О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
643
гр. Бургас, 18.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №283 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 от ГПК, вр.
чл.121 от ГПК и е образувано по две подадени частни жалби, както следва: от
ответника Областна дирекция на МВР-Бургас, представлявана от директора Радослав
Сотиров, чрез юрисконсулт Ана Димчева /с вх.№ 57661/16.12.2019г. на БРС/ и от
ищеца Д.К.С., чрез адв. Станко Кралев /с вх.№ 56646/10.12.2019г. на БРС/, с
които се обжалва Определение №10398 от 02.12.2019г., постановено по
гр.д.10152/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
С обжалваното определение е прекратено
производството по гр.д. №10152/2019г. по описа на Районен съд Бургас и делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Малко Търново.
Частният жалбоподател - ищец Д.С.
твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като, предявявайки иска си
пред Бургаския районен съд, той не се е ползвал от изборната подсъдност по
чл.114 ГПК, а е предявил иска си, съобразявайки се с общата подсъдност по
чл.105 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Частният жалбоподател - ответник ОД МВР
Бургас твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като макар съгласно
чл.108, ал.2 от ГПК, възражението за местна неподсъдност да може да се повдига
служебно от съда, в случая искът е предявен пред надлежния съд съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК – доколкото искове против държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Сочи се, че в случая няма доказателства процесното правоотношение да е
възникнало в териториалния обхват на друг районен съд, а обстоятелството, че през
процесния период ищецът е полагал труд в РУ Малко Търново, би могло да бъде
основание само за ползване от ищеца на изборната подсъдност по чл.114 ГПК,
което в случая не е сторено от С.. Излагат се твърдения, че процесното служебно
правоотношение е възникнало на основание Заповед за назначаване № 251з-962/21.04.2016г.,
на Директора на ОДМВР Бургас, което определя като местно компетентен по
правилата на чл.108, ал.2 от ГПК Бургаския районен съд. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му от Бургаския
районен съд. Представя се като доказателство Заповед за назначаване № 251з-962/21.04.2016г.
на Директора на ОДМВР Бургас.
И двете жалби са подадени от
легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване,
поради което са допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са
основателни по следните съображения:
Производството пред Бургаския районен
съд е образувано по искова молба, подадена от Д.К.С., срещу Областна дирекция
на МВР-Бургас, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 684 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд от 114 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1,143 на положения за периода 01.12.2016г. – 02.12.2019г., 800 часа
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че в
периода 01.12.2016г. – 02.12.2019г., ищецът е заемал длъжността „полицай“ в РУ Малко
Търново, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Бургас, като е посочено,
че същият е със статут на държавен служител.
За да прекрати производството пред себе
си, районният съд е приел, че по правилото на чл.108, ал.2 от ГПК, местно
компетентен съд по предявените искове е РС Малко Търново, в чийто район е
възникнало правоотношението, доколкото ищецът /по негови твърдения/ е на служба
в РУ Малко Търново, която се явява местно поделение на ответната дирекция. БРС
е изложил съображения, че подсъдността е условие за надлежното упражняване на
правото на иск, поради което съдът следва да направи служебна проверка за
допустимостта на висящото пред него производство. Посочено е още, че така
определената подсъдност по правилата на чл.108, ал.2 ГПК /по място на
възникване на процесното правоотношение/ съвпада и с изборната подсъдност по
чл.114 ГПК.
Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете
срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на
последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и
чл.110 ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.109 и чл.110 ГПК.
Страните не спорят, че е налице служебно правоотношение, възникнало между ищеца
и ОД на МВР Бургас. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР главните дирекции са сред
основните структури на МВР. Според чл.38, т.1 ЗМВР, една от главните дирекции е
ГД „Национална полиция“. Съгласно чл.40 ЗМВР, в главните дирекции могат да се
създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от
по-нисък ранг.
Съгласно чл.3, т.2 от Правилника за
устройството и дейността на МВР, областните дирекции са основни структури на
МВР. Съгласно чл.9, ал.1 от Правилника, в областните дирекции на МВР може да се
създават отдели, сектори, районни управления /РУ/, участъци и други звена от
по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.
Видно от представената от ответната
дирекция заповед, правоотношението между страните е възникнало в гр. Бургас, с
ОД на МВР Бургас. ОД на МВР – Бургас, като основна структура на МВР, е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /РУ на МВР - Малко Търново не е
такава/, поради което спорът следва да бъде разгледан от РС Бургас, по
правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът полага труд
в РУ на МВР - Малко Търново не променя горния извод. Съгласно чл.114 ГПК
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага труд. В случая е безспорно, че правоотношението е служебно, а
не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то
ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки исковете пред БРС. Възражение за
местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по
спора, нито тази изборна подсъдност може да се упражни служебно от съда, тъй
като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове от Д.К.С. *** е
Бургаският районен съд, поради което обжалваното определение, като неправилно,
следва да бъде отменено и делото да се върне на БРС за разглеждане на спора.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №10398/02.12.2019 г.,
постановено по гр.д.10152/2019г. по описа на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за
разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :