Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 210
гр. Сливен, 25. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седемнадесети септември, две
хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 510 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.С.С.
с постоянен адрес:***, подадена против мълчалив отказ на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, да му бъде върнато свидетелството за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В жалбата се твърди, че: с П.
№ 1 от 09.01.2018 по НОХД № 304 / 2017
г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила, на жалбоподателя е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано
от 03.10.2015 г.; поради това, че от 03.10.2015 г. до 03.10.2019 г. е изтекъл
четиригодишният срок, е подал заявление за връщане на СУМПС, по което до датата
на подаване на жалбата няма отговор и не е върнато СУМПС или издадено
удостоверение за явяване на п. изследване. Заявено е искане съдът да постанови
решение, с което да отмени отказа на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен, за връщане на СУМПС, и да разпореди връщане на СУМПС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган – Началникът на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че
СУМПС на С. е отнето на 15.01.2019 г., поради което същият не е изтърпял
наложеното му с П. № 1 от 09.01.2018 по
НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд– Сливен, наказание лишаване от
право на управление на МПС за срок от 48 месеца.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими
към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2011 г. на жалбоподателя С. е издадено СУМПС №
*********, валидно до 06.01.2021 г. СУМПС е издадено в ОД на МВР – Сливен.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 15-0804-000651 от 03.10.2015 г., издадена от
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, на жалбоподателя С.,
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/–
управление на ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на
хиляда, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца,
като са отнети СУМПС № ********* и СРМПС.
На 20.11.2015
г. СУМПС № ********* е върнато на С..
С П. № 1 от 09.01.2018
по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила
на 10.12.2018 г., на Г.С. е наложено наказание л. от с. за срок от три години,
отложено е и. на наложеното наказание за и. с. от пет години и Г.С., на
основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК/, е лишен „от правото да
управлява МПС за срок от четири години, считано от датата на отнемане на СУМПС
03.10.2015 г.“;
С Писмо Изх. № Р-54 / 18 г. от 20.12.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, до
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 237, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка
с чл. 416, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, е изпратен препис от
горепосочената п. с указание при изпълнение на наказанието да бъде спазен чл.
49, ал. 3 и ал. 4 от НК.
С Писмо Рег. № 804000-346 от 07.01.2019 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, Окръжна прокуратура
– Сливен, е уведомена, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС,
наложено на С. по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е п. в
и. на 15.01.2019 г.
На 15.10.2019 г. от Г.С.С. е
подадено Заявление до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., за връщане на СУМПС, като в
заявлението е посочено, че е налице изтичане срока на наложеното му наказание
лишаване от право да управлява МПС, който срок е започнал да тече от 03.10.2015
г. и е изтекъл на 03.10.2019 г.
По подаденото от С. заявление е налице произнасяне от Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, обективирано в Писмо Рег. №
804000-11908 от 04.12.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Сливен, в което е изложено, че наказанието „Лишаване от правоуправление на
МПС“, наложено на С. по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен,
за срок от 48 месеца, е п. в и. на 15.01.2019 г. и ще бъде и. на 29.11.2022 г.,
като ще бъдат п. 46 дни, тъй като със ЗППАМ № 15-0804-000651 от 03.10.2015 г.
по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, СУМПС е било отнето
на 03.10.2015 г. и върнато на 20.11.2015 г., поради резултата от Протокола за
химическа експертиза – 0,42 промила.
В хода на съдебното дирене са събрани и свидетелски
показания.
Свидетелите Г. Л. С. /С. на жалбоподателя/ и А. К. Х.
/р. на жалбоподателя/ дават показания, че: след като на С. е било отнето СУМПС
на 03.10.2015 г., той не е шофирал, макар че месец след отнемането СУМПС му е
било върнато; независимо, че е имал СУМПС, не е шофирал след инцидента.
С показанията на свидетеля Е.М.Ц. – Н. Г. в Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, не се установяват нови факти и
обстоятелства, различни от установените в административното производство.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните съображения:
С подаването на жалбата е оспорен Мълчалив отказ на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, по Заявление от С.
от 15.10.2019 г. за връщане на СУМПС. След подаването на жалбата е налице произнасяне от сезирания орган по Заявлението
на С., обективирано в Писмо Рег. № 804000-11908 от 04.12.2019 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което е формиран изричен отказ
за връщане на СУМПС.
С Определение № 10900 от 07.08.2020 г., постановено по
адм. дело № 8147/ 2020 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България– Седмо отделение, е отменено
Определение № 133 от 13.07.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено
по настоящото дело, с което е прието, че жалбата е недопустима поради липса на
годен за оспорване административен акт. В
мотивите на Определението си, което на основание чл. 235, ал. 2 от АПК е
задължително за настоящия съд, Върховният административен съд е приел, че
процесната жалба е насочена срещу годен за оспорване акт и че настоящият съд
следва да се произнесе по законосъобразността на отказа на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР– Сливен, за връщане на СУМПС по заявление от
15.10.2019 г. на С..
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес.
По гореизложените съображения, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Оспореният отказ е издаден от компетентен
административен орган. Редът за отнемане, съхранение и връщане на СУМПС е
регламентиран в чл. 20 – чл. 24 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 от
01.10.2002 г./. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба
№ I-157 от 01.10.2002 г., отнетите български национални свидетелства за
управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до
настъпването на правно основание за връщането им. В чл. 4, ал. 1 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. е предвидено, че СУМПС се издава от звената „Пътна
полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/
според постоянния адрес на лицето. С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е с постоянен адрес ***, и че отнетото СУМПС
е издадено в ОД на МВР – Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Сливен, е компетентен административен орган по заявлението на С. за
връщане на СУМПС.
В чл. 24, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. са
изброени основанията за връщане на отнетите свидетелства за управление на МПС. С
оглед конкретните обстоятелства, приложимо за случая е основанието по чл. 24,
ал. 1, т. 1 от Наредбата, в което е предвидено, че СУМПС се връща след изтичане
срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗИНЗС, наказанието лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от
органите, които признават това право и контролират упражняването му. В
разглеждания случай е установено, че първоначално СУМПС на С. е отнето на
03.10.2015 г. – с налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, и е върнато
на 20.11.2015 г.– поради резултата от Протокола за химическа експертиза – 0,42
промила. Впоследствие СУМПС на С. е отнето на 15.01.2019 г., тъй като П. № 1 от
09.01.2018 по НОХД № 304 / 2017 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с която С. е лишен от правото да управлява МПС
за срок от четири години, е влязла в сила на 10.12.2018 г., а наказанието „лишаване
от право да се управлява МПС“, наложено с п., е п. в изпълнение на 15.01.2019
г.
Основният
спорен въпрос между страните е коя дата следва да се счита за начало на
изтърпяване на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“: дали това е
датата 03.10.2015 г., посочена в П. № 1 от 09.01.2018 по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен, или е датата 15.01.2019 г., на която дата наложеното на С. с
горепосочената п. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е приведено в
изпълнение.
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието „лишаване
от право да се управлява МПС“ тече от датата на изземването на свидетелството
за управление. В разглеждания случай СУМПС на С. първоначално е отнето за срок
от 03.10.2015 г. до 20.11.2015 г. и впоследствие е отнето отново на 15.01.2019
г., когато наказанието е п. в изпълнение. Следователно, срокът на изпълнение на
наложеното на С. наказание е започнал да тече от датата, на която наказанието е
п. в изпълнение – 15.01.2019 г.
Същевременно в чл. 49, ал. 3 от НК е предвидено, че срокът
на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7, започва да тече от влизането на п. в сила, но о. не
може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието
л. от с..
Във връзка с изложеното, съдът счита, че не е налице
колизия между чл. 49, ал. 3 от НК и чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
49 от НК се съдържа в Раздел II „Видове наказания“, поради което се налага
извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на п. се отнася за всички
случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от
които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната
дейност. Относно хипотезата на лишаване от право да се управлява МПС,
законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на о. п. о. вече да
е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява
МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 от НК, съгласно който при
изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 се
приспада времето, през което за същото деяние о. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи,
когато към момента на влизане в сила на п. о. не е бил вече лишен от право да
управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл.
190, ал. 2 от ЗДвП. От изложеното следва, че срокът на наказанието на С. е
започнал да тече с фактическото изземване на свидетелството му за управление на
МПС.
Без значение за правния спор е обстоятелството, че
жалбоподателят С. не е управлявал МПС в периода от 20.11.2015 г. до 15.01.2019
г., през който период е притежавал валидно СУМПС. Волята на жалбоподателя да не
упражнява в този период правото да управлява МПС е различна от фактическия
състав на изземване на СУМПС, единствено при осъществяването на който
фактически състав тече срокът на наложеното наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“.
По изложените съображения, административният орган
законосъобразно е отказал да върне СУМПС на С., тъй като не е изтекъл срокът от
4 години на наложеното му наказание.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.С. с
постоянен адрес:***, против отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Сливен, обективиран в Писмо Рег. № 804000-11908 от 04.12.2019 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Сливен, да върне СУМПС по Заявление
Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., подадено от
Г.С.С..
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: