Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/31.10.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при участието
на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1530
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.И.”
ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.И.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК искове за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 238,21 лв., представляваща незаплатен остатък от
главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 03.07.2014 г., сключен с „***” ООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.11.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 57,92 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода от 11.10.2014 г. до 21.03.2016 г., сумата 50,82 лв. - лихва за
забава за периода от 11.10.2014 г. до 18.11.2016 г., както и сумата 103,60 лв.
- такси за периода от 11.10.2014 г. до 21.03.2016 г., вземането за което е
прехвърлено с Договор за цесия от 21.03.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7180/29.11.2016 г.
по ч.гр. д. № 14735/2016 г. на ВРС, XII състав.
В исковата молба се излага, че между „***”
ООД и ответника е сключен договор за заем за сумата 250,00 лв. при фиксирана
лихва в размер на сумата 65,30 лв и такси в общ размер 140,73 лв. Твърди се, че
сумата по заема е предадена на ответника срещу задължение за връщането й на 45
седмични вноски в срок до 14.05.2015 г. Сочи се, че крайният срок за погасяване
на задължението е настъпил, като същият не е заплатил дължимия остатък от усвоената
главница, съответното дължимите лихви и такси, поради което ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми. Твърди се, че същият е носител на вземането по силата на договор за цесия
от 21.03.2016 г., сключен с кредитора, който го е упълномощил да уведоми
ответника, което следва да се счита за извършено с получаване на препис от
исковата молба.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Признава се, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „***”
ООД, но възразява, че същият е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, поради липсата на приложен погасителен план. В условията на
евентуалност сочи, че договорът е недействителен поради нарушение на чл. 29,
ал. 4 и ал. 6 ЗПК, тъй като липсва информация за правото на отказ на
потребителя от договора, и нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК поради
неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на потребителя за
сравнение на различните приложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договора в необходимата форма. Излага възражения, че клаузата за
начисляване на такса за услуга „у дома”
от 93,98 лв. е нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК,
която забранява да се изискват за плащане от потребителя такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, евентуално, като
заобикаляща изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК, която забранява годишният процент
на разходите да бъде по-висок с 5-пъти над законната лихва, евентуално - като
противоречаща на добрите нрави, доколкото е нарушена еквивалентността на
насрещните престации. В евентуалност сочи, че клаузата е нищожна поради липса
на съгласие, доколко не е релевирано искане от страна на ответника за
предоставянето й. При тези съображения намира, че липсва валиден договор за
потребителски кредит, поради което ответникът не дължи нищо друго освен
главницата по договора. Прави възражение за прихващане с негово изискуемо и
ликвидно вземане срещу ищца в размер на сумата 89,34 лв., представляваща
заплатени без основание лихви и такси по
договора за периода 10.07.2014 г. – 11.10.2014 г.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 14735
по описа за
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 01.12.2016 г., който е депозирал възражение в съда на 13.12.2017 г.
Указанията на съда за предявяване на
иск за установяване на вземането по заповедта са получени от заявителя на 04.01.2017
г., видно от разписката за връчено съобщение, а исковата молба е депозирана на 06.02.2017
г. – първият присъствен ден.
Видно от приетия по делото Договор за потребителски
кредит, че на 03.07.2014 г. между „***” ООД и Д.И.С. е сключен договор за заем
за сумата 250,00 лв., подлежаща на връщане на 45 седмични вноски в размер по 10,14
лв. и последна вноска - 9,87, като
общата стойност на плащанията е 456,03 лв., при ГЛП 55 % и ГПР 146 %. Съобразно посоченото в договора първата вноска
е с падеж 10.07.2014 г., като падежът на вноските е всеки четвъртък.
По делото е представен договор за прехвърляне
на вземания от 21.03.2016 г., сключен между „***” ООД и „Ф.И.” ЕАД – заявител в
заповедното производство и ищец в настоящото, потвърждение за сключена цесия,
изходящо от „***” ООД, приложение № 1 към договора, в което е посочено
вземането по процесния договор за заем срещу ответника, както и пълномощно от ***”
ООД, с което упълномощава новия крдитор – „Ф.И.” ЕАД, да уведоми от негово име
длъжниците по прехвърлените вземания.
С уведомление за извършено прехвърляне
на вземания, приложено към исковата молба, цедентът чрез пълномощника си „Ф.И.”
ЕАД, уведомява длъжника за прехвърляне на вземането.
По делото е прието заключението на
вещото лице М.С. по проведената ССчЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че ответникът е извършил следните
плащания по договора за кредит: 10.07.2014 г. – 11,00 лв., 16.07.2014 г. –
10,15 лв., 22.07.2014 г. – 10,15 лв., 30.08.2014 г. – 10,00 лв., като общо
платената сума е 56,30 лв. Според експерта непогасената договорна лихва за
периода 11.10.2014 г. – 21.03.2016 г. е 32,78 лв., обезщетението за забава за
периода 11.10.2014 г. – 21.03.2016 г. е 40,32 лв., таксите за периода
11.10.2014 г. до 21.03.2016 г. са в размер на 96,91 лв. Посочва се, че на
23.02.2015 г. ответникът е заплатил и сумата 10,34 лв., които са отнесени като
дължими такси за периода до 11.10.2014 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за
които по ч.г.р.д № 14735 по описа за
При така предявените искове в тежест на
ищеца е да установи наличието на
изискуеми вземания по издадената в полза на цедента заповед за изпълнение за
главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такси по договор за кредит
за текущо потребление с твърдяното съдържание, сключен между ответника и
цедента, вземането по който е валидно прехвърлено в полза на ищеца от
предходния кредитор с валиден договор за прехвърляне на вземане, че цесията е
съобщена на длъжника от надлежната страна, изпадането на ответника в забава и
размерът на дължимото обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задължението си за заплащане на месечните вноски по договора за кредит
или направените правоизключващи възражения за недължимост на претендираните
вземания, поради недействителност на договора за кредит.
От присъединеното по делото ч.гр.д.№ 14735
по описа за
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото не се спори, че между цедента
„***” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който кредиторът е предоставил на длъжника сумата 250,00 лв. срещу задължение за връщането й на
45 седмични вноски в срок до 14.05.2015 г. при фиксирана лихва в размер на
сумата 65,30 лв. и такси в общ размер 140,73 лв.
По възражението
на ответника, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, съдът
намира следното:
Видно от
приложения по делото договор, че същият съдържа информация за броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва погасителен размер, съдържащ
разпределението на отделните суми във вноските. С оглед изложеното, липсва
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена и преценка
за погасяване на кои вземания са отнесени направените от потребителя плащания.
По изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, и поради това
на основание чл. 22 ЗПК е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението
на вещото лице по проведената ССчЕ се установява, че потребителят е заплатил
четири вноски по договора в общ размер на 56,30 лв., като на 23.02.2015 г.
е заплатил и сумата 10,34 лв. Т.е. общо извършените плащания по договора са в
размер на 66,64 лв. Ответникът не е представил доказателства за извършените
плащания, с каквито в качеството си на страна по договора разполага, поради
което възражението му, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като
е изготвено на база представени от ищеца документи, е неоснователно. Напротив,
именно доколкото заключението се основава на представени от ищеца документи,
съдържащи признание на неизгодния за него факт на частично плащане, същото
следва да бъде кредитирано.
Безспорно е, че ответникът е получил
главница по кредита в размер на 250,00 лв. При извод, че е заплатил сума в общ
размер 66,64 лв., която неправилно е отнесена от ищеца за погасяване на лихви и
такси по кредита, вместо за погасяване на единствено дължимото – чистата
стойност на получената сума, следва, че дължимата от ответника главница по
договора е 183,36 лв.
По делото не се спори, че ищецът е
носител на вземането в качеството на частен правоприемник по силата на договора
за цесия, което се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства. С
оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
основателен до размера от 183,36 лв.
Предвид липсата на погасителен план, не
може да се установи кога длъжникът е изпаднал в забава за плащане на главниците
по отделните вноски, поради което съдът приема, че същият е изпаднал в забава
за връщане на остатъка от главницата в размер на сумата 183,36 лв. с изтичане на
срока изтичане на срока на договора. Тъй
като последната вноска е на 14.05.2015 г., следва, че ответникът дължи
обезщетение за забава върху сумата 183,36 лв. за периода 15.05.2015 г. –
18.11.2016 г., която изчислена с продукт на Апис Финанси, възлиза на сумата 28.27
лв.
Следователно, предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е основателен за сумата 28.27 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.05.2015 г. – 18.11.2016 г..
Предвид изложеното, съдът дължи
произнасяне по направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение
за прихващане, по което намира следното:
Предвид липсата на погасителен план към
договора, не може да бъде установено каква част от платените от ответника суми
представляват лихви и такси по кредита и каква част – са платени за погасяване
на главницата, поради което извод, че сумата 89,34 лв. представлява заплатени без
основание лихви и такси по договора за
периода 10.07.2014 г. – 11.10.2014 г., може да бъде направен единствено, ако
ответникът беше установил, че е заплатил чистата стойност по кредита в размер на
250,00 лв. и е надплатил още 89,34 лв. В случая, по делото се установи, че извършените
от ответника плащания са в размер на общо 66,64 лв., с които съдът приема за
частично погасено задължението за главница до сумата 183,36 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че възражението
на ответника за прихващане на процесните вземания с вземане за сумата 89,34 лв.
– платени без основание такси и лихви, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По горните съображения, предявеният иск
за главница следва да бъде уважен за сумата 183,36 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер 238,21 лв. Като
правоувеличаваща последица от предявяване на иска, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда до окончателното й изплащане.
Искът за обезщетение за забава следва
да бъде уважен за сумата 28.27 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.05.2015 г. – 18.11.2016 г. и
отхвърлен за разликата над сумата 28.27 лв. до сумата 50,82 лв. и за периода
11.10.2014 г. – 14.05.2015 г.
Исковете за
договорна лихва и такси, съдът намира за неоснователни, на осн. чл. 23 ЗПК, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни, за ищеца –
съобразно уважената част, а за ответника – съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
В
заповедното производство заявителят е сторил разноски в размер на 25,00 лв. –
за държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство 175,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – депозит за ССчЕ. Искане
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство е
направено едва с молбата от 12.10.2017 г., депозирана след устните състезания
по делото, поради което не следва да бъде съобразена. С оглед изложеното,
съобразно уважената част на исковете, на ищеца се дължат разноски, както
следва: 450*211,63/450,55=211,37 лв.
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда и за ответника. В
заповедното производство същият не е представил доказателства за сторени
разноски, а в исковото, с оглед отправеното искане и представения списък по чл.
80 ГПК следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв. Данков в хипотезата
на чл. 38 ал. 2 ЗА, възлизащо с оглед цената на предявените искове в размер 300,00 лв. /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./. Следователно, съобразно на отхвърлената част
от исковете в размер на 238,92 лв., на ответника следва да бъде присъдена
сумата 159,08 лв. разноски за производството.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Ф.И.” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***,36
лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатен остатък от главница по
Договор за потребителски кредит № ********* от 03.07.2014 г., сключен с „***” ООД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2016 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 28.27 лв. /двадесет
и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 15.05.2015 г. – 18.11.2016 г., вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия
от 21.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7180/29.11.2016 г. по ч.гр. д. № 14735/2016 г. на
ВРС, XII състав, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И.” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, искове
за
приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата над 183,36 лв. до 238,21 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит № ********* от 03.07.2014 г., сключен с „***” ООД, сумата над 28.27 лв. до 50,82 лв. - лихва за забава за периода
от 11.10.2014 г. до 14.05.2015 г., сумата 57,92 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 11.10.2014 г. до
21.03.2016 г., както и сумата 103,60 лв.
- такси за периода от 11.10.2014 г. до 21.03.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7180/29.11.2016 г. по ч.гр. д. № 14735/2016 г. на ВРС, XII състав, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ възражението на Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, за прихващане на процесното
вземане със вземането му от „Ф.И.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, за сумата 89,34 лв., представляваща заплатени без
основание лихви и такси по договора за
периода 10.07.2014 г. – 11.10.2014 г., на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ф.И.” ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 211,37
лв. /двеста и единадесет лева и тридесет и седем стотинки/ - разноски
за производството, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.И.” ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 159,08 лв. /сто петдесет и девет лева и осем
стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: