Определение по дело №3189/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 809
Дата: 1 март 2019 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20185530103189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

Номер                                                   01.03.2019 година                град Стара Загора

 

  СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,        ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи март две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: ВАНЯ ТЕНЕВА

                                               

като разгледа докладваното от съдията Ваня Тенева частно гражданско дело номер 3189 по описа за 2018 година

 

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано по молба на И.Т.Г. чрез адв. С.Т., с която се иска да бъде допълнено постановеното Определение от 23.11.2018 г. в частта му относно разноските чрез присъждане на сумата от 300 лв. разноски, представляващи платено възнаграждение за процесуално представителство на адвокат в настоящото производство.

Молителят твърди, че в Определението си съдът е пропуснал да присъди поискани и сторени от ответника разноски, за които представя доказателства в срок.

Ответникът по молбата е взел становище в законоустановения срок, като оспорва молбата за допълване с разноски. Счита, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че са платени разноски. Не бил представен списък с разноски и освен това възнаграждението се дължало само за представения отговор, доколкото не е провеждано открито съдебно заседание.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 11.12.2018 г., а съобщението с Определение от 23.11.2018 г. е получено от пълномощника на ответника на 13.12.2018 г. т.е. същата е своевременно подадена и допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

Настоящото гражданско дело № 3189/2018 г. е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД чрез адв. В.Г. срещу И.Т.Г. с твърдения за дължима неустойка в размер на 600 лева по Договор за далекосъобщителни услуги.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. С.Т., като към отговора е приложено пълномощно за оказване правна защита и съдействие чрез подаване на отговор и процесуално представителство. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в брой до 31.10.2018 г. С отговора са поискани разноски.

Съдът е насрочил открито съдебно заседание за 03.12.2018 г. и е изпратил призовки на страните.

В срока до открито съдебно заседание е постъпила молба от пълномощника на ищеца, с която се прави отказ от иска и същият ден съдът е прекратил производството на основание чл. 233 от ГПК.

 

Съдът намира, че искането за присъждане на разноски в настоящото производство и доказателства за това са представени своевременно – с молбата за изменение на Определението за прекратяване.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и при прекратяване на делото поради отказ от иска.

Съдът е постановил Определение от 23.11.2018 г. в закрито заседание, с което е прекратил производството по делото и е отменил откритото съдебно заседание.

Ето защо искането за присъждане на разноски, сторени по делото, е допустимо да се заяви след постановяване на Определение от 23.11.2018 г., в едноседмичен срок от получаване на съобщението. (вж. Определение № 61 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева)

При отказ от иска, заявен от ищеца след подаване на отговора и след определението в подготвителното заседание по чл. 140 ГПК и насрочване на делото за открито заседание, но преди провеждане на откритото заседание, е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника.

При отказ от иска препис от молбата не се връчва на ответника, тъй като не се изисква съгласието му за прекратяване на производството. В посочената хипотеза и прекратяване на производството в закрито заседание ответникът - не разполага с възможност да изрази становище по искането и да заяви претенция за присъждане на направените разноски, нито разполага с възможност да представи доказателства за извършването им. За приключване на производството по делото ответникът, узнава с получаването на препис от определението за прекратяване.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК за настоящото производство и да представи съответните доказателства пред съда с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК. (вж. Определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 504/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева)

По делото няма твърдения или доказателства, че производството по делото е прекратено поради отказ или оттегляне на иска, които са обусловени от новонастъпили след предявяването му и независещи от ищеца или създадени от ответника обстоятелства, в които случи отговорен за разноските е ответникът.

И.Г. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно списък с разноски и разписка, приложени към молбата по чл. 248 от ГПК. Същото обхваща както подаване на отговор, така и процесуално представителство. Разписката е с дата 31.10.2018 г. и хонорарът съответства на уговореното между страните. Фактът, че не се е провело открито съдебно заседание е по вина на ищеца и ответникът не следва да търпи негативи от това т.е. да му бъдат възстановени разноски само за отговор.

Вярно е, че в т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатски хонорар се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да вписан начина на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В настоящия случай е налице своевременно представена по делото нарочна разписка за получен хонорар от редовно упълномощен адвокат на страната, която не е оспорена и следва да бъде приета по делото като годно доказателство, установяващо плащането според уговореното и в срок – в този смисъл  - Определение №255/30.05.2017 по дело №539/2016 на ВКС, ТК, I т.о.

Разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД, като едностранно волеизявление на кредитора, е доказателство за изпълнение /за плащане/ на парично задължение, след като по делото се доказа, че е налице такова задължение в Договора за правна защита и съдействие – в този смисъл е Определение №803/07.12.2012 по дело №770/2012 на ВКС, ТК, I т.о.

Ето защо съдът намира, че ответникът има право да му бъдат възстановени от насрещната страна, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в размер на 300 лева, които не могат да бъдат намалявани поради прекомерност, тъй като представляват минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

От горното следва, че са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК относно допълване на Определение от 23.11.2018 г. в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 300 лева разноски, сторени в настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА, на осн. чл.248, ал.1 ГПК, Определение от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3189/2018г. на РС Стара Загора в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район Илинден, ул., Кукуш № 1 чрез адв. Г. да заплати на И.Т.Г. с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. С.Т. разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ОС Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: