Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/06.06.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВАНКА ИВАНОВА |
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Ив. Иванова к.адм.д. № 94/2023 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна
жалба от И.А.И., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 434/18.12.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 569/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич (ДРС), с
което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0851-000551/05.05.2022 г. на
началника на Сектор ПП при ОДМВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания: глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Касаторът твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. В касационната жалба се сочи, че по
делото липсват безспорни доказателства за извършено нарушение именно от
жалбоподателя И. и се иска отмяна на решението на ДРС, както и на обжалваното
НП.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че при проведеното
административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Събраните по делото доказателства несъмнено сочат извършване на
нарушение по чл. 140, ал.1, предл. 1-во от ЗДвП. Счита, че решението на ДРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С обжалваното наказателно постановление (л.5 от анд
№569/2022г.) касаторът е бил наказан за това, че на 31.01.2022 г., в 12:40 ч.,
в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“, в близост до сектор „Пътна полиция“ управлява
лек автомобил Мерцедес Е 230, с рег. № ****, който не е регистриран по
надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от 24.12.2022 г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. АНО е квалифицирал поведението на водача
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал
на основание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното решение ДРС потвърдил НП по съображения, че
в хода на съдебното следствие били събрани безспорни доказателства за това, че
управляваното от жалбоподателя И. МПС било със служебно прекратена регистрация,
деянието било правилно квалифицирано и не били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до незаконосъобразност на оспореното НП.
Обсъдил е нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, според
която служебно, с отбелязване в АИС се прекратява регистрацията на регистрирано
ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. По тази причина собственикът
не бил информиран за извършеното служебно прекратяване на регистрацията.
Твърдението на жалбоподателя И., че не е знаел за това, че МПС е с прекратена
регистрация, е ирелевантно за съставомерността на деянието. Незнанието има
значение единствено за формата на вината, при която нарушението е извършено –
несъзнавана непредпазливост.
Съдът е приел за установено, че касаторът в качеството си
на приобретател е трябвало да предостави автомобила за отразяване на промяната
в собствеността, но не го е направил и управлявал автомобила. В този смисъл, касаторът
И. е осъществил от обективна и субективна страна състава вмененото му нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че при тази квалификация на
нарушението, АНО е наложил кумулативно предвидените наказания в минимален
размер, както и е изключил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото
не са налични доказателства за смекчаващи обстоятелства, които биха могли да
обосноват преценка за маловажност на нарушението. Въз основа на установеното ДРС
е стигнал до извода, че НП е законосъобразно, в резултат на което го е
потвърдил.
Първоинстанционното решение е правилно, постановено в
съответствие с данните по делото и материалния закон.
При извършената касационна проверка не се констатират
основания за отмяна на обжалвания акт. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване принципите на служебното начало и обективната истина. ДРС
е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз
основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от
настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.
По делото няма спор относно фактите и правната им
квалификация. Безспорно се установява, че касаторът е управлявал МПС, което е
със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй
като не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в
двумесечен срок от придобиването му. Законосъобразно е становището на въззивния
съд, че преди да предприеме управлението на собствения си лек автомобил,
жалбоподателят е следвало да го регистрира. След като не го е сторил и се е
движил с МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е длъжен да понесе
отговорността за нарушаване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че И.А.И.
е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му
за управление на МПС с прекратена регистрация. Като правоспособен водач на МПС жалбоподателят
е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. Предвид изложеното,
правилно и законосъобразно ДРС е приел, че липсват обстоятелства, които да обусловят
несъставомерност на деянието от субективна страна. Неоснователно е възражението
за липса за извършено именно от касатора нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Управлявайки
собственото си МПС, след като е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да
го регистрира в законоустановения срок за това, касаторът е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на установените в закона последици, свързани със
служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице
виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост и правилно наказващият
орган го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. По аргумент
на противното (рer argumentum a contrario), това би означавало лицето да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
Правилни и законосъобразни са мотивите на съда, че не е
налице маловажност на случая. Изпълнителното деяние засяга важни обществени
отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. Законовото изискване за управление по пътищата само на регистрирани
МПС има пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението.
Правилно и обосновано е становището на ДРС, че конкретните обстоятелства по
извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, ДРС
е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен резултат, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434/18.12.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 569/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: