№ 3417
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110162313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Г.,
срещу Р. М. Ц. (конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на
процеса М. Р. Ц.), с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1195,58 лв.
- главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане
на вземането; 127,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 18.11.2020 г.; 19,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019г., ведно със законна лихва от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането; 4,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.12.2020 г. по ч.гр.д. №
58868/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството му на
наследник на М. Р. Ц.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2019
г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Претендира
разноски.
1
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.02.1992 г., се
установява, че на посочената дата М. Р. Ц. дарил на сина си Р. М. Ц. процесния недвижим
имот, находящ се в АДРЕС, като дарителят си запазил правото на ползване върху
недвижимия имот, предмет на дарението, докато е жив. След като М. Р. Ц. е бил титуляр на
вещното право на ползване върху процесния имот през исковия период (м.05.2017 г. –
м.04.2019 г.), то настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС между него и ищеца е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през посочения
период. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляра да владее и
ползва имота, като юридически лишава от същите правомощия собственика, който остава
притежател само на т. нар. гола собственост, поради което не е юридически оправдано в
тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия.
На следващо място, от представеното удостоверение за наследници се установява, че
М. Р. Ц. е починал на 23.12.2021 г., поради което правото му на ползване върху процесния
недвижим имот е било погасено на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Същевременно, от
представеното по делото удостоверение е видно, че на 15.04.2022 г. Р. М. Ц. се е отказал от
наследството, оставено от М. Р. Ц., като отказът му е бил вписан в специалната книга на
съда под № 797/19.04.2022 г. Правната последица от вписания от Р. М. Ц. отказ от
наследството на своя баща М. Р. Ц. се изразява в отпадане качеството на Р. Ц. на наследник.
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват
правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.не на наследството
- в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на
ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му
праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че
2
същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството
(в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т.о., ТК).
Ето защо предявените спрямо Р. М. Ц. главни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главната искова
претенция, неоснователна се явява и акцесорната за заплащане на обезщетение за забава и
като такава подлежи на отхвърляне.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от разпределението на
доказателствената тежест, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият е сторил и претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв., което следва да му бъде присъдено. Релевираното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй
като претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е почти в минималния
размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), като при преценка на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е длъжен да присъди минималния размер,
определен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на
ВКС, ТК, II т.о.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“, № 23Б, срещу
Р. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че
Р. М. Ц. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 1195,58 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 26.11.2020 г. до изплащане на
вземането; 127,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 18.11.2020 г.; 19,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019г., ведно със законна лихва от
26.11.2020 г. до изплащане на вземането; 4,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.12.2020 г. по ч.гр.д. №
58868/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Р. М. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 440 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4