№ 1120
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500520 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260026 от 04.11.2020 год., постановено по т.д.№ 254/2019 год. по описа на
СОС, ТО, 3-ти състав, ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на П. Д. Г. сумата от 25 000 лева лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 400 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 08.06.2019
год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.10.2019 год. до окончателното
изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 100 000
лева.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ в осъдителната част
досежно присъдените неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева до 25
000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от
ищеца болки и страдания. Правят се оплаквания още, че неправилно съдът е възприел липса
на съпричиняване на на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което размерът на присъденото
обезщетение за причинените неимуществени вреди да бъде редуциран до сумата от 15 000
лева. Претендират се разноските по делото.
1
Решението е обжалвано и от ищеца П. Д. Г., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част за неимуществените вреди над сумата от 25 000 лева до сумата от 100
000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи,
лимитите на отговорност, както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за причинените
неимуществени вреди до пълния размер. Претендира адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
причинените неимуществени вреди за сумата от 15 000 лева и за присъдените имуществени
вреди в размер на 2 400 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна
застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в
рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на
вредите на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат
и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд
механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил счупване
на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение. По своя медикобиологичен
характер увредата представлява трайно затруднение на движението на десния долен
крайник, като болките са били налице за период от девет месеца, с намаляващ интензитет.
Дава заключение, че няма данни за усложения след травмата, поради което /без ищеца да се
е явил на личен преглед, въпреки указанията/ приема, че възстановяването е приключило и е
протекло без усложнения.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Д. П., дъщеря на ищеца, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след
произшествието баща й престоял в болница 12 дни, като състоянието му било много тежко,
2
болял го кракът и бил психически нестабилен, след което бил обездвижен за период от
около пет месеца, не ставал от леглото, бил с памперси. Тъй като се налагала и
рехабилитация, го настанили в хоспис в с.Врачеш за период от пет месеца, където
специализиран медицински персонал полагал грижи за него. След изписването му от
хосписа се върнал в апартамента си в гр. Ботевград, където също го посещавал
рехабилитатор. Дава показания, че баща й много трудно започнал да се придвижва, с две
патерици, после с бастун, които помощни средства ползва и в момента. Почти не излизал от
къщи, храна му се носила от социалния патронаж. Преди инцидента баща й бил много деен
човек, редовно пазарувал, грижел се за съпругата си и за домакинската работа в къщи,
посещавал често имотите и лозовите си насаждения в плевенско село, но след катастрофата
се променил, като вече почти не излизал навън, затворил се в себе си, страхувал се да се
движи, имал притеснения, че е неустойчив с патериците и че кракът му ще поддаде. Към
настоящия момент още изпитва болки в крака.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалата
е търпял болки и страдания за период от девет месеца, с намаляващ интензитет. Бил е в
невъзможност да се обслужва сам за период от около пет месеца, което е нолажило чужда
помощ. Следва да се съобрази, че към настоящия момент състоянието на ищеца е
стабилизирано, като според вещото лице медик, същия е напълно възстановен и не са
налице усложнения. Отделно от това ищеца е преживял и психически травми и промяна на
интензивността на живота си, като съдът кредитира дадените от свидетеля показания в тази
насока, като придобити вследствие на лични впечатления.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юни 2019 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 25 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
3
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза се установи, че ищеца
е предприел пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, бутайки велосипеда си.
Отделно от това се установи, че удара за него е бил напълно непредотвратим, с оглед
изяснения по делото механизъм на произшествието. Изложеното дава основание да се
приеме, че пострадалия ищец, с поведението си не е допринесъл за настъпване на
вредоносния редултат, поради което възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд в обжалваните части следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е
влязло в сила.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026 от 04.11.2020 год., постановено по т.д.№ 254/2019
год. по описа на СОС, ТО, 3-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5