Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 235/29.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на 30.10.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Василев
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа гр.дело № 932 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са следните искове от М.Г.Й.,
ЕГН ********** против ***, ЕИК ***:
- Иск за заплащане на сумата от
375,44 лв , представляваща неизплатено трудово възнаграждание за 19 дни за
периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г. , с основание чл.128 КТ;
- Иск за заплащане на сумата от
109, 24 лв лихва върху неизплатено трудово възнаграждание за 19 дни за
м.10.2015г. за периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно основание чл.245,
ал. 2 КТ;
- Иск за заплащане на сумата от
15 164,24 лв , представляваща обещетение за задържане на трудовата книжка
на ищеца за периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно основание чл.226, ал.
2 КТ ;
- Иск за заплащане на сумата от
4297, 84 лв , представляваща мораторна лихва върху обещетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г с правно основание чл. 86 ЗЗД;
- Иск за заплащане на сумата от
6699, 26 лв , представляваща обещетение за недопускане на работното място за
периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание чл.225, ал. 3 КТ;
- Иск за заплащане на сумата от
779,72 лв, представляваща мораторна лихва върху обещетение за недопускане на
работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание чл.
86 ЗЗД.
- Иск за заплащане на сумата от
1 390 лв , представляваща обещетение за неползван платен годишен отпуск за
2016г. в размер на 20 дена, неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер
на 20 дена и неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дена, с
правно основание чл.224 КТ;
- Иск за заплащане на сумата от
41,49 лв , представляваща дължимо обещетение за временна неработоспособност за
периода 04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно основание чл.40, ал. 5 КСО ;
Претендират се и законните лихви
върху главниците от датата на предявяване на исковата молба -14.08.2018г.;
В подадената искова молба ищецът
твърди, че е работил при ответника без трудов договор от 06.08.2013г., като
след проверка на ИТ Варна и съставени актове и образувани дела НАХД 16/2015г.
на РС Девня и ад. д. №3144/2015г. на АдС
Варна на 30.09.2014г. бил назначен на постоянен трудов договор на минималната
работна заплата за страната с място на работа ***, на длъжност общ работник, на осемчасов работен ден, като оттогава
предал трудовата си книжка на работодателя, който до датата на исковата молба
не му я върнал въпреки молба на ищеца от 07.07.2017г. с копие до ИТ. На
02.10.2015г. Управителят на ответното дружество посегнал да удари и отправил
обидни думи към ищеца, който се обадил на тел. 112 и подал жалба в РУ на МВР Девня и оттогава не
се явявал на работа в тази фирма. От 02.10.2015г. до 28.10.2015г. от ответното
дружество продължили да водят ищеца на работа, но не му заплатили трудово
възнаграждение за този период. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено с предизвестие от
29.11.2015г. Когато майката на ищеца разбрала, че синът й е уволнен и е в
невъзможност да започне работа поради задържането на трудовата му книжка,
получила мозъчен инсулт. С решение по гр. д. №81/2016г. на РС Девня уволнението
на ищеца било признато за незаконно и той бил възстановен на работа и му било
присъдено парично обещетение от 29.10.2015г. до 29.03.2016г. На 04.07.2016г. ищецът
се явил на работното място в указания от съда срок, но въпреки влязлото в сила
съдебно решение ответникът не допуснал ищеца да заеме работата, на която бил
възстановен. Ищецът потърсил безуспешно съдействие от РУ на МВР Девня, като на
излизане от Управлението се хванал за парапета на стълбището, който бил
изкъртен, паднал и си ударил силно кръста. За периода 04.07.2016г до
15.07.2016г. ищецът бил във временна неработоспособност, но ответникът не му
заплатил първите три дни от болничните съгласно чл.40, ал. 5 КСО. С решение по
гр. д. №490/2016г. на РС Девня ответникът бил осъден да заплати на ищеца
обещетение по чл. 225, ал. 3 КТ за времето от 18.07.2016г. до 20.06.2017г., но
въпреки това до датата на подаване исковата молба ответникът отново не допуснал
ищеца да заеме работата, на която бил възстановен.
В едномесечния срок за отговор
ответникът чрез проц. представител представя писмен отговор, с който заявява,
че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Заявява, че
счита иска да заплати обещетение за вреди от претърпян през 2015г. мозъчен
инсулт от майката на ищеца поради притеснения от това, че синът й е
уволнен, за недопустим. Твърди, че
трудовата книжка на ищеца не е била оставяна на съхранение при работодателя и
не се намира при него, което е установено
и при извършена проверка от ИТ. Излага, че работодателят не е длъжен да
върне трудовата книжка от датата на предизвестието за освобождаване от работа,
а от датата на прекратяване на трудовия договор. Прави възражение за погасяване
по давност на иска за мораторна лихва върху обещетение за задържане на трудовата книжка на ищеца.
Твърди, че доколкото видно от твърденията в исковата молба ищецът е бил в
самоотлъчка и не се явявал на работа в периода 02.10. – 28.10.2015г.
работодателят е нямал задължение да му начислява трудово възнаграждение. При
възражение за погасяване по давност на претендираната лихва върху неизплатено
трудово възнаграждание за 19 дни за периода 02.10.2015г. до 28.10.2015г.
Оспорва всички твърдения на ищеца, че се е явил на работа и е изразявал
желание да престира труд за процесния период 21.06.2017г. –
13.08.2018г. Излага, че ответникът е уведомил НОИ и начислил дължимите суми за
първите три дни от периода, когато ищеца е бил в болнични, но същия не си ги е
потърсил. Излага, че ответникът не се е явил на работа през 2016г. , нито е
подавал молба за ползване на платен отпуск и затова не му се дължи обещетение
за неползване на платен годишен отпуск. Излага, че щом с Решение по гр. д. №490/2016г. на РС Девня ответникът е осъден
да заплати на ищеца обещетение по чл.225, ал. 3 КТ за недопускането му на
работа за периода 18.07.2016г. – 20.06.2017г.
не му се дължи и обещетение за неползван платен годишен отпуск за същия
период, в каквато насока е и практиката на ВКС.
По делото са представени от
страните писмени доказателства. Ангажирани са и гласни такива чрез разпита на
един свидетел на страната на ищеца при режим на призоваване и двама свидетели
на страната на ответника при режим на водене. Ищецът е изслушан от съда за
обстоятелствата по делото в последното по делото о.с.з. на 30.10.2019г. Изслушана
и приета по делото е ССчЕ на вещото лице
Я.Л..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и от правна страна
следното:
По иска за неизплатено
трудово възнаграждение с правно основание чл.128 от КТ за заплащане
на сумата от 375,44 лв , представляваща неизплатено трудово възнаграждание за
19 дни за периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г.
Трудовият договор е възмезден договор,
като съгласно чл.124 и чл.125 КТ работникът или служителят е длъжен да
изпълнява работата, за която се е уговорил точно и добросъвестно, а
работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение съгласно чл.128 КТ за извършената работа. При
непрестиране на работна сила правото на трудово възнаграждание съществува само
в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника или служителя : при неизпълнение на трудовите
норми по чл. 266, ал.1 КТ , при престой и производствена необходимост по чл.267 КТ и при производство на некачествена продукция по чл. 268, ал.3 КТ – в този смисъл
Решение №171/10.07.2013г. по гр. д. №843/2012г. на IV гр. отд. на ВКС.
От представения трудов договор
№60/30.09.2014г. се установява, че страните са в трудовоправно отношение, по
силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността “ общ
работник” с основно месечно трудово
възнаграждение от 415 лв, платимо ежемесечно и с право на платен годишен отпуск
по чл.155 КТ в размер на 20 работни. дни. Трудовото правоотношение между
страните е било прекратено с предизвестие от 29.10.2015г. , като с Решение №69
/08.04.2016г. на РС Девня по гр. д. №81/2016г. уволнението на ищеца било
признато за незаконно, той бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
и ответното дружество било осъдено да му заплати обещетение в размер на 2075
лв за времето, през което е останал без
работа – от 29.10.2015г. до 29.03.2016г., вследствие на незаконното уволнение.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 02.10.2015г. управителят на ответното дружество посегнал да го удари и
отправил обидни думи към него, след което ищецът се обадил на тел.112 и подал жалба в РУ на МВР гр. Девня и
неизгодните за него обстоятелства, че оттогава повече не се явил на работа.
След като ищецът не е е изпълнил задължението си да се яви на работното си
място в работно време, нито има представени други доказателства той да е имал
готовност да изпълнява трудовите си задължения за процесния период 02.10.2015г.
-29.10.2015г., следва да се приеме, че неизпълнението на трудовата му функция
се дължи и на негово виновно поведение. Други
доказателства за реално извършена от работника или служителя работа през процесния период няма представени.
Поради това така предявенят иск се явява неоснователен.
По иска за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение с правно основание. чл.245, ал.2 от КТ за заплащане
на сумата от 109, 24 лв лихва върху неизплатено трудово възнаграждание за 19
дни за периода 02.10.2015г. до 28.10.2015г.
С
оглед изхода на спора по отношение на главния иск с правно основание чл.128 КТ
настоящият акцесорен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
По иска за заплащане на сумата от 1 390 лв , представляваща
обещетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 20 дена,
неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 20 дена и неползван
платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дена, с правно основание чл.224 КТ
Съгласно
представеният по делото трудов договор платеният годишен отпуск на ищеца е
определен на 20 работни дни. Съгласно
изслушаното и прието по делото експертно заключение на вещото лице Я. Л. не се
констатира да е заплащан платен годишен отпуск за 2016, 2017 и 2018г. на ищеца
по ведомост. Съгласно наличния по делото доказателствен материал няма данни към
датата на приключване устните състезания по делото трудовото правоотношение
между страните да е прекратено.
Съдът
намира така предявеният иск за неоснователен. На първо място компенсирането на
платения годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на трудовото
правоотношение - в този смисъл е
разпоредбата на чл. 178 КТ / “ забранява
се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обещетения освен при
прекратяване на трудовото правоотношение “/ , без значение на какво основание се прекратява то. С оглед
изложеното по – горе за незаконност на уволнението означава, че трудовото
правоотношение между страните не е прекратено и продължава да съществува за
2016, 2017 г. и 2018г., вкл. и с правото на платен годишен отпуск на ищеца като
последица от неговото съществуване. На второ място не се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението -
29.10.2015г. , до отмяната му /възстановяването на работа/ по съдебен
ред с Решение на РС Девня по гр. д. №81/2016г. Макар това време да се зачита за
трудов стаж, за този период работникът или служителят няма право на платен
годишен отпуск. Същият се дава за възстановяване на работника или служителя при
реално полагане на труд. В този смисъл Решение № 1627/2005г. по гр.д. №
562/2003г. на ІІІ гр.отд., Решение № 844/2006г. по гр.д. № 2587/2003г. ІІІ
гр.отд., Решение № 564/02.07.2010г. по гр.д. № 1541/2009г. ІV гр.отд.
По иска за заплащане на сумата от
41,49 лв , представляваща дължимо обещетение за временна
неработоспособност за периода 04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно основание
чл.40, ал. 5 КСО
Според
разпоредбата на чл.40, а.5 КСО осигурителят изплаща на осигреното лице за първите три работни дни от временната
неработоспособност 70 на сто от среднодневното БТВ за месеца, през който е настъпила временната неработоспособност,
но не по .малко от 70 на сто от
уговореното среднодневно възнаграждение. Представен е болничен лист за временна
неработоспособност на ищеца от 04.07.2016г. до 15.07.2016г. Видно от
показанията на свидетелите на страната на ответника Д. Й. Ф.и Р. Д. М.този
болничен лист на ищеца е бил представен на работодателя му - ответното дружество и същото е начислило
дължимото обещетение за временна неработоспособност по чл. 60 КСО за периода
04.07.2016г – 06.07.2016г. Свидетелката Д. Й. Ф.излага, че практиката в
ответното дружество била трудовите възнаграждения да се изплащат на ръка, а
обещетенията се изплащат по банков път лично от управителя. Така и вещото лице Я.Л.
излага, че по ведомост за м.07.2016г. е начислено обещетение за временна
неработоспособност за 3 дни в размер от 42 лв, което не е изплатено и не е
потърсено от ищеца.
Съдът
намира, че по аналогия с правилата за изплащане на трудово възнаграждение, ако
работникът или служителят не се яви или откаже да положи подпис във ведомостта
за така начисленото му обещетение, то
работодателят е този който следва да изпълни задължението си да плащане по друг
начин - напр. чрез пощенски запис или по
банков път на открита на името на ищеца банкова сметка, ***ия суми съгласно
влезлите в сила съдебни решения съгласно показанията на свидетеля Дияна
Йорданова Филипова, което същият не е сторил, с оглед на което така предявеният
иск се явява основателен за претендирания размер от 41,49 лв.
По иска за заплащане на сумата от 15 164,24 лв , представляваща
обещетение за задържане на трудовата
книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно основание
чл.226, ал. 2 КТ ;
Обещетението
по чл.226, ал.2 КТ се дължи когато трудовата книжка при прекратяване на
трудовия договор е била задържана от работодателят и не е била върната от него, въпреки че работникът е поискал връщането й. Тежестта на
доказване на иска /задържането на
трудовата книжка от работодателят и поискването й от работника или служителя, дали
работникът или служителят е предал на работодателят трудовата си книжка за
попълването й, тъй като трудовите книжки съгласно чл. 348, ал.3 КТ се
съхраняват от работниците и служителите,
и размерът на претърпените вреди / лежи върху ищеца – в този смисъл Решение по гр. д. 54 /2003г. на III гр. отд.
на ВКС. За казусът
ищецът така и не представи убедителни доказателства, че трудовата му книжка се
е намирала у работодателя и той я задържа незаконно. Ищецът твърди, че при
сключване на трудовия договор с ответното дружество на 29.09.2014г. е предал
трудовата си книжка на работодателя, като и понастоящем тя се намира у него,
като повтаря тези свои твърдения и в
дадените обяснения в о.с.з. съгласно чл. 176 ГПК. Същите не съдържат
признания за неизгодни за страната факти по смисъла на чл.175 ГПК , които да са
от значение за предявения иск с основание чл. 226, ал.2 ГПК. Ищецът представя покана
до работодателя от 07.07.2017г., връчена съгласно обратна разписка на
13.07.2017г., с копие до ИТ Варна с искане след получаване на настоящата молба
трудовата му книжка да бъде изпратена на посочения в молбата адрес. Представя и
жалба до ИТ Варна с искане да бъде задължен управителя на ответното дружество да
му бъде върната трудовата книжка. Същите тези молба и жалба представляват
частни свидетелстващи документи, съдържащи твърдения за изгодни за страната
факти. Тези документи удостоверяват
единствено, че изявението в полза на издателя им, е направено от подписалия ги
ищец. Същите не доказват фактите, предмет на направеното изявление, освен
когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, какъвто не е настоящия случай. Представен е също и отговор от ИТ Варна, съгласно който при
извършена проверка не са представени документи доказващи, че ищеца е представил
трудовата си книжка при постъпването си на работа. Ищецът представя копие от ССчЕ по гр. д.№ 81 /2016г. на РС
Девня , в което вещото лице Р. С. е отбелязало “ Във връзка с това на
14.03.2016г. извърших проверка на трудовата книжка на ищцата, като към тази
дата в трудовата книжка на М.Г.Й. не беше вписано назначаване при друг
работодател “. Видно от текста на експертизата обаче вещото лице не е посочило,
къде е проверило трудовата книжка на ищеца, а съдебното решение следва да се
основава на установени факти, а не на предположения , че проверката може и да е
била извършена при ответното дружество. При изслушването си от съда разпитаният
като свидетел Р.Х.С. заяви, че няма спомен, къде е видял трудовата книжка на
ищеца, не помни конкретни моменти или конкретното дело. В случаите на
прекратено трудово правоотношение свидетелят Р.Х.С. явства, че най–често е
искал съдействие от адвоката, в практиката хората обичайно си вземат трудовите
книжки, а ако не им ги връщали, се сезирали съотв. органи като ИТ и НОИ. В своето изложение пред съда
свидетелите на страната на ответника Д. Й. Ф.и Р. Д. М.излагат, че
счетоводството на ответното дружество се обслужва от външна фирма. Няма
практика и не е задължително във фирмата
да се съхраняват трудовите книжки на работниците и на служителите. При
постъпване или напускане на работник или
служител трудовата книжка се обработва от външната счетоводна фирма и се връща
на нейния притежател. Като приема, че
свидетелите на ответника са заинтересовани като служители на ответното
дружество, съдът преценява показанията
им съгласно останалия наличен по делото доказателствен материал, като тези
свидетелски показания кореспондират на установеното от ИТ Варна по повод извършената
проверка във връзка с подадената жалба от ищеца по делото .
За
пълнота на изложението следва да се оотбележи във връзка с възражението на
ответника, че искането да бъде присъдено
обещетение за вреди от задържането на трудовата книжка на ищеца, изразяващи се
в причинени вреди на майката на ищеца–получен мозъчен инсулт, че проц. представител
на ищеца в молба с вх. №5039/14.09.2018г. изрично е посочил, че не претендира
парично обещетение за това, поради което такъв иск не е бил предявяван , за да се произнася съдът
по него. По отношение на размера на претендираната вреда -БТВ на работника или
служителя до датата на предаване на
трудовата книжка съгласно ал.3 на чл.226 от КТ същия се презюмират от закона, а
ищецът следва само да докаже настъпването на вредата и причинната връзка. За
казусът ищецът така и не доказа, че
поради липсата на трудовата си книжка е бил лишен от възможността да сключи нов
трудов договор или да получи обещетение като безработен.
Също
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че обещетението за задържане
на трудовата книжка се дължи от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, както е съобразено и от вещото лице, което е направило
изчисленията си в ССчЕ в два варианта – от датата, посочена от ищеца –
02.10.2015г. и от начална дата 29.11.2015г.
С
оглед така изложеното съдът намира иска за недоказан и неоснователен и същият следва
да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на сумата от 4297, 84 лв , представляваща мораторна лихва
върху обещетение за задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г с правно
основание чл. 86 ЗЗД;
С
оглед изхода на спора по отношение на главния с правно основание чл.226,ал.2 КТ
настоящият акцесорен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на сумата от 6699, 26 лв , представляваща обещетение за
недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл.225, ал. 3 КТ;
За
да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.225, ал.3 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа е
достатъчно работникът или служителят дори и един единствен път да е посетил
предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудово
правоотношение. От момента на явяването му на работа и незаконното му
недопускане от страна на работодателя, работникът или служителят има право на
съответното обезщетение. Съгласно Решение № 245/28.06.2010г. на ІV
гр.отд. на ВКС възстановеният на заеманата преди
уволнението длъжност работник или служител следва да заяви изрично желанието си
да заеме длъжността било чрез явяването си в предприятието или чрез подаване на писмена молба да бъде
допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата на която следва да се яви
на работа.
Както вече съдът упомена по-нагоре с решение по гр. д. №81/2016г. на РС Девня уволнението на
ищеца било признато за незаконно и той бил възстановен на работа и му било
присъдено парично обещетение от 29.10.2015г. до 29.03.2016г. Представено е
уведомление до ищеца за влизане в сила на съдебния акт с указание за заемане на
длъжността, на която е възстановен в двуседмичен срок. С решение на РС Девня по
гр. д. № 490/2016г. ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
4604,52 лв ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -19.07.2016г. , представляваща обещетение за
недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен за длъжността “ общ
работник “ за периода 18.07.2016г – 20.06.2017г. Ищецът твърди, че въпреки това
и до настоящия момент ответника не го допуска до работа и поради това за него е
налице интерес
да предяви втори иск на основание
чл.225, ал.3 от КТ за осъждането ответното дружество да плати обезщетение за
недопускането му до работа за последващ
период – от 21.06.2017 година до датата на подаване на исковата молба –
13.08.2018 година.
Представен е от ищеца болничен лист
, издаден на 04.07.2017г. за временна неработоспособност за периода 04.07.2016г
– 15.07.2016г. Представени
са и други писмени доказателства от ответника за изпратени чрез експресна
куриерска услуга на Спиди покана от управителя на ответното дружество до ищеца
да се яви на работа с дата от 19.07.2016г. , два броя жалби до РС Девня и РП
Девня от м.07.2016г. от ищеца по делото във връзка с недопускането му на работа
и постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от 11.07.2016г. на РП Девня. Съдът намира
тези доказателства за неотносими към предмета на делото,доколкото същите не
касая исковия период, а касаят периода от време 18.07.2016г – 20.06.2017г., за който има постановено съдебно
решение, влязло в сила между страните.
В своите обяснения пред съда ищецът
излага, че лично предал болничния лист на служител на ответното дружество,
който го хвърлил на земята . Твърди , че е посещавал базата на ответното
дружество в гр. Девня след възстановяване си на работа през 2016г., но щом го
видели на камерите, заключвали вратите. В своите изявления пред съда
свидетелите на страната на ответника Д. Й. Ф.и Р. Д. М.излагат, че
влизането в помещенията на ответното дружество в гр. Девня се осъществява през
метална врата, която не се отваря автоматично, а чрез пазач. Твърдят, че в
базата на ответното дружество в гр. Девня има видеонаблюдение, като
свидетелката Д. Й. Ф.излага, че може да
вижда от видеонаблюдението кой пристига
в базата в гр. Девня. И двете свидетелки излагат, че не знаят ищеца да се е
явявал за възстановяване на работа във фирмата. Свидетелката Д. Й. Ф.явства, че
не знае, кой е представил болничния лист на ищеца, вероятно негов колега.
Съдът намира, че действително ищецът
не установи, че се е явявал на работното си място с готовност да престира труда
си за процесния период. Обясненията на същия в тази насока не съдържат
неизгодни за него признания на факти и не могат да бъдат ценени като
доказателство от съда съгласно чл.175 ГПК . Обаче с влязло в сила решение по
гр. д. №490/2016г. на РС Девня фактите на явяване на работа на ищеца в
срока, предвиден в закона по чл.345 от КТ, както и отказа на работодателя да го
допусне до работа са установени със сила на пресъдено нещо. Съдът не споделя
становището на проц. представител на ответника, че обещетението по чл.225, ал.
3 КТ не се дължи за неограничен период от време и ищецът следва да докаже явяването си на
работа в предприятието и желанието си да престира работната си сила и за всеки
последващ период. Видно от текста на разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ е посочено
изрично , че обещетението се дължи от деня на явяването му до датата на
действителното му допускане до работа, т.е напълно достатъчно е и еднократното
недопускане до работа. Еднократно направеното изявление от възстановения на работа
ищец, установено с влязлото в сила решение на съда обвързва неговия работодател
да изпълни задължението си да го допусне до работа В този смисъл е и практиката
на ВКС – напр. Решение № 518 по гр.д. № 374/2009 г. на ІV гр.отд. , решение
№ 298 по гр.д. № 3972/2008 г. на І гр.отд., решение № 683/21.12.2010г. по гр.д.
№ 1130/2009г. ІV гр.отд.; решение № 145/31.05.2011г. по гр.д. № 1186/2010г. ІІІ
гр.отд., решение № 314/19.11.2012г. по гр.д. № 307/1012г. ІІІ гр.отд.
Така
изложеното налага извод за основателност на предявения иск. Относно размера на
иска съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ
година, като съдебният експерт се е съобразил и с практиката на ВКС съгласно която при
незаконно недопускане на работа за продължителен период от време като база
следва да се преценява последното получено брутно трудово възнаграждение преди
недопускането, но и при съобразяване с гарантирания минимален размер на
работната заплата за страната, който е променен във времето по аргумент от чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 24 КТ вр. чл. 19, ал. 2 на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Общият размер на
обезщетението за целия процесен период 21.06.2017г – 13.08.2018г. съгласно
изслушаната и приета по делото ССчЕ е в размер на 6674,66 лева, като с оглед диспозитивното начало в
процеса искът следва да бъде уважен за посочената в исковата молба сума от
6699,26 лв .
По иска за заплащане на сумата от от 779,72 лв, представляваща мораторна лихва
върху обещетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до
13.08.2018г. с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Искът е основателен. Ищецът е
поставил ответника работодател в забава, като е предявил предходния иск с
правно основание чл.225, ал.3 КТ, по който е било образувано гр. д. №490/2016г.
на РС Девня, като исковата молба представлява по своята същност и покана за
плащане. Начислената мораторна лихва върху претендираното обещетение е в размер
на 301, 24 лв до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до претендирания размер от 779,72 лв.
Относно разноските
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50
лв върху уважения иск с правно
основание чл.40, ал. 5 КСО, държавна такса в размер на 267, 97 лв държавна
такса върху уважения размер на иска с правно основание чл. 225, ал.3 КТ,
държавна такса в размер на 50 лв върху уважения размер на иска с правно
основание чл.86 ЗЗД вр. чл.225, ал. 3 КТ, както и сумата от 29,29 лв
възнаграждение на вещо лице съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата , дължима за адвокатско
възнаграждание съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 1285,15
лв.
В представения договор за правна
помощ е посочено, че правна защита и съдействие на ищеца се осигурява при
условия та на чл. 38, ал.1 , т.2 ЗА. Принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика
от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Или с оглед изложеното ответникъ дължи на ищеца сумата от 300
лв адвокатско възнаграждение по предявения иск с основание чл. 40, ал. 5 КСО
, 664,81 лв адвокатско възнаграждение по
иск с основание чл. 225, ал.3 КТ и сумата от 300 лв адвокатско възнаграждение
по предявения иск с основание чл. 86 ЗЗД
вр. чл. 225, ал.3 КТ.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й. , ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, иск
с правно основание чл. 128 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 375,44 лева / триста седемдесет и пет лева и 44 стотинки / ,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й. , ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, иск
с правно основание чл. 245,ал.2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 109, 24 лв / сто и девет лева и 24 стотинки / , представляваща лихва
от 02.10.2015г. до 13.08.2018г върху неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й. , ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, иск
с правно основание чл. 224 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 1390 лева / хиляда триста и деветдесет лева /, представляваща
обещетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 20 дена,
неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 20 дена и неползван
платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дена ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Й. , ЕГН
**********,*** , сумата от 41,49 лева / четиридесет и един лева и 49 стотинки
/, представляваща дължимо обещетение за временна неработоспособност за периода
04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно основание чл.40, ал. 5 КСО ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й., ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, иск с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 15 164,24 лева / петнадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и
24 стотинки/ , представляваща обещетение
за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 02.10.2015г. до
13.08.2018г. ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Й., ЕГН **********,***, против ***, ЕИК ***, ***, иск с
правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 2 КТ да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 4297, 84 лева / четири хиляди двеста деветдесет и
седем лева и 84 стотинки /, представляваща мораторна лихва върху
обещетение за задържане на трудовата
книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Й. , ЕГН
**********,*** , сумата от 6699, 26 лева / шест хиляди шестотин деветдесет и
девет лева и 26 стотинки /, представляваща обещетение за недопускане на
работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г., с правно основание чл.225, ал. 3 КТ ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Й. , ЕГН
**********,*** , сумата от 301,24 лева / триста и един лева и 24 стотинки /,
представляваща мораторна лихва върху обещетение за недопускане на работното
място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание чл. 86 ЗЗД вр.
чл.225, ал.3 КТ, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от
779,72 лева
ОСЪЖДА М.Г.Й. , ЕГН **********,*** ,ДА ЗАПЛАТИ НА ***,
ЕИК ***, ***, сумата от 1285, 15 лева / хиляда двеста осемдесет и пет лева и 15
стотинки /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Г.Й. , ЕГН
**********,*** , сумата от 1246,81 лева
/ хиляда двеста четиридесет и шест лева и 81 стотинки/ , представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Девня сумата от 367,97 лева / триста шестдесет и седем лева и 97
стотинки / , представяща сбор от държавни такси върху уважения размер на
исковете и сумата от 29,29 лева / двадесет
и девет лева и 29 стотинки / , представляваща възнаграждение на вещо лице по
назначаната от съда експертиза съразмерно с уважената част от исковете
УКАЗВА съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК на ответника, че дължимите на ищеца суми могат да бъдат
платени на следната банкова сметка ***,
представена с молба в о. с.з. на 30.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :.................................