Р Е Ш Е Н
И Е
№ 114
гр.
Трявна, 22.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 443 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на
„МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД против Т.К.Т. се твърди, че между ищеца, като лизингодател,
и ответника, като лизингополучател, е бил сключен договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, по силата
на който ищецът се задължил да придобие и предостави на ответника лек автомобил
„Мерцедес, модел Ц 270 ЦДИ“ с рег.№В 0676 НС, срещу задължението на последния
да заплаща дължимите по договора за лизинг суми, както и да ползва вещта в
съответствие с общите условия към договорите за финансов лизинг, сключвани от
„Мого България“ЕООД с физически лица. Твърди се също в исковата молба, че
въпреки точното изпълнение на задълженията от ищеца ответникът бил в
неизпълнение по отношение заплащането на дължимите лизингови вноски. Вследствие
неизпълнението, с уведомление получено на 19.12.2017г. лизингополучателят бил
уведомен, че сключеният договор за финансов лизинг се прекратява, считано от
датата на получаване на уведомлението, както и че следва да предаде лизинговия
актов по договора с всичките му принадлежности и придружаващи го документи, и
да заплати дължимите до прекратяването задължения по договора. Въпреки това
ответникът не изпълнил доброволно задълженията си и към момента дължал: 549,03 лв. – лизингови вноски №1, 2 и
част от лизингова вноска №3; неустойка за забава по чл.15.1 от Общите условия в
размер на 5,24 лв., представляваща
законната лихва върху неплатената сума до датата на прекратяване на лизинговия
договор; неустойка в размер на 585,78 лв.
по чл.15.5 от Общите условия – при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; 86,11 лв. –
местен данък във връзка с ползването на лизинговия актив за 2017г., съгласно
чл.9.9 от Общите условия; 540,00 лв.
– разходи за възстановяване държането на лизинговия актив, съгласно чл.8.7.10
от Общите условия. За горните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №329/2018г. по описа на Районен съд - Трявна
Претендира се в
исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца горните суми. Претендира се да бъдат присъдени и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е представил писмен отговор.
В
първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 18.04.2019г., ищецът,
чрез писмено становище на пълномощника си мл. адвокат Д. Й., прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът, редовно призован при условията на чл.41 ал.2 ГПК, не се
явява лично и не изпраща представител.
Въз основа на
направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 18.04.2019г. е приета
за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът Т.К.Т. е
получил редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Получил
е редовно и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване
на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания срок и не изпрати
представител в първото заседание по делото, без да направи искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г., като
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно с това, с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства /заверени копия на: договор за финансов лизинг №АG0000618
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
09.10.2017г. и погасителен план за лизингови вноски, представляващо приложение
№1 към него; Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого
България“ЕООД с физически лица – потребители; приемо-предавателен протокол от
09.10.2017г.; свидетелство за регистрация част II на лек автомобил В
0676 НС; фактура №2708/05.11.2017г.; фактура №3659/05.12.2017г.; Тарифа към
Общи условия, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого
България“ЕООД; договор от 29.05.2017г. между „Мого България“ЕООД и „Фиксед
Асистантс“ЕООД; фактура №**********/04.01.2018г.; преводно нареждане за сумата
от 3240,00 лв. по фактура №**********/04.01.2018г.; фактура №5149/05.01.2018г.;
уведомление за прекратяване на договор за лизинг №АG0000618 от
21.11.2017г.; заключение на съдебно счетоводна експертиза и обясненията на
вещото лице от с.з. на 18.04.2019г./, съдът счита предявеният по делото иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 549,03 лв. – неплатени три лизингови вноски по договор за финансов
лизинг №АG0000618 от 09.10.2017г.; 5,24 лв. – неустойка за забава в плащането на всяка от трите
лизингови вноски, считано от датата на падежа й до датата на прекратяване на
лизинговия договор; 585,78 лв. – неустойка по чл.15.5 от Общите условия – при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 86,11 лв. – задължение за заплащане на местен данък МПС, съгласно чл.
8.6 от Общите условия; 540,00 лв. –
разходи за възстановяване държането на лизинговия актив, съгласно чл.8.7.10 от
Общите условия, за което е издадена заповед №194/18.09.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №329/2018г.
по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 395,33 лв. - направени разноски в заповедното
производство, от които: 35,33 лв. внесена ДТ и 360,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъдат
осъден да му заплати сумата от 950,00 лв. - направени разноски в настоящото
исково производство, от които: 200,00 лв. внесена ДТ; 600,00 лв. – адвокатско
възнаграждение; 150,00 лв. – възнаграждение за съдебно счетоводна експертиза.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.К.Т., с ЕГН **********,***, че дължи
на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, Ж.К. Изток, ул. „Николай Хайтов“ №12 ет.2 ап.3, представлявано от Е.В.В.
и С.Т. /поотделно/,
следните суми: 549,03 лв. /петстотин
четиридесет и девет лева и 03 ст./ – неплатени три лизингови вноски по договор
за финансов лизинг №АG0000618 от 09.10.2017г.;
5,24 лв. /пет лева и 24 ст./ – неустойка за забава в плащането на
всяка от трите лизингови вноски, считано от датата на падежа й до датата на
прекратяване на лизинговия договор; 585,78
лв. /петстотин осемдесет и пет лева и 78 ст./ – неустойка по чл.15.5 от
Общите условия – при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 86,11 лв. /осемдесет и шест лева и 11
ст./ – задължение за заплащане на местен данък МПС, съгласно чл. 8.6 от Общите
условия; 540,00 лв. /петстотин и
четиридесет лева и 00 ст./ – разходи за възстановяване държането на лизинговия
актив, съгласно чл.8.7.10 от Общите условия, за което е издадена заповед №194/18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №329/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.Т., с ЕГН **********,***, заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, Ж.К. Изток, ул. „Николай Хайтов“ №12 ет.2 ап.3,
представлявано от Е.В.В. и С.Т. /поотделно/, сумата от 395,33 лв. /триста
деветдесет и пет лева и 33 ст./ - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.К.Т., с ЕГН **********,***, заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, Ж.К. Изток, ул. „Николай Хайтов“ №12 ет.2 ап.3,
представлявано от Е.В.В. и С.Т. /поотделно/ сумата от 950,00
лв. /деветстотин и петдесет лева и 00 ст./- направени разноски в настоящото
исково производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: