Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 744                                02.06.2010 г.                           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На трети май                                                                            Година 2010

В открито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова- Вълкова гр.д. № 5841 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от Ж.В.М. против И.К.М. иск с правно основание чл. 49 от СК- за прекратяване на брака им, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като в съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, е заявила, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. В исковата молба се твърди, че ищцата е заминала да работи в Испания, за да изплати кредити и натрупани задължения на семейството, тъй като ответникът не работел и не внасял никакви пари в семейния бюджет. С исковата молба са били предявени за разглеждане и искове, касаещи непълнолетно дете на страните, но предвид обстоятелството, че в хода на делото детето е навършило пълнолетие, съдът е прекратил производство по отношение на тези искове. По отношение на семейното жилище първоначално ищцата не възразява същото да бъде предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие от детето, но впоследствие ищцата моли ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея. Ищцата също така моли да бъде възстановено предбрачното й фамилно име. Претендира заплащане на направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява изрично упълномощен процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, призован по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Назначеният му особен представител не оспорва иска по основание, като счита, че дългата фактическа раздяла между съпрузите действително е довела до разстройство на брака им. Не се противопоставя да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата, както и да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. По отношение на разноските счита, че същите следва да останат за всяка от страните, така както са направени. Не ангажира доказателства.

         След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение, И. и Ж. Минчеви са сключили граждански брак в гр. Бургас на 27.05.1984 г. Към настоящия момент страните нямат малолетни или непълнолетни деца, родени по време на брака им.

Видно от приложената по делото в превод на български език бележка за адресна регистрация, издадена на 04.03.2010 г. от Кметство Масарон, Испания, Ж.М. е вписана в списъка на жителите на тази община от 16.01.2006 г. Представени са и доказателства- Решение за отпускане на парични обезщетения за безработица и 2 бр. Удостоверяващи документи за търсене на работа, от които се установява, че Ж.М. е вписана в списъците за търсене на работа чрез посредник, както и че на същата е било признато право да получава парично обезщетение за безработица за периода от 25.07.2009 г. до 24.11.2009 г.

Като свидетел по делото е разпитана Елена Славова. Същата твърди, че познава сем. Минчеви от 12 години и е в приятелски отношения с двамата съпрузи. Според свидетелката, Ж.М. е заминала да работи в Испания, тъй като семейството им имало много натрупани задължения към Топлофикация и към ВиК. Свидетелката твърди, че М. е в Испания от 3-4 години, като през този период се е връщала в България. Заявява, че ищцата е в много добри отношения с родените от брака две деца, като ги подпомага финансово, но същата й е казвала, че желае да се разведе със съпруга си, тъй като бракът им бил изчерпан.

С оглед на така ангажираните гласни и писмени доказателства съдът намира за доказано твърдението на ищцата, че тя и съпругът й трайно не живеят заедно, като фактическата раздяла между тях датира от повече от 4 години, когато ищцата се е установила да живее в Испания. По делото не се установи през този период страните да са се събирали да живеят заедно или да поддържат други контакти помежду си. Съдът намира, че тези обстоятелства безспорно сочат на наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като общността между съпрузите е разрушена, от дълго време всеки от тях води самостоятелен живот и бракът им е опразнен от дължимото му съдържание, а брачната връзка съществува само формално и продължаването й е безсмислено, ненужно и неоправдано както от социална, така и от морална гледна точка. Поради това съдът счита, че в случая са налице основанията за допускане на искания развод.

С оглед изявената от ищцата воля и на осн. чл. 49, ал. 3 от СК съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.

На осн. чл. 53 от СК и предвид изрично заявеното от ищцата искане в тази насока съдът намира, че след развода същата следва да възстанови предбрачното си фамилно име- Динева.

По отношение ползването на семейното жилище и с оглед липсата на родени от брака малолетни и непълнолетни деца, както и предвид ангажираните доказателства, че жилището е съсобствено на ищцата и две други лица- нейни братя, като същото е придобито от тях по наследство, т.е. не представлява СИО на страните по делото, а също така и с оглед на обстоятелството, че ответникът не е предявил претенции относно неговото ползване, съдът намира, че след развода семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата.

Тъй като при образуване на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лв., както и предвид непроизнасянето по въпроса за вината, съдът намира, че в тежест на ищцата е да плати по сметка на  съда дължимата окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50 лв.

По искането за присъждане в полза на ищцата на направените от нея съдебно-деловодни разноски съдът намира същото за неоснователно, тъй като на осн. чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на вина, съответно при непроизнасяне по въпроса за вината, разноските остават в тежест на всяка от страните, така както са направени.    

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 49, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И   :

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ж.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Р. Х., и И.К.М., ЕГН **********,***, к-с Изгрев, бл. 25, вх. 9, ет. 1, и настоящ адрес: гр. Бургас, к-с Меден рудник, бл. 43, вх. 3, ет. 6, сключен с Акт за граждански брак № ... на Община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Б..., на съпругата Ж.В.М., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Ж.В.М., ЕГН **********, да възстанови предбрачното си фамилно име- Д...

ОСЪЖДА Ж.В.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Р. Х., да заплати по сметката на БРС държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 (петдесет) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането на решението в сила препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Бургас.

 След влизането на решението в сила ДА СЕ ИЗПРАТЯТ съобщения: за допуснатия развод- до Териториално звено “Гражданска регистрация и административно обслужване”- гр. Бургас, и за допусната промяна в името на ищцата- до Бюро съдимост при РС- гр. Карнобат.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА