Номер 132304.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.ев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100501974 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Държавата чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ срещу решение №
1841 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 8952 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, двадесети състав, с което е прието за установено по отношение на ищцата М. М. Х. ,
че въззивникът не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.2573.172 по кадастралната карта /КК/ на град Варна, одобрена със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 970
кв.м, на основание член 124, алинея 1 от ГПК, както и е осъдена да заплати на М. М. Х.
сумата от 949,78 лева, представляващи сторени от последната съдебно-делеводни разноски с
производството пред първата инстанция на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението на първо място е недопустимо, тъй като ищцата е
предявила отрицателен установителен иск, от който няма правен интерес, защото този иск
не може да послужи като основание за признаване право на собственост на ищеца. Също
така се излагат и доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение,
както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи
се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства, а именно, че към акта за държавна
собственост са приложени писмени доказателства, удостоверяващи собствеността на
държавата. Отделно от това не са налице такива, които да установяват съществуването на
явно фактическо добросъвестно владение на процесния имот. Излага се, че не е преценена
нормативно установена забрана в член 86 от ЗС да се придобива по давност държавен имот,
1
доколкото е налице мораториум до 31.12.2022 г. Твърди се, че след постановяването на
първоинстанционното решение е било установено, че имотът е собственост на трето –
неучастващо в делото лице, поради което и се иска предвид обективираната насрещна
искова претенция от В. Й. Т. да се върне делото за разглеждане от друг състав на ВРС.
Въззиваемата М. М. Х. е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че атакуваното
решение е правилно и обосновано.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа
становището си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищцата е установила владение върху ПИ с
идентификатор 10135.2573.172 по КК на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 970 кв.м, находящ се в КК
„Чайка“, през 2000 г. и го осъществява и до настоящия момент непрекъснато и
необезпокоявано в трайно установените граници на имота, поради което го е придобила по
давност. Сочи, че през 2000 г. имотът е бил изоставен и не е бил ограден, като впоследствие
тя сторила това с оградна мрежа. Ищцата твърди, че не го обработва, но редовно го
посещава и следи за неговото състояние. Излага, че през 2017 г. поискала да се снабди с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот, но на 12.10.2017 г.
областният управител на област с административен център Варна съставил акт за частна
държавна собственост /АЧДС/ № 9402 за имота на основание член 68, алинея 1 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/ и член 104, алинея 1, точка 9 от ППЗДС. Оспорва държавата
да е придобила правото на собственост върху имота на посоченото основание, като
обосновава правният си интерес от водене на иска с издаването на АЧДС, което препятства
възможността й да се снабди с КНА за собственост въз основа на осъществявано от нея
давностно владение.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ
оспорване на иска като недопустим, а в евентуалност и като неоснователен. Сочи се, че за
ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като с уважаването му не се
установява, че имотът е нейна собственост. Поддържа се и, че искът е неоснователен,
доколкото е съставен АЧДС.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК.
Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
2
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищцата в конкретния случай се
обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същата е станала собственик на
процесния имот въз основа на осъществявано от нея давностно владение от 2000 г., с което
заявява самостоятелни права върху имота, а ответникът извънсъдебно оспорва правото й на
собственост посредством съставянето на АЧДС за същия имот и то, когато ищцата е
започнала процедура по съставянето на НА за собственост по обстоятелствена проверка.
Отделно от това ответникът е оспорил и изрично в отговора си на исковата молба правото
на собственост на ищцата.
В производството по предявен отрицателен установителен иск ищцата следва да
докаже фактите, от които произтича правният й интерес, което тя е сторила, а ответникът
следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: че процесният имот е бил придобит от държавата на
соченото основание – член 68, алинея 1 от ЗДС и член 104, алинея 1, точка 9 от ППЗДС.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че посоченото в АЧДС придобивно основание
не обективира такова по смисъла на член 77 от ЗС. В случая видно от приложения по делото
АЧДС като правно основание за собственост е посочено „чл.68, ал.1 от ЗДС; чл.104, ал.1, т.9
от ППЗДС". Член 68, алинея 1 от ЗДС гласи, че за имотите - държавна собственост се
съставят актове за държавна собственост, а член 104, алинея 1, точка 9 от ППЗДС визира, че
АДС се съставят за всички имоти и вещни права - държавна собственост, върху сгради,
обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда, жилище,
гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди, обект за
административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и
здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за
хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към
тях поземлен имот. При тези данни конкретното твърдяното от ответника придобивно
основание не може да се подведе под никое от известните на съда основания за придобиване
на собственост от държавата, било то първични или производни. Това води до извод за
липса на посочено в АЧДС материално-правно основание за съставянето му, следователно
ответникът изобщо не е въвел годно придобивно основание подлежащо на доказване в
настоящия процес. При това положение и предвид липсата на каквито и да твърдения за
друг механизъм за придобиване на собствеността върху процесния имот от държавата, както
и на каквито и да е било доказателства, че процесният имот е бил одържавяван,
обобществяван за кооперативно земеделско ползване или придобит чрез правна сделка, то
следва да бъде прието, че държавата не се легитимира като негов собственик.
До извод за обратното не води и доводът на ответника, изложен в депозираните
писмени бележки, че съобразно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
3
експертиза по КК на град Варна от 2008 г. имотът е записан на областния управител на
област Варна, доколкото КК има информационно-оповестителна функция, но не доказва и
не създава вещни права. Също така е ирелевантно за изхода на настоящия спор и
възражението, направено във въззивната жалба, че по отношение на имота има предявени
права на трето лице, доколкото въззивникът съобразно разпоредбата на член 26, алинея 2 от
ГПК не може да предявява от свое име чужди права пред съда, а и решението ще има сила
на пресъдено нещо само между същите страни, за същото искане и на същото основание –
член 298, алинея 1 от ГПК.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемата
следва да бъдат присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представения списък по член 80 от ГПК са в размер на 500 лева, заплатени за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 1841 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 8952 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от областния управител на област с
административен център Варна, да заплати на М. М. Х. ЕГН ********** с адрес в ***
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски
пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4