Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в
присъствието на прокурора .........................., разгледа докладваното от
съдията Гр.Д. № 324 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК от Г.Н.М., срещу Р.Т.М., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Ищцата излага в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 19.08.****г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при община В. От брака си имат родено едно непълнолетно дете – Т.,
родена на *** г. Твърди, че в началото отношенията в семейството се развивали
много добре. Около година и половина след сключване на брака, съпругът заминал
да работи в И., като в началото съпрузите поддържали контакт, но в последствие
ответникът спрял да търси ищцата и детето. Повече от дванадесет години
съпрузите не живеели заедно и не поддържали никакви отношения, като всеки от
тях е създал ново семейство. От новите си връзки ответникът имал родено дете, а
ищцата била бременна в осмия месец. С оглед изложеното ищцата настоява за
прекратяване на брака поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство без съдът
да се произнася по въпроса за вината. Претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права над малолетното дете Т., с определяне режим
на лични отношения с бащата и присъждане на дължима издръжка на детето.
Предявява искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име Й..
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
представя доказателства за раждане на детето М. на **** г., като моли да й бъде
предоставено упражняването на родителските права и над новороденото дете, с
определяне режим на лични отношения с бащата и присъждане на дължима издръжка.
В законоустановения срок ответникът, чрез
упълномощения си представител адв. И.Р. от ДАК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който не оспорва твърдяното от ищцата дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, като също заявява, че желае неговото прекратяване, без
съдът да се произнася по въпроса за вината. Не оспорва искането на ищцата за
предоставяне упражняването на родителските права над детето, неговото местоживеене
и режима на лични отношения, като единствено оспорва размера на претендираната
издръжка.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
заявява, че не оспорва искането за предоставяне родителските права над роденото
през време на бракоразводния процес дете М., с определяне на обичаен режим на
лични отношения с бащата и минимална издръжка.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издаден въз осн. на акт за
граждански брак № **/19.08.****г. на Община Добрич-град, се установява, че
страните са сключили граждански брак на 19.08.****г., като съпругата е приела
да носи фамилното име на съпруга си – М.. През време на брака съпрузите имат
родени две деца Т. Р. М., родена на *** г. и М. Р. М., родена на *** г., видно
от представените удостоверения за раждане изд. въз осн. на актове за раждане № **/27.12.****г. на община Варна и № **/12.06.2019 г. на
община Добрич-град.
Установява се от представената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, неоспорена от ответника, че ищцата Г.М.
не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че получавания от нея доход
е в размер на 400 от болничен.
От разпита на свидетеля Г.Н.П.– баба на ищцата, се
установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от единадесет
години. Свидетелката знае, че Р. е заминал да работи в чужбина, когато детето Т.
е било на година и три месеца, като от тогава не се е връщал да живее при
семейството си. Знае също, че през периода на дългата фактическа раздяла
съпрузите не са поддържали връзка и не са правили опити да заживеят отново
заедно, а вече всеки от тях е създал и ново семейство. Не е чувала след
раздялата на родителите Р. да е поддържал връзка с детето или да е предоставял
някакви средства за издръжката му.
Изложеното от свидетеля се потвърждава изцяло от
изготвения по делото социален доклад. При направеното проучване е установено,
че основни грижи за детето Т. полагат майката и нейните родители, както и мъжът
с който съжителства С.И.. Т. е ученичка
в седми клас на СОУ „Л.К.” гр. Добрич, добра ученичка е, и има амбиции да
продължи образованието си във Финансово стопанска гимназия. Детето посещава
клуб по народни танци „Х.” към НЧ гр. Добрич, като за месечно участие майка й
заплаща сумата от 20 лв. Обича да рисува и пее, но не посещава извънкласни
форми в тези сфери. При извършеното социално проучване е установено, че детето
е емоционално обвързано със своите майка, баба и дядо по майчина линия. За нея
се полагат адекватни грижи, задоволени са базовите й потребности, живее при
добри битови условия, като получава помощ и подкрепа от роднините си.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и
лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и
морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие,
загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата
между съпрузите през 2007 г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и
необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито
на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде
уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.
Относно родителските права и издръжката на децата след
развода:
Установи се по безспорен начин
от събраните гласни доказателства, че
съпрузите живеят в продължителна фактическа раздяла както, и че всеки от тях води напълно самостоятелен живот, в
който не присъства другият брачен партньор, че както ищцата, така и ответникът
са заживяли на съпружески начала с други лица и са създали нови семейства. С оглед на това обстоятелство и на аргумента, че в
производството за прекратяване на брака с развод се разрешават въпросите за
последиците от развода по отношение на родените от този брак деца упражняването
на родителските права, личните отношения на децата с родителя, който няма да ги
упражнява и издръжката на децата (арг. от чл.59, ал.1 СК), съдът следва да се
произнесе по предоставянето на родителските права спрямо родените по време на
брака деца Т. и М., дължимата издръжката в тяхна полза и определяне на режим на
лични контакти на другия родител с децата.
Преценявайки много ниската
възраст на детето М., необходимостта на този етап от развитието му от
непосредствена майчина грижа, а по отношение на детето Т. - силната емоционална
привързаност между нея и майка й, полаганите непрекъснати грижи от майката и
пълната незаинтересованост от страна на бащата, съдът приема, че с оглед
интересите на децата родителските права следва да се предоставят на майката,
като децата продължат да живеят на нейния адрес, установен по делото в гр. гр.Д.
**** или адреса на който майката възнамерява да се установи в гр. гр.Д. **. На
бащата Р.Т.М. следва да се определи режим на лични контакти с детето Т., всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч. без
приспиване в дома на бащата, като бащата взема и връща детето от и в дома на
майката, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, а по отношение на детето М. всяка първа и трета събота от месеца, за
времето от 10.00 ч. до 16.00 ч. в присъствието на майката, с оглед много
ниската възраст на детето.
Съдът счита, че издръжката в
полза на детето Т. следва да се определи в общ размер от 270.00 лв., от които 170.00
лв. да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката да се поеме от
майката. При определяне на издръжката съдът съобрази доказаните доходи на майката
и липсата на доказателства за получавани такива от бащата, обстоятелството, че
непосредствените грижи ще се полагат от майката, нуждите на детето на тази
възраст, като осъжда ответникът да заплаща определената издръжка, считано една
година преди подаване на исковата молба в съда – 29.05.2018 г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В полза на детето М., съдът
счита, че следва да се определи издръжка в общ размер от 220.00 лв., от които
140.00 лв. да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката да се поеме
от майката. При определяне на издръжката съдът съобрази доказаните доходи на майката
и липсата на доказателства за получавани такива от бащата, обстоятелството, че
непосредствените грижи ще се полагат от майката, нуждите на детето на тази
възраст, като осъжда ответникът да заплаща определената издръжка, считано от
датата на раждане на детето – **** г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Относно фамилното име след развода:
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да
възстанови предбрачното си фамилно име - Й.. С разпоредбата на чл. 53 СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови
предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно.
Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на
съпруга, който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира
искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде
постановено на основание чл. 53 от СК
жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Й..
По разноските:
На основание
чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани
доказателства, че ищцата Г.М. е внесла
държавна такса в размер на 25.00 лева при завеждане на исковата молба, с
оглед на което в тежест на ответника Р.М. следва да бъде възложена дължимата
разлика от 25.00 лева. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху
определената издръжка за децата, в размер на 446.40 лева, определена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно 4 % върху
тригодишните платежи от определената за децата издръжка.
Мотивиран от
изложеното, СЪДЪТ
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Р.Т.М., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, който
брак е сключен на 19.08.****г. и за който е съставен Акт за граждански брак № **/19.08.****г.
на община Добрич-град, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44,
т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Т. Р. М., родена на *** г. и М. Р. М., родена на *** г., на майката Г.Н.М..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата
Т. и М. при майката Г.Н.М..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата Р.Т.М. и детето Т. Р. М., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч.
до 17.00 ч. без приспиване в дома на бащата, като бащата взема и връща детето
от и в дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата Р.Т.М. и детето М. Р. М. всяка първа
и трета събота от месеца, за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч., в присъствието на
майката, с оглед много ниската възраст на детето.
ОСЪЖДА Р.Т.М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното
дете Т. Р. М. с ЕГН **********, действащо чрез законния си представител Г.Н.М.,
в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от 29.05.2018 г. – една
година преди датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Р.Т.М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното
дете М. Р. М. с ЕГН **********, действащо чрез законния си представител Г.Н.М.,
в размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева), считано от **** г. - датата на
раждане на детето, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК,
след прекратяване на брака съпругата Г.Н.М. да възстанови предбрачното си
фамилно име - Й..
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и
446.40 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки), държавна такса върху определената издръжка.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….