Р Е
Ш Е Н
И Е № 394
гр.
Русе, 05.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Галина Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Черкезова В. гр. д. № 531 по описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Е.В.К. и А.А.К.,
чрез пълномощника им адв. Н.Д., са обжалвали решението на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 914/2017 г., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, по
исковете на Община Русе, че нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, т. VII, регистър № 2496, дело №
2406/1947 г., на А. К. – нотариус при Русенския областен съд, с който
продавачът И. С. А. продава на купувача Й. И. К., който купува в полза на сина
си В. Й. К., описания подробно в исковата молба недвижим имот, е неистински документ. Развиват
оплаквания за неправилност на решението и молят да бъде отменено по съображенията,
изложени в жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че
решението се обжалва в частта за разноските, поради нарушение на процесуалния
закон, като навежда доводи относно допустимостта на предявените искове.
Претендират разноски.
Ответникът взема становище за
неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд ищецът е
претендирал, че е собственик на застроен поземлен имот с идентификатор
63427.2.79 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с площ
от 1 145 кв. м, заедно с построената в него масивна едноетажна сграда с
идентификатор 63427.2.79.1, със застроена площ от 325 кв. м, с избено помещение
под част от сградата с площ 65 кв. м, при граници: ПИ 63427.2.80, ПИ
63427.2.88, 63427.2.175. За имота бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 6544/25.08.2011 г., вписан в Служба по вписванията под № 197, т.
26, с административен адрес гр. Русе, ул. „Рила” № .. За
същия имот бил съставен и неистински нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 123, т. VII, рег. № 2496, дело № 2406/1947 г. на А. К. –
нотариус при Русенския областен съд, според който имотът бил продаден от И. С. А.
на Й. И. К., който го закупил в полза на сина си В. Й. К.,***, починал на
04.07.2002 г. – баща на ответника Е.К. и съпруг на ответницата А.К.. Обстоятелствата
около съставянето на неистинския нотариален акт подробно били описани в
мотивите към постановените Присъда № 166/26.11.2007 г. по НОХД № 559/2006 г. и Присъда
№ 54/28.11.2011 г. по НОХД № 57/2011 г., двете по описа на РОС. Районният съд е приел, че в така постановените от
наказателния съд съдебни актове липсвало произнасяне с диспозитив
по въпроса за неистинността на оспорения нотариален акт, предмет на настоящото
производство. По същество е приел, че предявените искове са
основателни, което не се оспорвало и от ответниците, а се установявало и от
материалите по наказателното производство, представени с исковата молба, поради
което същите са уважени.
Обжалваното решение е правилно и настоящият
състав приема, че при правилно изяснена фактическа обстановка, Районният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същото.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателите, че още в отговора на исковата молба и в
първото по делото заседание са признали иска и тъй като не са дали повод за
завеждане на делото, то възлагането на разноските върху тях е постановено в
нарушение на чл. 78 от ГПК.
Видно от протокола от проведеното на 10.05.2017г. съдебно заседание (л. 408),
процесуалният представител на ответниците е оспорил допустимостта на иска, като
е заявил, че ответникът К. е склонен да признае същия, ако той е допустим. Процесуалният
закон дава възможност, когато предявеният иск е допустим и основателен,
ответникът да го признае. Признаването на иска включва в себе си както
признание на правопораждащите факти, които се твърдят
от ищеца, така и на правните последици, които се претендират. В случая
ответниците са оспорили допустимостта на предявените от Община Русе искове и са
заявили признание под условие. Съдът правилно не е постановил определение, с
което съдебното дирене да е прекратено и не е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение при признание на иска, което би довело до последиците,
предвидени в чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че признанието на
иска представлява разпореждане с предмета на делото, поради което за него е
необходимо изрично пълномощно. Дори и да се приеме, че ответникът К. е направил
признание на иска лично с отговора на исковата молба, то ответницата К. не е
подавала отговор, а в представеното по делото на л. 406 пълномощно липсва
изрично упълномощаване в този смисъл. Както е прието и в обжалваното решение, двамата ответници имат качеството
на необходими факултативни другари и решението трябва да бъде еднакво спрямо тях.
Затова дори и някой от тях да признае иска, ако признанието не изхожда от
всички, не може да се постанови решение при признание на иска, в който случай
не намира приложение и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че районният съд правилно е възложил
разноските в производството в тежест на ответниците. Жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението на районния съд като
правилно следва да бъде потвърдено, а в тежест на жалбоподателите съдът възлага
разноските на ответника по жалбата във въззивното производство в размер на 80
лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 760 от 16.06.2017
г., постановено по гр. д. № 914/2017 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Е.В.К. с ЕГН **********
и А.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: