МОТИВИ към присъда по НОХД № 4216
по описа на
Варненския районен съд
за 2020 година, ХХІII състав.
Производството пред първоинстанционният съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Н.М.А. – ЕГН ********** , за престъпление
от общ характер по чл.316 вр. чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че
на 21.11.2018 г. в гр. Варна, пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, съзнателно се
ползвала от неистински официален документ - Свидетелство за завършено средно
образование серия АП - 10 № 2171857, per. №
5589/29.06.2010 г., на който е придаден вид, че е издадено от Вечерна гимназия
„Добри Войников" гр. Варна, на името на Н.М.А., като от нея за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Производството по делото протече по общия ред, предвиден в НПК.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
предявеното против Н.А. обвинение , като
счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със
събраните в хода на предварителното и съдебното
производство безпротиворечиви и категорични доказателства за авторството
на деянието. Прокурорът пледира на подс. А. да
бъде наложено минимално наказание
„Лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок, а приложените по делото оригинални документи да бъдат върнати
на КАТ-Варна.
Подс.Н.А. участва в прозиводството
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.В хода на съдебното следствие тя потвърждава, че няма
средно образование и е използвала неистинска диплома при подаване на документи
пред КАТ –Варна за първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС.Подс.А. обяснява, че се е сдобила с тази диплома преди
време по повод желание от нейна страна да кандитаства
за работа, за която се е изисквало средно образование, но не я е
използвала.Подсъдимата разказва още, че когато подготвяла документите си за КАТ
не успяла да открие оригинала на дипломата си за основно образование и тъй като
нямала достатъчно време да се върне в родния си край и да получи дубликат,
решила и представила неистинската диплома.В последната си дума подс.А. изразява
искрено съжаление за постъпката си и моли да бъде оправдана, тъй като ако бъде
осъдена ще й бъде много трудно да си намери работа.
Процесуалният представител на подс.А.– адв. А.С. от АК-Силистра, също не
оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието, но излага
множество доводи, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК , тъй като е налице малозначителност на
извършеното. Тя безалтернативно пледира подсъдимата
да бъде опрадвана , тъй като същата е неосъждана, все
пак притежава диплома за основно образование, никога не е използвала
неистинската диплома за средно образование , освен пред КАТ-Варна , поради
което и счита, че извършеното от А. не е
обществено опасно.Адв.С. също изразява становище, че оригиналите на
документите следва да бъдат върнати на КАТ-Варна.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Н.А. притежавала диплома за завършено основно
образование серия ДН, № 006929, издадена на 26.10.2009г. от Основно училище
„Д-р Петър Берон“ – с.Чернолик, общ.Дулово, обл.Силистра.
Тя не завършила средно образование, но се сдобила с неистинско Свидетелство
за завършено средно образование серия АП - 10 № 2171857, per.
№ 5589/29.06.2010 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Вечерна
гимназия „Добри Войников" гр. Варна, на името на подсъдимата.
През 2018г. подс.А. успешно преминала курс
за придобиване на правоспособност за управление на МПС с категории „АМ, В1,
В" и следвало
да подаде документи за първоначално издаване на свидетелство за управление.На
21.11.2018г. тя се явила в КАТ-Варна и на гише, на което работела св.Г.Р.-
системен оператор в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, подала изискуемите
документи, медицинско свидетелство,
документ за преминат курс на БЧК, неистинската диплома за средно образование и
две копия. При представяне на дипломата от
подс. А., св. Р. приела ксерокопие на документа, на което
подсъдимата собственоръчно написала „Вярно с оригинала“, трите си имена, датата
21.11.2018г. и се подписала.С.Р. сравнила копието с представения оригинал, след
което върнала дипломата на подс.А..
На 23.11.2018 г. на подсъдимата било издадено свидетелство за
управление на МПС № ********* със срок на валидност до 23.11.2028 г.
Съгласно въведен технологичен ред,
утвърден от Директора на ОД на МВР гр.Варна с рег.№819р-10372 /30.06.2015 год.
за дейността на служителите от група „АНД, ОПТП и ВМПС,, при сектор „ПП"
при ОД на МВР гр.Варна, било възложено извършване на
проверка на всеки един представен документ в сектор „ПП" при ОД на МВР
гр.Варна за завършено образование. По тази причина се изпращало писмено
запитване до съответното учебно заведение, с оглед потвърждение за издадения
документ за завършено образование.
Такава проверка била направена и по
отношение на представената от подс.А. диплома за завършено средно
образование.Било отправено писмено запитване до началника на Регионално
управление по образование гр. Варна, относно автентичността на документа за завършено образование, като
било изпратено копие на документа.
При извършените справки се
установило, че съгласно Заповед № РД-14-342 от 18 юли 2008 г. на
Министъра на образованието и науката , считано от 01.08.2008 г. са били
преобразувани СОУ „Димчо Дебелянов" - Варна, и Вечерна гимназия „Добри
Войников"- Варна, в I средно общообразователно училище с адрес
ул. "Русе", гр. Варна. Така, на основание тази заповед , от
01.08.2008 г. Вечерна гимназия „Добри Войников", гр. Варна не
съществувала.
Директорът на СУ „Димчо
Дебелянов" не е открил в регистрите за издадени документи диплома със
серия АП-10 № 2171857, per. № 5589/29.06.2010 г. на
името на Н.М.А., ЕГН **********.Имената на
подсъдимата не били открити и в наличните дневници на ВГ „Добри
Войников", гр. Варна от 1994 г. до 2008 г.
Поради установеното при проверката,
на 19.06.2019г. с Постановление на ВРП, било образувано настоящото досъдебно
производство.
За
изясняване на обективната истина, по делото била назначена и изготвена комплексна съдебно-почеркова и съдебно-техническа експертиза, чието заключение, поддържано от
вещото лице в съдебно заседание, съдът кредитира като обективно, компетентно и
пълно. От него се установява, че ръкописният текст „Н.М.А.", „Вярно с
оригинала", датата „21.11.18" и подписът, положен след текста, всичките
разположени в долната част на Диплома за завършено средно образование серия
АП-10 № 2171857 per. № 5589/29.06.2010 на името на
лицето Н.М.А. ЕГН ********** , са изписани от подс. Н. А..
Подс. Н.М.А. е родена на ***г. в гр.Дулово,
живее в гр.Варна, българска гражданка, с основно образование, омъжена, работи. Към момента на извършване на деянието
и към настоящият момент тя не е била освобождавана от наказателна отговорност и
не е била осъждана за умишлени престъпления от общ характер.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на обясненията на подс.А. и показанията на св.Р., дадени
в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства по
делото- показанията на св. Р. от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
от НПК, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и
кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по
досъдебно производство № 253 /2020г. на сектор „ПП“ при ОД-МВР - Варна,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладна записка, копие от
диплома за средно образование, заявление и протоколи от КАТ-Варна, справки и
заверени копия на документи, представени от РИОУ-Варна и от Директора на СУ“
Димчо Дебелянов“-Варна, справка за
съдимост, заключението на комплексната съдебно-почеркова
и техническа експертиза и показанията на вещото лице в
съдебно заседание и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно
обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс. Н.М.А.
е осъществила от обективна и от
субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК, тъй като
на 21.11.2018 г. в гр. Варна, пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, съзнателно се
ползвала от неистински официален документ - Свидетелство за завършено средно
образование серия АП - 10 № 2171857, per. №
5589/29.06.2010 г., на който е придаден вид, че е издадено от Вечерна гимназия
„Добри Войников" гр. Варна, на името на Н.М.А., като от нея за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – съзнателно
използване на неистински официален документ –Свидетелство за завършено
средно образование серия АП - 10 № 2171857, per. №
5589/29.06.2010 г., на който е придаден вид, че е издадено от Вечерна гимназия
„Добри Войников" гр. Варна, на името на подсъдимата. В случая е налице неистински
официален документ, на който е придаден вид, че е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му .От приобщените по делото
писмени доказателства, а именно справки, дневници и други, от РИУО-Варна и от
СУ „Димчо Дебелянов“-Варна, по безспорен и категоричен начин се установява, че
на подс.А. не е било издавано свидетелство за завършено средно образование.
Поради това и представения от нея пред св.Р. документ в оригинал, е неистински.
С факта на
представянето на този документ пред св. Р. при подаване на заявление за
първоначално издаване на СУМПС,
престъпния резултат е бил реализиран. Предвид невъзможността да се установи дали
подсъдимата е участвала в изготвянето на инкриминирания документ и липсата на
доказателства в тази насока, съдът приема, че тя следва да носи само субсидиарната отговорност по чл.316 вр.чл.308 ал.2 от НК за
неговото използване .
От
субективна страна престъплението е
осъществено от подс. А. при форма на
вината пряк умисъл.Същата безспорно е знаела , че представената диплома е
неистинска.Въпреки това подсъдимата я е използвала за да удостовери наличието
на средно образование при подаване на документи за издаване на СУМПС.
Съдът като
взе предвид безспорно установените по делото факти и обстоятелства, относими
към предмета на делото, намира за неоснователни
исканията на адв.С. относно приложението на чл.9 ал.2 от НК.Тази
разпоредба предвижда две възможни хипотези -
не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Т.е. за да не е
престъпно деянието, има две възможности
- липса на обществена опасност поради малозначителност
на деянието, както и извеждане на обществена опасност на деянието, но с
характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да
се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое
да е престъпление такова. И при стигане до извод за липса на обществена
опасност, се постига и заключение за липса на противоправност-
друг признак на престъплението. Конкретните факти на всеки един казус са тези, които формулират становището
на съда за наличието или не на предпоставките, визирани в нормата на чл. 9, ал.
2 НК и коя от двете възможни форми ще се приложи. Ако се приеме малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр.1 НК,
водеща до пълна липса на обществена опасност, не е нужно да се обсъждат данни
за извършителя, сочещи на степента на
негова лична опасност. Що се отнася до наличие на предпоставките на втората
алтернатива на чл. 9, ал. 2 НК - явна незначителност на обществената опасност
на деянието, то тогава действително е нужно да се прави задълбочена преценка на
личността на подсъдимия, колкото тя предопределя и степента на самата
обществена опасност.
В
настоящият казус съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се
направи извод за наличието на признака „ малозначителност
„. Това е така, тъй като подс.А. абсолютно съзнателно е използвала неистинския
документ за завършено средно образование при подаване на документи пред
КАТ-Варна за първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС.Тази
диплома не е била използвана пред частни лица , а пред надлежни органи и като
част от изискуемите в случая документи. Безспорно е, че за издаване на СУМПС е
достатъчно лицето да има завършено основно образование, каквото всъщност подс.А.
има. Тя обаче не е представила документа за тази степен на образование, а
неистинския за средно образование, като обясненията й, че е пуснала „ бърза
поръчка“ за книжка, не е намерила дипломата си за основно образование и не е
имала време да се снабди с дубликат, по никакъв начин не водят до извод за малозначителност на деянието.Самото то е с висока степен на
обществена опасност с оглед на
обществените отношения, които засяга.На следващо място съдът обсъди степента на
обществена опасност на подс.А..Действително, същата и към настоящият момент не
е осъждана за престъпления от общ характер, но видно и от нейните обяснения е,
че тя се е сдобила с неистинската диплома за да я използва при кандидатстване
за работа в предходен период.Поради това и остава неясно защо след като твърди,
че не я е използвала за повода, за който твърди, че се е сдобила с нея, не я е
унищожила, а вместо това я е представила пред КАТ-Варна. От това може да се
направи извод за поведението на подсъдимата, която очевидно и в предходни
периоди от време, не се е съобразявала със законовите изисквания.Поради това
съдът намира, че чистото съдебно минало на подс.А. и изразеното от нея
съжаление биха могли да бъдат възприети като смекчаващи отговорността й
обстоятелства, но не и такива, които да обусловят извод за малозначителност
на извършеното от нея. Поради това и
съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
С оглед
горното и тъй като прие , че обвинението против подсъдимия са доказани по
несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна Н.А.
за виновна по предявеното й
обвинение за престъпление по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 от НК
При
определяне вида и размера на наказанието
съдът взе предвид следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимата съдът не
установи. Същевременно като смекчаващи отговорността такива бе съобразено
чистото й съдебно минало, изразеното от нея искрено съжаление за постъпката и
оказаното в хода на досъдебното производство съдействие. Съдът прецени , че
тези смекчаващи отговорността обстоятелства са
многобройни и прие, че в случая,
и най-лекото предвидено в закона
наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което
и приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. С оглед на това, при отчитане на
високата степен на обществената опасност на деянието и данните за личността на подс. А. , настоящият състав на съда приложи чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК и наложи на
подсъдимата наказание „Пробация” с което замени наказанието „Лишаване от
свобода” . При определяне на мерките и тяхната продължителност съдът се
съобрази с ниската степен на обществена опасност на подсъдимата и
определи следните пробационни мерки -
„ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване
2 пъти седмично и „Задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца.
Съдът
счете, че така наложените по вид и размер наказания са адекватни на извършените
престъпления и с тях ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на
генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36
от НК.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в
страната правов ред.
В
хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.А. да заплати направените по
делото разноски в размер на 72,48 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна и 50 лв. в полза
на ВРС.
При произнасянето
си съдът постанови заявлението за издаване на документ за самоличност на
български граждани вх. № 19063 от 21.11.2018г. и разписката от 03.12.2018г. за
получаване на свидетелство за управление на МПС , да бъдат върнати на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :