№ 122
гр. Харманли, 16.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
в присъствието на прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Частно наказателно дело №
20255630200253 по описа за 2025 година
Производството е за изменение на мярка за неотклонение
“Домашен арест “ в по- лека по досъдебно производство и намира правно
основание в чл. 65 от НПК.
Постъпило е искане от адв. Й. Т. от АС – София, защитник на
обвиняемия Р. С. Ю., ЕГН:**********, роден на **** в гр.Харманли за
изменение на взетата по отношение на обвиняемия Р. С. Ю., ЕГН:**********
мярка за неотклонение “Домашен арест“ по досъдебно производство № 67 по
описа за 2023г. на РУ Харманли при ОД МВР Хасково в по- лека.
В искането се сочи, че обвиняемия е с мярка за неотклонение
„Домашен арест”, като до момента не е нарушил определената мярка за
неотклонение, съдействал е за разкриване на обективната истина, направил е
пълни самопризнания и има постоянен адрес.
Моли да се измени мярката за неотклонение „домашен арест” в по-
лека.
Представителя на прокуратурата счита, че така депозираната молба
от адв.Й. Т. от АС – София, защитник на обвиняемия Р. С. Ю.,
ЕГН:********** за изменение на мярка за неотклонение “Домашен арест“ за
неоснователна, като се аргументира.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното :
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
задържането, основанията за налагане на мярката за неотклонение и
наличието на нови обстоятелства, които да предполагат нейната промяна в по-
лека. Това което следва също да бъде преценено на този етап е дали са
събрани допълнителни доказателства, които да разколебават първоначално
1
направеното предположение относно авторството на деянието и в каква
степен. Освен това следва да бъде преценено и дали не е отпаднала някоя от
опасностите, съществуващи към момента на първоначалното вземане на мярка
за неотклонение "Домашен арест", какъв срок е изминал от това задържане,
съобразявайки, както сложността на разследването, така и основните
принципи свързани с правата на човека и основните свободи с оглед нуждите
на разследването.
Наказателното производство по ДП №67/2023 година по описа на РУ
Харманли при ОД МВР Хасково е започнало на 31.01.2023 година за
разследване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 14.02.2025г. на обвиняемият Р. С. Ю., ЕГН:********** е
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” съгласно разпоредбата на чл.128
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за срок от три до десет години.
Обвинението е за това, че на 11.11.2022г. в землището на гр.
Харманли, във вилна зона в местност „Гергана“, като извършител, в съучастие
със С. С. Ю., ЕГН **********- извършител, причинил на Г.К.К. от гр.
Харманли тежка телесна смисъла на чл. 128 ал. 2 вр ал.1 НК, изразяваща се в
слепота на лявото око / увреждане на и макулата с доказана зрителна острота
на лявото около- 0,01-0,02- престъпление по чл.128 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
С протоколно определение № 41/17.02.2025 година, постановено по
ЧНд № 82/2025 година, PC-Харманли е оставил без уважение искането на
прокуратурата за вземане спрямо обвиняемия на най-тежката мярка за
неотклонение и е приложил „домашен арест“.
Съгласно чл. 56 ал. 1 от НПК спрямо обвиняем по дело от общ
характер се взема мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, в което е обвинен и е налице основание по чл. 57 от НПК. В
настоящото производство съдът следва да провери законността на
задържането (респ. дом.арест), основанията за налагане на мярката за
неотклонение и наличието на нови обстоятелства, които да предполагат
нейната промяна в по-лека.
Съдът счита, че в това отношение не е налице промяна в
обстоятелствата. Прилагането на мярка за неотклонение „домашен арест“ е
законно и продължават да бъдат налице основанията за налагането. Началото
на домашния арест на обвиняемия датира от 17.02.2025 година / задържането
с постановление от 14.02.2025г. на прокурор за срок от 72 часа е от 16,35 на
14.02.2025г. до 16,35 часа на 17.02.2025г./, т.е. срокът и е три месеца и два
дни.
Съдът счита, че е налице и визираното от разпоредбата на чл.63 от
НПК обосновано предположение за връзката на обвиняемия Р. Ю. е
процесното престъпно деяние от общ характер, намиращо правната си
2
квалификация в разпоредбата на чл.128 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. До тези
изводи съдът достигна, изхождайки от доказателствената съвкупност, събрани
до момента по ДП № 67/2023г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-
Хасково, а именно многобройните гласни и съответстващите на тях писмени
доказателства: показанията на свидетелите Г.К., П. С., М.К., К.П., Р.Р., А.С.,
И.И., Н.Р., П.К., протоколи за очна ставка от 16.06.2023г., протоколи за оглед
на веществени доказателства от 06.02.2024г. и от 18.01.2024г., протоколи за
доброволно предаване от 16.01.2024г. и от 22.02.2023г. Така събраните до
момента доказателства са достатъчни, за да се приеме обоснованост на
подозренията на прокурора за връзката на обвиняемия Р. С. Ю. с
престъплението, за което е привлечен в качеството му на обвиняем почл.128
ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Наличните доказателства, обосновават вероятните
изводи за участието на обв. Р. Ю. в процесното деяние, в резултат на което
св.Г.К. е получил процесиите травматични увреждания, довели до престъпния
резултат на престъплението тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.1
от НК, данни за което се съдържат в първоначалната и допълнителната тройна
съдебно-медицинска експертиза, поради което и към настоящият момент
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил инкриминираното
деяние, продължава да съществува.
От първоначалното вземане на мярка за неотклонение „домашен
арест” до настоящия момент не са събирани доказателства, т.е. липсват дори и
индикации, които биха опровергали или поне разколебали извода за наличието
на обосновано предположение относно съставомерността и/или авторството
на деянието. В тази насока е доказателствената съвкупност, която настоящият
съд анализира на самостоятелно основание.
От началото на задържането на обвиняемият е изминал срок, който не
превишава максимално установения в разпоредбата на чл. 63 ал. 4 от НПК и
следва да се даде време и възможност на държавното обвинение за
окончателното приключване на наказателното производство в досъдебната му
фаза и за внасянето на делото в съда.
Кумулативно изискване на чл.63, ал.1 от НПК е наличието не само
обосновано предположение за извършване престъплението, но и наличието на
една от двете алтернативно предвидени опасности - опасност на дееца да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Двете опасности, очертани от законодателя в нормата на чл. 63 НПК,
са предвидени при условията на алтернативност, а не кумулативно. Няма
спор, че наличието на която и да е от тях (разбира се, съчетана е разгледаните
по-горе предпоставки) е достатъчна за определяне на мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
Налице са и останалите предпоставки за продължаване на „домашния
арест“. Както вече бе посочено по-горе, обвиняемият е привлечен към
наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление. С оглед тежестта
на престъплението, интензитета и характера на престъпното посегателство от
3
страна на обвиняемият върху пострадалият, продължителността на
предвиденото за това престъпление наказание « лишаване от свобода» за срок
от три до десет години и личността на обвиняемият, то в случая е налице
реална опасност обвиняемият Румен Ю. да се укрие с цел да избегне
наказателно преследване.Това е така, тъй като са налице писмени
доказателства по ДП (сведение от 15.12.2022г. - т.1 от ДП, л.69, докладна
записка от 07.02.2025г. на РУ- Харманли - л.84, т.3 от ДП и справка от
02.09.2024г. на РУ-Харманли за задгранични пътувания - т.3 от ДП, л.11), че
заедно с брат си работи извън страната, а и в днешното открито съдебно
заседание сочи, че ще пътува до Германия за да превозва леки автомобили,
които да продаде в страната, за да осигури доходи за семейството си.
Имайки предвид тежестта на процесното деяние, недобрата
характеристика на обвиняемия, данните от справката за съдимост за
предходно извършено от обв. Ю. престъпно деяние от същия вид - телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, и предвид обстоятелството, че обв.Р. Ю.
съгласно ДСМПИС не реализира доходи и няма имущество, от което да се
издържа, то съдът счита, че всичко така изложено определено завишава
степента му на обществена опасност и съответно е индиция за наличието и на
втората алтернативна опасност, регламентирана в чл.63 ал.1 от НПК, а именно
опасността да извърши друго престъпление.
Всичко това, в съвкупност, дава на съда основание да приеме, че
съществува висок риск реална опасност от напускане пределите на страната и
съответно от укриване на обвиняемия с цел осуетяване на евентуалното
реализиране на наказателната му отговорност, както и да извърши друго
престъпление,поради което всяка по-лека мярка от „домашен арест“ не би
спомогнала за осъществяване на целите по чл. 57 НПК. Тук следва да се
отбележи, че следващата по тежест мярка за неотклонение - „парична
гаранция“, се явява неприложима. Това е така, понеже самият обвиняем сочи в
протокола за разпит на обвиняем от 02.04.2025г., и от 14.02.2025г., че е
безработен и не разполага със средства, с които да заплати евентуалната
парична гаранция, а и липсата на доходи и имущество сам обв. Ю. е
декларирал в ДСМПИС.
С оглед изложеното по- горе и след преценка на цялата
доказателствена съвкупност, свързана със законността на взетата спрямо обв.
Р. Ю. мярка за неотклонение „домашен арест“, съдът намира, че не са налице
основания за изменение на мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в по-
лека.
На основание чл.65 ал.6 от НПК следва да се определи срок от
влизане на определението в сила, преди изтичането на който внасяне на ново
искане за изменение на потвърдената мярка за неотклонение да бъде
недопустимо.
С оглед приключване на досъдебното производство и осигуряване на
подсъдимия в съдебно заседание съдът счита, че този срок следва да бъде два
4
месец.
Водим от горното и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба от адвокат Й. Т. от Софийска
адвокатска колегия гр. София, защитник на Р. С. Ю., ЕГН:**********, роден
на **** в гр.Харманли с искане за изменение на мярка за неотклонение по
отношение на Р. С. Ю., ЕГН:**********, роден на **** в гр.Харманли,
обвиняем по Досъдебно производство № 67/2023 г. по описа на Районно
управление град Харманли, пр. пр. № 5742 / 2022г. на РП – Хасково, ТО -
Харманли от „Домашен арест” в по- лека.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Домашен арест”, взета
по отношение на Р. С. Ю., ЕГН:**********, роден на **** в гр.Харманли, с
адрес в гр.Харманли, ул. ****, обвиняем по Досъдебно производство
№67/2023г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково за престъпление
по чл.128 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от ИК, която да се изпълни на адрес гр.Харманли,
ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.65, ал.6 НПК срок от два месец, в
който нова молба за изменение на мярката за неотклонение от обвиняемия ще
бъде недопустима, извън случаите когато искането се основава на влошаване
на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд – град Хасково.
В случай на жалба или протест насрочва производството пред
Окръжен съд – град Хасково на 22.05.2025 година от 14.00 часа, за които дата
и час страните са уведомени от днес.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5