ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2134
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И.Н., срещу
разпореждане, инкорпорирано в заповед №4986/07.07.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №9824/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което е оставено
без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ЛЮБ. Н. ДР., ЕГН **********, единствено
в частта за сумата от 147.49 лв. договорна лихва.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен в атакуваната част. Излагат се съображения, че
възнаградителната лихва не е в разрез с добрите нрави. Иска се отмяна на
разпореждането и произнасяне по същество.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не
е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по
реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта,
касаеща няколко суми, включително и сумата от 147.49 лв. договорна лихва,
като е приел, че се основава на неравноправна клауза. При формиране
размера на лихвата по заема обективен критерий може да бъде размерът на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е не
повече от три пъти над законната лихва, а за обезпечени – два пъти. В
настоящия случай е уговорена лихва от 40.08%, както и ГПР – 49.67%,
надхвърлят законната, което е нарушение на добрите нрави. Същевременно
се предвижда повече от едно възнаграждение за ползване на финансов ресурс.
Прието е, че клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето, като се явява
нищожна.
Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Л.Д. за следните
суми: 800 лв. – главница; 147.49 лв. – договорна лихва за периода от
04.01.2019 г. до 13.09.2019 г.; 583.53 лв. – обезщетение за забава, считано от
05.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислена лихва; законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда. В заявлението е отбелязано, че заявителят
е придобил вземанията въз основа на договор за цесия, сключен със „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********. Между последното дружество и длъжника бил
сключен договор за паричен заем №249591/21.12.2018 г., като на длъжника
била предоставена сумата от 800 лв., договорната лихва е 147.49 лв., като е
2
следвало да се върнат общо 947.49 лв. на 19 равни двуседмични вноски, всяка
от 49.87 лв., при първа погасителна вноска – 04.01.2019 г. и последна – на
13.09.2019 г. Начислено е обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница за периода от 05.01.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда в размер на 583.53 лв.
Видно от приложения договор за паричен заем №249591, изрично
е уговорено, че размерът на кредита е 800 лв., следва да се погаси с 19
двуседмични погасителни вноски, с общ размер на плащанията 947.49 лв.
Посочени са и ГПР – 49.67% и лихвен % - 40.08.
Безспорно е в случая, че между „Сити кеш“ ООД и Д. е сключен
договор за потребителски кредит, като му е предоставена сумата от 800 лв.
Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода
редакция.
Заявител по делото обаче не е кредотодателят, а се твърди, че
„АСВ“ ЕАД е придобило вземането въз основа на цесия. Такива
доказателства обаче не са представени. При подаване на заявлението до съда
в случаи като настоящия, когато се касае за потребител, съгласно чл.410, ал.3
от ГПК следва да са приложени всички приложения и изменения, както и
приложимите общи условия. В случая следва да се представят и
доказателства за извършената цесия, с оглед установяване на твърдението на
заявителя, че има качеството кредитор. Такива доказателства обаче не са
представени. Това е самостоятелно основание да се отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение. Доколкото настоящето производство е
образувано единствено по повод обжалване на разпореждане, инкорпорирано
в заповед за изпълнение, касаещо отказа на съда да уважи заявлението за
възнаградителна лихва, същото е правилно и законосъобразно като краен
резултат и следва да се потвърди.
В този смисъл, доколкото липсва качеството кредитор и
заявителят не е страна по договора, не следва да се обсъждат доводите,
свързани с валидността на клаузите на договора. Съдебният акт е правилен и
законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
3
№4986/07.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №9824/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI
граждански състав, с което е оставено без уважение заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ЛЮБ. Н. ДР., ЕГН
**********, в частта за сумата от 147.49 лв. договорна лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4