Решение по дело №9186/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4568
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110209186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4568
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.М.
при участието на секретаря МАРИОЛА М. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от И.М. Административно наказателно дело №
20231110209186 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Б. П. К., живущ в гр.**, с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 011351
издадено на 16.06.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказание глоба в размер на
800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице оспорва наказателното
постановление в частта, с която същият е бил лишен от право да управлява
МПС. В заключение иска от съда да постанови решение, с което същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. К., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ в СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
1
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2023г., около 18:55ч. в гр.София, по ул.,,История
Славянобългарска“, с посока на движение от бул. ,,Рожен“ към ул.
,,Каменоделска“, жалбоподателят Б. К. управлявал собствения си лек
автомобил Форд Мондео с рег.№ СВ 48 59 МС, като до № 7, при въведено
ограничение на скоростта с до 50 км/ч. в населено място, се движел със
скорост от 85 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 35
км/ч. Деянието било установено от система за видеоконтрол АТСС
,,CORDON – M2“ С № MD 1197 по преписка № 19743/2023г.
Административно наказващият орган е вменил квалифициращият признак на
системност на нарушението след влизане в сила на ел.фишове К № 4241218 и
К № 3325643. Въз основа на писмена декларация от 22.05.2023г.
жалбоподателят декларирал, че на датата 06.03.2023г., около 18:55ч. именно
той е управлявал заснетия лек автомобил. За установеното нарушение му бил
съставен АУАН, който бил връчен лично на дееца и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът констатира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е било
безспорно установено въз основа на техническо средство, преминало през
преглед, обективиран като резултат в решение за одобрен тип на уред за
измерване. Също така към административната преписка е налице и Протокол
от проверка № 09 – СГ – ИСИС/15.03.2022г. на Българския институт по
метрология. Също така е налице снимков материал, от който се вижда
регистрационния номер и модела на заснетия лек автомобил и засечената му
скорост на движение. Същевременно от приложената декларация от
жалбоподателя се установява, че същият е бил собственик на процесното
МПС и не оспорва факта на изпълнителното деяние. Към писмените
2
доказателства е приложена и справка картон на водача, в която са отразени
предходните актове, с които деецът е бил санкционира, сред които и тези,
обуславящи квалифициращия признак на системността.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Б. К. е извършил административно
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал лек автомобил,
индивидуализиран като Форд Мондео с рег.№ СВ 48 59 МС, неспазвайки
ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази
поведението си с ограничението, въведено за населено място. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории А, В, С, D,
В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 №
11743ЕЕ, скорост на управлявания лек автомобил Форд Мондео с рег.№ СВ
48 59 МС, управляван от водача-жалбоподател е била 88 км/ч, след
приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 85 км/ч с превишение от
35 км/ч.
В случая е налице и квалифициращия признак системност на
административното нарушение, тъй като настоящето административно
нарушение е било извършено на 06.03.2023г., а ЕФ Серия К № 4241218 на
СДВР и ЕФ Серия К № 3325643 на СДВР са били получени на 31.03.2022г.,
респ. влезли са в законна сила на 15.04.2022г. Съгласно разпоредбата на § 6,
т. 62 от ДР на ЗДвП "системност" е налице, когато нарушението е "извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
3
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение". В случая
наложените административни наказания са за административни нарушения
"превишаване на скорост" по чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т. е. касае се
за еднакви по вид такива. Предходните актове, които обуславят системността,
са били влезли в сила към момента на нарушението, за което е подведе
жалбоподателя под административна отговорност. Същите са били получени
на 31.03.2022г. и от този момент е започнал да тече срок за тяхното
обжалване, като настоящото деяние попада именно в едногодишния срок на
системността.
За това нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е системно е
наложена санкция по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, в редакцията
й актуална към датата на издаване на НП глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца, като
размерът на глобата по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване от 31 км/ч.
до 40 км/ч. е глоба 400 лева. Предвид което и с оглед установеното
превишаване от 35 км/ч. размерът на глобата правилно е бил определен на 800
лв., както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. При
определянето на административното наказание са спазени изискванията на
чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като са наложени на жалбоподателя съответните
на извършеното нарушение кумулативно предвидени в закона санкции: глоба
и лишаване от правоуправление. Санкциите са фиксирани и поради това не
могат да бъдат променяни. Като намира, че с така определените по вид и
размер санкции ще бъдат постигнати целите на наказването посочени в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление
се явява законосъобразно и издадено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 011351
издадено на 16.06.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на Б. П. К., живущ в ***, с ЕГН: **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок 6 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Б. П. К., живущ в ***, с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 011351
издадено на 16.06.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказание глоба в размер на
800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице оспорва наказателното
постановление в частта, с която същият е бил лишен от право да управлява
МПС. В заключение иска от съда да постанови решение, с което същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. К., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ в СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.03.2023г., около 18:55ч. в гр.София, по ул.,,История
Славянобългарска“, с посока на движение от бул. ,,Рожен“ към ул.
,,Каменоделска“, жалбоподателят Б. К. управлявал собствения си лек
автомобил Форд Мондео с рег.№ СВ 48 59 МС, като до № 7, при въведено
ограничение на скоростта с до 50 км/ч. в населено място, се движел със
скорост от 85 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 35
км/ч. Деянието било установено от система за видеоконтрол АТСС
,,CORDON – M2“ С № MD 1197 по преписка № 19743/2023г.
Административно наказващият орган е вменил квалифициращият признак на
системност на нарушението след влизане в сила на ел.фишове К № 4241218 и
К № 3325643. Въз основа на писмена декларация от 22.05.2023г.
жалбоподателят декларирал, че на датата 06.03.2023г., около 18:55ч. именно
той е управлявал заснетия лек автомобил. За установеното нарушение му бил
съставен АУАН, който бил връчен лично на дееца и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което
и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът констатира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е било
1
безспорно установено въз основа на техническо средство, преминало през
преглед, обективиран като резултат в решение за одобрен тип на уред за
измерване. Също така към административната преписка е налице и Протокол
от проверка № 09 – СГ – ИСИС/15.03.2022г. на Българския институт по
метрология. Също така е налице снимков материал, от който се вижда
регистрационния номер и модела на заснетия лек автомобил и засечената му
скорост на движение. Същевременно от приложената декларация от
жалбоподателя се установява, че същият е бил собственик на процесното
МПС и не оспорва факта на изпълнителното деяние. Към писмените
доказателства е приложена и справка картон на водача, в която са отразени
предходните актове, с които деецът е бил санкционира, сред които и тези,
обуславящи квалифициращия признак на системността.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Б. К. е извършил административно
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал лек автомобил,
индивидуализиран като Форд Мондео с рег.№ СВ 48 59 МС, неспазвайки
ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази
поведението си с ограничението, въведено за населено място. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории А, В, С, D,
В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 №
11743ЕЕ, скорост на управлявания лек автомобил Форд Мондео с рег.№ СВ
48 59 МС, управляван от водача-жалбоподател е била 88 км/ч, след
приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 85 км/ч с превишение от
35 км/ч.
В случая е налице и квалифициращия признак системност на
административното нарушение, тъй като настоящето административно
нарушение е било извършено на 06.03.2023г., а ЕФ Серия К № 4241218 на
СДВР и ЕФ Серия К № 3325643 на СДВР са били получени на 31.03.2022г.,
респ. влезли са в законна сила на 15.04.2022г. Съгласно разпоредбата на § 6,
т. 62 от ДР на ЗДвП "системност" е налице, когато нарушението е "извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
2
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение". В случая
наложените административни наказания са за административни нарушения
"превишаване на скорост" по чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т. е. касае се
за еднакви по вид такива. Предходните актове, които обуславят системността,
са били влезли в сила към момента на нарушението, за което е подведе
жалбоподателя под административна отговорност. Същите са били получени
на 31.03.2022г. и от този момент е започнал да тече срок за тяхното
обжалване, като настоящото деяние попада именно в едногодишния срок на
системността.
За това нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е системно е
наложена санкция по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, в редакцията
й актуална към датата на издаване на НП глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца, като
размерът на глобата по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване от 31 км/ч.
до 40 км/ч. е глоба 400 лева. Предвид което и с оглед установеното
превишаване от 35 км/ч. размерът на глобата правилно е бил определен на 800
лв., както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. При
определянето на административното наказание са спазени изискванията на
чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като са наложени на жалбоподателя съответните
на извършеното нарушение кумулативно предвидени в закона санкции: глоба
и лишаване от правоуправление. Санкциите са фиксирани и поради това не
могат да бъдат променяни. Като намира, че с така определените по вид и
размер санкции ще бъдат постигнати целите на наказването посочени в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление
се явява законосъобразно и издадено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
3