РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. ХАСКОВО, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600482 по описа за
2025 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 8/25.04.2025год., постановена по НОХД№ 379/2024год. РС- Свиленград
е признал подсъдимия И. Б. /И. Б./ съгласно карта на чужденец с хуманитарен статут /, с
ЕГН **********, роден на **.**.****г в гр. И., общ. К., Т., със снета по делото самоличност,
с ****** личен номер *********, ****** задграничен паспорт № ******** за виновен в
това, че на 28.04.2023г. на ГКПП Капитан Андреево - шосе, общ С., обл. Х., съзнателно се
ползвал от неистински официален чуждестранен документ за самоличност /******
задграничен паспорт № ******** на името на И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р. С./,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което
и на осн. чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК го осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок то 10 месеца.
На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по
делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от И. Б. чрез адв. Н. П., в
качеството на защитник на подсъдимия. С жалбата се навежда довод за
1
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като фактическата
обстановка била останала недоказана. В допълнителни съображения
защитникът е посочил и довод за неправилна оценка на доказателствения
материал, и сочи още, че престъплението било останало недоказано от
субективна страна, тъй като престъплението по чл. 316 от НПК можело да се
извърши само при форма на вина пряк умисъл. Според него следвало в
производството да се докаже по безспорен начин, че деецът е съзнавал
неистинността на използвания документ. Защитникът счита, че между
кориците на делото не било налице нито едно доказателство, че подсъдимият е
действал при пряк умисъл, съзнавайки, че представя неистински документ за
самоличност. Напротив, по делото били налице данни именно за обратното,
като хронологията на събитията и събраните доказателства абсолютно
изключвали умисъла на подсъдимия за извършване на престъплението, за
което бил признат за виновен.
Поради тези доводи е отправено искане за отмяна на присъдата на РС-
Свиленград и постановяване на нова, с която подсъдимият Б. да бъде оправдан
по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Б. не се явява, а защитникът му адв.
П. поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли същата да бъде
уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Счита, че в мотивите си съдът подробно е изложил
доказателствата, въз основа на които е приел, че подсъдимият е извършил
документното престъпление, поради което предлага присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Окръжният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената жалба с
изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и
след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание
чл. 314 от НПК, приема за установено следното:
На подсъдимия И. Б. е предявено обвинение по чл. 316 във вр. с чл.
308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
2
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите
и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият И. Б. е ****** гражданин, притежаващ ****** задграничен паспорт
№ *********. Бил е женен за **** гражданка, която живеела и работела в Л., В., с двойно
гражданство-**** и *****. От брака си двамата имали две деца- ***** и ****** с имена
съответно М.А. Б. на * год. и Е.Е. Б. - на * год., които също като майка си, имали двойно
гражданство- **** и *****.
Подсъдимият и съпругата му били в процес на развод от лятото на 2021г., делото по
който протичал в Р Т.. Първоначално децата били при съпругата му в Л. и тя не му
разрешавала да се вижда с тях, но от Т. изискали английските власти да представят децата в
Р Т. и на 01.02.2023г. съпругата му с децата били върнати с полиция от В. в Р. Т..
От момента, в който децата се върнали в Р. Т., със съгласие на съпругата му, останали
да живеят при подсъдимия.
Бабата и дядото на подсъдимия били ***** от ***** произход, изселници в Р.Т.,
подсъдимият И. Б. също имал **** корени и право съответно на **** документи.
Тъй като процедурата по развода била дълга и сложна и съпругата му взела
документите на децата, подсъдимият Б. се свързал чрез интернет с мъж в С., на когото
обяснил, че има ****** корени и че желае да се сдобие със ***** паспорт за него и за двете
му деца. Впоследствие изпратил на този мъж документите, които неговите прародители
притежавали. Непознатият му казал, че има контакти и че може да задейства процедурата за
издаване на **** документи, което можело да се случи много бързо заради произхода му,
като за услугата му поискал 5000 евро. Подсъдимият се съгласил, като трябвало да изпрати
своите лични данни и тези на децата. Тогава подсъдимият му споделил, че заради проблеми
със съпругата му и невъзможността да пътува с децата си, за които имало забрана да
напускат Р.Т., било необходимо ****** паспорти да бъдат с други имена. Месец – два преди
деянието, мъж от С., на име С. занесъл в Р Т. трите ***** паспорта на подс. Б.. ******
паспорти били с различни от истинските имена, като неговият бил с имена И.П., роден на
**.**.****г в гр. Н.С. Р. С.. Датите на раждане на децата били верни. С. го уверил, че всичко
било наред и ***** паспорти били хубави и можело да се пътува безпроблемно.
По тази причина подсъдимият заминал на разходка с ферибот от К. до Г. с двете си
деца, като преминал границата със **** задгранични паспорти без проблеми и там останал
известно време, след което трябвало да се прибере в Р.Т.. Тъй като бил с двете малки деца, не
можел да пътува и да търси автобус, поради което се обадил на свой познат от гр.И., който да
му намери кола, с която да се прибере в Р.Т.. Приятелят му казал, че има познат с кола в Б.,
който ще отиде да го вземе от гр. К.
Така, на 27.04.2023г. вечерта свидетелите М. и Е. пристигнали с техния автомобил,
взели подсъдимия с двете му деца и тръгнали за Б. При граничната проверка подсъдимият
представил ***** паспорти на гръцките и българските полицаи, които ги проверили и ги
пропуснали да продължат. Тъй като било късно, всички останали да пренощуват в А., след
което предприели пътуване за Р.Т..
3
На 28.04.2023г. около 17.30 часа на ГКПП Капитан Андреево - шосе, пристигнал за
излизане от Р Б. в посока Р Т. лек автомобил марка Мерцедес МЛ с български per. №
********, управляван от св. **** граждани О. Е.. В автомобила пътували трима мъже и две
малки деца. При извършването на проверка на документите, които представили, служителят
на ГПУ-Свиленград - св. Д.В.Д., се усъмнил в представените му ******* задграничен
паспорт № ******** на името на И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С. Р С., *****
задграничен паспорт № ****** на името на Е.П., родена на**.**.****гг в гр. Н.С., Р С. и
***** задграничен паспорт № ******* на името на М.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р
С., които му били представени за мъжа и двете деца, седящи на задната седалка. След като
ги разгледал, служителят установил, че същите са неистински документи, тъй като по видове
защити, не отговаряли на изискванията на спесимен за този вид документи. По тази причина
всички били спрени от пътуване и в тази връзка било образувано настоящото досъдебно
производство за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 отНК.
Подсъдимият Б. предал доброволно 1.бр ****** задграничен паспорт № ******** на
името на И.П., роден на **.**.****год. в гр. Н.С., Р С.; 1 бр. ***** задграничен паспорт №
******** на името на Е.П., родена на **.**.****год. в гр. Н.С., Р С.; 1 бр. ***** задграничен
паспорт № ***** на името на М.П., роден на **.**.****год. в гр. Н.С., Р С., за което бил
съставен протокол от 29.04.2023г./л.32-33 по ДП/.
От протокола за извършена техническа експертиза № 23/2023г. по описа на ГПУ-
Свиленград е установено, че ***** задграничен паспорт № ******** на името на И.П.,
роден на **.**.****г в гр. Н.С. Р С., е неистински документ. Същият не бил изготвен на
защитена документна хартия и не съдържа изискуемите от спесимена защитни печатни
техники и видове защити, което като факт, е било признато в обясненията на самия
подсъдим, дадени в хода на ДП /л.38-40/, които РС е приобщил по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.2 от НПК. Подсъдимият е посочил в обясненията си неистинността на ****паспорти,
за които бил заплатил горепосочената сума, като оправдал извършеното с това, че нямало
как по друг начин да пътува е децата си извън пределите на Република Т., доколкото със
съпругата му били в процес на развод и тя задържала истинските документи на децата.
Горната фактическа обстановка е установена и от първоинстанционния съд, след
направен цялостен анализ на доказателствата по делото – гласни, писмени и веществени,
както и заключението на съдебната експертиза. При направата на анализ на гласните
доказателства по делото съдът намира, правилно първостепенният съд е кредитирал
показанията на свидетелите Д.В.Д., прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.З вр с ал.1,
т.4 от НПК, О. Е. и К. М. М., В.С.К.. Законосъобразно не е ценил и е игнорирал показанията
на св. К.А. Г. с оглед императивната забрана на чл. 118, ал.2 НПК и правилно се е доверил
на прочетените и приобщени обяснения на подсъдимия, по реда на чл.279,ал.2 вр. ал.1, т.2
от НПК/Съдът е приел и приобщил писмените такива от ДП по съответния процесуален ред.
Съдът задълбочено е анализирал показанията на тези свидетели, като ги е приел за
последователни и непротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал, и
в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия от ДП. Въз основа на този последователен и
хронологичен анализ на събраните доказателства, съдът е изградил верни фактически и
правни изводи, които се споделят и от въззивната инстанция. Приобщените обяснения на
подсъдимия от ДП се надграждат от разпита на свидетелите, чиито показания дават
представа за хронологията на събитията след снабдяването с неистинските документи от
подсъдимия. Тези гласни доказателства, наред с писмените такива и заключението на
експерта относно неистинския чуждестранен документ а самоличност, са безпротиворечиви,
4
логични, кореспондират едни с други и са взаимно допълващи се.
Така, при правилно установена фактическа обстановка по делото,
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че на 28.04.2023г. на
ГКПП Капитан Андреево - шосе, общ С., обл. Х., съзнателно се ползвал от неистински
официален чуждестранен документ за самоличност /***** задграничен паспорт № ********
на името на И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р. С./, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл.316, вр. чл.308, ал.2,
вр. ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК го е признал за виновен и му е наложил наказание.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Б. не е участвал при
престъпното съставяне на документа-****** задграничен паспорт № ******** на името на
И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р. С., но го е представил пред св. Д.В.Д., *******
***** на ГКПП Капитан Андреево от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово, за да удостовери,
че притежава ***** задграничен паспорт № ******** на името на И.П., роден на
**.**.****г в гр. Н.С., Р. С., с което престъплението е довършено. Въпреки ясното съзнание,
че представеният от него документ не е издаден по надлежния ред, представяйки го на
граничния полицай, подсъдимият съзнателно се ползвал от неистински официален документ
- ***** задграничен паспорт № ******** на името на И.П. роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р.
С., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Вярно е ,
че използваният от подсъдимия документ по дефиниция е официален такъв съгласно чл. 93,
т. 5 от Допълнителната разпоредба (ДР) на НК, тъй като се издава от съответните държавни
органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им, а неистинският официален
документ по смисъла на чл. 93. т, 6 НК. представлява ***** задграничен паспорт №
******** на името на И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р. С. и попада в квалифицирания
състав на чл. 308, ал. 2 НК, защото представлява волеизявление на друго лице, а не на това,
което го е съставило. Експертът е категоричен, че той е неистински официален документ,
тъй като не е изготвен на защитена документна хартия и не съдържа изискуемите от
спесимена защитни печатни техники и видове защити.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, че деянието е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл, обективиран от цялостното му поведение.
Подсъдимият е съзнавал, че на инкриминираните дата и място се легитимира пред
посочените гр.полицейски служител с неистински официален документ-****** задграничен
паспорт № ******** на името на И.П., роден на **.**.****г в гр. Н.С., Р. С., но въпреки това
го е представил, желаейки директно настъпването на противоправните последици от
извършеното – да удостовери, че той е ***** гражданин, следователно е съзнавал
обществено опасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на
защитника на подсъдимия, че след като при първата проверка служителите не
са се усъмнили в достоверността на документа, то това било създало в него
увереност, че всичко е наред и че не можело да се изисква от подсъдимия да
има познанието, че документът е неистински. Липсата на своевременна
реакция от страна на граничните органи по никакъв начин не опровергава
наличието на умисъла на подсъдимия, че използва неистински официален
документ. Умисълът на подсъдимия не се опровергава и от обстоятелството,
5
че същият е преминал през границата на Р Т. с границата й с Р Г., което също
не подкрепя версията за това, че паспортът е бил издаден по съответния ред.
Напротив, подсъдимият сам в обясненията си сочи начина, по който се е
свързал не със съответната служба в С., а чрез неизвестно лице в интернет, на
което е заплатило сумата от 5000 евро.
По изложените съображения съдът намира възражението за
необоснованост и превратно тълкуване на доказателствата, както и за липса на
субективна страна на престъплението, за неоснователно.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание,
първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства, обуславящи наказателната му
отговорност. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът
е отчел всички обстоятелства по делото, като е наложил наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, липсата на лоши
характеристични данни, съдействие в хода на досъдебното производство, а като отегчаващи
е ценил ползването на неистински официален документ при преминаването през държавната
граница на страната ни, както и на други държавни граници.
Така, при преценка, че и най -лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, в контекста на изложените правни съображения, съдът е приел
индивидуализацията при условията на чл.54 НК с оглед степента на обществената опасност
на деянието, която правилно е ценена като завишена, а тази на дееца – ниска, предвид което
е наложил наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 10 месеца, споделено и от
настоящия състав. При наличие на формалните условия на закона и предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства и преценката за индивидуалната обществена
опасност, като е отдал приоритет на личната превенция, за постигане целите на
наказателната репресия, съдът законосъобразно и в съответствие с изискуемите от закона
условия, обосновано е приел, че не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно
това наказание, поради което на чл. 66,ал.1 НК, е отложил изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание за срок от 3 години.
Настоящият състав е на мнение, че така индивидуализираното наказание по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, се явява справедлива и адекватна санкция, тъй
като с оглед данните по делото определеното наказание се явява съразмерно на тежестта на
извършеното престъпно деяние и дееца, и не са налице основания за промяна на размера му,
като по този начин биха се постигнали целите на личната и генералната превенции,
заложени в чл. 36 НК.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за
неоснователна. Постановеният първоинстанционен акт е обоснован,
законосъобразен, а наложеното с него наказание се явява справедливо
определено, поради което следва да бъде потвърден.
Съдът се е произнесъл в съответствие със закона и по веществените
доказателства и разноските по делото.
6
Поради изложеното и на осн. чл. 334 т. 6, вр. с чл. 338 от НК
Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № № 8 /25.04.2025год., постановена по
НОХД № 379/2024год. РС- Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7