Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3 08.01.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седми
януари две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Ели Каменова
при
участието на секретаря…… като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№5 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2
т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, изх.№12543 от
04.10.2019г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Г.Т., рег.№882, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик
по изпълнително дело №20198820400019, с което е разпоредено длъжникът по
изпълнението Я.В.Г., ЕГН-**********,***,
офис 1, чрез адв. Р.В., да заплати на взискателя „В.К.“ ООД, с ЕИК *********-гр.С.,
адвокатско възнаграждение по
изпълнението в размер на 2000лв, обикновени такси и разноски по изпълнителното
дело в размер на 328.85лв, а в полза на
ЧСИ и сумата от 3057.69лв такси по ТТРЗЧСИ, в това число пропорционална такса
по чл.26 от същата Тарифа.
В жалбата си с вх.№14237 от 11.10.2019г.
длъжникът по изпълнението Я.Г. поддържа,
че определеният адвокатски хонорар е прекомерен, предвид размера на вземанията
по издадения изпълнителен лист от 27425лв, включително и размера на законната
лихва. Твърди се, че съгласно чл.10 ал.1 т.2 във връзка с чл.7 , ал.2 т.4 от
НМРАВ, минималният размер по изпълнението е от 676.38лв и че приетият хонорар
надхвърля трикратно минималния такъв по
Наредбата. На следващо място се поддържа, че разпореждането за разноските не е
било съобщено на длъжника с посочване в съобщението на основанията въз основа
на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите
на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на заплатената предплата и
последиците при неплащане и доколкото в ПДИ била посочена общата сума, без
конкретизация на действията, които са извършени и съответно дължимите за всяко
от тези действия такси. Предвид изложеното се моли да се отмени разпореждането
за разноски на ЧСИ инкорпорирано в ПДИ в частта за адвокатския хонорар за
размера над 676.38лв, както и в частта за определените разноски по
изпълнителното дело.
В срока
по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от първоначалния взискател
по изпълнението „В.К.“ООД-гр.С. в което по същество се поддържа, че жалбата е
неоснователна. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение от
2000лв се поддържа, че не е налице прекомерност, доколкото този размер е
изчислен с оглед трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение по
Наредбата на ВАС /3 х 676.38лв/ плюс 200лв за образуване на изпълнителното
производство и че следва да се вземат в предвид обстоятелствата, че делото е с
фактическа и правна сложност, че се касае за парично задължение обезпечено с ипотека,при избран
изпълнителен способ-опис и публична продан на недвижимия имот, свързан с доста
действия от страна на упълномощения адвокат, в това число и в присъствието му
на опис, вземане на отношение по оценката на имоти, публична продан и
евентуално участие в нея, търсене на други способи за изпълнение, липса на
информация за присъединени взискатели, публични вземания към този етап от
развитието на изпълнението, което да може да доведе до извършване на
допълнителни действия и представителство от страна на упълномощения адвокат,
поради което се счита, че уговорения и заплатен адвокатски хонорар не излиза от
рамките на обичайната практика. По отношение на другите разноски, описани в
жалбата /328.85лв-обикновени такси и разноски/ и 3057.69лв такси по ТТРЗЧСИ, в
това число и т.26 от Тарифата се поддържа, че на този етап ЧСИ няма задължение
за издаване на нарочен акт за разноски, а посочените такива в ПДИ касаят разноски
неудостоверени в изпълнителното основание и изпълнителния лист.Коментира се
разпоредбата на чл.79 ал.1 от ГПК за дължимостта на разноските от длъжника и
изключенията от това правило ; че събирането на вземането за разноските в
изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнително производство
и при установеност, че внесените суми са действително дължими по изпълнението. Коментирана
е и разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ за дължимост на такси по
изпълнението за извършването на изпълнителни действия и за извършване на други
действия по Тарифата, както и разпоредбата на чл.80 от ЗЧСИ за авансово внасяне
на дължимата такса за всяко действие на ЧСИ и за изготвяне на сметка от ЧСИ в
два екземпляра, подписана от последния, връчвана задължително на задълженото
лице, с посочване в сметката на разпоредбите, въз основа на които се дължат
таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителни разноски, размер на
получена предплата и последиците при неплащане. Изложен е и довод, че
процесната сметка се изготвя към момента на приключване на принудителното
изпълнение, като първоначално ЧСИ не може да предвиди всички разходи, които ще
се направят по реда на чл.78 и чл.79 от ЗЧСИ и че такава сметка се представя с
разпределение на сумите постъпили след успешно извършени изпълнителни действия
от ЧСИ, каквито нямало проведени към момента предвид етапа от развитие на
изпълнението. Предвид изложеното се поддържа, че жалбата е процесуално
недопустима като подадена извън преклузивния срок, а по същество да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
В
мотивите си към обжалваните изпълнителни действия, ЧСИ Тарльовски поддържа, че
подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.По
отношение на признатия от ЧСИ размер на адвокатския хонорар на
дружеството-взискател от 2000лв се поддържа, че с жалбата, директно подадена от
страната в съда не е поискано от ЧСИ присъждане на по-нисък хонорар при
условията на чл.78 ал.5 от ГПК; че към момента не може да се направи преценка за сложността на делото, съответно
определяне на точния размер на адвокатското възнаграждение и в тази част
жалбата се явявала неоснователна. По отношение на разноските по изпълнението се
поддържа, че ЧСИ изготвя и подписва сметка в два еднообразни екземпляра,
единият от които се връчва на задълженото лице при авансови заплатени от
взискателя такси по образуването на изпълнителното дело и преди извършване на
съответното изпълнително действие и че са за сметка на длъжника. В тази връзка
се посочва, че взискателят „В.К.“ ООД е заплатил на 01.03.2019г. следните такси
и разноски-328.85лв, в това число 258лв-такси и 70.85лв-допълнителни разноски
плюс ДДС, като за таксите е издадена фактура №19475 от същата дата и сметка към
нея с №27057 за сумата от 258лв, а за допълнителните разноски е издадена сметка
№27058 от 01.03.2019г. за сумата от 70.85лв или общо сумата от 328.85лв
посочена в ПДИ. По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че същата
е резултативна величина и размерът й
зависи от събраната за взискателя сума, като в ПДИ е посочен размерът й към
датата на поканата /3057.69лв/, но че фактура и сметка се издават на длъжника
чак когато такава такса бъде събрана от постъпилата по делото сума и че фактура
и сметка за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се издават на длъжника, за разлика от
авансовите такси, за които се издават фактури и сметки на взискателя. Доколкото
към датата на връчване на ПДИ, нямало събрана сума, респективно такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, то такива документи не са издавани и че при липса на постъпления
такава такса няма да бъде събирана. Поддържа се още, че в ПДИ се посочва общия
размер на таксите и не се дават подробни разяснения относно отделния размер и
основанието за начисляване на всяка отделна такса, съгласно утвърдения образец
на ПДИ. Изложен е и довод, че предвид динамичният характер на разноските по
изпълнението, ЧСИ е в невъзможност непрекъснато да издава постановления за
разноски, които да се връчват на длъжника, и че всеки акт, с който се определят
такси и разноски, съставлява подлежащо
на принудително изпълнение вземане и може да бъде обжалвано. Твърди се още,
че по отношение на разноските ЧСИ
се произнася първоначално при образуване
на изпълнителното производство, указвайки на длъжника за плащането им с ПДИ, а
в последствие при искане на коя да е от страните за определяне на разноските или при
постъпване на подлежаща на разпределение
сума и окончателно при настъпване на основание за прекратяване на
изпълнението, с право на обжалване на всеки един от тези актове. В случая се
коментира, че длъжникът е уведомен за
размера на разноските като обща сума, съгласно образеца на ПДИ /цитира се съдържанието
на ПДИ по делото/ и коментира, че с ПДИ е предоставена достатъчна информация за
приетите такси и разноски по изпълнението и че при несъгласие длъжникът е могъл
да обжалва разпорежданията в законния
едноседмичен срок и че в случая е обжалван единствено размера на адвокатския
хонорар. Моли да се остави без уважение жалбата.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Пред ЧСИ
Г.Т., рег.№882 , с район на действие
Окръжен съд гр.Пазарджик на 30.01.2019г. е инициирано изпълнително производство
от взискателя „В.К.“ ООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в
гр.С., район „Л.-7“, бул.“Д.Н.“ №28, бл.АТЦ „С.Ц.“, ет.2, офис 73Г, представляван
от управителя Д.С.Д. чрез адвокат А.Г.Н. от МАК с искане да бъде образувано
изпълнително дело срещу длъжника Я.В.Г.,
ЕГН-********** ***, за принудително събиране на парично вземане в общ размер на
26513.88лв дължимо по договор за паричен заем, ведно със законна лихва върху главницата от 12500лв по издадени в полза на взискателя
изпълнителен лист и заповед за
изпълнение №26 от 15.01.2019г. по ч.гр.д.№35/2019г. по описа на Пещерски
районен съд.Поискано е присъждане и на разноските в изпълнителното производство както и адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 2000лв.Моли на длъжника да се изпрати ПДИ, а
при неизпълнение доброволно на задължението си, да се предприемат действия за
принудително изпълнение като му се наложи запор върху банковите сметки; запор
върху трудово възнаграждение; възбрана на недвижим имот, опис и публична продан
на ипотекирания имот по договора за паричен заем, представляващ едноетажна административна
сграда с идентификатор 56277.503.264.6 по КККР на гр.П., разположена в ПИ с
идентификатор 56277.503.264, със застроена площ от 41кв.м., с административен
адрес-гр.П., ул. “Й.К.“№28.
С
разпореждане /протокол/ №372 от 30.01.2019г. /л.16/ ЧСИ Тарльовски е образувал
по искането на взискателя изп.д.№20198820400019 и е разпоредено изпращане на
ПДИ, изискано е удостоверение по чл.191 от ДОПК за длъжника, справка от
НАП;справки за гражданско състояние, трудови договори, АВ, търговски регистър,
сектор „Пътна Полиция“. С разпореждането ЧСИ приема разноски по изпълнението
–по т.26 -2301.64лв и адвокатско възнаграждение от 2000лв.
С
разпореждане за приемане на разноски
№1028 от 11.03.2019г. /л.44/ ЧСИ след като е разпоредил да се наложат обезпечителни
мерки-запор върху банковите сметки на длъжника, възбрана на ипотекирания недвижим
имот и опис, възбрана на недвижими имоти на длъжника и е насрочен опис за
25.04.2019г. от 11ч., с предвидена втора дата на извършване на описа-03.05.2019г.,
е приел разноски по посоченото изпълнително дело към този момент както следва :
т.1.-образуване на ИД-24лв; 2.Цялостно проучване на имущественото състояние, набавяне на данни,
документи и книжа и за определяне начина на изпълнение-60лв; т.5 Изготвяне и
връчване от ЧСИ на ПДИ-24лв; т.9.налагане- на запор без опис-72лв; т.10- искане
от съдията по вписванията за вписване на възбрана-18лв; т.20-извършване на опис
на имущества-60лв; т.26-изпълнение на парично задължение -632.45лв, по
т.31-допълнителни разноски, бележки-д.т. преводи-4лв; д.т. справки в три
институции-6.80лв; д.т. тежести-10лв; д.т. възбрана-15лв; д.т. копие, скици
АГКК-17.50лв; пощенски разноски-17.55лв, общо такси в размер на 961.30лв. Преди
издаване на разпореждането за приемане на разноски ЧСИ е издал фактура №19475 и
сметка №2757, от дата 01.03.2019г. /л.87/ досежно разходите по изпълнението по
т.1,т.2,т.5, т.9, т.10 и т.20 от Тарифата с ДДС в размер на 258лв с подробно
изброяване на извършените стоки и услуги, с получател на документите взискателя
по изпълнението.Издадена е втора сметка №27058 от същата дата и със същото задължено лице, за разноските по
т.31 от Тарифата в общ размер на 70.85лв., като в същност Разпореждането за
приемане на разноските по изпълнението възпроизвежда действията извършени от
ЧСИ до момента по изпълнението и съответно тяхната парична стойност според
действащата Тарифа.
На длъжника Я.В.Г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на дата 04.10.2019г., като в същата са посочени разноски
по изпълнението в размер на 2000лв за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело , обикновени такси и
разноски по изпълнението от 328.85лв, /преведени от взискателя „В.К.“ ООД с
преводно нареждане №209007149347 от 01.03.2019г. на Пощенска банка/ и такси по чл.26 от Тарифата в размер на
3057.69лв. В ПДИ до длъжника е посочено от ЧСИ, че общия размер на задължението
му е от 38743.07лв, включващо вземането по изпълнителния лист на взискателя
12500лв, лихва върху главницата до момента-805.56лв; неолихвяеми вземания от
10595.96лв; разноски по гражданското дело-3117.92лв; плюс вземане в полза на
държавата, в качеството й на присъединен по право взискател от 6337.99лв, и
разноските по изпълнението до този момент- адвокатско възнаграждение от 2000лв,
обикновени такси и разноски за взискателя от 328.85лв и таксата по чл.26 от
Тарифата.
Следва да се отбележи,че към датата на
изпращане на жалбата в Окръжен съд гр.Пазарджик за разглеждане по
компетентност-23.12.2019г. или след изтичането на срока за доброволно изпълнение
по чл.428 ал.1 от ГПК- на 18.10.2019г.-петък присъствен ден, липсват данни по
изпълнителното дело да е погасена каквато и да било част от задълженията на
длъжника към двамата взискатели и което да е отразено върху издадения
изпълнителен лист.Такъв довод не е въведен и в жалбата от длъжника по
изпълнението. Последното предприето изпълнително действие към този момент е
изготвено обявление за публична продан на ипотекиран недвижим имот, насрочена
за времето от 07.12.2019г. до 07.01.2020г.
и дадени указания по разгласяването й чрез поставянето на обявления на
съответните места, съгласно чл.487 ал.2 от ГПК, съставяне на протокол по чл.487
ал.3 от ГПК и изпращането му за регистриране в РС-П..
При
тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
Жалбата
на длъжника по изпълнението Я.В.Г. е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителното
производство и против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ-постановлението за
разноски, инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение –чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, връчена му на 04.10. 2019г. и подадена в законния двуседмичен срок от
връчването му.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
1. По
разноските в изпълнителния процес
досежно определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение от 2000лв в полза на адвокат А.Н. от МАК за осъществявано
процесуално представителство на взискателя в изпълнителния процес изразяващо се в правна защита и съдействие и
извършване на всички съдопроизводствени действия по събиране на вземането на
взискателя „В.К. „ ООД
Възнаграждението от 2000лв е уговорено
между представител и представляван и е
заплатено в брой още при образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.
10 т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1.-за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.; по т.2. -за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
От данните по делото е видно, че вземането по
издадения изпълнителен лист към момента на образуване на изпълнителното
производство е от 26513.88лв или при
този размер на вземането, по т.2 на чл.10 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата, на взискателя се следват още 662.71лв или общо 862.71лв без ДДС, а с
ДДС-995.25лв. Освен това върху главницата от 12500лв е присъдена и законна
лихва, считано от 14.01. 2019г., тоест касае се за парично вземане което е
лихвоносно и колкото по-дълго продължава принудителното изпълнение толкова
по-голям размер на лихвата ще се начислява до окончателното изплащане на цялото
задължение което увеличава общия размер на дълга. От тази гледна точка към момента
на връчване на ПДИ и етапа на развитие на изпълнителния процес, е трудно
предварително да се прецени дали принудителното изпълнение на задължението на
длъжника ще се осъществи с или без фактическа и правна сложност, доколкото
преценката за наличието или липсата на такава следва да се преценява към
момента на приключване на изпълнението и събирането на цялото вземане на
кредитора, включително и на разноските, съгласно чл.433 ал.2 от ГПК, тоест едва към този момент може да се направи
реална оценка дали са налице основанията по чл.78 ал.5 във връзка с чл.79 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение или не е налице такава като
се отчете и реалното участие на пълномощника в изпълнителния процес, както и
при евентуално участие в другите хипотези на чл.10 от Наредбата-примерно по
обжалване действията на съдебния изпълнител и други. От тази гледна точка и
етапа на изпълнението няма основание въззивната инстанция да приеме, че определеният
в изпълнителното производство адвокатски
хонорар за процесуалния представител на взискателя от 2000лв е прекомерен
поради което не следва да бъде редуциран.
2.Неоснователна
е и жалбата по отношение на останалите разноски по изпълнението, описани в ПДИ
и предхождани от издадени от ЧСИ два броя разпореждания –от 30.01.2019г. и от 11.03.2019г. Същите са съставени на база
изготвени сметки и фактури, връчени на задълженото лице-взискателя по
изпълнението, което дори ги е внесло по
сметка на ЧСИ и същите му се следват да бъдат заплатени от длъжника по изпълнението
и доколкото в тази връзка са извършени конкретни изпълнителни действия от категорията на тези, за които се внасят
обикновени такси по Раздел І -ви и
допълнителни разноски по раздел ІV-ти от
ТТРЗЧСИ. Следва да се отбележи, че от ЧСИ са извършени всички онези действия, посочени в разпорежданията и
съответно всяко едно действие освен, че е описано, за него е посочено какъв
размер разноски му се следват, като изрично се препраща към Тарифата. Следователно
няма основание да бъдат редуцирани и тези разноски по изпълнението.
3.По
отношение таксата по чл.26 буква „г“
от ТТРЗЧСИ /дължима такса за изпълнение на парично вземане, определяна на база
събраната по изпълнението сума/, както правилно е посочил и ЧСИ, се касае за
посочен размер на задължението към определен момент, тоест ако длъжникът беше
изпълнил и погасил задължението си в общ размер на 38743.97лв, непосредствено
след изтичането на срока за доброволно изпълнение, примерно на 21.10.2019г., той
би заплатил като пропорционална такса само сумата от 3057.92лв с включен ДДС,
представляваща такса по чл.26, буква „г“ от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ. Към настоящия момент размерът на таксата би бил друг предвид
лихвоносния характер на вземането, а и с оглед отчитането на евентуално
постъпили частични погашения, ако има такива.
Следователно няма основание да се
приеме, че процесната такса е недължима или е неправилно изчислена, като
окончателния размер на същата също следва да бъде определен от ЧСИ към момента
на приключване на изпълнението и на база
реално събраната в хода на изпълнението парична сума от длъжника.
Предвид изложеното, Пазарджишкият
окръжен съд намира, че ще следва да бъде потвърдено обжалваното постановление
за разноски инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение.
Водим от горното и на основание
чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски,
инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, изх.№12543 от
04.10.2019г. на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Г.Т., рег.№882, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик
по изпълнително дело №20198820400019, с което е разпоредено длъжникът по
изпълнението Я.В.Г., ЕГН-**********,***,
офис 1, чрез адв. Р.В., да заплати на взискателя „В.К.“ООД, с ЕИК *********-гр.С.,
адвокатско възнаграждение по
изпълнението в размер на 2000лв, обикновени такси и разноски по изпълнителното
дело в размер на 328.85лв, а в полза на
ЧСИ и сумата от 3057.69лв такси по ТТРЗЧСИ, в това число пропорционална такса
по чл.26 от същата Тарифа.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.