РЕШЕНИЕ
№ 18031
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110128577 по описа за 2023 година
Предявени са от Д. С. М. с ЕГН ********** срещу [фирма] с ЕИК ***** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. трето
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1252.14 лв.,
представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за продажба № **** от
07.07.2022 г., както и сумата от 56.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 07.12.2022 г. до 16.05.2023 г. Претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, с който твърди, че е погасил претендираните суми изцяло чрез плащане на 26.05.2023
г., като представя и доказателства в тази връзка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Предявените искове са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума,
представляваща недължимо платена цена по развален договор с предмет доставка на стоки,
както и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната за периода
на забавата от 07.12.2022 г. до 16.05.2023 г.
Ответникът не оспорва, че страните са били обвързани от процесния договор за
продажба № **** от 07.07.2022 г., както и че цената по същия е била надлежно заплатена от
ищеца. Не е предмет на спор между страните и обстоятелството, че договорът е бил
развален от страна на ищеца на 02.12.2022 г., като не се твърди и не се установява платената
по разваления договор цена да е била върната от ответното дружество преди депозиране на
исковата молба.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на задължение за ответника
да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми за платена цена по развален по
1
извънсъдебен ред договор за продажба № **** от 07.07.2022 г. и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в посочените от ищеца размери. Налице е ликвидно и изискуемо
вземане на ищеца в претендирания размер.
С писмена молба с вх. № от 17.07.2023 г., ищецът признава факта на погасяване на
част от претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез плащане,
извършено на 26.05.2023 г., за което ищецът е уведомен по електронна поща на същата дата
в 16:31 часа, като изрично посочва, че е останал незаплатен остатък в размер от 19.68 лв.,
както и не били платени сторените от ищеца разноски в производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. По делото е представен в заверен препис документ за кредитен
превод от ответника в полза на ищеца от 09.08.2023 г. за сумата от 20.21 лв., с което съдът
намира, че претенциите на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса чрез плащане. В
открито съдебно заседание ответникът оспорва правото на ищеца на разноски с твърдението,
че не е дал повод за завеждане на делото.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като част от
извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не
освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Останалата
част от задълженията е била заплатена от ответника преди получаване на препис от исковата
молба и в деня на постъпване на същата в съда. Последното действие също не освобождава
ответника от заплащане на разноски в полза на ищеца, доколкото не е налице
предпоставката страната да не е дала повод за завеждане на делото, тъй като изискуемостта
на предявените с исковата молба претенции е настъпила преди депозиране на исковата
молба в съда. Това положение се установява от приложената към исковата молба и приета
като писмено доказателство по делото покана от ищеца до ответника за заплащане на
претендираните и в настоящото производство суми от 15.12.2022 г. Не се твърди и не се
установява дължимата държавна такса и разноските за възнаграждение на един адвокат да са
били заплатени на ищеца, поради което същите са останали дължими въпреки стореното в
хода на производството изпълнение на исковите претенции. На ищеца се следва държавна
такса в размер на 52.34 лв., както и заплащане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото не е представен договор за защита и съдействие между ищеца и
процесуалния му представител по пълномощие, от който да се установява какъв е размерът
на уговореното между тях възнаграждение за извършените действия от адв. П. по делото,
като не се представят и доказателства, че такова адвокатско възнаграждение в
действителност е било заплатено. Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото в негова полза процесуално
представителство е недоказана и такова не му се следва.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. М., ЕГН **********, с адрес [адрес] срещу
[фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [адрес] за осъждане на [фирма] да
заплати на Д. С. М. сумата от 1252.14 лв., представляваща подлежаща на връщане цена по
развален договор за продажба № **** от 07.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 26.05.2023 г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 56.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 07.12.2022 г. до 16.05.2023 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [адрес], да
заплати на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес [адрес], сумата от 52.34 лв. – разноски за
държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3