Решение по дело №2097/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на Н. А. Н., [ЕГН], от гр.Варна, против Решение № 1/05.09.2023г. на Председателя на Районен съд Свиленград, в частта с което е отхвърлено искането му по т.1 от Заявление вх.№ 1/31.08.2023г., а именно: да му се предостави информация за: „Качеството на съдебните актове за 2021г. за всички съдии от РС-Свиленград по отделно в табличен вид, т.е. колко са отменени, потвърдени, изменени и т.н. за всеки съдия поотделно…“

В жалбата се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че самото заявление е било нередовно и ответникът е следвало да даде указания за неговата редовност, респективно, в случая се е произнесъл по едно недопустимо искане. Сочи се, че е нарушен и материалния закон, като неправилно в решението е прието, че исканата информация не е обществена по смисъла на закона. Отправя се искане да се отмени решението в оспорената част и да се върне преписката със задължителни указания за прилагане на закона и предоставяне на исканата информация, в поискания формат.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – Административен ръководител - Председател на Районен съд Свиленград в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата. Изложени са твърдения за нейната неоснователност, като твърденията, че заявлението е било недопустимо се считат за несъстоятелни. Сочи, се, че е спазен и материалния закон, доколкото в случая се касае за искана информация, отнасяща се до правораздавателната дейност на съдебен орган, която е публично достъпна, поради което информацията не се явява обществена такава, по смисъла на закона. В условия на евентуалност се сочи, ако съдът прецени, че все пак информацията е обществена, то същата е публикувана на интернет страницата на съда, което изрично е указано на молителя. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод подадено от Н. Н. Завяление вх.№ 1/31.08.2023г. Със същото жалбоподателят е поискал достъп до обществена информация, която да му бъде изпратена на посочен в заявлението имейл адрес, а именно: 1. за „Качеството на съдебните актове за 2021г. за всички съдии от РС-Свиленград по отделно в табличен вид, т.е. колко са отменени, потвърдени, изменени и т.н. за всеки съдия поотделно…“; и 2.“..списък на делата, по които са отменени актове на съдия К. С...“.

С Решение № 1/05.09.2023г. на Председателя на Районен съд Свиленград е отказан достъп до исканата информация, по съображения, че същата не е обществено такава по смисъла на ЗДОИ. Касае се за информация, свързана с правораздавателната дейност на съдилищата, която е публична в своята цялост /както по отношение на постановените съдебни актове, така и като обобщена информация за дейността на съдиите/, като достъпът до същата е регламентиран в Закона за съдебната власт. Сочи се, че редът по ЗДОИ би бил относим към информация, свързана с административно-организационната дейности общото ръководство на съда, но такава не е предмет на процесното заявление.

Жалбоподателят е оспорил Решението само в частта на отказа по т.1 от Заявлението.

 

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид доводите на страните и действащата нормативна уредба, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Последният е с дата на постановяване 05.09.2023г., а жалбата е подадена на 18.09.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид изложеното, същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДОИ.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за недопустимост на решението, доколкото е постановено по нередовно, а в този смисъл и недопустимо искане по ЗДОИ. Подаденото от него заявление отговаря на изискванията на чл.24 ал.1 и ал.2 от ЗДОИ и съдържа реквизитите по чл.25 ал.1 т.1-4 от ЗДОИ /в редакцията, действаща към дата на постановяване на решението/, поради което и не са били налице основания за оставянето му без разглеждане на основание чл.25 ал.2 от ЗДОИ.

Предвид горното съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Не се твърди и при извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът не констатира в проведеното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения – оспореният акт е постановен в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ и има съдържанието по чл.38 от ЗДОИ, включително фактически и правни основания.

Решението, в оспорената част е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл.2 ал.1 от закона, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална" и "служебна". Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия /чл.10/. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/.

Основание за предоставяне на исканата информация е тя да представлява обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Съгласно българското национално законодателство достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран в Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗСВ, гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като в ал.2 е предвидено задължение на органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони. Като гаранция за изпълнение на това задължение в чл.30, ал.5, т.13 от ЗСВ изрично е разписано, че Висшият съдебен съвет изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност. Освен това за съдилищата, в това число за Районен съд - Свиленград, съществува задължение по чл. 64, ал.1 от ЗСВ да публикуват актовете си незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Наред с това съдилищата публикуват и доклади за дейността си. В тази връзка Районен съд – Свиленград е публикувал в интернет-страницата си отчетните доклади за дейността си, включително и за този за 2021г., като по този начин е направил достъпна статистическата информация, която събира. Същият е общодостъпен, като по този начин принципът на откритост, достъпност и прозрачност е гарантиран и всеки, който има интерес, може да се запознае с обобщените данни, в т.ч. и заявителят, доколкото докладът съдържа търсената от него информация / стр.34 - 40, раздел V, в т.ч. и в табличен вид/, което изрично му е указано в оспореното решение.

Горното от своя страна изключва достъпът до исканата информация по реда на ЗДОИ, по аргумент на чл.4 ал.1 от същия закон. Цитираната разпоредба изрично изключва прилагането му при съществуването на друг специален ред за получаване на съответната информация, какъвто в случая, както е описано и по-горе, е регламентиран в ЗСВ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Жалбата против него се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 пр. последно от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н., [ЕГН], от гр.Варна, против Решение № 1/05.09.2023г. на Председателя на Районен съд Свиленград, в частта с което е отхвърлено искането му по т.1 от Заявление вх.№ 1/31.08.2023г.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване.