Решение по дело №193/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта:	139
Дата:	26 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия:	Емил Бобев

Дело:	20204110200193
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

26.02.2020 г., Велико Търново

Великотърновски районен съд Четиринадесети състав

На двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия: Емил Бобев

Секретар: Мария Ранкова

Прокурор: Тотко Тотев

Сложи за разглеждане докладваното от съдията

АНД № 193 по описа за 2020 г.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Районна прокуратура гр. Велико Търново – редовно призована, се представлява от прокурор Тотев.

Привлеченият – Р.Ю.М., редовно призован чрез защитника си, не се явява. Представлява се от адв. Пламен Иринчев, редовно упълномощен от ДП.

РП - Да се даде ход на делото.

Адв. Иринчев – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на делото.

РП - Да се даде ход на съдебното следствие.

Адв. Иринчев - Да се даде ход на съдебното следствие.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на съдебното следствие с прочитане на внесеното от ВТРП постановление.

РП - Поддържам внесеното искане. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Адв. Иринчев – Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Съдът, с оглед становището на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага всички писмени доказателства, съдържащи се в ДП №ЗМ-147/2019 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново.

Обявява съдебното следствие за приключено.

Дава ход на делото по същество.

РП - Поддържам обвинението спрямо обвиняемия Р.М. както и предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Намирам, че обвинението е доказано по несъмнен начин от фактите наведени в процеса чрез обясненията на обвиняемия, показанията на разпитания свидетел - служителят, пред който е подадена декларацията, от заключението на графическата експертиза, от която е видно, че обвиняемият се е подписал като декларатор от 30.07.2019 г., както и заявлението декларация от 30.07.2019 г. за издаване на дубликат на контролния талон към СУМПС, от писмата, с които е изпратена СУМПС, декларацията на семейно и материално и имотно състояние, както и от другите писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са мотив да бъде приета установената фактическа обстановка, подробно изложена в предложението по чл.78а от НК, която подкрепям изцяло и която се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства. Предвид горното, намирам за безспорно доказано от обективна страна, че на 30.07.2019 г. в гр. Велико Търново М. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с постановление на МС №13/8.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на причината за липсата на БЛД като представил в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Велико Търново декларация, че е изгубил СУМПС. Същият е потвърдил неистина, тъй като безспорно е установено, че СУМПС не е било изгубено, а било отнето във Федерална Република Германия. От субективна страна приемам, че обвиняемият е извършил деянието виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства, за да се сдобие неправомерно с дубликат на СУМПС и на контролен талон към СУМПС. Предвид изложеното намирам за доказано по делото, че М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК. За това умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, а именно лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до 300 лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди. Не са налице и пречките на чл.78 а ал.7 от НК за прилагането на института. Предвид горното считам, че са налице кумулативно дадени основанията на чл.78а ал.1 от НК, като Р.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер 100 лева. На основание чл.189 ал.3 от НПК на М. следва да се възложат и направените по делото разноски. Моля за Вашето решение в този смисъл.

Адв. Иринчев – Считам, че макар формално да са налице признаците на извършено престъпление по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК, следва да се приложи чл.9 ал.2 от НК. Спорно е, че преценката за наличие на основание по чл.9 ал.2 от НК се прави по всяко наказателно производство. Съгласно посочения законов текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай обстоятелствата на времето, мястото, начинът и мотивите за извършване на деянието, както и личностните данни на нарушителя не водят до извод за застрашаване на обществените отношения - степен изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно. В конкретния случай е налице втората хипотеза за малозначителност. Обществената опасност на извършеното от нарушителя деяние е явно незначителна. Следва да се отчете обстоятелството, че ръкописния текст в процесните декларации са изписани от трето лице, а само подписът срещу реквизит "подпис" е изписан от нарушителя М.. Предвид ниския образователен ценз на М. спорно остава дали е съзнавал неистинността на съдържанието им, или по-скоро е възприел същите като част от набора документи, които следва да попълни и е проявил младежко лекомислие при полагане на подписа си. Видно е, че след проверка на представени документи на 12.08.2019 г. съответните длъжностни лица от МВР са върнали СУМПС на М., което по своеобразен начин е затвърдило у представата на дееца, че не е извършил нещо изключително нередно. Всъщност М. се явил пред служителите на КАТ на 30.07.2019 г. поради простата причина на липса на знания у него на процедурите за връщане на СУМПС, от една страна, и от друга страна поради липсата на ясно оповестена регламентация за дейността на органите по контрол на транспорта във Федерална Република Германия е Република България в случаите на отнемане на шофьорска книжка на лице, което няма установено пребиваване в чуждата държава. Не познавайки правата си, М. вместо да заяви връщането на СУМПС, за които очевидно не е имало нито правни, нито фактически пречки, той под чуждо давление, защото така и не се установи кой е изписал ръкописния текст в декларациите, е подписал процесните такива без никаква нужда и причина, т.е., наличието на тези декларации по никакъв начин не допринасят за реализиране на негови права или постигане на резултат различен от този, който би постигнал и без тяхното представяне. Моля съдът да съобрази, че М. е млад човек и като такъв му престои реализация в обществения живот на страната. Същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, и не на последно място обстоятелството, че се касае за инцидентен случай, от който не са настъпили съществени последици. Всичко изложено според нас формира извод за личност без обществена опасност и като цяло за малозничителност на случая по чл.9 ал.2 от НК, което предполага и прилагане на чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Моля за вашето решение в горния смисъл.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и се оттегли на тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание и оглед събраните по делото доказателства и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

Р Е Ш И: № ...........

ПРИЗНАВА Р.Ю.М. - роден на 10.09.2986 год. в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2019 год. в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 год. се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липсата на СУМПС- представил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а от НК обвиняемия Р.Ю.М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1000 (ХИЛЯДА ЛЕВА).

ОСЪЖДА Р.Ю.М., с установена по делото самоличност, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на сумата от 157.89 бв. /сто петдесет и седем лева и 89 ст./, както и сумата от 5 лева (пет лева) по сметка на ВТРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен срок считано от днес, като е обявено на ВТРП и защитника на обвиняемия в съдебно заседание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9:50 часа.

Районен съдия:

Съдебен секретар:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 139

ПО АНД № 193/2020 ГОД.

Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 30.01.2020 год. на ВТРП по ДП № ЗМ – 147/2019 год. по описа на РУ – Велико Търново (преписка № 2013/2019 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на Р.Ю.М. - роден на 10.09.2986 год. в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно призована, се представлява от прокурор Тотко Тотев. Същия поддържа обвинението спрямо обвиняемия Р.М. както и предложението за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Счита, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпня състав на чл. 313, ал. 1 от НК, както и че са налице основанията за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага същото да бъде към предвидения в закона минимален размер от 1 000 лева.

В съдебно заседание привлечения – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П.И. от ВТАК - редовно упълномощен. Същия не оспорва извършеното деяние, но излага доводи, които според него формират извод за личност на дееца без обществена опасност и като цяло за малозничителност на случая по чл. 9, ал. 2 от НК, което предполага и прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и прекратяване на наказателното производство. Моли за решение в горния смисъл.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Наказателното производство е водено Р.Ю.М. с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването, делото е изпратено във ВТРП, като представителя на прокуратурата е приел за установена следната фактическа обстановка:

Р.Ю.М. не е осъждан за престъпления. От няколко години, вкл. и през 2016 г., същия пребивавал във Федерална Република Германия.

На 15.01.2013 год. на М. било издадено СУМПС № *********, което впоследствие му било отнето във Федерална Република Германия за извършено нарушение на правилата за движение.

На 30.07.2019 год. М. се явил в ОД на МВР - В. Търново и подал заявление-декларация от 30.07.2019 год. да му бъде издаден дубликат на контролния талон към СУМПС. На същата дата 30.07.2019 год. подписал сам и подал пред служител на Сектор „Пътна полиция“ декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 година. Същата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на причината за липсата на български личен документ. В декларацията вписал невярното обстоятелство, че е изгубил издаденото от компетентните органи на Р. България СУМПС и контролния талон към СУМПС. На 31.07.2019 год. на М. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, който подписал без да посочи възражения, и в който било вписано заявеното от него, че е изгубил собственото си СУМПС на 28.07.2019 год. на територията на гр. Русе.

С писмо с рег. № 3286р-23156/21.05.2019 год. на ГД „Охранителна полиция” гр.София, копие на преписка peг. № 328600-23120/14.05.2019 год. от (Kraftfahrt-Bundesamt) гр. Фленсбург - компетентен орган на ФРГ, била изпратена по компетентност на ОД на МВР - В. Търново, като към нея било приложено СУМПС № *********, издаденото на 15.01.2013 год., с отбелязване, че същото било отнето във Федерална Република Германия от лицето Р.Ю.М. с ЕГН **********. На 12.08.2019 год. М. получил издаденото от българските органи СУМПС № *********.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че Р.Ю.М. ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 год. се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липсата на СУМПС - представил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно с дубликат на СУМПС и на контролен талон към СУМПС.

Настоящия съдебен състав намира, че обвинението срещу Р. М. се доказва от обясненията му в хода на ДП, в които същия изразява съжаление за извършеното, като твърди, че бил забравил, че СУМПС му било отнето в Германия през 2016 година, показанията на свидетеля П.Т.Д. (служителя пред когото М. е подал процесната декларация), назначената в хода на ДП графическа експертиза, от която е видно, че Р.М. се е подписал като декларатор в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 30.07.2019 год., както и заявлението - декларация от 30.07.2019 год. за издаване на дубликат на контролния талон към СУМПС, писмата, с които е изпратено националното СУМПС на М., справката за съдимост на същия, и останалите доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по делото по реда на НПК.

Съдът намира за неоснователни изложените в съдебно заседание доводи на защитника на М., че извършеното деяние следва да бъде квалифицирано като малозначително и съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК да се приеме, че същото не съставлява престъпление, поради което наказателното производство следва да се прекрати. Съдът счита, че обществената опасност на конкретното деяние не е явно незначителна както твърди адв. И.. Законодателят е предвидил наказателна отговорност именно да такова деяние с цел спазване на закона от всяко едно лице при попълване на документи и деклариране на данни. В случая Малинов явно съвсем съзнателно е декларирал неверни данни, а именно, че е загубил СУМПС и контролния талон към него, като е бил напълно наясно, че това декларирано обстоятелство не е вярно. Това се установява от всички доказателства по делото, включително и заявеното от самия М. в дадените от него писмени обяснения и обяснения в качеството обвиняем. Явна е била и целта на М., а именно да получи дубликат на контролния талон към СУМПС. Това деяние е един типичен случай на потвърждаване на неистина в писмена декларация, която се подава пред орган на властта по силата на постановление на МС за удостоверяване на верността на някой обстоятелства, а именно причините за липсата на СУМПС, като въз основа на тази декларация би следвало компетентен орган без действително правно основание да издаде документ на М., който той ще ползва. Поради това деянието на М. не би могло да бъде квалифицирано като явно малозначително, като обществената опасност на такова деяние не е явно незначителна.

Неоснователни са доводите изложени от адв. И., че малозначителността на обществената опасност на деянието на М. произтича от обстоятелството, че не било доказано, че същия е попълнил декларацията, а само я бил подписал. Действително в хода на ДП не са събрани доказателства, че ръкописния текст в процесната декларация е изписан от Юлиян М., но същия е подписал декларацията, като е бил напълно ясно със съдържанието й, а именно, че в нея се твърдят обстоятелства, които не са верни. Това се установява от доказателствата по делото, а именно дадените от самия М. писмени обяснения и обясненията му в качеството на обвиняем, в които не отрича, че е знаел за какво се подава процесната декларация и въпреки това я е подписал.

Неоснователни са и доводите, че привлечения М. е подписал процесната декларация без никаква нужда и причина, т.е., наличието на тази декларация по никакъв начин не допринася за реализиране на негови права или постигане на резултат различен от този, който би постигнал и без тяхното представяне. Вярно, че СУМПС впоследствие е върнато на М. и това е щяло да се случи и без подаване на процесното заявление-декларация, но тогава той би получил само СУМПС без контролен талон, което би възпрепятствало възможността да управлява МПС. М. е попълнил декларацията именно за да му бъде издаден дубликат на контролен талон към СУМПС, като по този начин ще се снабди с пълния комплект документи, с които може безпрепятствено да управлява МПС. Това е и специалната му цел, което още един път потвърждава извода, че деянието му не би могло да се счита като такова с липса на обществена опасност или незначителна такава.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че Р.Ю.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства Р.М. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на Р.Ю.М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на М., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, младата му възраст, добрите характеристични данни. Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелството, че не притежава собствено движимо и недвижимо имущество и не получава доходи, съдът прие, че за извършеното деяние на Р.М. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.

При този изход на делото съдът прие, че Р.М. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 157.89 лева, както и да бъде осъден за сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът постанови решението си, като призна Р.Ю.М. - роден на 10.09.2986 год. в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.07.2019 год. в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 год. се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липсата на СУМПС- представил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

На основание чл. 78а от НК съдът освободи обвиняемия Р.Ю.М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда лева).

С решението си съдът осъди Р.Ю.М. на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на сумата от 157.89 лв. /сто петдесет и седем лева и 89 ст./, както и сумата от 5 лева (пет лева) по сметка на ВТРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ Емил Бобев /

Съобщи за изтекли лични данни