РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300503337 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №3871/21.11.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. с.,
постановено по гр. д. № 3516/22г. в частта, с която се отхвърля иска, предявен от А. В.
Т., ЕГН **********, от Пловдив, ул. *** против Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28, сграда „Силвър Център“,ет. 2 офис 40 - 46 за заплащане на сумата от 132.52 лева
недължимо платена по договор под № ***, сключен на дата 23.03.2018г, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2022г до окончателното
изплащане на вземането като неоснователен.
Жалбоподателят А. В. Т., ЕГН **********, чрез адв. Б., моли съда да отмени
решението на Районния съд и постанови друго, с което уважи изцяло предявените
искове по съображения, изложени в жалбата. Претендира възнаграждение по реда на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемата страна Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я отхвърли
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че страните се сключили договор за паричен заем на 23.03.18г.,
според който Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя в собственост на А. В. Т. сумата
1
от 1 500лв. за срок от 34 седмици при фиксиран лихвен процент – 40% и годишен
процент на разходите в размер на 48.65%. От представената с отговора на исковата
молба справка за плащанията по процесния договор се установява, че заемателят А. В.
Т. е заплатила 1 500лв. главница; 780.05лв. неустойка и 132.52лв. лихва.
Районният съд е приел, че е недействителна клаузата за неустойка и затова е
осъдил заемодателя да я върне на заемателя.
Искът за заплащане на възнаградителната лихва обаче е отхвърлен, понеже
съдът е приел, че тази лихва участва във формирането на годишния процент на
разходите, който е с императивно лимитиран размер.
Настоящият съдебен състав намира, че включването на задължението за
неустойка в погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и се явява
добавък към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за
заемодателя. Определен е ГПР в размер на 48,65 %, но без да са включени разходите за
неустойка. В договора е уговорено заплащането на неустойката да се разсрочи и да се
изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният
процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали
разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в
бъдеще. В случая е нарушена разпоредбата н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Съгласно
посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Определеният в
посочения договор ГПР е в размер на 48,65 %, но без да са включени разходите за
неустойка.
Отделно от това, общо платеното по договора възлиза на 2 412.58лв., а т. 7 ог
договора и посочено, че общата дължима сума от заемателя при ГПК от 48.62% е
1 710.54лв., което означава, че реалният размер на ГПР е по – голям от уговорения в
договора.
Предвид констатациите, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен и
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
2
разходи. Ето защо съдът приема за неправилен извода на районния съд за
неоснователност на иска за заплащане на сумата от 132,52 лв., представляваща
възнаградителна лихва, заплатена по договора за заем. Същата е недължимо платена,
тъй като въззивницата дължи заплащането само на чистата стойност на кредита. Ето
защо искът като основателен следва да се уважи, като въззиваемото дружество следва
да се осъди да заплати на жалбоподателката посочената сума, ведно с обезщетение за
забавеното и плащане в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска
пред съда до окончателното погасяване.
Ето защо съдът приема, че в тази му част решението на районния съд е
неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго в указания смисъл.
С оглед изхода на делото решението ще се отмени и в частта за разноските, с
която жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемата страна разноски по
делото пред районния съд.
За въззивното производство въззиваемата страна следва да заплати на адв. Б.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 400лв., а на въззивницата
25лв. държавна такса за възивното производство и 57.27лв. остатък от внесената пред
районния съд държавна такса, доколкото районният съд е присъдил 42.73лв. държавна
такса от общо внесените 100лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение №3871/21.11.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІІ гр.
с., постановено по гр. д. № 3516/22г. в частта, с която се отхвърля иска, предявен от А.
В. Т., ЕГН **********, от Пловдив, ул. *** против Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28, сграда „Силвър Център“,ет. 2 офис 40 - 46 за заплащане на сумата от 132.52 лева
недължимо платена по договор под № ***, сключен на дата 23.03.2018г, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2022г до окончателното
изплащане на вземането като неоснователен, както и в частта с която се осъжда А. В.
Т., ЕГН **********, от Пловдив, ул. *** да заплати на Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“
№ 28, сграда „Силвър Център“,ет. 2 офис 40 – 46 сумата 21.78 (двадесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки) – хонорар на юрисконсулт и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда
„Силвър Център“,ет. 2 офис 40 – 46 да заплати на А. В. Т., ЕГН **********, от
3
Пловдив, ул. *** сумата от 132.52 (сто тридесет и два лева и петдесет и два лева и
петдесет и две стотинки) представляваща недължимо платена по договор за паричен
заем № ***, сключен на дата 23.03.2018г, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.03.2022г до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 82.27 (осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) разноски, а на
адвокат Д. Г. Б. ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. *** сумата 400 (четиристотин) лева
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4