Р
Е Ш Е
Н И Е №144
24.10.2019 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
осемнадесети септември Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
НАНКА КОЕВА
ПРОКУРОР
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1222 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда
№98/22.06.2018 г., постановена по нохд №381/2018 г. Старозагорски районен съд е
признал подсъдимия Г.И.П. за невинен в това, че на 22.03.2016 г. в гр. Раднево извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, поради което го оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 325, ал.2, във
връзка с ал.1 от НK.
В срока по
чл.319 НПК е постъпил протест от Районна прокуратура –
Стара Загора, в който се излагат доводи относно незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда, постановена в
противоречие с установената фактическа обстановка и с разпоредбата на чл.303 от НПК. Искането, което се прави с
протеста, е за отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимият Г.И.П. за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение пред първата инстанция.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда съгласно изискванията на чл.314, ал.1
от НПК намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд в мотивите към съдебния си акт е изложил приетата за установена от него
фактическа обстановка, която на практика се припокрива с тази, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При така приетата за установена по
делото фактология, съдът е приел, че наказателното производство в случая е
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено
и приключило с влязъл в сила на 17.01.2018 г. съдебен акт – присъда
№193/08.11.2017 г., постановена по нчхд №3894/2016 г.
В
мотивите към съдебния си акт първостепенният съд е посочил критериите за
приложение на принципа „ne bis in idem“, възприети в
Тълкувателно решение №3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д.№3/2015 г., ОСНК. Без да посочи съображенията, поради които
приема, че деянието, предмет на разглеждане по нчхд №3894/2016 г. на
Старозагорски районен съд, приключило с влязъл в сила на 17.01.2018 г. съдебен
акт, е „същото“ като деянието, предмет на разглеждане по нохд №381/2018 г. по
описа на Старозагорски районен съд, съдът е приел, че с образуването на
наказателното производство по нохд №
381/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, е нарушен принципът „ne bis in
idem“.
Тази констатация е дала основание на съда да признае подсъдимия Г.П. за невинен
в това, че на 22.03.2016 г. в гр. Раднево
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта и да го оправдае по обвинението по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 НК.
На
първо място, следва да се отбележи, че наказателното производство, образувано
срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
с влязъл в сила акт наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на
прекратяване на осн. чл.4, &1 от Протокол №7 по
реда на чл.24, ал.1, т.6 НПК.
В
случая съдебният състав счита, че деянието, за което е осъден Г.П. с Присъда
№193/08.11.2017 г., по нчхд №3894/2016 г. на СтРС, изменена с Присъда
№2/17.01.2018 г., по внчхд №1267/2017 г., изразяващо се в това, че на
22.03.2016 г. в гр. Раднево е казал нещо унизително за честта и достойнството
на Р.С. в негово присъствие – „Да та **** в бунака“, „Да ти *** майката“, „Да ***
на майка ти ***“, „педераст“, „нямаш ***“, „Какъв баща си, много знаеш дали си
баща или не“, като обидата е нанесена публично и представляващо престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК е тъждествено с деянието, което е
предмет на настоящото дело. Това е така, тъй като обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт касаят конкретно незаконно поведение
на лицето Г.И.П., осъществено на 22.03.2016 г. в гр. Раднево по отношение на
лицето Р.И.С. и изразяващо се в отправяне към същото на обидните изрази, за
които е осъден по нчхд №3894/2016 г. на СтРС. В обвинителния акт, с който е
повдигнато по отношение на Г.П. обвинение за престъпление по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 НК са изложени и обстоятелства, касаещи поведението на П., при пристигане
на полицаите от РУ – Раднево, свидетелите Д. И., Ж. К. и А. В., в присъствието
на които той продължил да обижда съседа си – св. С.. Действията, съпътстващи
поведението му в този момент, били насочени и срещу полицейските служители, при
пристигането на които заявил, че не е тяхна работа да се месят и че са на
страната на Р., като отказал да им даде документа си за самоличност и не
изпълнил разпореждането им да не влиза в пререкания със съседа си. В резултат
на неговото поведение, му били поставени белезници и бил откаран в РУ –
Раднево. Така описаните действия на подсъдимия П., насочени към полицейските
служители и изразяващи се в отказ да изпълни техните разпореждания, ведно с
отправените обидни изрази към свидетеля Р.С., са обосновали възприетата от
представителя на обвинението правна квалификация на деянието му като такава по
чл.325, ал.2 НК, затова, че на 22.03.2016 г. в гр. Раднево извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта.
Така
формулираното фактическо и правно обвинение, съдът намира за идентично с това,
което е повдигнато с тъжбата, послужила като основание за образуване на нчхд
№3894/2016 г. на СтРС, макар и правната квалификация на двете деяния да е
различна, тъй като е налице фактическа идентичност от обективна и субективна
страна на конкретно осъщественото от П. поведение. В тази връзка съдът счита за
нужно да посочи, че в тъжбата на Р.С. също са намерили отражение
действията на П., насочени към пристигналите полицейски служители. При
преценката на idem във всеки отделен случай следва да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка
на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето
поведението на дееца. Във връзка с казаното, настоящият състав счита, че
действията на подсъдимия П. при пристигането на полицейските служители,
изразяващи се в оказване на съпротива срещу орган на властта, не могат да бъдат
извадени от контекста на цялостното му поведение, насочено срещу Р.С., тъй като
деянията, предмет на приключилото частно наказателно производство и на
наказателното производство от общ характер, се характеризират с идентична
обстановка и единство на решението, въз основа на което е предприето
поведението на П., а именно да накърни честта и достойнството на Р.С., отправяйки
обидните изрази към него. В този смисъл са и възприетите критерии относно принципът
„ne bis in idem“ в Тълкувателно решение №3/22.12.2015 г. на
ВКС по т.д.№3/2015 г., ОСНК.
При действащата
регламентация на НПК
прекратяването на второто по ред наказателно производство, не може да се избегне,
тъй като се явява единственият съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ
процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението
на едно от основните човешки права - никой да не бъде подлаган на повторно
наказателно преследване за едно и също деяние. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т.
6 от НПК на второто по ред наказателно производство, образувано
и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на наказателното производство,
респ. с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, се признава
и цялостно компенсира допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem.
По изложените съображения следва да се
отмени атакуваната присъда на районен съд – Стара Загора и да се прекрати
производството по делото.
По изложените съображения и на осн
чл.24, ал.1, т.6 НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда
№98/22.06.2018 г., постановена по нохд №381/2018 г. на Старозагорски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството
по нохд №381/2018 г. на Старозагорски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
и/или протестиране в петнадесетдневен
срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.