Решение по адм. дело №2897/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, [улица], сграда Медицински център „Младост Варна“, представлявано от изпълнителен директор В. С. М., чрез адв. В. П., срещу Заповед № 2024/21.06.2023г., издадена от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, с която на оспорващото дружество в качеството му на собственик на ПИ 10135.536.200 е наредено: „1. В срок от 1 /един/ месец от влизане в сила на заповедта да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна ПИ 10135.536.200; 2. В срок от 1 /един/ месец от датата на одобряване на План за безопасност и здраве, да се извърши премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна ПИ 10135.536.200.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да установи всички факти и обстоятелства от значение за процесния случай, като на жалбоподателя не е предоставена възможност да получи Констативен акт № 1/16.02.2021г. и да направи възражение по него. Твърди се, че административният орган не е събрал относимите към търпимостта и законосъобразността на процесния строеж доказателства – не е съобразена Заповед № 18-8300/27.07.2021г. на Началник СГКК – Варна за изменение на кадастралните граници на ПИ с идентификатор 10135.536.118, 10135.536.200 и 10135.536.297 и [нотариален акт], том Х, дело № 21341, дв. вх.рег. 3809/14.02.2023г. за признаване на собственост на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД за собственик на сгради с идентификатори 10135.536.200.2 и 10135.536.200.3. Оспорва се констатацията, че строежът не отговоря на условията на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и за него не може да се издаде удостоверение за търпимост. С допълнение към жалбата рег. № РД23014036ВН_001ВН, чрез адв. П. И. се излагат други доводи за допуснати нарушения на административната процедура по издаване на оспорваната заповед, като се твърди че производството е било възобновено, без издаване на нарочен акт на основание чл. 55 от АПК и без дружеството да е надлежно уведомено. Твърди се, че процесната постройка е изградена значително по-рано от посочената дата в заповедта – 2020г. и е описана в акт за завземане на недвижим имот като държавен, съставен през 1950г., поради което представлява търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на тези съображения от съда се иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Първоначално по жалбата на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД срещу Заповед № 2024/21.06.2023г., издадена от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна е образувано Административно дело № 1557/2023 година. Производството е приключило с постановяване на Решение № 5217/ 21.05.2024 г., с което заповедта е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Основните доводи на съда са, че в хода на производството по чл. 225а от ЗУТ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в опорочаване процедурата по уведомяване на собственика за съставяне от служители по чл. 223, ал.2 от ЗУТ на Констативен акт № 1/16.01.2021 г., с който е сложено началото на производството, което е довело и до ограничаване правата на собственика и да направи възражения срещу съдържащите се в КА констатации. Съответно – останали са неизяснени някои факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на административното производство, а от там е формиран извод, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът е счел, че от обстоятелствената част на заповедта не може да се установи коя точно от сградите в ПИ 10135.536.200 е неин предмет, което е посочено като друго основание за отмяна на акта.

Решението на Административен съд – Варна е обжалвано по касационен ред. Пред ВАС е образувано Административно дело № 7526/2024 година. Същото е приключило с Решение № 12542 от 20.11.2024 година. Видно от мотивите към него, касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения в хода на производството пред органа. Намира, че дори и оспорващото дружество да не е било надлежно уведомено за издадения констативен акт, с който е започнало производството по чл. 225а от ЗУТ, то е могло да направи своите възражения срещу съдържащите се в него констатации и да ги обори в хода на съдебното обжалване на окончателния административен акт. Посочва се, че от приложените по делото доказателства и най-вече от Констативния акт, който, като съставен от длъжностни лица при община Варна, представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила в това производство, въпреки някои неточности при описанието на обследвания строеж, дава възможност същият ясно да се разграничи от останалите сгради в ПИ 10135.536.200. Съответно - строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, е индивидуализиран в достатъчна степен, поради което изводите на първоинстанционния съд в противен смисъл са неправилни. По изложените съображения касационната инстанция е отменила Решение № 5217/ 21.05.2024 г. по Адм. д. № 1557 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указание спорът да се разгледа по същество. По-конкретно е указано при новото разглеждане на делото съдът да изследва въпроса за търпимостта на строежа, което се явява основен спорен въпрос между страните.

Предвид горното, настоящото се явява второ по ред производство пред настоящата инстанция, чийто предмет е жалбата на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД срещу Заповед № 2024/21.06.2023г. на Директор Дирекция УСКОР при Община Варна.

В съдебно заседание за оспорващото дружество „Марешки недвижими имоти“ ЕАД се явяват надлежно упълномощени негови процесуални представители, които в пледоариите по същество на спора и с допълнително представени писмени бележки поддържат жалбата и настояват оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, чрез юрисконсулт Р. С., оспорва жалбата като неоснователна. Не възразява срещу претендирания от противната страна размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 115, том I, рег. № 3920, дело 102 от 08.10.2019 г. (л. 57-60 от Адм.д. № 1557/2023 г.) „Варнафарма -М“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя В. С. М., придобива от съсобствениците си – наследници на арх. Д. Д., притежаваните от тях  (три четвърти) идеални части от дворно място представляващо имот пл. № 125 по плана от 1936г., местност Приморски парк „Салтанат“, с посочено наименование в доказателствен нотариален акт - „Свети Никола“, номер 7, гр. Варна, който имот е идентичен с имот пл. № 2544 по кадастрален план /КП/ на същата местност от 1997г., в границите на допустимата точност, съгласно комбинирана скица и техническа експертиза за идентичност на имота, изготвени от инж. А. А. от месец септември 2019 г., като имот пл. № 125 по плана на местността от 1936 г. по доказателствен нотариален акт е с площ от 3500 кв.м. и с площ от 3702 кв.м. по графични данни, като идентичният на него имот пл. № 2544 по КП на местността от 1997 г. е с площ от 3793 кв.м., който имот е нанесен като Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.536.200 в актуалната кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед 300-5-18 от 04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, Приморски парк „Салтанат“, местност Приморски парк „Салтанат“, с площ съгласно кадастрална скица от 3791 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: квартал 24, парцел V-125, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 10135.536.121, 10135.536.201, 10135.536.297, 10135.536.1087, 10135.536.118, 10135.536.593, заедно с изградената в гореописания имот Вилна сграда на два етажа, застроена по доказателствен нотариален акт върху площ от 80 кв.м., с подробно описани помещения на първи и на втори етаж, която гореописана сграда е заснета като Сграда с идентификатор № 10135.536.200.1 по КККР гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, със застроена площ на сградата по скица от кадастъра от 92 кв.м., с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, брой надземни етажи: 2, ведно с подобренията и насажденията в описания по-горе поземлен имот.

От доказателствата по делото се установява, че чрез апортна вноска от „Варнафарма – М“ ООД, съгласно Декларация-съгласие на управителя В. [населено място] (л. 19 от Адм.д. № 1045/2022 г.) Акт № 52, том XXXIV, вх. рег. 13098 от 17.06.2020 г. на СВ- Варна, „Марешки недвижими имоти“ ЕАД с управител В. [населено място], е станало собственик на описаното по-горе дворно място като Поземлен имот /ПИ/ в местност Приморски парк „Салтанат“, нанесен с идентификатор 10135.536.200 в КККР на гр. Варна, и на вилната сграда в него с идентификатор 10135.536.200.1, ведно с всички подобрения и насаждения в имота.

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 78, том Х, дело 2134, дв.вх.рег. 3809/14.02.2023г. на СВ-Варна (л. 8 от Адм.д. № 1557/2023 г.), „Марешки недвижими имоти“ ЕАД е признато за собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, находящо се в гр. Варна, Приморски парк „Салтанат“, ведно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор 10135.536.200.1, с предназначение друг вид сграда за обитаване, на два етажа, с площ от 92 кв.м.; 2. Сграда с идентификатор 10135.536.200.2, с предназначение друг вид сграда за обитаване на един етаж, с площ от 147 кв.м; 3. Сграда с идентификатор 10135.536.200.3, с предназначение постройка на допълващото застрояване на един етаж, с площ от 11 кв. метра.

По делото е представен и Акт № 00793/28.09.1950г. (л. 7 от Адм.д. № 1557/2023 г.) за изземване на недвижим имот от наследниците на Д. Д. за държавна собственост – застроено и незастроено място с площ от 3 500 кв.м., съставляващо парцел V, от кв. 24 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята“, ведно с вила масивна двуетажна сграда, със застроена площ 80 кв.м. и барака дървена, служеща за гараж в двора. Имотът се счита за държавен от 14.07.1950г. Със Заповед № 218/07.08.1992г. (л. 163 от Адм.д. № 1557/2023 г.) на кмет на община Варна се отписва на основание ЗВСОНИ от актовите книги вила – масивна двуетажна на наследниците на Д. Д.. Със Заповед № 443/22.10.1992г. (л. 162 от Адм.д. № 1557/2023 г.) на същия орган от актовите книги на общината е отписано и вилното място с площ от 3500 кв. метра.

Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало по повод на постъпили през месец октомври 2020 г. в Община Варна сигнали (л. 118 – л. 126 от Адм.д. № 1557/2023 г.) за извършващо се незаконно строителство в ПИ 10135.536.200, находящ се на територията на Приморски парк Варна.

На 16.02.2021г. въз основа на постъпилите сигнали, от работна група в състав Н. К., на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Строителен контрол“ при Дирекция УСКОР при Община Варна и И. С. на длъжност Началник отдел „Строителен контрол“ е извършена проверка на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна. Проверяващите са приели, че строежа е разположен в ПИ 10135.536.200 на общата имотна граница с ПИ 10135.536.297 и 10135.536.118, които са имоти – частна държавна собственост. Проверяващите са установили, че постройката представлява допълващо застрояване, с приблизителни размери 25 м. дължина и 8,70 метра широчина, с приблизителна застроена площ от около 217,50 кв.м. Три от ограждащите стени са масивно изградени от тухлени стени, върху тях има изграден стоманобетонен пояс. Покривната конструкция е двускатна, дървена, състояща се от дървени греди и дървени колони. Южната част на сградата е затворена с дограма и стъклопакети, част от които са отваряеми врати. Строежът е определен като такъв от VI (шеста) категория и по данни на жалбоподателите годината на строителството му е 2020-та. Към момента на проверката в имота се извършват строително-монтажни работи по описания строеж. Описаният с горните параметри обект на проверката е квалифициран от общинските служители като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че се изпълнява без одобрени проекти и без за същия да има издадено разрешение за строеж. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 1/16.02.2021г. (л. 9-13 от преписката по адм.д. № 1557/2023 г.). Към Констативния акт има приложена окомерна скица на ситуацията в имота с нанесени контури на проверявания строеж, както и вертикален разрез на същия.

Констативният е акт е изпратен на адреса на дружеството, но видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 9000 03ННN4 1, писмото се е върнало с отбелязване „неточен адрес“. При предходното разглеждане на делото от ответника е представен Констативен протокол от 11.03.2021г. (л. 19 от преписката), от който е видно, че актът е връчен на собственика на имота по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ - чрез залепване на съобщение на входната врата на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна и на информационното табло на община Варна.

Производството пред ответника е било спряно като на собственика на имота е дадена възможност да докаже твърденията си за по-ранно изграждане на постройката и да се снабди с Удостоверение за търпимост.

В хода на производството по Адм.д. № 1557/ 2023 г. към доказателствата, като относимо към предмета на спора, е приобщено Адм. дело № 1045 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година. Същото е образувано по жалба от „Марешки недвижими имоти“ ЕАД срещу Заповед № 177 от 12.04.2022 г., издадена от главния архитект на Община Варна, с която по заявление на дружеството е отказано да се издаде удостоверение за търпимост на строежи: две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с адрес на ПИ по скица от кадастъра: гр. Варна, район "Приморски", местност Приморски парк "Салтанат". Оспореният в това производство административен акт е издаден от главния архитект на общината в изпълнение на Решение № №471/14.04.2021г. по Адм. д. №555/2021г. по описа на АС-Варна, с което след отмяна на предходен отказ (Заповед № 110от 19.02.2021 г.) за издаване на удостоверение за търпимост на същите строежи преписката му е върната от съда за ново произнасяне по заявление рег. № АУ123051ВН/18.12.2020 г. на оспорващото дружество. Производството по Адм.д. № 1045/2022 г. е прекратено с протоколно определение от проведеното на 21.02.2023г. открито съдебно заседание поради оттегляне на жалбата - основание за прекратяване по чл. 159, т. 8 от АПК. Определението е влязло в законна сила на 10.03.2023 г., съответно на същата дата е влязъл в сила и постановеният от гл. архитект на общината отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в Заповед № 177 от 12.04.2022 година.

С оглед горния резултат от производството за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, въз основа на съставения на 16.02.2021 г. констативен акт, Директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна издава на 21.06.2023 г. оспорената в настоящото производство Заповед № 2024, с която на основание чл. 225а, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна в ПИ 10135.536.200.

По искане на оспорващото дружество „Марешки недвижими имоти“ ЕАД е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, в ПИ с идентификатор 10135.536.200 са налични три постройки, отразени в кадастралната карта. Вещото лице арх. Бр. К., в т. 2 от експертизата определя характеристиките на процесните сгради - сграда 10135.536.200.2 - едноетажна в ситуационно отношение с правоъгълна форма, с площ 147 кв.м., с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“. Сградата е с правоъгълна форма (с вдлъбната част от юг) с външни размери около 21 на 8 метра с площ 147 кв.м., едноетажна с височина на стреха около 2,90 метра, кота било около 4,40 метра, положена върху стоманобетонов фундамент, тухлени зидове (обшити с дървена ламперия отвън) от изток, запад и север със стоманобетонови пояси, дограма със стъклопакети от юг, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, с предназначение лятна кухня; сграда 10135.536.200.3 - едноетажна, в ситуационно отношение е с правоъгълна форма с площ 11 кв.м., с предназначение „Постройка на допълващото застрояване“. Сградата е едноетажна, с предназначение към настоящия момент „котелно“, правоъгълна форма с размери около 4,20/ 2,60 метра, с площ 11 кв.м., с височина стреха около 2 метра, височина било около 2,40 метра, положена върху стоманобетонова плоча, тухлени зидове с дървена обшивка отвън, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди. Изразява становище, че постройките с идентификатори: 200.2 и 200.3, са недопустими по действащите разпоредби към 1999г. до 31.03.2001 г., т.к. като не отговарят на правилата и нормите на чл.44, ал.1; чл.112, ал.1 и чл.113 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. От изследваните материали е установил, че второстепенните постройки на допълващото застрояване в ПИ 10135.536.200 по местоположение се появяват за първи път в КК на гр. Варна от 2008 година.

В СТЕ, изготвена при предходното разглеждане на спора, вещото лице се е запознало и подробно е изложило сведения за всички действали назад във времето кадастрални и регулационни планове за имота, като заключава че действащият план за ПИ с идентификатор 10135.536.200 е Общия регулационен план на гр. Варна, одобрен със Заповед №244/16.01.1959г. на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, с който е отменено действието на Дворищно регулационния план от 1937 година. Този план е нов регулационен план, изработен върху нова кадастрална основа (1950-1956г.) в съответствие с ОГП от 1956г. - предвиждащ територията на м-ст „Салтанат“ за парк - зелени площи. За процесния имот не е установено да има изготвен, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. Имотът категорично не попада в историческото ядро на „Морската градина“ Варна.

При първото разглеждане на жалбата е допусната и приета и допълнителна СТЕ, по която вещото лице след проучване на кадастралните планове в исторически план до настоящия момент, обосновава извод, че процесните сгради с идентификатори, завършващи на 200.2 и 200.3 не са съществували до 1997 г., от което следва, че са изградени в периода 1997г.-2004г. (2023г.). От извършения оглед на място и приложения снимков материал експертът е установил, че сградите са в добро състояние, добре поддържани, но не може категорично да се определи периода на тяхното изграждане в интервала от 1997г. - до настоящия момент. Допълнителната експертиза е оспорена от жалбоподателя в частта относно извода, че постройките са построени след 1997 година.

В проведеното на 10.02.2025 г. о.с.з. по настоящото производство от процесуален представител на оспорващото дружество е направено искане за спирането му пред настоящата инстанция във връзка с подадено от „Марешки недвижими имоти“ ЕАД ново заявление за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или по §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ Рег. № АУ012877ВН от 05.02.2025 г. (л. 19 от делото). На основание чл. 229 АПК производството по делото е спряно.

На съда е служебно известно, че на 24.03.2025 г. в Административен съд – Варна е образувано адм. д. № 602/2025 г. по жалба на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна да се произнесе по заявление от 05.02.2025 година. Производството по адм. д. № 602/ 2025 г. е прекратено с Определение № 3500/ 27.03.2025 г. поради недопустимост на жалбата – основание по чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на производството. Определението на Административен съд – Варна е потвърдено от ВАС с Определение № 7455 от 07.07.2025 г., постановено по Адм. дело № 6436 по описа на съда за 2025 година. И в двете определения е прието, че вече е постановен изричен отказ на гл. архитект да издаде удостоверение за търпимост още през 2022 г. със Заповед №177/12.04.2022 г., която е влязъл в сила индивидуален административен акт и поради тази причина няма основание за ново произнасяне по искането, респективно не може да бъде постановен мълчалив отказ по заявлението.

След възобновяване на производството, в последното проведено по делото о.с.з. от процесуалните представители на оспорващото дружество „Марешки недвижими имоти“ ЕАД е представено Удостоверение за търпимост № 179 от 03.09.2025 г., издадено въз основа на заявление вх. № АУ085161 от 26.08.2025 г., за: „Сгради от допълващо застрояване – Лятна кухня с идентификатор 10135.536.200.2 със ЗП/ЗРП 146,60 кв.м. и котелно с идентификатор 10135.536.200.3 със ЗП/ЗРП 11,42 кв.м.“, находящи се в ПИ с идентификатор 10135.536.200, район „Приморски“, Приморски парк „Салтанат“ гр. Варна.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на жалбата е изследван при предходното разглеждане на жалбата и не е бил спорен между страните - жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването за „Марешки недвижими имоти“ ЕАД в качеството на адресат на заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед № 2024 от 21.06.2023 г., издадена от директора на Дирекция УСКОР при Община Варна. С нея е финализирано производство по чл. 225а от ЗУТ. Съгласно ал. 1, изречение първо на същата разпоредба, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Между страните в настоящото производство липсва спор относно обстоятелството, че оспореният административен акт е издаден в условията на законово предвидена делегация на правомощия, съгласно представените по делото Заповед № К-066/16.09.2021 г., с която Кметът на Община Варна е предоставил функциите си на П. П., ведно с произтичащите от това права и задължения, и Заповед № 2996/20.09.2021 г. на Зам. кмета П. П., с която същият оправомощава Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Макар в заповедта постройката на допълващото застрояване, чието премахване е разпоредено с нея, да не е индивидуализирана с посочване на кадастрален идентификатор, видно от описанието на нейните параметри, конфигурация, местоположение, окомерната скица и вертикален разрез на сградата, приложени към съставения КА № 1/16.02.2021 г., то очевидно, че предмет на производството по чл. 225а от ЗУТ е т.нар. лятна кухня, разположена в североизточната част на ПИ 10135.536.200, която съгласно актуалната Кадастрална карта на гр. Варна е с идентификатор 10135.536.200.2. До същия извод е стигнала и касационната инстанция при постановяване на решение № 12542 от 20.11.2024 г. по Адм. дело № 7526/2024 г. по описа на ВАС, с което делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ето защо в мотивите към настоящото решение няма да се обсъждат останалите постройки в ПИ 10135.536.200 – двуетажна вилна сграда с идентификатор ПИ 10135.536.200.1 и котелно с идентификатор ПИ 10135.536.200.3.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за нейното издаване. Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

Проверката в имота на оспорващото дружество е извършена по повод на постъпили през месец октомври 2020 г. в община Варна няколко сигнала и питания (от л. 118 до л. 126 от адм. д. № 1557/2023 г.) относно извършващо се незаконно строителство в ПИ 10135.536.200. Проверката е извършена от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а резултатите от нея са обективирани в Констативен акт № 1/16.02.2021 г., както повелява разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, изречение първо от ЗУТ. Дори и да се приеме за вярно, че не са били налице предпоставките за запознаване на оспорващото дружество с този констативен акт по реда на предвидените в §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ алтернативни методи – чрез залепване на съобщение на адреса на дружеството, където то е адресно регистрирано, и на таблото за съобщения в общината, то този порок не е съществен и не е достатъчен да обоснове отмяна на заповедта само на това основание. Всички аргументи, които дружеството е могло да противопостави на съдържащите се в КА констатации, може да изложи и е изложило в хода на съдебното оспорване на заповедта. В същия смисъл са и изводите на ВАС, изложени в мотивите към Решение № 12542 от 20.11.2024 г. по Адм. дело № 7526 по описа на съда за 2024 година.

Несподеляемо е становището на оспорващото дружество за допуснато нарушение на чл. 55 от АПК, тъй като след като производството по чл. 225а от ЗУТ е било спряно по негово настояване, по-късно е било възобновено без дружеството да е било надлежно уведомено за това процесуално действие. Вярно е, че административното производство по издаване на процесната заповед е било спряно като на дружеството е дадена възможност да докаже твърденията си за по-ранен период на построяване на процесния строеж и да се снабди с Удостоверение за търпимост на същия. Такова производство е проведено. Същото е приключило с издаване на Заповед № 177/ 12.04.2022 г. с обективиран в нея отказ за издаване на Удостоверение за търпимост. Както се посочи по-горе в мотивите, тази заповед е била оспорена пред Административен съд – Варна, във връзка с което е образувано Адм. д. № 1045/ 2022 година. Това съдебно производство е приключило с протоколно определение от 21.02.2023 г., с което поради оттегляне жалбата срещу акта – основание по чл. 159, т. 8 АПК, производството е прекратено. Именно с оглед този резултат от оспорването на заповедта с обективиран в нея отказ за издаване на удостоверение за търпимост, производството по чл. 225а от ЗУТ е възобновено и на 21.06.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед. Текстът на ал. 1 от чл. 55 АПК гласи, че производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му, а този на следващата алинея – че при възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Горното налага извод, че в разглеждания случай производството е възобновено при наличието на предпоставките за това по ал. 1 на чл. 55 АПК. Нормата не вменява на органа задължение изрично да уведоми заинтересованите страни за възобновяване на производството и такова „дописване“ на нормата е недопустимо. Този подход на законодателя е и житейски обоснован с оглед на обстоятелството, че заинтересованите страни са запознати с причините за спиране на производството, съответно – знаят и кога същите са отпаднали и спряното производство може да бъде финализирано с издаване на краен акт.

По приложението на материалния закон:

Не е спорно между страните в производството, че обектът, който е предмет на атакуваната заповед, представлява строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ от VI-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. За законосъобразното изграждане на такива строежи е необходимо издаване на разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена в производство по чл. 225а, ал. 1 за премахване на строеж, който е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно текста на тази разпоредба, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Между страните в настоящото съдебно производство липсва спор, че за процесният строеж – лятна кухня с идентификатор 10135.536.200.2, не е издавано разрешение за строеж, с оглед на което правилно и законосъобразно ответникът го е квалифицирал като незаконен на посоченото основание.

Спорът е концентриран върху това дали разпореденият за премахване строеж е търпим или не, съответно – подлежи ли на премахване или не. Именно върху доводите за търпимост на строежа се гради защитната теза на оспорващото дружество.

В разглеждания случай за процесния строеж – лятна кухня (10135.536.200.2) и за друг строеж от допълващото застрояване (10135.536.200.3) има влязъл в сила отказ за издавена на Удостоверение за търпимост, обективиран в Заповед № 177/12.04.2022 г. на главния архитект на Община Варна, относно което страните не спорят. От друга страна, както вече си спомена по-горе в изложението, в последното по делото о.с.з. е представено Удостоверение за търпимост № 179 от 03.09.2025 г. за същите две сгради на допълващото застрояване, издадено също от главния архитект на Община Варна. Независимо от горното, съдът съобрази, че в настоящото производство е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали е налице търпимост по смисъла на §16 ал.1 ПР на ЗУТ или по §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или не на разпоредения за премахване строеж. Тази преценка не е обусловена от наличието или липсата на издадено удостоверение за търпимост спрямо строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната Заповед № 2024/ 21.06.2023 година.

Режимът за търпимостта на строежите е регулиран първоначално в разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ. Посоченият параграф във всичките му алинеи допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия, които са изчерпателно посочени от законодателя. Едно от условията за приложение на тази благоприятна за извършителите на незаконни строежи норма обаче е строежите да са изпълнени в конкретно посочени периоди от време, най-късният от които изтича в деня на обнародване на ЗУТ - 02.01.2001 година. С измененията на ЗУТ, от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, публикувани в Д.В., бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г., е уредена друга норма, с която е въведен нов, допълнителен период за признаване търпимост на строежите - § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според тази норма, ако отговарят на определени условия, търпими са строежите, които са завършени до влизане в сила на ЗУТ, т. е. до 31.03.2001 година.

От изложеното следва, че основен критерий за установяване дали един строеж е търпим или не, е времето на неговото изграждане. В настоящото производството, както и в производството по Адм. дело № 1557/2023 г. и в други производства по повод на същия имот, от оспорващото дружество са направени противоречиви твърдения относно времето на изграждане на процесния строеж с идентификатор 10135.536.200.2.

В производството за издаване на Удостоверение за търпимост по заявление рег. № АУ123051ВН/18.12.2020 г., приключило с издаване на Заповед № 177/ 12.04.2022 г., от В. [населено място] в качеството на Изпълнителен директор на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, е представена нотариално заверена декларация рег. № 3895/18.12.2020 г., в която се заявява, че по информация от предходен собственик на имота постройките са били изградени през 90-те години на миналия век.

В настоящото производство от оспорващото дружество се лансира тезата, че процесният строеж е съществувал в имота още през 1950 г. при съставянето на Акт № 00793/28.09.1950 г. (л. 7 от Адм.д. № 1557/2023 г.) за изземване на недвижим имот за държавен и е описан в документа като „барака дървена, служеща за гараж - в двора“. Това твърдение категорично е оборено от доказателствата по делото. При даване на гласни показания в проведеното на 15.12.2023 г. о.с.з. по Адм. д. № 1557/2023 г. (л. 150 от АД № 1557/2023 г.) вещото лице арх. К. е категоричен в становището си, че дървеният гараж в имота от плана от 1937 г., въз основа на който е издаден Акт № 00793/28.09.1950 г., като местоположение няма нищо общо със сгради с идентификатори 200.2 и 200.3, тъй като описаната дървена барака е много напред към линията на уличната регулация, която в случая е разположена западно от имота, докато процесният строеж е разположен в неговата североизточна част. Това е видно при съпоставка на графичните изображения на Приложение № 1 (л. 105 - извадка от КК от 2004 г., изменена 2021 г.) и Приложение № 2 (л. 106 – извадка от КП 1936 г. и РП 1937 г.). К. П. № 5(л. 109 от Адм.д. № 1557/2023 г.) към същата СТЕ е представена извадка – текстова и графична част от Заповед № Р-345/17.10.1997 г. на кмета на Община Варна, с която е одобрено попълването на кадастрален план на имот пл. № 2544 по плана на „Приморски парк“ гр. Варна, от която също е видно, че към датата на постановяването  процесната постройка на допълващото застрояване не съществува в имота.

Сграда с параметри като процесната постройка не е описана нито в заповедите от 1992 г. (л. 162 и 163 от адм. д. № 1557/2023 г.), с която от актовите книги на Община Варна са отписани вилното място с площ от 3500 кв.м. и намиращата се в него вилна сграда на два етажа, нито в представените по делото нотариални актове, съставени след възстановяване на имота по реда на ЗВСВОНИ на наследниците на арх. Д. Д., приложени на лист 63 и 64 от адм. д. № 1557/2023 година. Сграда с такива показатели не е описана и в приложения от л. 57 до л. 60 от същото дело [нотариален акт], том I, рег. № 3920, дело № 102 от 08.10.2019г. за покупка на идеални части от недвижим имот, с който „Варнафарма-М“ ООД е придобило от съсобствениците си – наследниците на Д. Д., притежаваните от тях идеални части от дворно място, идентично с ПИ 10135.536.200 и намиращата се в него вилна сграда на два етажа с идентификатор 10135.536.200.1. Липсват данни постройки на допълващото застрояване в същия имот да са били предмет на прехвърлителни сделки.

Нещо повече! Сред доказателствата към приобщеното към доказателствата адм. д. № 1045/2022 г. по описа на Административен съд – Варна са приложени Декларация – Съгласие по чл. 73, ал. 1 от Търговския закон от 17.06.2020 г., с което В. [населено място] в качеството на управител на „Варнафарма – М“ ООД дава съгласието си представляваното от нея дружество като едноличен собственик на капитала на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД да направи непарична вноска в капитала на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, а именно дворно място, съставляващо имот пл. № 125 по плана от 1936 г., местност Приморски парк „Салтанат“, като идентично на имот пл. № 2544 по КП на местността от 1997 г., който е нанесен в КК на гр. Варна с идентификатор 10135.536.200, ведно с намиращата се в него вилна сграда на два етажа с идентификатор 10135.536.200.1. В декларацията - съгласие не са описани други сгради – нито на основното, нито на допълващото застрояване. Този документ по естеството си е частен свидетелстващ документ, и при липсата на доказателства, че „Варнафарма – М“ ООД е придобило собственост върху постройки на допълващото застрояване в имота, както и че след апортиране на дворното място и намиращата се в него двуетажна вилна сграда същото си е запазило собствеността или поне правото на ползване върху постройки от допълващото застрояване, то очевидно, че към датата на съставяне на декларацията – 17.06.2020 г., такива постройки не са съществували в ПИ 10135.536.200. По аналогичен начин имотът е описан и в Устава на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, приложен от л. 21 до л. 54 от Адм.д. № 1045/ 2022 г., където в т. 2 са описани активите на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, представляващи недвижими имоти – т. 2.1.7. с подточки 2.1.7.1 и 2.1.7.2 (л.39 и 40) – дворно място с площ от 3500 кв.м. по нотариален акт и с площ от 3793 кв.м. по графични данни с идентификатор 10135.536.200 и намиращата се в него двуетажна вилна сграда с идентификатор10135.536.200.1.

За първи път данни за сграда с параметри като процесната лятна кухня се появяват едва в представения от оспорващото дружество [НА], том I, рег. № 1031, дело 125 от 14.02.2023 г., приложен на лист 8 от адм. д. № 1557/2023 година. Към същия нотариален акт е приложена Скица на сграда № 15-105711/31.01.2023 г. (л. 9 - гръб), видно от която в ПИ 10135.536.200 е нанесена сграда с идентификатор 10135.536.200.2, според последното изменение на Кадастралната карта на гр. Варна, съгласно Заповед № 18-1253 от 31.01.2023 г. на Началник СГКК – Варна.

Горното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че процесната постройка с идентификатор 10135.536.200.2 е построена в периода 2020 – 2023 година. Този период на извършване на строителството съответства и с времето на постъпване на сигналите в Община Варна за извършващо се незаконно строителство – м. 10.2020 г., по повод на които през м. 02.2021 г. е извършена проверката в имота. Видно от съставения КА № 1/16.02.2021 г. проверяващите са установили, че по строежа продължават да се извършват строителни дейности.

Построените в този период сгради обаче не попадат в нито една от хипотезите за търпими строежи, регламентирани в § 16 от ПР на ЗУТ, както и в тези по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Следователно, процесният строеж с идентификатор 10135.536.200.2 не е търпим строеж. При доказана липса на строителни книжа за изграждането му, същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, както е приел ответника. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед ответникът правилно е приложил материалния закон.

С оглед на всичко, изложено по-горе, не е налице нито едно от основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. Жалбата на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, представлявано от изпълнителен директор В. С. М., срещу Заповед № 2024/21.06.2023г., издадена от Директор Дирекция „УСКОР при Община Варна, издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора на оспорващото дружество не се дължат съдебни разноски. От страна на ответника не е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а такова не се присъжда служебно от съда.

На основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, XXIV-ти състав на Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Марешки недвижими имоти“ ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, [улица], сграда Медицински център „Младост Варна“, представлявано от изпълнителен директор В. С. М., чрез адв. В. П., срещу Заповед № 2024/21.06.2023г., издадена от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, с която на оспорващото дружество в качеството му на собственик на ПИ 10135.536.200 е наредено: „1. В срок от 1 /един/ месец от влизане в сила на заповедта да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна ПИ 10135.536.200; 2. В срок от 1 /един/ месец от датата на одобряване на План за безопасност и здраве, да се извърши премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „Салтанат“, гр. Варна ПИ 10135.536.200.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.