съд
е наложил на въззивника Ц. наказание от една година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Отчитайки всички обстоятелства по делото съдът намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е определил на основание чл. 67 ал. 3 от НК, през
изпитателния срок – „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”. В тази връзка настоящата
инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно, в
резултат на престъплението на пострадалия Х. е причинено увреждане, което се
изразява в обезобразяване и трайно затруднение на дишането. Същото безспорно е
свързано с болки и страдания от негова страна, които са продължили в рамките на
два месеца. През този период от време същия е търпял неудобства, свързани с
това, че е носел превръзка и му е било трудно да поддържа хигиена на лицето си.
Отчитайки, тези обстоятелства, настоящата инстанция приема, че правилно
първоинстанционния съд по справедливост е определил размера на причинените
болки и страдания на пострадалия Х., на 10000 лева неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 29.05.2016 г., като му е присъдил и разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
При горните
съображения настоящата инстанция не споделя възраженията направени с жалбата на
въззивника Ц.. Счита, същите за неоснователни. Приема, че упражняването на
председателя на състава на правомощията си по чл. 226 от ППЗИНС не го прави
предубедена от изхода на делото. Освен това при този вид пробационна мярка,
съгласно разпоредбата на чл. 42б ал. 2, изр. 3 от НК срещите са планирани или
извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Счита, че
постановения от първата инстанция съдебен акт е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 16/04.12.2018 г. , постановена по НОХД № 15/2018 г. на Луковитският районен съд , с която е признал В.И.Ц.,
ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал. 1 във
връзка с ал. 2 пр. 4-то, хип. 1-ваи пр. 5-то хип. 1-ва от НК
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи
на страните, че е изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.