Решение по дело №617/2017 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №11

08.01.2018год., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд                                                                     

на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

 

                                                СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА                                                                                             

                                                                    

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 617 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено във фаза по извършване на делбата, като на основание чл.346 от ГПК са предявени претенции по сметки.

С Решение № 341/05.06.2017г. по гр.д. № 617/2017г. на Районен съд-Хасково е допуснато извършването на съдебна делба между М.М.М., ЕГН **********, В.Д.М., ЕГН **********,***, ЕИК ******, адрес: гр.Хасково, пл.“Общински“ № 1, на следния техен съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 77195.705.244 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изп. Директор на АК, с адрес: гр.Хасково, „Куба I“, с площ от 2901 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 8448 по Заповед № 969/1988г., при съседи: 77195.705.241, 77195.705.738, 77195.705.248, 77195.705.245, 77195.705.483, 77195.705.243, при квоти: 2700/2901 ид.ч. в режим на СИО за М.М.М. и В.Д.М. ***.

Предявява се искане по сметки от ищците М.М.М. и В.Д.М. *** за сумата в размер на 4 765 лева, представляваща направени от ищците разходи за поддръжка, опазване и заздравяване на съсобствения им с Община Хасково имот, съответстващи на притежаваните от ответника Община Хасково 201/2901 ид.ч. от процесния имот, както и 399.20 лева – мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 23.12.2016г. до 19.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията – 19.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски в производството по сметки. Ищците извършили следните мероприятия за запазване на имота през есента на 2015г. и през 2016г.: 1.Даване на линия за ограда съгласно дворищна регулация на разстояния през 3.00 м - 300 лева; 2.Направа на ограда от оградна мрежа върху метални колове през 2.80 м, бетонирани в земята и поставяне на портална врата на входа - 1200 лв.; 3.Направа проект - Площно заснемане на коти по хоризонтали през 10 см върху цялата площ от 2901 кв.м. от лицензиран геодезист - 580 лв.; 4.Направа проект за площна нивелация /върху цялата площ от 2901 кв.м./ от лицензиран геодезист - 580 лв.; 5.Отнемане на горната част от земната маса от целия терен с булдозер до здрава почва - 500 лв.; 6.Полагане на трошен камък и чакъл - частично за заздравяване на основата – 400 лв.; 7.Налагане на проекта за площна нивелация върху терена с нивелирани колчета върху цялата площ - 220 лв.; 8.Полагане на бетон с транспорт, разнасяне, трамбоване по цялата площ при спазване на проекта за площна нивелация - 65 000 лв. В съдебно заседание на 14.12.2017г. бе допуснато изменение на така предявената претенция за главница досежно нейния размер, като същата се счита предявена за сумата от 6 486.72 лева, вместо за първоначално предявения размер от 4 765 лева, както и изменение на претенцията за мораторна лихва досежно размера й, като същата се счита предявена за сумата от 599 лева, вместо за сумата в размер на 399.20 лева. 

Ответникът Община Хасково оспорва претенцията по сметки по размер.

Ищците правят искане за поставяне в техен дял на имота, допуснат до делба, като позовават претенцията си на факта, че притежават чувствително по-голяма квота от правото на собственост върху имота. Ответникът не изразява категорично становище досежно начина на извършване на делбата.             

          След преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, във връзка с изразените становища от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:    

          По претенцията по сметки:

          За правилното изясняване на спора в посочената му част съдът събра писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице.                 

          От показанията на свид. Д.М. съдът установи, че същият притежава имот, съседен на процесния. Познава имота добре и твърди, че е бил запуснат, изоставен, затлачен. Видимо било, че не се полагат грижи за този имот и едва, след като ищецът М.М. го закупил, започнал да го облагородява. Състоянието на имота дори не позволявало в него да се влезе с автомобил, тъй като бил обраснал целия с храсти и бил почти непроходим. Твърди също, че имотът бил под уличното ниво с около 10 метра и когато валяло или зимно време не можело да се влезне в него изобщо. При дъждовно време водата се стичала и се вливала в имота, като дори преминавала и към неговия имот. Освен това заявява, че бившето предприятие „Тодорка Паунова“ си натрупало всички боклуци в този терен и въобще имотът бил превърнат в неугледно и почти недостъпно за обичайно ползване място. Според свидетеля М. обаче, след като ищецът закупил мястото, положил много усилия, съответно и средства и сега имотът бил в много добро състояние. Свидетелят оценя състоянието му като отлично.

         Съдът разпита и свид. Д.Д., от показанията на който установи също, че имотът му е добре познат. И този свидетел заявява, че имотът е бил в много лошо състояние, заблатен, мочурлив, обрасъл с треви, храсти и диворастящи лози. В него често се виждали чужди крави и овце, натрупани били боклуци от предприятие „Т.Паунова“. И този свидетел твърди, че  мястото е под нивото на улицата, което още повече усложнявало обстановката, тъй като при дъжд всичката вода се стичала в имота.Това от своя страна правело мястото такова, че в него да не може да се стъпи дори. Едва след като се появил собственикът М.М., предприел мерки за неговото изравняване, почистване и разчистване от съществуваща стара паянтова постройка. Свидетелят твърди, че в мястото били превозени 18 камиона с пръст, за да се изравни терена до нивото на уличното платно и за да може да се влиза в него. Почистени били всички дървета, храсти и друга растителност, работил и геодезист по замерване границите на имота, като строителна компания „АБ“ извършила голяма част от тези дейности, в т.ч. били докарани и големи количества чакъл. В момента имотът бил вече на нивото на улицата, нямало течове, нямало оплаквания и от съседните имоти, че водите се вливат в тях. Свидетелят лично е участвал в тези дейности, тъй като има фирма за такава дейност и голяма част от работите са извършвани от негови работници. Цялата работа продължила около три летни сезона, като за всичко плащал ищецът М.М.. Понастоящем твърди, че имотът е в много добро състояние и М. го ползва като склад за строителни материали.               

          На следващо място съдът изслуша заключение на в.л. инж.Т.М., което възприема изцяло и което не бе оспорено от страните по делото. Видно от заключението е, че  при огледа на място се установява, че дворното място е благоустроено с бетонна настилка, оградено е с ограда от поцинкована мрежа с метални и бетонни колове. Има входна врата с метална рамка и поцинкована мрежа. Налична била бетонна настилка с различна дебелина, като на места била от 10-15 см., а на други стигала до 50-55 см., поради което в.л. приема средна дебелина на бетонната настилка  в размер на 25 см. Под бетонната настилка имало положена трошенокаменна фракция. Извършени били и изкопни работи. В.л. дава заключение и за разходите, направени за извършените проектни работи по геодезическо заснемане, нивелация и линии за отводняване, като прави уточнение, че тези дейности се извършват по договаряне със съответен лицензиран проектант геодезист. В крайна сметка дава заключение, че претендираната от ищеца сума за този вид разходи с оглед пазарните условия съответства на реалните цени.                Предвид установеното в.л. дава заключение, че общата стойност на извършените в имота подобрения по цени към момента на тяхното извършване възлиза на сумата  93 621.71 лева /след направено уточнение в съдебно заседание на 14.12.2017г. от страна на вещото лице/.

              При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи досежно основателността на исковата претенция. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че  към момента на закупуването на имота от ищците същият е бил в изключително лошо състояние. Бил е почти неизползваем, което е наложило именно извършването на редица строителни дейности, за да може същият да бъде ползван по предназначение. По несъмнен начин се установи, че всички подобрения в имота са били извършени от единия от съсобствениците му - ищецът по делото М.М., като той, освен организацията по благоустрояването  и най-вече за поддържането на имота, е заплащал и разходите за така извършените подобрения. Следва да бъде посочено още, че никой от свидетелите дори не споменава за друг съсобственик, а още по-малко същият да е участвал в тези дейности. От друга страна вещото лице при огледа на място е установило, че претендираните подобрения са действително извършени, съществуват на място и състоянието на същите е добро. Именно така направени, подобренията са дали възможност имотът да се използва, което налага извода, че без тяхното извършване имотът не би могъл да се ползва по предназначение, дори не би могъл да се използва въобще, поради което съдът счита, че тези дейности са били задължителни. В заключението си вещото лице подробно  е описало  същите, поради което съдът намира за ненужно да възпроизвежда подобренията поотделно. С оглед  изложеното, намира предявената претенция по сметки за основателна и доказана в пълния предявен размер от 6 486.72 лева, която сума съответства на квотата от правото на собственост на ответника върху процесния имот и като такава следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на претенцията – 19.10.2017г. до окончателното изплащане. Следва ответникът да заплати на двамата ищци  и лихва за забава върху посочената главница. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът М.М. е отправил покана до ответника Община Хасково, получена на 22.12.2016г., от която се установява, че ответникът е бил поканен да заплати своята част от разходите за направените в имота подобрения. Ето защо, съдът счита, че за времето от 23.12.2016г. до датата на предявяване на претенцията - 19.10.2017г., ответникът дължи на ищеца лихва за забава, която съдът определи с общодостъпна програма на сумата в размер на 543 лева. Ето защо, претенцията за лихва следва да се уважи до този размер, като в останалата част до пълния предявен от 599 лева да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

         По извършване на делбата:

         Страните по делото са съсобственици на имота, като съдът е постановил решение относно допускане на делба, с което решение са определени квотите на всеки един от съделителите, а именно: за ищците общо 2700/2901 ид.ч., а за ответника - 201/2901 ид.ч. Видно от заключението на вещото лице е, че делбеният имот е неподеляем, съгласно изискванията на ЗУТ, при така определените квоти с решението по допускане на делбата. В заключението си вещото лице е посочило пазарната стойност на имота, а именно сумата 62 370 лева.

          Съделителите - съпрузи  М.М. и В.М. са направили своевременно искане за поставяне в техен дял на имота. Такова искане не е направено от ответната страна. При тези данни съдът намира, че следва да извърши делбата по реда на чл.353 от ГПК. Действително се установи, че имотът е неподеляем, че само една от страните желае поставянето му в неин дял и макар да няма други имоти, така щото всеки от съсобствениците да получи реален дял, съдът счита, че е, както целесъобразно, така и законосъобразно да бъде поставен имотът в дял на ищците, които реално са ползвали и ползват имота по предназначението му. При така възприетия начин на извършване на делбата, ще следва съделителите М.М. и В.М. за уравнение на дяловете да заплатят на Община Хасково сумата 4321.50 лева.

         С оглед така възприетия начин на извършване на делбата, ще следва разноските по делото да останат в тежест на страните, както са направени във втората фаза на делбата, а и самите ищци не претендират разноски в тази фаза – по извършване на делбата.

          Следва ответникът Община Хасково да заплати на ищците разноски за вещо лице /доколкото само такива се претендират/ в производството по сметки в размер на 198 лева, съобразно уважения размер на претенцията.  

 

 

      Мотивиран така, съдът

 

 

                                          Р   Е  Ш   И :

 

            

            ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК ******, гр.Хасково, пл.“Общински“ №1 да заплати на М.М.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 346 от ГПК сумата  6 486.72 лева, представляваща  201/2901 части от разходите  на обща стойност 93 621.71 лева, заплатени от ищците за запазване на допуснатия до делба имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 77195.705.244 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изп. Директор на АК, с адрес: гр.Хасково, „Куба I“, с площ от 2901 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 8448 по Заповед № 969/1988г., при съседи: 77195.705.241, 77195.705.738, 77195.705.248, 77195.705.245, 77195.705.483, 77195.705.243, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 543 лева - мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 23.12.2016г. до 19.10.2017г., като иска за лихва в останалата му част до пълния предявен размер от 599 лева, като неснователен – ОТХВЪРЛЯ.

                На основание чл.353 от ГПК ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на М.М.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 77195.705.244 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изп. Директор на АК, с адрес: гр.Хасково, „Куба I“, с площ от 2901 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план 8448 по Заповед № 969/1988г., при съседи: 77195.705.241, 77195.705.738, 77195.705.248, 77195.705.245, 77195.705.483, 77195.705.243.

          ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Хасково, ЕИК ******, гр.Хасково, пл.“Общински“ №1, сумата 4 321.50 лева за уравнение на дяловете.

          ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК ******, гр.Хасково, пл.“Общински“ №1, да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната власт държавна такса в размер  на 310 лева – по претенцията по сметки и държавна такса в размер на 173 лева – по извършване на делбата.

          ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,***, да заплатят в полза на Държавата по сметка на съдебната власт държавна такса в размер на 2322 лева – по извършване на делбата.

         ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК ******, гр.Хасково, пл.“Общински“ №1, да заплати на М.М.М., ЕГН ********** и В.Д.М., ЕГН **********,***, разноски за вещо лице в производството по сметки в размер на 198 лева, съобразно уважения размер на претенцията.  

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете.

 

        Вярно с оригинала!

 

        Секретар: Д.С.