Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/17.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2980/2022 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 от АПК и е образувано по жалба на Къмпани хотелс ДС„ ЕООД с ЕИК **** , със седалище и адрес на управление гр. Варна ,
бул. „К.Б*І“ , № 170 , срещу уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/3980 от
15.11.2022г. на заместник -
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019
г.
В жалбата се излага твърдение за
неспазена форма на адм. акт поради липса на мотиви . Липсват конкретни
фактически основания за прихващане на
оторизираната сума от 1095.33 лв. Няма изложени твърдения от административния
орган защо е прихваната тази сума- дали
е резултат от санкции от предходни периоди , за която има издаден акт за
установяване на публично държавно вземане
или се касае за приспадната сума от изискуеми
задължения по други схеми и
мерки, администрирани от ДФ „ Земеделие“. В този контекст не е спазено предписанието на чл. 59, ал.2 т.
4 от АПК . Отправеното към съда искане е
за отмяна на обжалваният административния акт .
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез пълномощник жалбата поддържа на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски
съобразно представен техен списък. В депозирани по делото писмени бележки
подробно се аргументира тезата на страната за основателност на оспорването.
Ответникът – заместник - изп.
директор на ДФ „ Земеделие“, редовно призован, не се явява , но се представлява
от гл. юриск. Д М , която твърди
неоснователност на оспорването и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално
допустима. Същата изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат
на атакуваното уведомително писмо. Съгласно чл. 120, ал.2 от Конституцията на
РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни
актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Настоящият случай
е по повод подадено заявление за подпомагане по
мярка „ Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г.,
като 2019 г. е четвърта година за
агроекологичния ангажимент на жалбоподателя. Общите правила относно
подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по
линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са
установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките,
финансирани от ЕЗФРСР, е мярка "Агроекология и климат", правилата за
прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС)
№ 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента, плащанията за агроекология и климат
се отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи
земеделски стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се
задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за
агроекология и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от
държавите членки и която включва, но не се ограничава до земеделската площ,
определена в чл. 2 от настоящия регламент. Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от
Регламента, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем
години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично
размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите,
произтичащи от поетите задължения.
Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби.
На национално ниво
условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
ПРСР за периода 2014-2020 г. са уредени с Наредба № 7/24.02.2015 г., издадена
от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба подпомагането се предоставя под формата на годишно
агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.
В чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. са посочени 8 направления, по които се подпомага
извършването на агроекологични дейности, като едно от тях (това по т. 4) е
избраното от жалбоподателя – „Контрол на
почвената ерозия“ .
Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата наредба агроекологичните дейности по направленията по чл. 3
се прилагат за период от пет последователни години, а в ал. 2 е посочено, че
срокът започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на
"Заявлението за подпомагане", което през първата календарна година е
и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане". Разпоредбите на чл. 10 от Наредба № 7/2015 г. определят размера на финансовата помощ за
прилагане на агроекологичните дейности по чл. 3, като чл. 11 предвижда, че
агроекологичните плащания се предоставят в рамките на предвидените финансови
средства по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.
Следователно за
агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки
отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или
произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е
условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да
се регулира изплащането на помощите.
Обжалваното в настоящия съдебен
процес уведомително писмо на зам. – изп. директор на ДФ „ Земеделие “ от
15.11.2022г. обективира отказ ежегодно агроекологично плащане по направление
„Контрол на почвена ерозия“ на
мярка 10 „ Агроекология и климат“ за четвъртата година. Това
произнасяне е неблагоприятно за „Къмпани
хотелс ДС“ ЕООД , защото
засяга субективното му материално
право на финансово подпомагане по посочената мярка . В тази връзка уведомителното писмо покрива критериите за
индивидуален адм. акт по чл.21 , ал.1 от АПК. След като изричният отказ е неблагоприятно произнасяне за адресата , е
налице правен интерес за „ Къмпани хотелс ДС „ ЕООД от провеждане на
съдебна проверка за неговата
законосъобразност . Съобщение за издаване на
уведомителното писмо е получено от оспорващото лице на 27.11.2022г. , а жалбата до
териториално компетентния административен съд е била подадена чрез адм. орган
на 30.11.2022 г. / л. 7 от делото/ , поради което се налага извод, че
потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно т.е. в рамките на
законоустановения 14-дневния срок .
Предвид изложеното подадената до
съда жалба е процесуално допустима , а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения :
Няма спор между страните, че „
Къмпани хотелс ДС“ ЕООД е бенефициент по
марка 10 „ Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020г. и по-специално по направление „ Контрол на почвена ерозия“,
като 2019 г. е четвърта година по
мярката .
С ежегодно заявление „Къмпани
хотелс ДС“ ЕООД е сезирало ДФ „Земеделие “ за оторизация и изплащане на
финансова помощ за 2019 г. по мярка 10 .
Видно от материалите на адм.
преписка през 2019 г. са били извършени
проверки на място от ДФ „Земеделие“ , чиито резултати са отразени в
доклад за проверка на площи / л. 10-92/.
На 15.11.2022 г.
зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал уведомително писмо , в
което в табличен вид е изложена информация , че по направление „ Контрол на почвена ерозия“
оторизираната сума е 1095.33 лв.,
прихвана сума- 1095.33 лв. , изплатена сума – 0 лв.
Към преписката е приложено и
становище на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ / издател на
обжалваното уведомително писмо/ , в което се посочва ,че по повод подадено
заявление от жалбоподателя по мярка 10 за 2019 г. за 3.59 ха извършените административни проверки и проверки на място не са установили наддекларирани площи. Оторизирана е сума от 1095.33 лв. , която е прихваната
заради „ санкции от предходни периоди
или недължими оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или
приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки, администрирани
от ДФ „ Земеделие“ , което не е от
компетенцията на дирекция „ Директни
плащания“ / л.8 /.
На 05.12.2022г. ответникът е
издал уведомително писмо за оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020г. с адресат „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД . В това
уведомително писмо в табличен вид е посочена информация за общо 7 мерки /
схеми, по които дружеството е подало
заявление за оторизация, като има данни за
искана сума по всяка от мерките/схемите , данни за сумата ,с която е
намалена исканата сума, данни за
оторизирана сума по всяка мярка / схема . Допълнително това уведомително писмо
съдържа и разяснения на информацията от таблицата / л.21-22 от делото/ .
Уведомителното писмо е било обжалвано от „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД и има висящо съдебно производство пред Варненския
адм. съд .
Няма спор между страните, че няма
издадени актове за установяване на публично държавно вземане от ДФ „Земеделие“
срещу „ Къмпани хотелс ДС“ ЕООД.
Съгласно заповед № 03-РД-3088/22.08.2022г. изп. директор
на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП във връзка с
решение от 19.08.2022г. на УС на ДФЗ е
делегирал на своя заместник правомощието по издаване и подписване на писма по административни производства по мярка 10 „Агроекология и климат“ /л. 96 от преписката/.
В хода на съдебното производство
ответникът представи извлечение от
информационната система на ДФ „Земеделие“, наименувано „Хронологичен опис на сметка 48911 „ Задължения към други кредитори
… на кандидат „Къмпани хотелс ДС
„ ЕООД „ в което освен информация за дебит и кредит има колона „Прихващане“ с
неясна информация от изписани числа и
използвани словесни съкращения / л. 20
от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Издателят на атакуваното
уведомително писмо е компетентен административен орган с оглед законово
уредената правна възможност за делегиране на правомощия - чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП
и предвид изрично издадената заповед №
03-РД-3088/22.08.2022г. по прехвърляне на правомощия от титуляра - изп.
директор на ДФ „Земеделие“ , към неговия
заместник.
Съдът счита за
основателно оплакването на оспорващото дружество за неспазена форма на издадения адм. акт . Съгласно чл. 59, ал.2
т.4 от АПК всеки индивидуален административен акт трябва да има фактическо
основание т.е. да се назовават юридическите факти, въз основа на които административният орган е упражнил публичното право по издаване на
властническото волеизявление. Това
нормативно изискване не е самоцелно законодателно решение предвид правилото на
чл. 170, ал.1 от АПК , според което в съдебната фаза административният орган
трябва да докаже съществуване на юридическите
факти, въз основа на които е взел своето решение по казуса.
В настоящия случай
отказът за ежегодно изплащане на финансова помощ по мярка 10 е мотивиран
единствено с израза „прихващане“. С правния термин „прихващане" се назовава упражняване на
субективното право на прихващане. Неговата правна регламентация се съдържа в чл. 103-105 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането
му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В тази връзка
прихващането следва да се разглежда като правно уреден способ
за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
Според предписанието
на чл. 104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна,
отправено до другата.
Предвид
цитираната правна регламентация се
налага извод, че правото да се извърши прихващане има вторичен характер,
понеже възниква само при наличието на друго (други) правоотношение (правоотношения).
Това право има относителен характер , защото зависи действителността на
насрещните вземания . То е насочено
срещу лицето, което е едновременно е длъжник и кредитор на прихващащия.
Титулярът на правото го упражнява с едностранно изявление, отправено към
насрещната страна. В контекста на изложеното след като с уведомителното писмо
административният орган е довел до знанието на „Къмпани хотелс ДС „ ЕООД упражнено право на прихващане на оторизирана
сума за кампания 2019 по мярка 10 , би следвало да посочи точно и ясно кое е ликвидното и изискуемо задължение на „ Къмпани хотелс ДС
„ ЕООД към ДФ „Земеделие “, респективно кое е ликвидното и изискуемо вземане на Фонда
спрямо това дружество . Подобна конкретика в мотивите на уведомителното
писмо липсва, а тя е наложителна , още повече при безспорния факт между
страните, че няма издадени АУПДВ на ДФ „Земеделие“ срещу „ Къмпани хотелс ДС „ ЕООД.
Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГС на ВС мотивите към административния акт може да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращане
на жалбата срещу акта . В настоящия случай подобна роля изпълнява становището
на административния
орган от 09.12.2002г. по повод жалбата до съда на “Къмпани хотелс ДС „ ЕООД, но
и в това писмено становище няма
посочване на ликвидно и изискуемо към 15.11.2022г. задължение на „Къмпани
хотелс ДС“ ЕООД към ДФ „Земеделие“ , с което се прихваща оторизираната сума от
1095.33 лв. В този писмен документ има само общи формулировки , а именно оторизирана е сума от 1095.33 лв.
, която е прихваната заради „ санкции от предходни периоди или недължими оторизирани суми, за които е
издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „ Земеделие“ ,
което не е от компетенцията на дирекция „ Директни плащания“ .
Съдебната
практика е последователна в своето виждане ,че мотивите на акта следва да съдържат „конкретните съображения“, а не общи
разсъждания / решение № 77-72 на ВС/ . Когато актът се издава по искане на
адресата / какъвто е и настоящия случай
/ , мотивите са един вид „ отговор на
молбата“ / р. 58-72 , ВС / , от който
трябва да личи ясно становището
на административния орган по нейната
основателност както от фактическа страна, така и от правна страна.
Лаконичното правно
твърдение на изп. директор на ДФ
„Земеделие “ за прихващате е едностранно изявление на този орган насочено към „
Къмпани хотелс ДС „ ЕООД по упражняване на субективното право на прихващане ,
без посочване на аргументация за възникване на това право- съществуване на две насрещни ликвидни и изискуеми вземания
между дружеството и ДФ „Земеделие“ . Подобен подход на мотивиране на
административен акт не съответства на критериите на чл. 59, ал.2, т.4 , предл.
първо от АПК.
Индивидуалният
административен акт /какъвто е обжалваното уведомително писмо/ изисква индивидуално мотивиране , а не
стандартизирано или формално посочване,
каквото в случая е становището на ответника от 05.12.2022г. Подобно разбиране е
обективирано в съдебната практика на ВАС – решенията по адм. дела №№
2843/2012г. ; 8655/2012г.;6831/2012г. ; 14577/2013г.
Представеното по
делото от самия ответник негово уведомително писмо от 15.12.2022г. по
оторизация на плащания по заявени от жалбоподателя схеми и мерки , но за
кампания 2020г., свидетелства за
административна практика на същия и в насока
произнасяне по заявленията на земеделски
производители за финансово подпомагане чрез посочването на фактически
основания на взетото решение , но явно този метод на работа не се практикува
постоянно предвид уведомителното писмо по заявлението на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД за кампания 2019 г.
Отсъствието на фактическо основание за издаване на
индивидуален административен акт ВАС
трайно приема за самостоятелно основание
за неговата отмяна - решенията по адм.
дела №№ 2770/2012г.; 3728/2010 г. ; 12453/2012г.
Цитираният съдебен
орган разглежда липсата на мотиви на административния акт като съществено
нарушение на административнопроизводствените правила , защото пречи не само на
адресата на акта да упражни конституционно си право на защита в пълен обем, но
също така препятства съда да изпълни конституционно си задължение по контрол за
законност на административните актове съгласно чл. 120 от Конституцията на РБ.
В този смисъл са неговите решения по адм. дела №№ 10140/2008 г.; 4653/2010г. ;
10119/2012 г.; 12825/2008 г. ; 11895/2009 г. ; 11179/2009 г. ; 15005/2009 г.;
6873/2011г. ; 6056/2011г. ; 5492/2011г.
Липсата на мотиви
на оспорения изричен отказ на ответника
осуетява възможността съдът не само да изследва неговата материална
законосъобразност, но също така и съответствието на постановения изричен отказ
с целта на закона.
В обобщение съдът
прецени оспореният изричен отказ за недействителен индивидуален адм. акт поради неспазване на
установена форма / критерий за законосъобразност по чл. 146 ,т.2 от АПК/ и
поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл. 146, т.3 от същия
кодекс. При тези пороци на отказа
същият подлежи на отмяна по съдебен ред , като на основание чл.173, ал.1 от АПК
делото следва да се върне на адм. орган за ново произнасяне .
При
този изход на правния спор съдът на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да
удовлетвори своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски – платена
държ. такса от 50 лв. и заплатено в брой адв. възнаграждение от 1000 лв.
по договор за правна защита / л. 5 от
делото/
Мотивиран
от изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ уведомително писмо
с изх. № 02-250-2600/3980 от 15.11.2022г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане на „Къмпани хотелс ДС „ЕООД по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019
година.
ВРЪЩА делото като преписка на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „ Земеделие“ да
заплати на Къмпани
хотелс ДС„ ЕООД с ЕИК **** , със седалище и адрес на управление гр. Варна ,
бул. „К.Б*І“ , № 170 сумата от 1050 /хиляда и петдесет / лева ,
представляваща съдебно-деловодни
разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
четиринадесетдневен срок от неговото съобщаване на страните по делото.
Административен
съдия: