Решение по дело №621/2020 на Районен съд - Кърджали

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

07.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

621

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002403 от 14.05.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Дамита груп” ЕООД, ЕИК ***, гр.Кърджали, ул.„Захари Зограф“ № 44, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „Дамита груп” ЕООД гр.Кърджали намира наказателното постановление за незаконосъобразно. Твърди, че дружеството не е извършило посоченото в обжалваното постановление административно нарушение. В производството по установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление били допуснати съществени порцесуални нарушения. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.    

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че в проведеното производство по издаване на наказателното постановление и акта било допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Наказващият орган не обсъдил подаденото от жалбоподателя възражение срещу акта. Процесният случай разкривал признаците на маловажност на извършеното нарушение. Фактическите данни по делото установявали, че дружеството жалбоподател е подало уведомление по чл.62, ал.3 от КТ по отношение на трудовия договор на лицето Ф. А., но поради грешно посочен БУЛСТАТ уведомлението било върнато. По отношение на работника не били произтекли никакви вредни последици, имало сключен трудов договор, представени били ведомости за заплатени трудови възнаграждения. Нарушението било извършено за първи път. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Представя и писмена защита, в която излага съображения за неговата незаконосъобразност.  

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че допуснатото нарушение не попадало в обхвата на чл.415в от КТ и не било допустимо да бъде преквалифицирано като маловажно такова. Депозирал е и писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на атакувания акт. Моли на основание чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 10.03.2020 г. в 14.10 часа свидетелите К.С. и А.С. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: шивашки цех, намиращ се в гр.Кърджали, ж.к.„Възрожденци“, район „Пасарелка“, стопанисван от жалбоподателя „Дамита груп” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили на обекта да работят 22 шивачки, една от които била Ф. И. А. с ЕГН **********. В декларация, която контролните органи й предоставили, Ф. А. декларирала писмено, че от 27.12.2019 г. работела като шивачка за фирма „Дамита груп” ЕООД в обект шивашки цех в гр.Кърджали, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., което последно получила на 02.03.2020 г. за месец януари. В декларацията отразила също, че имала сключен трудов договор и получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Съгласно представените ведомости за заплати за месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г., Ф. А. била отработила 3 работни дни за месец декември 2019 г. и 22 работни дни за месец януари 2020 г. На 11.03.2020 г. в Д„ИТ” гр.Кърджали били представени изискани с призовка документи, сред които не фигурирало трудовото досие на Ф. А.. При направена справка в Регистъра на трудовите договори в НАП било установено, че нямало регистриран трудов договор от „Дамита груп” ЕООД за Ф. И. А.. Затова в съставения Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2007296/17.03.2020 г. било отразено, че жалбоподателят не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Ф. А. преди постъпването й на работа. Протоколът бил изпратен на проверяваното дружество с писмо с обратна разписка, получено на 20.03.2020 г. На 06.04.2020 г. до жалбоподателя била изпратена и покана за съставяне на АУАН, получена с писмо с обратна разписка на 07.04.2020 г. На 09.04.2020 г. упълномощено от дружеството лице – П.В.А., представило на контролните Трудов договор № 019 от 27.12.2019 г., с който Ф. И. А. била назначена на длъжност „машинен оператор, шиене“ при работодателя „Дамита груп” ЕООД. В договора било посочено, че работника се задължавал да постъпи на работа на 27.12.2019 г. На проверяващите била представена и справка от НАП с Изх.№ 09388193024059/27.12.2019 г., 14.17ч., относно ЕИК по БУЛСТАТ *********, в която било отразено, че файлът е отхвърлен, поради некоректно съдържание на файла с данни, в същия имало записи за БУЛСТАТ различен от БУЛСТАТА-а, за който се подавали уведомленията. С оглед новоприетите документи, контролните органи приели за установено, че „Дамита груп” ЕООД в качеството му на работодател на 27.12.2019 г. е допуснал да работи като шивачка лицето Ф. И. А., без да й е връчил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За констатираното нарушение на 15.04.2020 г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Същият бил връчен на упълномощеното лице П.А., която го подписала без възражение. На 16.04.2020 г. нарушителят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 14.05.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.        

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели К.С. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 15.04.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2007296/17.03.2020 г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Дамита груп” ЕООД; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 10.03.2020 г. от Ф. И. А.; Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.12.2019 г.; Справки от Регистър на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ“; Покана от 06.04.2020 г. за съставяне на АУАН; Трудов договор № 019 от 27.12.2019 г.; Разчетно-платежна ведомост на „Дамита груп” ЕООД за месец декември 2019 г.; Разчетно-платежна ведомост на „Дамита груп” ЕООД за месец януари 2020 г.; Справка от НАП с Изх.№ 09388193024059/27.12.2019 г., 14.17ч., относно ЕИК по БУЛСТАТ *********; Възражение от 16.04.2020 г. срещу Акт за установяване на административно нарушение от 15.04.2020 г.; Становище на инж.К.С. от 22.04.2020 г.; известия за доставяне; Искане по чл.62, ал.4 от КТ от 15.04.2020 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 27.12.2019 г. е допуснал до работа Ф. И. А., преди да й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не й е било предоставено, защото видно от приетите доказателства, въобще не е било подадено от работодателя към тази дата. Установява се от приетата справка от Регистър на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА „ГИТ“ от 06.07.2020 г., че уведомлението за сключения трудов договор с Ф. А. е подадено от жалбоподателя до ТД на НАП едва през месец април 2020 г. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Дамита груп” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.     

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща  задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Процесното нарушение не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими. От друга страна, текстът на чл.415в, ал.2 от КТ изключва възможността нарушенията по чл.63, ал.2 от КТ да бъдат третирани като маловажни. Изложените от страна жалбоподателя аргументи за това, че имало технически пропуски във връзка с подаване на уведомлението, както и че нарушението било за първи път, са отчетени от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002403 от 14.05.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Дамита груп” ЕООД, ЕИК ***, гр.Кърджали, ул.„Захари Зограф“ № 44, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Дамита груп” ЕООД, ЕИК ***, гр.Кърджали, ул.„Захари Зограф“ № 44, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

                                 

                                                          Районен съдия: