РЕШЕНИЕ
№ 15624
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110120061 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
111111111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу „ФИРМА ЕООД
ЕИК, 111111111111, представлявано от ААА с ЕГН: **********,със седалище и адрес на
управление: АДРЕС с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 3654.23 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г., и 380.82 лв. - законна лихва за забава от
01.07.2020 г. до 31.01.2023 г., както и сума за дялово разпределение 6.66 лв. - главница за
периода м.06.2020 г. - м. 10.2020 г. и 1.60 лв законна лихва за забава от 31.07.2020г.-
31.01.2023г., като и законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№7167/2023 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабден имот: АДРЕС.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА ЕООД. и “ФИРМА” ЕАД не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки изпратената покана за подписване на договор
съобразно действащите общи условия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството ни и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера обедняването. Сочи се, че ищцовото дружеството е изпратило
писмо покана П-2621/26.03.2021г., но погасяване не е налице.
Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „ФИРМА ЕООД не е
изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
1
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „ФИРМА” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които
се изготвят от „ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“ФИРМА” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал, 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ФДР” ООД”.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани
от “ФИРМА55 ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – „ФИРМА” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ
бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответното дружество е депозирало възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, намирайки вземанията за недължими.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 09.02.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ФИРМА ЕООД за сумите 3 654,23 лева (три
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ,
ведно със законна лихва за период от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 380,82
лева (триста и осемдесет лева и 82 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2020 г. до 31.01.2023 г., 6,66лева (шест лева и 66 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 1,60 лева (един лев и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 31.01.2023 г.- а Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия
и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№ 11111111.
Сумите се претендират като такИ., с които длъжникът неоснователно се е обогатил поради
2
липсата на облигационно правоотношение в процесния период.
С разпореждане от 20.02.2023 г. по ч. гр. д. № 7167/2023 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 130.87 лв. за заплатена държавна такса от
80.87 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
По делото е представен Нотариален акт 11111 том I, рег. №1111, дело 1111 от 11111 г.
на нотариус ГТ, видно от който ответника е придобил АДРЕС
Видно от представения протокол от 19.08.2002 г. от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № 459 от 08.10.2002 г. между „ФДР“ ООД и етажната
собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва цялата сграда /един вход/. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление на имот,
сградна инсталация и БВГ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2
от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията
са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени
в Наредба№ 16-334
Вещото лице е констатирало, че в сградата за магазини 1 и 2 и офиси 1 и 2 с абонатни
номера №1111111, №11111111, №1111111 и №1111 е монтиран контролен топломер в
абонатната станция. За аб. номера №1111111 и №1111 има монтирани индивидуални
топломери, а в магазин 1 и 2 няма монтирани индивидуални топломери. За двата магазина
разликата от контролния топломер и двата индивидуални топломера се разпределя като
общи части за двата абонатни номера №1111111 и аб.№11111111 въз основа на обемите на
помещенията им - за аб.№1111111 - 420куб.м. и за аб.№11111111 - 314куб.м. През процесния
период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 314куб.м., съгл. акт за разпределение на
кубатурата, представен на в.л. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла
вода. Показанията на водомера са отчетени на 28.05.2021 г. и 25.05.2022г., като отчетните
формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности
фигурират в изравнителните сметки. През процесния период във фактурите изготвени от
„ФИРМА“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че изчислението за ТЕ за отопление от сградна инсталация за период 21/22г. е
3
занижено с -0.18лв. За останалите периоди и компоненти изчисленията са в съответствие с
действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период е
3990.37 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания за процесния период за
абонатен номер 11111111, отговарящ в системата на ищеца за топлоснсбден имот с адрес:
АДРЕС
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните
и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора –
доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния
имот през посочения период е бил ответника. Това обстоятелство се установява от
приобщения към доказателствения материал по делото Нотариален акт 11111 том I, рег.
№1111, дело 1111 от 11111 г. на нотариус ГТ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
4
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, по делото е
установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна енергия, като
ответника се е обогатил със стойността на така потребената в имота енергия за сметка на
ищцовото дружеството, доколкото по делото се установи, че през процесния период
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот –АДРЕС
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия, е
3990.37 лева. Доколкото обаче се претендира само сумата от 3654.23 лева, искът за
кондикционното вземане следва да бъде уважен само до тази сума с оглед диспозитивното
начало и заявената от ищеца съгласно диспозитивното начало претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД. В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа
за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Ето защо ответникът се е обогатил и със стойността на цената на
услугата за дялово разпределение –6.66 лева.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
плащане на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в
забава е необходима покана. По делото не са представени и събрани доказателства, които да
установяват обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е
изпратена покана за плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил.
Приложената към делото покана за сключване на договор не е годна да постави ответника в
забава, а за приложената такава с рег. индекс и дата №П-2621/26.03.2021 г. не може да се
установи, че е връчена на ответника, както и не може да се направи извод за идентичност на
посочените в нея суми с тези- предмет на исковата претенция, най малко доколкото
исковата претенция съдържа вземания и за период след датата на поканата. Ето защо
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 707.01 лв., от общо дължим размер от 780.87 лева/ в т.ч. държавна такса-80.87 лева,
депозити за вещи лица-600 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
5
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете- адвокатско възнаграждение в размер на 37.83 лева от пълен
претедниран размер от 800 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -118.49 лева от пълен размер от
130.87 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФИРМА ЕООД ЕИК, 111111111111,
представлявано от ААА с ЕГН: **********,със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
дължи на „ТФИРМА ЕАД, ЕИК 111111111111111 сумата от 3654.23 лева- главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020
г. - м.04.2022 г. за топлоснабден имот: АДРЕС и сума за дялово разпределение 6.66 лв. за
периода м.06.2020 г. - м. 10.2020 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва върху сумите от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №7167/2023 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за 380.82 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2020 г. до
31.01.2023 г. и 1.60 лв законна лихва за забава от 31.07.2020г.-31.01.2023г.
ОСЪЖДА „ФИРМА ЕООД ЕИК, 111111111111, представлявано от ААА с ЕГН:
**********,със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на основание чл. 78,
ал.1 ГПК на „ТФИРМА ЕАД, ЕИК 111111111111111 сумата от 707.01 лв. – съдбено-
деловодни разноски по настоящото производство и сумата от 118.49 лева- разноски по
ч.гр.д. №7167/2023 г.на СРС.
ОСЪЖДА„ТФИРМА ЕАД, ЕИК 111111111111111, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „ФИРМА ЕООД ЕИК, 111111111111, представлявано от ААА с ЕГН:
**********,със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 27.83 лв. – съдбено-
деловодни разноски по настоящото производство
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6