Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
6563 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявени от М.Л.М. и Д.И.Ш.
срещу Прокуратурата на Р. България гр. София искове с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размери по 170 000 лева
за всеки ищец за неимуществени вреди, причинени от обвинения в извършване на
престъпление, по които ищците са били оправдани с влязла в сила присъда.
Обстоятелства, на които се основават
исковете.
Ищецът М.Л.М.
бил привлечен към наказателна отговорност на 14.10.2008 г. за престъпление по
чл. 131 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 от
НК по ДП № 758/2008 г. на РПУ Петрич. Първоначално бил задържан с постановление
от 14.10.2008 г. на зам.районния прокурор н
РП Петричза срок от 72 часа, считано от 14.10.2008 г. С постановление от
15.10.2008 г. разследващ полицай привлякъл ищеца към наказателна отговорност за
престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 от НК и по чл. 142а ал. 4
във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК. На ищеца била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“ с определение на съда от 16.10.2008 г., потвърдено с
определение от 30.10.2008 г. на РС Благоевград. Мярката за неотклонение била
изменена от „домашен арест“ в „парична гаранция“ от 10 000 лева на 12.12.2008 г. По
същото производство на ищеца била наложена и мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на страната без разрешението на прокурор“.
Мярката била отменена с постановление на прокурор от 02.06.2009 г. На
29.06.2009 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.
131 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 ал. 2 т. 7 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл.
20 ал. 2 от НК и по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Бил проведен разпит на ищеца като обвиняем. На 24.09.2009 г. бил внесен
обвинителен акт в съдебно заседание и съдът потвърдил взетата мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Делото било
върнато от РС Петрич за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения. На 21.02.2010 г. отново бил внесен обвинителен акт, ведно с дознание
№ 758/2008 г. срещу ищеца като обвиняем. С разпореждане от 12.03.2010 г. РС
потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“ и насрочил делото за
15.04.2010 г. Разглеждането на делото в РС Петрич продължило от 15.04.2010 г.
до 15.11.2012 г., като били проведени общо 13 съдебни заседания. С определение
от 13.04.2011 г. съдът изменил паричната гаранция като я намалил на 1000 лева.
С определение от 15.10.2012 г. съдът прекратил съдебното производство и
изпратил делото на Специализираната прокуратура гр. София. На 10.12.2012 г. бил
внесен обвинителен акт и на 27.12.2012
г. образуваното НОХД № 2053/2012 г. било насрочено за разглеждане за 14.01.2013
г. По делото пред Специализирания съд били проведени общо седем заседания от
14.01.2013 г. до 22.04.2013 г. На 22.04.2013 г. СпНК признал ищеца за виновен и
потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. На
14.06.2013 г. било образувано ВНОХД № 196/2013 г. на АСНС срещу присъда от
22.04.2013 г. След разглеждане на делото, с присъда № 4 от 24.10.2013 г. АСНС
отмени присъдата на СНС от 22.04.2013 г. по НОХД 2053/2012 г. в частта, в която
ищецът бил признат за виновен в престъпление по чл. 142а ал. 4 вр. ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК и признал ищеца за невиновен по това обвинение. Въззивната
присъда била оставена в сила с решение № 132 от 28.04.2014 г. по наказателно
дело № 212/2014 г.
С постановление на прокурор в Специализираната
прокуратура било образувано досъдебно производство № 1198ЗМ – 213/2014 г. на ГД
„Криминална полиция“ – МВР срещу ищеца. С постановление на прокурор от
16.02.2015 г. на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 143 ал.
1 във вр. с чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 20.03.2015 г. ищецът бил разпитан
като обвиняем. Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт в СНС срещу
ищеца за престъпление по горната квалификация, като по обвинителния акт било
образувано НОХД № 423/2015 г. на СНС. С разпореждане от 22.04.2015 г. съдията
докладчик при СНС прекратил наказателното производство. По протест на прокурор
в СНП, разпореждането за прекратяване на наказателното производство било
потвърдено с решение № 24 от 06.07.2015 г. по ВЧНД № 110/2015 г. на АСНС
разпореждането било потвърдено.
Ищецът Д. И.Ш.
излага, че бил привлечен към наказателна отговорност на 18.11.2008 г. за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК
и престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК
по ДП № 758/08 г. на РПУ Петрич. По отношение на него били взети мярка за
неотклонение“парична гаранция“ в размер на 1500 лева, впоследствие мярка за
неотклонение „подписка“ и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната без разрешение на прокурор. Впоследстиве, с постановление
на разследващ полицай от 29.06.2009 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 от НКвъв вр. с чл. 129 ал. 2 т. 7 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Районна прокуратура Петрич внесла
обвинителен акт срещу лицето, по който обвинителен акт било образувано НОХД №
1195/2009 г. на РС Петрич. Съдебното производство било прекратено и делото било
върнато на прокурора с разпореждане № 50 от 19.01.2010 г.поради допуснато
процесуално нарушение. На 23.02.2010 г. отново бил внесен обвинителен акт срещу
ищеца, ведно с дознание № 758/2008 г., по който било образувано НОХД № 321/2010
г. на Районен съд Петрич. Делото било насрочено първоначално за 15.04.2010 г.
Разглеждането на делото продължило в 12 заседания за периода от 15.04.2010 г.
до 15.11.2012 г., като за същия период делото четири пъти било пренасрочвано. С
определение от 15.11.2012 г. съдът прекратил съдебното производство и изпратил
делото на Специализираната прокуратура. На 10.12.2012 г. зам. Районният
прокурор на РП Петрич внесъл обвинителен акт, по който било образувано НОХД №
2053/2012 г. на СпНС. Делото било разгледано от СпНС в седем заседания за
периода от 14.01.2013 г. до 22.04.20132 г. С присъда от 22.04.2013 г. съдът
признал ищеца за виновен и с определение от същата дата потвърдил мярката за
неотклонение парична гаранция. Присъдата била частично отменена с въззивна
присъда № 4 от 24.01.2013 г. на АСпНС в частта ѝ, с която ищецът Ш. бил признат за виновен за престъпление по чл. 142а ал. 4
във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и вместо това го признал за невинен и го оправдал
по това обвинение. Въззивната присъда била оставена в сила с решение № 132 от
28.04.2014 г. на ВКС.
Срещу ищеца Ш. било образувано досъдебно производство
№ 11938 ЗМ – 213/2014 г. на ГР „Криминална полиция“ – МВР, пр.пр. № 266/2014 г.
на Специализираната прокуратура. С постановление от 16.02.2015 г. на ищеца било
повдиигнато обвинение за престъпление по чл. 143 ал. 2 във вр. с ал. 1 вр. с
чл. 142 ал. 2 т. 6 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му била взета мярка
за неотклонение „подписка“. Срещу ищеца бил внесен обвинителен акт от
Специализираната прокуратура по горното обвинение, по който обвинителен акт
било образувано НОХД № 423/2015 г. на СпНС. С разпореждане от 22.04.2015 г.
съдията докладчик прекратил наказателното производство по делото. По протест на
прокурор, разпореждането било потвърдено с решение № 24 от 06.07.2015 г. по
ВНЧД № 110/2015 г. на АСпНС. Общата продължителност на наказателното
производство спрямо този ищец била 6 години 7 месеца и 18 дни, в нарушение на
разпоредбите на НПК за бърз и справедлив процес и в нарушение на чл. 5 и 6 от
ЕКЗПЧ.
Представителят на ищеца М.Л. М. основава претенциите
си за обезщетение на изложените обстоятелства, които квалифицира като основания
по чл. 2 ал. 1 т. 1, 3 и 4 от ЗОДОВ: задържане от прокурора за 72 часа, взета
мярка за неотклонение „домашен арест“, обвинение в извършване на престъпление,
по което ищецът е бил оправдан. По отношение на ищеца Д.И.Ш. обстоятелствата,
на които се основават претенциите за обезщетение, се квалифицират по чл. 2 ал.
1 т. 1, 3 и 4 от ЗОДОВ: задържане за 72 часа при привличането му като обвиняем
и обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е бил оправдан.
В рамките на предявените искове за заплащане на
обезщетения от по 170 000 лева, ищците формулират и претенции за
обезщетение на основание чл. 2б от ЗОДОВ, за нарушаване на правото на гледане
на делото в разумен срок.
Ищците твърдят, че вследствие изложеното пострадало
доброто име бил уронен граденият дълги години авторитет, ищците били поставени
в тежко и унизително положение и били дълбоко оскърбени и наранени, което се
отразило на тяхното физическо и психическо здраве.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищците чрез техния представител правят
искане до съда да осъди ответника да им заплати като обезщетение следните
парични суми:
1. М.Л.М.:
обезщетение в общ размер 170 000 лева, от които:
-
50 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ;
-
80 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ;
-
10 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 4 от ЗОДОВ;
-
20 000 лева неимуществени вреди на основание чл. 2б от ЗОДОВ;
-
10 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 4 във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ.
2. Д.И.Ш.
– обезщетение в размер на 170 000 лева, от които:
-
50 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ;
-
80 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ;
-
10 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 4 от ЗОДОВ;
-
20 000 лева неимуществени вреди на основание чл. 2б от ЗОДОВ;
-
10 000 лева за неимуществени вреди на основание чл. 4 във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ.
Правна квалификация на исковете.
Според
така изложените обстоятелства и искания, с доклада по делото съдът е приел, че всеки
от ищците е предявил срещу ответника Прокуратурата на Р. България един иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, с цена на всеки от исковете
170 000 лева. Съдът не е приел, че е сезиран със самостоятелен иск по чл.
2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ. Когато ищецът се позовава на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и
повдигнато обвинение срещу него е било съпроводено със задържане или домашен
арест, обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетение за вреди от
задържането или мярката домашен арест (ТР
3 от 22.04.2005 г. по т.д. 3-2004-ОСГК, т. 13). Не е предявен
самостоятелен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 4 от ЗОДОВ, тъй като тази
разпоредба е приложима, когато е отменена влязла в сила присъда, с която на
ищеца е било наложено наказание. Това е така, защото „осъдено“ по смисъла на
чл. 2 ал. 1 т. 4 от ЗОДОВ и по арг. от чл. 16 от НПК е само лице, на което е
наложено наказание с влязла в сила присъда. Когато в хода на наказателното
производство е била постановена присъда, която не е влязла в сила и е отменена
след въззивно или касационно производство, отговорността на държавата е по чл.
2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане на
делото в разумен срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ, когато нарушението е в
рамките на процес, приключил с оправдателна присъда и/или прекратяване на
наказателното производство, на каквито обстоятелства се позовават ищците, също
се дължи в рамките на обезщетението по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и няма
основание да се приеме, че са предявени отделни искове по чл. 2б от ЗОДОВ. В
този случай искът е един и е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а
съдът при преценка на справедливия размер на обезщетението, взема предвид
продължителността на воденото наказателно производство и дали е приключило в
разумен срок.
Не
е самостоятелен иск формулираната претенция с посочено правно основание чл. 4
във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ. Цитираната разпоредба определя обема на
отговорността на държавата, която е задължена да обезщети всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
а не създава самостоятелно основание за възникване отговорността на държавата.
Възражения срещу исковете.
Ответникът
Прокуратурата на Р. България чрез прокурор в СГП прави следните възражения:
-
възражение за неоснователност, поради прекратяване на наказателното преследване
срещу ищците поради изтекла погасителна давност по чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК,
която хипотеза не попадала в приложното поле на ЗОДОВ.
-
възражение за погасяване по давност на претенциите;
-
възражение за недоказаност на твърдените вреди;
-
възражение по допустимостта на претенциите за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ,
поради неизчерпана процедура по чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ.
Установени по
делото факти.
С доклада по делото е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че ищците са били привлечени като обвиняеми по
досъдебно производство №
758/2008 г. на РУП Петрич, пр.пр. 3429/2008 г. на РП Петрич. Прието е за
безспорно и че наказателното производство е приключило с решение № 132 от
28.04.2014 г. по наказателно дело №212/2014 г. на ВКС ІІІ н.о.
С доклада по делото съдът е уважил доказателствените
искания на ищците, като приел представените писмени доказателства и разпитал
доведените свидетели. Съдът е направил неколкократни опити да изиска и приобщи
към делото материалите от НОХД № 2053/2012 г. на Специализирания наказателен
съд, в което е било преобразувано предишно НОХД № 321/2010 г. на РС Петрич,
образувано по внесен обвинителен акт с ДП № 758/2008 г. на РУП Петрич. Делото
не е било изпратено на съда. С протоколно определение от 04.03.2021 г. съдът е
постановил издаване на съдебно удостоверение на ищците, по силата на което да
се снабдят с относимите към настоящото дело документи, находящи се в НОХД №
2053/2012 г. ищците не са представили като доказателства документите, за които
им е издадено съдебно удостоверение. Поради това съдът следва да разгледа
делото и да се произнесе само въз основа на представените с исковата молба и
отговора доказателства и материалите по изпратеното и приложено НОХД № 423/2015
г. на СпНС.
От тези доказателства се установява, че на ищците са
били повдигнати обвинения за това, че на 13.10.2008 г. в гр. Петрич в района на
китайския ресторант на комплекс „Киното“, в съучастие помежду си и с трето
неизвестно лице като съизвършители причинили средна телесна повреда, изразяваща
се в загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, на О.Д.Т.в качеството му на представител на обществеността по повод
изпълнение на функцията му – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.
129 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Според обвинението, със същото деяние ищците
са извършили престъпление по чл. 142а НК, изразяващо се в противозаконно
лишаване от свобода на пострадалия О.Д довело до състояние, временно опасно за
живота на пострадалия. Горното се установява от съдържанието на постановлението
за привличане като обвиняем на М.Л.М. (л. 25-26) и съпоставката му със
съдържанието на разпореждане от 22.04.2015 г. за прекратяване на НОХД № 423/2015
г. на СпНС (НОХД № 423/2015 г. л. 16) и решение № 24 от 06.07.2015 г. по ВНЧД №
110/2015 г. на АСНС. От мотивите на разпореждането на СпНС, въззивното решение
на АСНС и от представените от прокуратурата справки за съдимост е видно, че
ищците са били осъдени за престъпление по чл. 129 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2
от НК, което е било предмет на първото обвинение, и са били оправдани по
второто обвинение в престъпление по чл. 142а от НК. От мотивите на цитираните
разпореждания е видно, че с касационното решение № 132 от 28.04.2014 г. по НД №
212/2014 г., съставът на ВКС е приел, че деянието, предмет на обвинението по
чл. 142 от НК е доказано и по същество е същото деяние, за което е повдигнато
обвинение и постановена осъдителна присъда за престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК. Причината за потвърденото от ВКС оправдаване на обвиняемия от въззивната
инстанция за престъпление по чл. 142а от НК е несъставомерност на деянието по
тази квалификация.
Правни изводи.
При така изложените обстоятелства съдът в настоящия си
състав намира, че няма основание за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на Р. България по исковете, предмет на настоящото дело.
Основанието за отговорност на държавата за вреди, причинени на физическо лице
по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, е повдигане на обвинение, последвано от оправдаване
на лицето или прекратяване на наказателното производство. Задължителна
предпоставка за отговорността на държавата обаче е основанието за оправдаването
на обвиняемото лице или прекратяването на делото да бъде неизвършването на
деянието на лицето или несъставомерността на деянието като престъпление. По
смисъла на цитираната разпоредба, за да е налице основание за търсене на
отговорност от държавата, следва деянието, за което ла ищеца е повдигнато
обвинение, изобщо да не е престъпление. Когато за едно и също деяние на обвиняемия са повдигнати обвинения за
повече от едно престъпления и той е признат за виновен по част от обвиненията,
частичното му оправдаване по някое от обвиненията не е основание за пораждане
на отговорност на държавата за вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, защото извършеното
от ищеца деянието е поначало престъпление, което е потвърдено с осъдителната
част на съдебния акт.
Конкретният случай е точно такъв. От обективна страна
по наказателното производство е било установено, че на 13.10.2008 г. в гр.
Петрич ищците М.Л.М. и Д.И.Ш. са нанесли побой на О.Д.Т., при което са му
причинили средна телесна повреда като същевременно според обвинението,
нанасянето на побой и причиняването на телесна повреда са били способът, с
който според обвиненията пострадалият е бил лишен от свобода и чрез който е
било осъществено престъпление по чл. 142а от НК. Това означава, че деянието,
което е било квалифицирано от обвинението първоначално по чл. 142а от НК, а впоследствие
по НОХД № 423/2015 г. – по чл. 143 от НК, е било престъпление по чл. 129 ал. 1
от НК, установено с влязла в сила присъда по НОХД № 2053/2012 г. на СпНС,, но
не е било съставомерно и по чл. 142а от НК, а привличането към наказателна
отговорност за същото деяние като престъпление по чл. 143 от НК е било
препятствано от решението на № 132 от 28.04.2014 г. по НД № 212/2014 г. на ВКС,
цитирано в справките за съдимост и актовете на СпНС и АСНС. Съставомерността на
деянието като престъпление, установена с влязла в сила осъдителна присъда,
независимо от частичното оправдаване на ищците по част от обвиненията, основани
на същото деяние, изключва отговорността на държавата на основание чл. 2 ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ. Предявените искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от НК от М.Л.м.
и Д. И.Ш. срещу Прокуратурата на Р. България са неоснователни.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявените от М.Л.М. ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.Ш. ЕГН **********, адрес: гр. Петричул.
„*********срещу Прокуратурата на Р. България гр. София искове с правно основание чл.
2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размер на по 170 000
лева за неимуществени вреди, причинени от обвинение на ищците в извършване на
престъпление, по което ищците са били оправдани с влязла в сила присъда № 4 от
24.10.2013 г. по ВНОХД № 196/2013 г. на АСНС и по което наказателното производство
е прекратено с разпореждане от 22.04.2015 г. по НОХД № 423/2015 г., в сила на
06.07.2015 г.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: